М О Т И В И към
Присъда № 260094 от 28.06.2021 г.,
постановена по н. ч. х. д. № 5331/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен
състав
Производството
е образувано по тъжба на И.Г.Д., ЕГН **********, против подсъдимата С.К.Д., ЕГН
**********, за това, че на 23.06.2020 г., в гр. Бургас, чрез подаване на
писмена молба до Районен съд – Бургас с вх. № 23023/23.06.2020 г., и декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, е разгласила позорно обстоятелство за И.Г.Д., ЕГН **********,
а именно: "След развода ни И. обитаваше едновременно едно ведомствено
жилище, което му бе дадено от работодателя му, но и се настани в къщата, в
която след развода останахме да живеем аз, синът ми и неговото семейство",
както и че е приписала на И.Г.Д., ЕГН **********, престъпление от общ характер
кражба или обсебване с думите "Оттогава насам той изнася към неговото си
жилище или продава вещи, които са наша обща собственост без да ми дава
обяснения или да ми иска разрешение" – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
В
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от тъжителя спрямо подсъдимата, за сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяваща се в засягане и
уронване на честта и достойнството на тъжителя пред служители на Районен съд –
Бургас, причиняване на психически болки и страдания, и отрицателни емоции,
ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с адв. С.Л.
от БАК, който поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, както и за уважаване
на гражданския иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимата оспорва изложеното в тъжбата,
като моли за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения
граждански иск.
Подсъдимата не се явява в съдебно заседание.
Районен съд -
Бургас, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От
представената по делото молба за защита /л. 4 - 5/, както и от декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН /л. 6/, се установява, че на 23.06.2020 г. подсъдимата С.К.Д. e подала молба за издаване на
заповед за незабавна защита срещу И.Г.Д. ***. В същата е посочено, че с И.Д. са
били бивши съпрузи, но живеели в една къща, собственост на сина им, като
страните имали запазено право на ползване. След развода И.Д. обитавал
едновременно едно ведомствено жилище, което му било дадено от работодателя му,
но и се настанил в къщата, в
която останали да живеят със семейството на сина им. През последните години
тъжителят се държал грубо, агресивно и заплашвал подсъдимата, като всичко това
се случвало пред семейството. Подсъдимата е посочила в молбата и декларацията,
че на 17.06.2020 г., около 19:00 часа, приготвяла вечеря и И. се прибрал в
къщата. Малко по-рано през деня установила, че масата от кухнята липсва. Когато
И. се прибрал синът им го попитал къде е масата и защо изнася предмети от къщата
без да предупреди, при което започнали да се карат. И. твърдял, че масата е от
баща му и може да прави с нея каквото си иска. През последната година И. си
закупил собствено жилище в кв. Меден Рудник. От тогава насам изнасял към новото
си жилище или продава вещи, които били обща собственост без да давал обяснения
или да иска разрешение. Когато повдигала въпрос къде са вещите той казвал, че
са негови и може да прави с тях каквото реши. Въпреки, че си закупил жилище И.
продължавал да живее в къщата и да я притеснява. Въпросната вечер се стигнало и
до физическа саморазправа.
По делото е
представен нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот и споразумение
/л. 7-8/.
Посочените писмени
доказателства допринасят за категоричното установяване на гореописаната
фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят
под съмнение така установените факти, а и не съществува спор между страните за
тези обстоятелства. Съдът цени описаните по-горе писмени доказателства. Същите
не са оспорени от страните и се оценят от съда като достоверни.
Съдът направи оценка на горепосочените
доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно,
така и съвкупно, като достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато не
се установи, че деянието е извършено от подсъдимия или че то не покрива
признаците на съответния престъпен състав.
Разпоредбата на чл. 103, ал. 1 НПК възлага в
тежест на частния тъжител да докаже обвинението по дела, които се образуват по
тъжба на пострадалия. В конкретния случай, съдът приема, че инкриминираните
твърдения не са клеветнически, поради което и счита, че обвинението не е
доказано.
Непосредствен
обект на престъплението "клевета" са тези обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото и на
положителната обществена оценка за личността.
За да е налице престъплението клевета по смисъла
на чл. 147, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна да се разпространяват
неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От
субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - деецът
съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят
на действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е
извършил, или като допуска, че обстоятелствата са неистински, т.е., че
пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с настъпването на
престъпния резултат. Отсъствието на всеки един от посочените обективни или
субективни признаци води до липса на престъпление, какъвто е и настоящият
случай.
С тъжбата е повдигнато обвинение за клевета спрямо
подсъдимата, чрез написаните по отношение на тъжителя в молбата по ЗЗДН и в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН твърдения, като според тъжителя те се
изразяват и в двете форми на изпълнителното деяние – разгласяване на позорно
обстоятелство и приписване извършването на престъпление от общ характер – кражба или обсебване.
По смисъла на закона позорно обстоятелство е онова
фактическо твърдение, относно поведение или отрицателни качества на
пострадалото лице, което накърнява доброто му име и е укоримо от гледна точка
на обществения морал. Обвинението повдигнато с тъжбата е за написаното в
искането за защита - „След развода ни И.
обитаваше едновременно едно ведомствено жилище, което му бе дадено от
работодателя му, но и се настани в къщата, в която след развода останахме да
живеем аз, синът ми и неговото семейство“. Според настоящият състав обаче в
посоченото изречение не се съдържа позоряща за тъжителя информация и написаните
думи не могат да обосноват състав на престъпление. Още повече, че същите са във връзка с изложението на С.Д. в молбата
й защита, като една цялостна позиция и оценка на обстоятелствата. В
инкриминираните с тъжбата изрази, не се съдържат твърдения за позорящи честта и
достойнството на тъжителя обстоятелства.
Не се установи и приписването на престъпление от
общ характер кражба или обсебване с думите "Оттогава насам той изнася към неговото си жилище или продава вещи,
които са наша обща собственост без да ми дава обяснения или да ми иска
разрешение“. Няма спор по делото, а и това се установи от събраните писмени
доказателства, че молбата за защита и декларацията към нея са подписани лично
от подсъдимата. Но при обсъждане на посочените в тъжбата изрази следва да се
преценяват само във връзката им с останалите заявени в жалбата обстоятелства и
преди всичко с оглед целта, която е преследвана от подсъдимата, а не изолирано.
Предмет на клеветата са винаги твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определени факти или обстоятелства, които трябва да са
позорни, т.е. да са недостойни от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.
Необходимо е приписването на престъпление да бъде доказано конкретно по време, място
и по лице, а не да бъде разпространено в абстрактна форма. Деецът следва да
излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление,
което трябва да е достатъчно ясно описано, макар и не напълно конкретизирано,
като това да е довело до заблуждение в съзнанието на определено лице или лица.
В този смисъл е и константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция
- Решение № 87 от 1971 г. на ІІ н.о., Решение
№ 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о., Решение № 70 от
25.02.2009 г. по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о., Решение № 75 от 2012 г. по н.
д. № 3142/2011 г., II н. о. и др. В случая липсват твърдения с конкретно
съдържание, които да носят информация за точно определено обстоятелство или
явление. По делото се установи, че страните са бивши съпрузи, като по повод на
създалата се между тях конфликтна ситуация подсъдимата се е обърнала за помощ
по реда на ЗЗДН. Именно създалата се ситуация и възприемането на действията на
тъжителя като заплаха са мотивирали подсъдимата да подаде молбата до съда и да
получи съответното съдействие, като никъде в молбата и декларацията не се
съдържат клеветнически изрази /конкретни или определени факти, които да бъдат
позорящи или да се преписва престъпление/. Затова и целта на подсъдимата не е
била да клевети тъжителя и това да повлияе отрицателно върху обществената му
оценка, а единствено да потърси защита за себе си.
Воден от горните съображения съдът намери, че
повдигнатото с тъжбата обвинение не може да се квалифицира като клеветническо.
Деянието е несъставомерно, поради което съдът призна подсъдимата за невиновна и
на основание чл. 304 НПК я оправда по повдигнатото обвинение по чл. 147, ал. 1 НК.
По
предявения граждански иск:
За
да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат установени
следните материалноправни предпоставки - деяние, противоправност на деянието, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение. Съдът
прецени, че не са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност
на подсъдимата за причинени вреди на тъжителя. При липсата на доказано
противоправно деяние, извършено от подсъдимата, не са налице предпоставките на
чл. 45 от ЗЗД, поради което съдът отхвърли предявения граждански иск, като
неоснователен.
По
разноските:
Предвид крайния резултат по делото разноските по
делото следва да се възложат в тежест на частния тъжител. Така мотивиран съдът
осъди тъжителя да заплати в полза на подсъдимата сумата от 335 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:КА