ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
гр.Хасково, 21.04.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на двадесет
и първи април две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм.
дело № 277/2022г. по описа на АдмС-Хасково за 2022г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по жалба на Н.Г. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1429 от 16.03.2022г. издадена от
директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр.С. към
Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“.
Поради констатирани нередовности по жалбата и неяснота на правния интерес
от обжалване на процесния индивидуален административен акт, в частта на
наложената със същия ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“,б.“б“ и б.“в“ и ал.2, т.1
от Закона за автомобилните превози, с
Разпореждане на съда от 06.04.2022г. жалбата е оставена без движение. На оспорващия е
указано в законоустановения 7 – дневен срок от получаване съобщението на съда
да отстрани констатираните нередовности по оспорването, като представи
доказателства удостоверяващи заплащане по сметка на съда на дължимата ДТ в
размер на 10.00лв. Наред с това и доколкото според изложеното в жалбата
заповедта се обжалва в нейната цялост, то на жалбоподателя е указано, че за преценяване допустимостта на
жалбата, в посочения 7 - дневен срок от получаване съобщението на съда, следва
да представи свидетелство за регистрация на описаното в заповедта м.п.с. л.а. „***“ с рег. № ***, респ. други писмени
доказателства удостоверяващи правното
основание за ползване на посочения автомобил от оспорващия, както и с допълнително писмено уточнение
представено с препис за насрещната страна да изложи съображения, в които да
обоснове правният си интерес от оспорване на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1429 от 16.03.2022г. издадена от директора
на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр.С. , в частта на
наложената принудителна административна мярка
„Временно спиране от движение на м.п.с. до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца“
Съобщението за указанията на съда е надлежно връчено на жалбоподателя чрез посочения в жалбата съдебен адресат на 12.04.2022г. и срокът за отстраняване на
нередовности е изтекъл на 19.04.2022г.
В указания от съда срок, по делото е постъпила молба с вх. № 2429 от 15.04.2022г.,
с която са представени, платежно нареждане удостоверяващо заплащане по сметка
на АдмС-Хасково на дължимата ДТ от 10.00 лева,
свидетелство за регистрация на л.а. „***“ с рег. № ***, видно от което
собственик на същото м.п.с. е С. Г. Я., както и саморъчно написана декларация
от С. Г. Я., в която е декларирано, че собственик на м.п.с. „***“ с рег. № ***
е Н.Г. М..
Междувременно, на 11.04.2022г. под вх.№ 2158 по делото е постъпило писмо на
административният орган, приложено към
което е представена изисканата от съда с разпореждане от 06.04.2022г.
административна преписка.
Като взе предвид, че нередовностите по оспорването са били отстранени в
законоустановения срок, съдът намира, че жалбата е редовна и отговаря на
изискванията за съдържание и приложения визирани в чл. 150 и чл.151 от АПК.
При извършената от съда служебна проверка за допустимост на оспорването на
основанията по чл. 159 от АПК, Административен съд – Хасково констатира следното:
Според изложеното в жалбата, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1429 от 16.03.2022г. издадена от директора на
Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. към Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“
се обжалва в нейната цялост.
С Процесната
заповед са приложени две принудителни административни мерки: 1.принудителната
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а",
„б“ и „в“ и ал.
2, т. 1 от ЗАвтП - временно спиране
от движение на м.п.с. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек
автомобил и 2. Принудителна
административна мярка по чл. 106а,т.4, б.“б“ от ЗАвтП и ал.
2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водача за срок от 12 месеца.
Адресат на
първата принудителна административна мярка може да бъде само собственика на
автомобила, а не и водача на същия. Това е така, тъй като ПАМ от процесния вид
рефлектира пряко и непосредствено само в правната сфера на собственика на
автомобила, който се лишава, в рамките
на срока за който същата е приложена, от правото на свободно ползване на
собствеността си. Предвид това, правния интерес
от оспорване на тази мярка принадлежи именно на собственика на
автомобила.
В случая от представените с молба вх. № 2429 от
15.04.2022г. въз основа на указания на съда с разпореждане от 06.04.2022г. се
установява безспорно, че жалбоподателят е различно от собственика на автомобила
лице. Последният видно от Свидетелство за регистрация, част I, № *** е С. Г. Я. от гр.С.. Представената саморъчно
написана и подписана от лице със същите имена и ЕГН декларация, в която се сочи
че собственик на автомобила е жалбоподателят, не удостоверява надлежно правото
на собственост. Правото на собственост върху моторно превозно средство, според
българското законодателство - чл.144,
ал.1 от ЗДВП, може да бъде осъществено само
с писмен договор, а в случаите когато м.п.с. е вече регистрирано в Република
България, подписите по договора следва да бъдат нотариално заверени – чл.144,
ал.2 от ЗДвП(в приложимата към датата на регистрация на
автомобила редакция.). При
регистрация на автомобила, за същото се издава Свидетелство за регистрация – чл.
9, ал.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в
което се вписва както собственикът на м.п.с., така и други лица ползващи го на
правно основание различно от правото на собственост – чл. 4, ал.3 от същата наредба. Такъв писмен договор, от които
да е видно, че жалбоподателят е придобил собствеността на посочения в
оспорената ЗППАМ автомобил не е представен, а в представеното с уточняващата
молба от 15.04.2022г. молба свидетелство за регистрация, което представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, като собственик е посочено лице различно от
жалбоподателя. Нещо повече, в приложената към същата молба декларация се
твърди, че на датата на регистрация на автомобила в КАТ, жалбоподателят не е
присъствал и между собственика на автомобила и оспорващия не е бил сключван
договор за покупко – продажба на същото м.п.с.
Предвид това,
съдът намира, че жалбоподателят не е собственик на л.а.“***“ с рег. № *** по
отношение на което м.п.с., с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, „б“ и
„в“ и
ал.
2, т. 1 от ЗАвтП, респ. тази приложена принудителна административна
мярка не произвежда пряко и непосредствено действие в правната сфера на
оспорващия и за последния не съществува защитен от закона правен интерес да я
оспорва. Правото на оспорване е правно
средства за защита не на всяко фактическо отношение, а само на това което
законът е регламентирал. Правен интерес за оспорване на ПАМ от посочения вид
съществува за собственика на автомобила, а дали същия ще упражни правото си на
оспорване или не е въпрос на негова лична преценка. Предвид това жалбата, в
тази й част като недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК, следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
В допълнение
следва да се посочи, че дори да би могло да се приеме, че ПАМ от този вид би
могла да засегне негативно и друго лице различно от собственика, то и в
този случаи следва да е доказан и обоснован правен интерес от които да е видно
засягане натакъв. Жалбоподателят не е доказал, че ползва автомобила на правно
основание, различно от правото на собственост, поради което да може да се приеме,
че процесната ПАМ в тази й част произвежда негативен правен резултат в неговата
сфера. Оспорващия не е вписан като ползвател в Свидетелството за регистрация на
автомобила, нито по делото се представят доказателства удостоверяващи друг правно защитим интерес да оспорва
заповедта или пък се твърди, че е налице такъв.
Както вече се посочи, с разпореждането от 06.04.2022г. съдът е указал на
жалбоподателя в 7 - дневен срок от съобщаването му да представи доказателства
удостоверяващи правното основание за
ползване на лекия автомобил и с допълнително писмено уточнение да изложи
обстоятелства обосноваващи правни му интерес от оспорване на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1429 от 16.03.2022г.
издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. ,
в частта на наложената принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на м.п.с. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“. Такива не са представени по делото, както до изтичане
на определения от съда срок, така и до настоящия момент.
На съда е
известна по - С.та практика на ВАС, според която правен интерес от обжалване
имат и водачите на м.п.с., поради обстоятелството, върху същите се възлагат
разноските за домуване на м.п.с. на
определения платен охраняем паркинг, като превозното средство се задържа до
заплащането на тези разходи. Понастоящем тази практика е неприложима, предвид
обстоятелството, че нормата на чл.106а, ал.2, т.4 от Закона за автомобилните
превози, в която именно се е съдържало това задължение на водачите е отменена с
ДВ бр. отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.
Ето защо
настоящия съдебен състав намира, че жалбата на
Н. Г. ***, насочена против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1429 от
16.03.2022г. издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна
администрация“, гр.С. към Изпълнителна
агенция“Автомобилна администрация“, в частта
й с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а",
„б“ и „в“ и ал.
2, т. 1 от ЗАвтП - временно спиране
от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек
автомобил – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази
му част да бъде прекратено.
В частта с която
се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1429 от 16.03.2022г. издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна
администрация“, гр.С. към Изпълнителна
агенция“Автомобилна администрация“, в частта й с която е приложена ПАМ по
чл. 106а,т.4,б.“б“ от ЗАвтП и ал.
2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водача за срок от
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, жалбата
е допустима, като подадена в
законоустановения срок, от адресат на заповедта, спрямо чиято правна сфера
заповедта в тази и част поражда пряк негативен правен резултат.
Предвид изложеното жалбата в
посочената й част, следва да бъде
насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание .
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Г. М. от гр. Х. насочена против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1429 от 16.03.2022г.
издадена от директора на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. към Изпълнителна агенция“Автомобилна
администрация“, в частта й с която е
приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а",
„б“ и „в“ и ал.
2, т. 1 от ЗАвтП - временно спиране
от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек
автомобил и отнемане на свидетелство аз регистрация – до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 277/2022г. по описа на АдмС-Хасково в тази му част.
КОНСТИТУИРА като страни по адм. дело № 277/2022г. по описа на
АдмС-Хасково образувано по жалба на Н.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1429 от 16.03.2022г. издадена от директора на
Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр.С. към Изпълнителна агенция“Автомобилна
администрация“, в частта й с която е приложена ПАМ по чл. 106а,т.4,б.“б“ от ЗАвтП и ал.
2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водача за срок от
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година:
Жалбоподател – Н.Г. М. от гр.Х.
Ответник – Директор на Регионална дирекция“Автомобилна
администрация“, гр.С. към Изпълнителна
Агенция“Автомобилна администрация“
УКАЗВА на ответника
възможността в 14- дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по
оспорването и да посочи доказателства.
Препис от молба вх. № 2429 от 15.04.2022г.
при АдмС-Хасково и приложенията към нея да се изпратят на ответника.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170 ал.1 от АПК
носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на жабоподателя, че носи доказателствената тежест от установяване на
фактите изложени в жалбата, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2022г.
от 10.05 часа за която дата и час да
се призоват страните.
В прекратителната му част
определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна
жалба пред Върховен административен съд.
В останалата му част
определението на съда не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: