Решение по дело №475/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 82
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20211810200475
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Ботевград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:*****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20211810200475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление (НП) № 21-0246-001037/14.09.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Ботевград, упълномощен със
Заповед № 8121з-517з-189/15.01.2016 г. на МВР, с което на основание чл. 638,
ал.2 пред.1-во, вр. с чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ на жалбоподателя Н. Н. К. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева за извършено от него
нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
Становищата на страните:
В подадената жалба от упълномощения представител адв. С. от САК е
описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения –
неправилна правна квалификация на инкриминираното административно
нарушение, тъй като при установено нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ,
АНО е наложил наказание на виновното лице за повторност по чл. 638, ал.2
вр. с чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ вместо по чл. 638, ал.1 ,т.1 от КЗ. Навежда се
твърдение и за несъответствие на мястото на установяване на нарушението
отразено в НП. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното
1
Наказателно постановление.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява, изпраща процесуален представител адв. С. от САК, който заявява, че
поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да отмени
наложените наказания на доверителя му по съображения изложени в жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна РУ Ботевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по спора.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 22.06.2021г., около 15.10 часа в община Ботевград, на главен път 1-3
при пътен възел Премиер в посока гр. Ботевград, Н. Н. К. управлявал
собствения си лек автомобил „Ауди Кю 7” с рег. № СО ****М, като при
проверка не представил полица за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата и часа на
проверката.
За така констатираното нарушение св. И. в присъствието на св. Д.
съставил на Н.К. Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 421269 от 22.06.2019г., за това, че лицето е извършило нарушение
по чл.483,ал.1, т.1 от КЗ. К. подписал АУАН без възражения.
Въз основа на този АУАН срещу К. било издадено обжалваното
Наказателно постановление № 21-0246-001037/14.09.2021г., за това, че
същият управлявал на 22.06.2021г. МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към часа и датата на проверката. С
това Наказателно постановление на основание чл.638, ал.2, вр. с чл. 638,
ал.1,т.1 от КЗ за нарушение на чл.483, ал.1,т. 1 от КЗ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства -АУАН, НП, както и от показанията на разпитаните свидетели
2
Д. и И.. Показанията им са непредубедени, последователни, житейски
логични, възпроизвеждат данни от които съдът прави изводи за
осъществилите се действия на процесната дата и час. Информацията от
разпитите им се подкрепя от АУАН, а и не се оспорва от санкционираното
лице. Ето защо съдът ги приема за достоверни. От тях, а и от приложения по
делото АУАН, се установява, че са очевидци на нарушението и са участвали
при съставянето на АУАН на К.. Свидетелят И. има ясен спомен за основния
релевантен факт - водачът на МПС не им е представил застрахователна
полица за застраховка „Гражданска отговорност”. Ето защо съдът след
цялостна преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал по делото, прави извод, че по несъмнен начин написаното в акта се е
осъществило.
От приложената по делото справка за нарушител пък се установява
колко и какви предишни нарушения на ЗДвП е имал жалбоподателят.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове.
Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения :
В АУАН и в НП се съдържат законоустановените реквизити. Актовете
са издадени от оправомощени лица и при спазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Въпреки това, обаче при ангажиране на административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
производството и до недоказаност на административно – наказателното
обвинение като цяло. В АУАН и в НП не е налице тъждество на правната
квалификация на деянието, налице е и противоречие по отношение
словесното описание на нарушението. Така се е стигнало до несъответствие
между Акта и Наказателното постановление, което неминуемо води и до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, доколкото то не знае
срещу какво точно нарушение следва да се защитава – дали срещу това, че не
е представил застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
3
управляваното от него МПС или срещу това, че за конкретния автомобил
няма сключена такава застраховка.
В случая с думи в АУАН е посочено, че К. не е представил документ за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, но това не е
квалифицирано по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, а като нарушение по чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ. Тази норма, обаче, се отнася до лицето, което управлява МПС и до
липсата на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а не до
неносенето и непредставянето й. Поради това съдът приема, че е налице
разминаване и между словесното и цифровото описание на нарушението в
АУАН.
Доколкото в АУАН е описана една фактическа обстановка, която не
кореспондира на зададената за нея правна квалификация в АУАН, а
същевременно се различава от фактологията и квалификацията, посочена в
Наказателното постановление, въззивната инстанция приема, че е нарушено
правото на наказаното лице на защита, доколкото на него едва за първи път с
НП му се предявяват факти и обстоятелства, въз основа на които
административно-наказателната му отговорност се ангажира за нарушение по
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ - за първи път в НП се твърди, че К. е управлявал МПС
без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, а не че не е носил в себе
си и не е представил този документ. На следващо място за първи път с НП
жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушението в условията
на повторност по чл. 638, ал.2, вр. с чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ. Освен това е
налице и несъотвествие на мястото на извършване на нарушението- в АУАН
същото е посочено да е извършено на главен път 1-3 при пътен възел
премиер, посока гр. Ботевград, а в НП за място на нарушението е отразено
общ. Ботевград, на път втори клас № 17. Така жалбоподателят е изпаднал в
невъзможност да разбере какво нарушение се твърди той да е осъществил и
срещу което да организира адекватна защита.
Осъществяваният от районния съд контрол за законосъобразност на
едно НП обхваща спазването на процесуалните правила при издаването му,
наличието на отклонения при приложението на материалния закон и
доказаността на обвинението. В определените от закона хипотези
административнонаказателното производство започва със съставяне на
АУАН, който има три основни функции – констатираща, обвинителна и
4
сезираща. По отношение на обвинителната си функция АУАН има роля,
каквато има обвинителният акт в производството по НПК - с него се
определят пределите на административнонаказателното обвинение от
фактическа и правна страна. По тази причина той трябва да съдържа данни за
всички обективни и субективни признаци от състава на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. В случая със съставения
АУАН К. е обвинен за това, че на 22.06.2021 г., управлява лек автомобил без
да представи полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ валидна към датата и часа на проверката.
Като нарушена норма е посочена на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, на която
кореспондира санкцията по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ. С обжалваното НП се
изменя правната квалификация на така повдигнатото с АУАН
административно обвинение като отговорността се реализира по
квалифицирания състав на нарушението, а именно по чл. 638, ал.2 вр.ал.1, т.1
от КЗ, при което се внася и ново фактическо обстоятелство – повторност на
извършеното нарушение, без при това да е посочено на какво се базира тази
констатация. Очевидно липсва правно единство между повдигнатото
административнонаказателно обвинение по реда на чл. 36, ал.1 от ЗАНН и
произнасянето на наказващия орган по него. Несъответствието между
правните квалификации на деянието и фактите, обосновали извод за
нарушение, съдържащи се в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, представлява съществено нарушение на
административнопроцесуалните правила, което несъмнено е довело до
съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното лице.
Въвеждането на квалифициращия признак "повторност" едва при издаване на
НП го е поставило в положение да не може да се защити срещу по-тежкото
обвинение още в административната фаза на процеса, тъй като такова
обвинение му е станало известно едва с връчването на препис от издаденото
НП. Недопустимото изменение на административнонаказателното обвинение
чрез включване на нови факти, нефигуриращи в съставения АУАН, при това
обуславящи по-тежка административнонаказателна отговорност, накърнява
правото на пълноценно участие на дееца в процеса. Той е лишен
възможността да се възползва от гарантираните му от закона процесуални
възможности за защита срещу отправеното му обвинение от самото начало на
образуваното производство. Този порок на АУАН е от категорията
5
неподлежащи на саниране от наказващия орган чрез упражняване на
правомощието му по чл. 53, ал.2 от ЗАНН доколкото касае промяна в състава
на вмененото с АУАН административно нарушение. Действително към
момента на съставяне на акта контролният орган може да не е информиран за
наличието на факти, съставляващи признаци от квалифицирания състав на
нарушението. След установяването обаче на тези признаци по преписката,
наказващият орган не би могъл да издаде законосъобразно НП въз основа на
такъв АУАН, а следва да прекрати производството по него и да разпореди
съставяне на нов, ако не са изтекли сроковете за това.
Горепосочените нарушения са съществени, тъй като са довели до
нарушаване на правото на защита на К.. За жалбоподателя е невъзможно да се
защитава по неконкретизирано обвинение за извършване на административно
нарушение. Нарушаването на правото на защита на жалбоподателя във
всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение, което винаги съставлява формална
предпоставка за отмяна на процесното наказателно постановление, тъй като
производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е изцяло опорочено.
Съдът като прецени, че при съставянето на АУАН и при издаването на
атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, намира,
че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН в случая е неприложима и
Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло без да е
необходимо обсъждането на спора по същество.
Относно разноските:
Съгласно чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.С оглед изхода на делото за понасяне
на разноските по същото следва да бъде осъдена ответната страна-РУ
Ботевград. РУ следва да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********, разноски в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, платени в брой към момента на сключване на договор за
правна зашита и съдействие от 05.10.2021г.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 21-0246-
001037/14.09.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Ботевград,
упълномощен със Заповед № 8121з-517з-189/15.01.2016 г. на МВР, с което на
основание чл. 638, ал.2 пред.1-во, вр. с чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от
кодекса на застраховането /КЗ/ на жалбоподателя Н. Н. К. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева за
извършено от него нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА РУ- Ботевград да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********,
разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7