МОТИВИ
към присъда 7 / 11.03.2019г. по НОХД № 52 / 2019г. на СлОС
Окръжна
прокуратура – Сливен е внесла против подс. К.Г.Г. обвинителен акт за престъпление по
чл. 343 ал. 4 , вр. чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, затова
че на
28.07.2018г. в гр.Сливен, по бул."Банско шосе", в района на винзавод
„Домейн Бояр", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ауди А4" с per. № СН 3131
АК, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.2
от ЗДвП, като
се движил с превишена скорост от 117 км/ч при разрешена за движение скорост от
70 км/ч, обозначена с пътен знак В26, чл.6 т.1 от ЗДвП, като не
съобразил своето поведение с пътната маркировка и при наличие на двойна непрекъсната
линия навлязъл в насрещната лента за движение и предприел изпреварване, въпреки
забраната за пресичане на двойната непрекъсната линия, установена с надлъжната
пътна маркировка по чл.63 ал.2 т.2 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Т.А.,*** и телесна повреда на повече от
едно лице, а именно: средна телесна повреда на И.Д.Д.,***, изразяваща се в
съчетана травма, довела до „Разстройство на здравето, временно опасно за
живота" и „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник" и
средна телесна повреда на Д.И.Д.,***, изразяваща се в „Разстройство на
здравето, временно опасно за живота" .
Гражданско
– правни претенции не са предявени, респ. не са приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Като
частни обвинители по делото са конституирани пострадалия И.И.Д. и родителите на
починалия В. Т.А. - Т.Т.А. и Р.Ж.У..
Входа
на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, като счита същото за безспорно доказано от събраните на досъдебното
производство доказателства. Счита, че предвид младата възраст на
подсъдимия и обстоятелството, че не е осъждан, справедливо наказание би било в
размер по-близък към минималния, а именно 4 години лишаване от свобода, което
наказание доколкото настоящото
производство се развива по реда на глава ХХVІІ от НПК, съобразно чл. 373 ал.
2от НПК, вр. чл. 58Аот НК да бъде редуцирано с 1/3 - на две години и осем
месеца лишаване от свобода. Предоставя на съда да прецени дали така
определеното наказание да бъде изтърпявано ефективно в местата за лишаване от
свобода. Моли наказанието по чл. 343г от НК, което следва да бъде наложено на
подсъдимия да бъде в размер на 4 години, като съдът приспадне времето, през което той е бил с мярка за процесуална
принуда по чл. 69а ал. 1 от НПК -
временно отнето свидетелство за управление, считано от 18.01.2019г. Прокурорът счита, че подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски в размер 1 397,10 лв. Изразява становище и относно веществените доказателства по делото, а
именно - двата леки автомобила да бъдат върнати на собствениците им.
Повереникът на частните обвинители Т.Т.А. и Р.Ж.У.
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено ефективно наказание лишаване от
свобода в размер на 10 години, като съдът съобрази предходните му нарушения по
ЗДвП и обстоятелството, че Сливен се
оформял като град с концентрация на ПТП след употреба на наркотични вещества.
Изказва упрек към разследването, че не е взета кръвна проба на подсъдимия,
въпреки че той имал наказание за съхраняване на наркотични вещества.
Частните обвинители А. и У. се присъединяват към
становището на повереника си.
Повереникът на частния обвинител Д. се
присъединява към изложеното от прокурора по отношение на доказаност на
престъплението, в което е обвинен подсъдимият, както и по отношение на размера
на наказанието, което същият следва да изтърпи. Счита, че наказанието лишаване от свобода в какъвто и
да е размер, следва да бъде ефективно, тъй като деянието има особено тежки
последици и генералната превенция на закона трябва да въздейства и върху
другите членове на обществото. По отношение на веществените доказателства,
изказва становище, че същите следва да бъдат върнати на собствениците.
Частният обвинител Д. се присъединявам се към казаното от адвоката си.
Защитникът на подс. Г. не оспорва фактите по
делото. Счита, че от деянието действително е настъпил изключително тежък
вредоносен резултат, но подсъдимият не е целял неговото настъпване. Нямало
данни подсъдимият да е употребявал алкохол или наркотици. Относно определяне
размера на наказанието лишаване от свобода счита, че са налице както
смекчаващи, така и отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
посочва чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични
данни, а като отегчаващи – предишни нарушения на ЗДвП, които счита за леки
нарушения, тъй като не можели да имат за последица друго пътно транспортно
произшествие. Моли за наказание към предвидения законен минимум, което да бъде
намалено с 1/3 и изпълнението му да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Относно размера на наказанието по чл. 343г от НК – предоставя на съда.
В съдебно заседание подс. Г. се признава за виновен в извършването
на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава
изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие
без се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за случилото
се.
След като обсъди наличните по делото фактически
данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за
които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха
изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното
следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти,
изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подс. К.Г.Г. е на 25 години, български
гражданин, със средно образование, не
женен, не работи. Неосъждан. С влязло в
сила на 04.06.2018г. решение № 251 / 17.05.2018г. по АНД № 286 / 2018г. на СлРС
на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2,т. 1,
пр.1 от НК. Правоспособен водач на МПС е
от 13.05.2014г., категория „В”. Видно
от справка, издадена от Единната информационна система на МВР, сектор
„ПП", като водач на МПС подсъдимият е бил санкциониран три пъти по
административен ред с фишове за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата - през м.октомври 2016г. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП / Чл. 6. „Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка/; през
м.април 2017г. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП / Чл. 139. „(1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат: 1. технически изправни/ и през м.април 2018г. отново за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .
На
28.07.2018 г., сутринта, подс. Г. пил кафе в заведението на свид. Н.Ц. в с.
Ковачите, общ.Сливен и оттам около 09:00 часа потеглил с лек автомобил „Ауди
А4" с ДК № СН 3131 АК за гр. Сливен. Автомобилът управлявал подс. Г., а до
него в дясно седял приятелят му - постр. В. Т.А., на 29 години. Времето било
ясно, слънчево, с отлична видимост, пътят е бил сух. Около 09:15 часа подс. Г. ***, след пътен
възел „Речица" в посока гр.Сливен със скорост от 117 км/ч. при разрешена
за движение скорост от 70 км/ч, обозначена с пътен знак „В26". Движейки се
с превишена скорост, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 21
ал. 2 от ЗДвП, подс. Г. застигнал движещият се пред него, в дясната лента на платното за движение в посока
гр. Сливен, лек автомобил „Фолксваген Поло" с per. № СН 4821 АК, управляван от свид. С.М.. Пред
лекия автомобил „Фолксваген Поло" се движел свид. И. Ж. с лек автомобил
„Пежо 308", а в ляво от него, за да завие наляво към бензиностанция
„Шел" след като подал необходимия светлинен сигнал, се престроил
лекотоварен автомобил. По този начин цялото платно в посока за гр. Сливен пред
автомобила на подс. Г. било заето. Вместо да намали скоростта и да се движи в
правилната лента за движение в посока гр. Сливен, подс. Г. със скоростта, с
която се движел от около 117 км/ч,
без да се съобрази с пътната маркировка, предприел недопустима маневра - в
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 от ЗДвП при наличие на двойна непрекъсната линия, завил волана на
управлявания от него автомобил наляво, с цел да заобиколи престроилия се за
завой наляво лекотоварен автомобил и да изпревари останалите два. По този начин
подс. Г. с автомобила си пресякъл пътната маркировка и навлязъл в лявата лента
на насрещното платно за движение (в посока към Сливенски минерални бани),
където по същото време се движел таксиметров автомобил „Шевролет Авео" с per. № СН 3403 ВВ, управляван от свид. И.Д., до
който, на дясната седалка, седял синът му свид. Д.Д., на 13 години.
Управляваният
от подс. Г. автомобил „Ауди А4" навлязъл неочаквано в лентата за движение
на управлявания от свид. Д. лек автомобил „Шевролет Авео" и се движел
срещу него. Навлизането станало в опасната зона за спиране на лекия автомобил
„Шевролет Авео", като разстоянието на двата автомобила в момента на
възприемане на опасността от свид. Д. било около 163 метра. Свид. Д. не е имал
техническата възможност да спре. В резултат на безразсъдното поведение на пътя
на подс. Г., който при изключително висока скорост е предприел недопустима
маневра, създавайки опасност за другите участници в движението, навлизайки в
насрещното пътно платно, без да има каквато и да е видимост, е настъпил удар.
Ударът настъпил в лявото платно по посока на движение на автомобила, управляван
от подс. Г.. Ударът бил челен, като автомобилът управляван от подс. Г. ударил
челно с дясната част предната челна част на лекия автомобил „Шевролет
Авео", управляван от свид. Д.. От удара автомобилът, управляван от подс. Г.
се е изправил на предната си част, след което се е превъртял през таван и
паднал в тревната площ северно от пътното платно с предната част, насочена към
пътя.
Очевидци на пътнотранспортното произшествие
станали свид. М. и свид. Ж., които веднага спрели и отишли на място, за да
видят какво е състоянието на участниците в катастрофата. Свид. Ж. позвънил на
спешен телефон 112, а свид. М. се заел да окаже помощ на пострадалите.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, на място загинал приятелят
на подс. Г. - постр. В. Т.А.. Водачът на лекия автомобил „Шевролет Авео" -
свид. И.Д., на 45 години, и спътника му - свид. Д.Д., на 13 години получили
телесни увреждания, имащи характер на средни телесни повреди и били откарани с
линейка на ЦСМП - Сливен в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р И. ***.
На
местопроизшествието пристигнали и служители от ОД на МВР -Сливен, между които
свид. Г.Г.. Преди да бъдат отведени в болнично заведение, свид. Г. изпробвал
водачите на двата автомобила, участници в пътнотранспортното произшествие, с
техническо средство „Дрегер Алкотест" с фабричен № ARDM0204, при което били отчетени нулеви проби. Поради
липса на външни признаци, поведение и реакции за употребени наркотични
вещества, на подс. Г. и на свид. И.Д. не била извършена проверка с тест за
употреба на наркотични вещества, а по-късно не им били взети и кръвни проби.
В резултат
на възникналото пътнотранспортно произшествие подс. Г. също получил травматични
увреждания - съчетана травма със засягане на глава, гърди, корем и долни
крайници, довела до клинични прояви на травматичен шок. Подс. Г. бил заведен за преглед в ЦСМП - Сливен,
след което се наложило приемането му за лечение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. ***. В
интензивното отделение на болницата, той бил прегледан от свид. д-р Х.В., който
при попълване на медицинска документация го попитал дали е употребил наркотични
вещества или алкохол. Подс. Г. отговорил отрицателно и тъй като лекарят не
констатирал видими признаци на употреба на наркотични вещества и алкохол, на подс.
Г. не е била взета кръвна проба за допълнително изследване.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп за изясняване на обстоятелствата, касаещи вида и степента на
получените от постр. В. Т.А. травматични увреждания и причината за смъртта му, смъртта
на постр. А. е настъпила вследствие на автомобилна травма - травма вътре в лек
автомобил като пътник при неговото блъскане по време на движение с голяма
скорост с друг лек автомобил, при което автомобилът, в който се возел
пострадалият напуснал пътното платно и се преобърнал в ляво извън пътното
платно, получавайки тежки счупвания и деформации, а пострадалият е получил
тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния
кош, корема и крайниците. Травмата на главата се изразява в наличието на масивна
разкъсно-контузна рана в тилните области на главата с дефицит на тъкани,
масивна разкъсно-контузна рана в областта на дясното слепоочие с дефицит на
тъкани и със счупване на подлежащите лицеви кости и пропуквания в областта на
външната пластинка на челната и слепоочната кости, контузия на носа с
кръвонасядания и охлузвания предимно в областта на дясната половина на носа;
масивни кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни покривки в
областта на мозъчния и лицевия череп, охлузвания и разкъсно-контузни
наранявания с обилно зацапване с кръв на лицето и главата, контузионни огнища
на коровия слой на дясната голямомозъчна хемисфера по изпъкналата й повърхност,
точковидни кръвоизливи на мозъка, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. При огледа на трупа
по време на огледа на местопроизшествието, на тавана на обърналият се по таван
лек автомобил е установено наличие на голяма локва кръв, като количеството на
излялата се кръв е около 2 литра.
Гръдната травма се изразява в многофрагментните
счупвания на всичките десни ребра по страничните, задностраничните и
предностраничните им части, счупвания на шест ребра в областта на лявата
половина на гръдния кош с деформация на дясната половина на гръдния кош, който
е хлътнал към лявата половина на гръдния кош, хлътване на острите краища на
ребрата в гръдната кухина и разкъсвания на белите дробове предимно на десния
бял дроб, разкъсване на стената на гръдната аорта, с наличие на около 1,5 литра
кръв в гръдната кухина, с имбибиране с кръв на стената на аортата около мястото
на разкъсването й и околните рехави тъкани.
Коремната
травма се изразява в разкъсването на слезката, в разкъсването на дясната
половина на черния дроб с наличие на около 1 литър кръв и кръвни съсиреци в
коремната кухина.
При външния
оглед и аутопсията на трупа са установени и повърхностни травми на меките
тъкани в областта на горните и долните крайници, в областта на гърдите, корема
и гърба. Кожата, лигавиците и вътрешните органи са намерени бледи вследствие
острата следкръвоизливна анемия.
Причината за настъпването на смъртта на
пострадалия е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и
крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, поради
множествените травми в областта на главата, гърдите и корема. Настъпването на
смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил
неспасяем.
Описаните увреждания са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне на главата, гърдите, корема и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на
тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични
увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите
усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
Локализацията на уврежданията
сочи, че най-силни са били ударите в областта на дясната половина на главата и
гръдния кош. Установените увреждания са получени вследствие удряне на
травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането
на гръдния кош и корема от деформиралите се части на лекия автомобил,
вследствие хлътването и деформациите в дясна част на автомобила отпред и
отстрани.
От заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза № 168/18г. на постр.
И.Д.Д. е видно, че същият е получил автомобилна травма,
изразяваща се в следните телесни увреждания:
-
съчетана
травма със засягане на глава, гърди, крайници, протекла в началото с картината
на травматичен шок, поради което пострадалият е бил приет по спешност за
лечение и наблюдение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. ***;
-
контузия
на гръдния кош с наличие на охлузвания и кръвонасядания предимно в лявата
половина на предната му повърхност с клинични и рентгенологични данни за
счупване на гръдната кост без видима дислокация на костните фрагменти;
-
контузия
на шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и рентгенологични данни за
счупване на напречния израстък в дясно на шести шиен прешлен;
-
контузия
на десния крак с наличие на разкъсно-контузна рана с размери 4/7 см по предната
повърхност на колянната става с клинични и рентгенологични данни за счупване на
капачето на ставата, наложило приемането на постр. Д. в ОТО при МБАЛ „Д-р И. ***
за оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника.
Описаните в
медицинските документи по досъдебното производство увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по време на описаното пътнотранспортно произшествие. В механогенезата
на уврежданията при този вид автомобилни травми, участие вземат множество
различни по своята посока и величана травмиращи сили. Под тяхно действие телата
на пътуващите в автомобилния салон или отделни техни части се предвижват в пространството,
при което влизат в съприкосновения с различни части от вътрешното оборудване на
автомобилния салон или деформирани негови части, удрят се и се травмират. По
този механизъм са се получили уврежданията на постр. И.Д.. Тяхната локализация и
характеристики свидетелстват за това, че посоката на основната травмираща сила,
която ги е причинила е била отпред назад, леко отстрани отдясно.
Контузията в областта на гръдния кош се дължи
най-вероятно на възпиращото действие на предпазния колан.
Контузията
по предната повърхност на колянната става на десния крак се дължи на удар на
коляното при свит в него крак най-вероятно в арматурното табло на автомобила.
Увреждането
в областта на шийния сегмент на гръбначния стълб се дължи най-вероятно на
форсирано движение в тази област с амплитуда, по-голяма от обичайната в момента
на удара по механизма на т.нар. "камшичен" удар.
Съчетаната
травма, протекла в началото с клинично изявена картина на травматичен шок е
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на постр. И.Д.. В случая тази опасност не се е
реализирала и поради своевременната, адекватна и високоспециализирана
медицинска помощ, която е била оказана на пострадалия.
Контузията
по предната повърхност на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за
счупване на гръдната кост, без видима дислокация на костните фрагменти,
кръвонасядането и повърхностното охлузване на кожата е довела до затруднения в
движенията на снагата за срок от около 25-30 дни при нормален ход на
оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на постр. И.Д..
Контузията в шийния сегмент на
гръбначния стълб, изразяваща се в счупване на десния напречен израстък на шести
шиен прешлен е довела до затруднения в движенията на врата за срок от 25-30 дни
при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на постр. И.Д..
Контузията на дясната колянна
става, изразяваща се в разкъсно-контуна рана по предната й повърхност с
клинични и рентгенологични данни за счупване на капачето ще доведе до
затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на десния крак
за срок не по-малък от 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По
този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник.
С цел точно алиниране и
обездвижване на костните фрагменти и по-бързо и пълноценно възстановяване
функциите на ставата, на пострадалия е приложено оперативно лечение с
използване на метална остеосинтезираща техника. Това означава, че след
приключване на оздравителните процеси и по преценка на лекуващия го
ортопед-травматолог на пострадалия И.Д. му предстои повторна операция за
изваждане на металния остеосинтезиращ материал.
Причиненото „разстройство на
здравето, временно опасно за живота" и „трайното затрудняване движенията
на десния долен крайник" представляват средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 ал. 2 от НК.
От заключението на назначена съдебномедицинска
експертиза № 169/18 г. на постр. Д.И.Д. е видно, че същият е получил автомобилна
травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:
- съчетана травма със засягане на гърди, корем и
крайници, довела до клинично проявени симптоми на травматичен шок, поради което
пострадалият е бил приет по спешност за лечение и наблюдение в ОАИЛ при МБАЛ
„Д-р И. ***;
- контузия
на гръдния кош с наличие на охлузвания и кръвонасядания по предната му
повърхност, предимно в ляво и силна палпаторна болезненост;
- контузия
в областта на корема с наличие на дифузна болезненост и охлузвания на кожата
предимно в долната половина на коремната стена, наложили извършването на
диагностична оперативна интервенция за изключване на кървене в коремната
кухина;
- контузия на левия крак с наличие на разкъсно-контузна
рана по предно-вътрешната повърхност на колянната става с дължина 1-2 см, която
обхваща кожа и подкожие без рентнгенологични данни за счупване на подлежащи
костни структури;
- контузия
на десния крак с наличие на кръвонасядане в областта на колянната става;
- контузия
в областта на таза с болезненост в неговата лява половина. Описаните увреждания
се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време на пътнотранспортното
произшествие. При този вид автомобилни травми през различните фази на
произшествието върху телата на пътуващите в автомобилния салон действат
различни по своята величина и посока травмиращи сили. Под тяхното действие
телата на пътуващите или отделни техни части се придвижват в пространството,
влизат в контакт с различни части от вътрешното оборудване на автомобилния
салон или деформирани негови елементи, удрят се и се травмират. По този
механизъм са се получили и всички, описани в медицинските документи по
досъдебното производство увреждания на постр. Д.Д..
Уврежданията по предните повърхности на гръдния
кош и коремната област се дължат най-вероятно на ударът им с предните си
повърхности върху намиращото се пред пострадалия арматурно табло на лекия
автомобил.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие постр. Д.Д. е получил съчетана травма със засягане на гръден кош,
коремна област и кухина и крайници, довела до клинична изява на травматичен
шок. По този начин е бил осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота на постр. Д.Д.,
което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Разкъсно-контузната рана по предно-вътрешната
повърхност на колянната става на левия крак по своя характер представлява
нарушаване целостта на меките тъкани в засегнатата област и в съвкупност с
останалите увреждания (кръвонасядания, натъртвания, охлузвания на кожата) е
осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на постр. Д.Д.. Увреждания от
такъв характер отзвучават за срок от около 7-10 дни при нормален ход на
оздравителните процеси.
Видно от заключението
на назначена автотехническа експертиза, скоростта на движение на лекия
автомобил „Шевролет" преди пътнотранспортното произшествие е около 109
км/ч, а към момента на удара е около 105 км/ч; скоростта на движение на
автомобила „Ауди" преди пътнотранспортното произшествие е около 117 км/ч,
а към момента на удара около 90 км/ч; опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Ауди" при определената скорост на движение е около 106 м;
опасната зона за спиране на лекия автомобил „Шевролет" при определената
скорост на движение е около 108 м; мястото на удара между автомобилите е в
лентата за движение на л.а. „Шевролет" (дясната лента спрямо посоката на
движение на „Шевролет"), на 35,1 м преди мерната линия и на ниво от 5,3 м
до 6,4 м вдясно от двойната разделителна линия на лентите за движение. В
момента на удара автомобилът „Шевролет" е бил косо, разположен в
собственото направление на движение, а лекият автомобил „Ауди" е бил
разположен косо на платното, заемащ част от ширина на лентата за движение на
„Шевролет"; в момента на възприемане на опасността автомобил „Ауди" е
бил на около 82 м от мястото на удара. В този момент автомобил „Шевролет"
е бил на разстояние около 163 м от автомобил „Ауди"; пресичането на
двойната непрекъсната линия от автомобила „Ауди" е на 60-61 м преди
геометричното разположение на автомобила към мястото на удара. Експертното
заключение сочи, че водачът на автомобила „Ауди" е имал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортно произшествие, като непрекъснато
контролира автомобила и запази движението в собствената лента. Водачът на
„Шевролет" е нямал техническата възможност да предотврати пътнотранспортно
произшествие към момента на навлизането на автомобила „Ауди" в неговата
пътна лента. Водачът на „Шевролет" е възприел опасността на разстояние
около 55 м от мястото на удара. С действията си водачът на „Ауди" е
навлязъл в опасната зона за спиране на „Шевролет". Основната техническа
причина, довела до възникването на пътнотранспортно произшествие, е навлизането
на лекия автомобил „Ауди" в насрещната за водача пътна лента за движение
без да пропусне движещия се в обратна посока лек автомобил „Шевролет".
Технически правилно е водачът на „Ауди" да контролира непрекъснато
автомобила и се движи в дясната пътна лента. С действията си водачът на
„Ауди" е допуснал навлизане в опасната зона за спиране на автомобила
„Шевролет".
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Всички те са
безпротиворечиви и взаимно се допълват. В
хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимия
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, като при
постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните
протоколи за разпит и експертни заключения. Предвид признанията на подс. Г.
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
прогласи, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно
въпросните факти. Освен от коментираните по – горе неоспорени от страните
заключения на изготвените три съдебно медицински експертизи и на автотехническата
експертиза, признатите от подсъдимия факти се установяват по категоричен начин
и от анализа на останалия доказателствен материал, събран на досъдебното
производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие. Показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г.Г., И.Д., Д.Д.,
С.М., И. Ж., Т. А., Н.Ц., Т. С., Х.В.и
множеството документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото
са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Г.Г., И.Д., Д.Д., С.М. и И. Ж.,
които свидетелстват за процесното пътно-транспортно произшествие. Показанията
на тези свиедтели взаимно се допълват. Съдът
даде вяра и на показанията на свид. Т. С. и свид. Х.В., от които се установяват
причините поради които не е взета кръвна проба от подс. Г. за изследване за
упойващи вещества. От показанията на свид. Ц. се установява, че тя е видяла
подс. Г. и постр. В. А. преди пътно - транспортното произшествие и нищо в
поведението им не й е направило впечатление. Свид. Т.А. е видял сина си –
постр. В. А. като се качва в автомобила, управляван от подсъдимия и след
пътно-транспортното произшествие – в болницата. От показанията на свидетелите Г.М.и
С.Д. не се установяват конкретни факти и обстоятелства относими към процесното
пътно – транспортно произшествие.
Съдът
възприе изцяло заключението на едноличната автотехническа експертиза. Това
заключение безспорно установява скоростта на движение на управляваните от
подсъдимия и от постр. И.Д. автомобили непосредствено преди катастрофата, опасните
зони за спиране на двата автомобила, механизма на пътно-транспортното
произшествие и техническите причини за него, мястото на удара между двете превозни
средства.
Съдът
даде вяра и на неоспорените заключения на трите съдебно-медицинскати
експертизи. Първото от тях, изготвено от д-р Ч. установява нараняванията на
постр. В. А.; механизма на тяхното причиняване; непосредствената причина за
смъртта му; причинноследствената връзка между травмите му, причинени при пътно-транспортното
произшествие и настъпилата смърт. Другите две заключения, изготвени от д-р С., установяват
нараняванията на пострадалите И.Д. и Д.Д.; механизма на тяхното причиняване;
медико – биологичните характеризиращи признаци на установените увреждания.
Съдът
се довери на множеството документи, приложени и приети като писмени
доказателства по делото: протокол
за оглед на пътнотранспортно произшествие с приложен към него
снимков материал; справки
за нарушител/водач на подс. Г. и свид. И.Д.; препис – извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници на В. Т.А.; справки от КАТ за регистрация на
управляваните от подсъдимия и свид. И.Д. автомобили;
медицинска документация за подсъдимия и пострадалите при пътно-транспортното
произшествие; справка за съдимост;
характеристична справка на подсъдимия; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, изготвени са по предвидения процесуален ред и отговарят
на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния
процес. Съдът кредитира и представените в съдебно заседание характеристични
данни за подс. Г. от негов бивш работодател, въпреки че не е посочена датата на изготвянето им в какъвто смисъл беше
направено възражение от повереника на
частните обвинители. В случая от значение е съдържанието на документа, а не
датата на която е изготвен.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подс.
К.Г.Г. е наказателноотговорен. Към
момента на извършване на престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е свойството и значението на своите
действия и е могъл да ръководи постъпките си. След деянието и до настоящия
момент подсъдимият не е изпадал в такова разстройство на съзнанието, постоянно
или краткотрайно, което да не му позволява да разбира свойството и значението
на своите действия и да ръководи постъпките си. Следователно подс. Г. отговаря
на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на
същия може и следва да се търси
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.
С
деянието подс. Г. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава на чл. 343 ал. 4 , вр. чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал.
1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, тъй
като на
28.07.2018г. в гр.Сливен, по бул."Банско шосе", в района на винзавод
„Домейн Бояр", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ауди А4" с per. №
СН 3131 АК, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.2 от ЗДвП, като се
движил с превишена скорост от 117 км/ч при разрешена за движение скорост от 70
км/ч, обозначена с пътен знак В26, чл.6 т.1 от ЗДвП, като не
съобразил своето поведение с пътната маркировка и при наличие на двойна
непрекъсната линия навлязъл в насрещната лента за движение и предприел
изпреварване, въпреки забраната за пресичане на двойната непрекъсната линия,
установена с надлъжната пътна маркировка по чл.63 ал.2 т.2 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Т.А.,*** и телесна повреда на повече от
едно лице, а именно: средна телесна повреда на И.Д.Д.,***, изразяваща се в
съчетана травма, довела до „Разстройство на здравето, временно опасно за
живота" и „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник" и
средна телесна повреда на Д.И.Д.,***, изразяваща се в „Разстройство на
здравето, временно опасно за живота" .
Безспорно е авторството на деянието. Подс. Г. е
управлявал процесния лек автомобил „Ауди А4” с рег. № СН 3131 АК по време на
пътнотранспортно произшествие. То е настъпило в резултат на предприетите неправилни действия на
подсъдимия, който при
управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани
в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като се движил със скорост от 117 км/ч,
различна и доста над разрешената с пътен знак В26 скорост от 70 км/ч, и в
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не
съобразил поведението си с надлъжната пътна маркировка по чл. 63, ал. 2, т. 2
от ППДвП – „двойна непрекъсната линия” – М2, забраняваща на пътните превозни
средства да я застъпват и пресичат и навлязъл в насрещната пътна лента за
движение без да пропусне движещият се в обратна посока лек автомобил „Шевролет”,
в която лента за движение настъпил и ударът между двата автомобила. Подсъдимият
е имал техническата възможност да предотврати пътно – транспортното
произшествие като непрекъснато контролира автомобила и запази движението в
собствената лента.
Управлявайки
процесния лек автомобил и нарушавайки коментираните правила за движение по
пътищата, подсъдимият е причинил смъртта на постр. В. Т.А. и средни телесни
повреди на постр. И.Д.Д., изразяваща се в „Разстройство на здравето, временно опасно
за живота" и „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник"
и на постр. Д.И.Д., изразяваща се в „Разстройство на здравето, временно опасно
за живота". Налице е причинно - следствена връзка между
допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в посочените разпоредби на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП,
чл. 6 т. 1 от ЗДвП, и чл. 63 ал. 2 т. 2 от ППЗДвП, довели до
пътно-транспортното произшествие и
настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на пост. В. А. и причинените телесни
увреждания на пострадалите И.Д. и Д.Д. представляват пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия.
От
субективна страна деянието на подс. Г. е извършено по непредпазливост по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, изразила се в небрежност – той не
е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен с
оглед задължението му да спазва разпоредбите, регламентиращи правила за
движението по пътищата и е могъл да ги предвиди, като правоспособен водач на
МПС. Както беше посочено и по – горе, според неоспореното заключение на автотехническата
експертиза, подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати пътно –
транспортното произшествие като непрекъснато контролира автомобила и запази движението в собствената
лента.
Съдът
счита, че причините и условията, способствали за извършване на деянието се
състоят в подценяване значението на правилата за движение по пътищата и
неспазването им от страна на подсъдимия, който като правоспособен водач на МПС
е бил длъжен да ги спазва.
Налице
са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия. При индивидуализацията на наложеното на подс. Г. наказание,
съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Като
смекчаващи вината на подс. Г. обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, сравнително добрите
характеристични данни, младата му възраст и изказаното съжаление за случилото
се. Преценени в съвкупност описаните обстоятелства, смекчаващи отговорността,
не са многобройни и нито едно от тях не е изключително по своя характер, поради
което и не може да се обоснове приложение на чл. 55 от НК.
Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства бяха преценени санкционирането му
на основание чл. 78а от НК за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр.
2, т. 1, пр. 1 от НК и наложените му административни наказания за нарушения по
ЗДвП, като обстоятелството, че наложените административни наказания са с фиш не
омаловажава факта, че той за краткия си стаж като водач на МПС нарушава
правилата за движение по пътищата. Съдът не споделя доводите на защитата, че
тези нарушения са леки и сами по себе си не биха довели до друго пътно транспортно
произшествие. Видно от справката за
нарушител на подс. Г., едно от нарушенията, да които е бил наказан, е по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, каквото нарушение е допуснал и в процесния случай, при
който е настъпило пътно – транспортно произшествие и то с фатални последици – неговият
приятел постр. В. А. е загинал на мястото на произшествието в най – хубавите
години от живота си, постр. И.Д. е оцелял благодарение на своевременната,
адекватна и висококвалифицирана медицинска помощ, а неговият син - пострадалият
Д.Д., на който е причинено „разстройство
на здравето, временно опасно за живота” е дете на 13 години. Наложените на подсъдимия административни наказания не са постигнали
целения ефект, което завишава неговата обществена опасност предвид, че
допуснатото във връзка с обвинението нарушение на правилата за движение по пътищата
не се явява инцидентно, а проява на системно нарушаване на тези правила от
негова страна.
Степента на обществена опасност на извършеното от подс. Г. деяние е висока предвид динамиката ни извършваните транспортни
престъпления на територията на страната и в региона. Извършеното от подсъдимият деяние е от
категорията на общоопасните престъпления. С това деяние се засягат обществените
отношения, в рамките на които се гарантира сигурността при осъществяване на
транспортната дейност и които са свързани със здравето и живота на неограничен
кръг хора и имат необратими вредоносни резултати.
Обществената опасност на подсъдимия е завишена предвид посочените
отегчаващи вината му обстоятелства - предишното санкциониране на основание чл. 78а от НК за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2,т. 1, пр.1 от НК и наложените три административни наказания за
нарушения по ЗДвП.
Поради липсата на многобройни или изключителни
смекчаващи вината на подс. Г. обстоятелства съдът не следва да обсъжда
предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК.
Съдът
определи на подс. Г. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от
свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343 ал. 4 , вр. чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал.
1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като
при конкретизиране на размера му в границите между три и петнадесет години
съобрази изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието,
причиненият престъпен резултат и съблюдавайки целите на специалната и
генералната превенция. Съдът прецени за справедлив размер на наказанието
лишаване от свобода, определен при превес на смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства срокът от
четири години, който е между средния и минималния, предвиден в закона и по –
близък до минималния. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно
императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. Г. наказание лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. Независимо
от липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, с
отлагане изпълнението на наказанието съдът счита, че с него няма да се
постигнат целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК. Приложението на чл. 66
ал. 1 от НК не е формално, макар и да зависи поначало от формални предпоставки
като отсъствието на предишно осъждане на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и от размера на наказанието лишаване от свобода. Третата
предпоставка за приложението на този институт обаче е свързана с преценка на
съда доколко е наложително ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на дееца, както и за предупредителното му въздействие сред
обществото. В
конкретния случай въпреки, че подсъдимият показва наченки на започнал
процес на превъзпитание, същия ще следва да продължи този процес изолиран от
обществото, за да може действително това наказание да изиграе своя възпиращ и
превъзпитателен ефект върху него, както и от друга страна да знае
обществото, че такива престъпления Държавата санкционира строго и не може
да проявява компромис. Съдът определи ефективно наказание, за да бъде
осъществена в пълен обем генералната превенция, да се превъзпитат
гражданите да спазват стриктно правилата за движение при управление на пътни
превозни средства, което е приоритет на държавните институции. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани
с деянието и самия деец, оправдават заключението, че за постигането на всички
цели по чл. 36 НК е нужно същия да изтърпи ефективно
наложеното му наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. Това наказание съдът намира
за достатъчно за постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за
прецизно отмерено с оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност
обстоятелства и за справедливо. Наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, в конкретния случай не надделява
над необходимостта превъзпитанието на подсъдимия, да бъде осъществено в
затворническа среда и обуславят отдаването на приоритет на генералната
превенция.
На
основание чл. 343 Г
от НК съдът наложи на подс. Г. и предвиденото в същия текст от закона наказание
„лишаване от право да управлява МПС”. Съобразявайки степента на обществена
опасност на конкретното деяние и на подсъдимия, както и всички останали
обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и обсъдени
по-горе, и предвид обстоятелството че за
четири години стаж като правоспособен водач подс. Г. е наказван три пъти по
административен ред за нарушения по ЗДвП, съдът определи срока на наказанието
лишаване от право да управлява МПС на четири
години, като приспадна времето, през което той е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 18.01.2019г. до влизане в сила на присъдата. Този срок на лишаване от правоуправление според
съдебния състав е необходим, за да има възможност подсъдимият да осъзнае и
осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се
спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя.
С
така наложените наказания ще се
постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат
за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно
и предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съдът
постанови след
влизане в сила на присъдата вещественото доказателство по делото л.а. „Шевролет
Авео" с per. № СН 3403 ВВ
да се върне на собственика „И.С. 08” ЕООД, с управител И.С.И., а
вещественото доказателство л.а. „Ауди А4" с per. №
СН 3131 АК да се върне на собственика Наташа Георгиева Алексиева.
При
горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Г.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата 1397,10
/хиляда триста деветдесет и седем лв. и 10 ст./ лева, представляваща направени
разноски на досъдебното производство.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 26.03.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: