Р Е Ш Е Н
И Е № 1859
гр.Пловдив 05.11.2014г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав, в закрито заседание на пети ноември през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЕЛИ АНАСТАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№2423/2014г. по описа на
ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Производството е по реда на
чл.435,ал.2 от ГПК.
Обжалвани са действията на ЧСИ М.О. с район
на действие ПОС по изп.д.№144/2014 по описа на същия ЧСИ по отношение наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,както и на постановлението за
разноските относно заплатения адвокатски хонорар,като жалбоподателя счита същия
за прекомерно завишен и моли да се редуцира до минималния размер.
Ответникът по жалбата е
представил отговор в законоустановения срок и счита жалбата за
неоснователна,поради което моли същата да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Настоящата инстанция намира
жалбата в частта й относно наложения запор на трудовото възнаграждение на
длъжника за недопустима и следва да я остави без разглеждане,като
производството по делото следва да се прекрати поради следното:
На първо място жалбата се
явява просрочена,тъй като съобщението за наложения запор е получено от длъжника
на 12.05.2014г.,а жалбата е входирана на 21.05.2014г.,т.е. след изтичане на
седмичния срок за обжалване на действието на ЧСИ.
На второ място чл.435,ал.2 от ГПК изчерпателно изброява в кои случаи длъжникът има право да обжалва
действията на ЧСИ,като жалба против действията,с които е наложен запор на
трудовото възнаграждение не попада в хипотезите на чл.435,ал.2 от ГПК,поради
което и на това основание жалбата се явява недопустима.
Настоящата съдебна инстанция
намира жалбата за неоснователна в частта за разноските поради следното:Съгласно
нормата на чл.10,т.1 от НМРАВ възнагражденията за процесуално
представителство,защита и съдействие по изпълнителни дела е в размер на 200лв.,а
съгласно чл.7,т.2 от същата наредба при дела с определен материален
интерес,какъвто е настоящия случай,са в размер на ½ от размера на
възнаграждението по чл.7,ал.2 от НМРАВ.Или в настоящия случай размерът на дълга
е 4736лв.,което прави възнаграждение в размер на 100лв. или ½ от тази сума
е равна на 500лв. и 200лв. за завеждане на изпълнителното дело прави адвокатско
възнаграждение в размер на 700лв.Следователно адвокатския хонорар по делото е в
размера,в който би следвало да бъде,поради което не се налага същия да бъде
коригиран.Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност,съдът намира,че
не следва да се прилага разпоредбата на &2 от ПЗР на НМРАВ,тъй като не са налице основанията за
това,а именно съдът не е обвързан до трикратния размер,а в настоящия случай и
няма такова начисляване на възнаграждението,когато липсва фактическа и правна
сложност на делото.Ето защо постановлението за разноските на ЧСИ М.О. следва да
се потвърди.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В.П.Л. *** с ЕГН-********** против
действията на ЧСИ М.О. по изп.д.№144/2014г. по описа на същия ЧСИ,изразяващи се
в налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.П.Л. *** с ЕГН-********** против действията на ЧСИ М.О. с район на
действие ПОС по изп.д.№144/2014г. по описа на същия ЧСИ касаещи постановлението
за разноски като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в частта за разноските и неокончателно в
частта,с която производството по делото е прекратено в седмичен срок от датата
на съобщаването му пред ПАС.
Председател: Членове: