Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Павликени, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд, III
наказателен състав, в публично заседание на 18.01.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Боряна Николова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 352 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-0311-000468/17.08.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР, гр.
В. Т., РУ гр. П., с което на И.К.А., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. (четиристотин) лева, на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ . В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, поддържа жалбата си и прави доказателствени искания.
Административно - наказващия орган, становище
по жалбата не ангажира, не изпраща представител.
РС, гр. Павликени, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните правни съображения:
На 19.07.2020 г. в 08:55 часа в гр.
П. на ул. „***“ до подстанция на „***“ жалбоподателят управлявал л.а. „***“ с
рег. № ***, собственост на Д. И. К. ЕГН **********, във връзка с чието
притежание и използване нямало сключен действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за автомобилистите, валидна към датата и
часа на проверката.
За констатираното нарушение му бил
съставен АУАН Серия GA №
***/19.07.2020 г., за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е връчен и
подписан от жалбоподателя, с отразяване, че няма възражения. Впоследствие същият
не се е възползвал от законното си право да депозира допълнителни възражения в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно- наказателната преписка, е издадено
процесното наказателно постановление, с което на А. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400 лв. (четиристотин) лева, на основание чл. 638,
ал. 3 от КЗ.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване
на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
чл. 283 от НПК, писмени доказателства.
По делото е допуснат и проведен
разпит на свидетел, сочен като лице, присъствало на проверката и от чиито
показания се установява действително жалбоподателят да е бил изненадан, че е
пропуснал подновяване на полицата си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В хода на административно –
наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42
от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са
подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член,
като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10. 1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.
Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана по чл. 638, ал.3 от КЗ за това, че управлява моторно превозно
средство - чужда собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
за автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. В тази хипотеза
законодателят е предвидил санкция за всяко лице, което управлява МПС, за което
няма сключена застраховка.
Съдът намира за безспорно установено,
че към процесната дата и час, по отношение на описаното МПС, управлявано от
жалбоподателя, не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска
отговорност”.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че в хода на проверката именно
жалбоподателят е заявил лично, че той управлява посоченото по-горе МПС, за
което не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска
отговорност” към датата на проверката.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите, пресъздаващи това, което са възприели непосредствено.
Показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия на жалбоподателя.
Поради изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно
нарушение.
За административните нарушения не се
изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретния
случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не се събраха доказателства,
че жалбоподателят е знаел, че няма сключена валидна застраховка процесното МПС,
но е могла и е била длъжна да разбере това преди да поеме управлението на
МПС-то.
Съдът намира, че в процеса не се
доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на
съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни
констатации от тези, отразени в акта.
Преценявайки събраните доказателства
по делото, както и аргументите, изложени от А. в с.з., съдът прие, обаче че са
налице предпоставки за определяне на случая като "маловажен". Тук е
мястото да се наблегне, че макар нарушението да е формално, това не освобождава
АНО от задължението да го индивидуализира като вземе предвид всички
обстоятелства, свързани с неговото извършване, моралната му укоримост и данните
за личността на извършителя. Производството е наказателно по своя характер и
преследва определени цели - включително превантивна и превъзпитателна.
Съдът акцентира на изложената от жалбоподателя
защитна теза, свързана с тежкото му здравословно и имуществено състояние и че
управлението от негова страна е по-скоро инцидентно. Изложените по-горе
съображения могат да се третират единствено като такива, обуславящи по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението и обосноваващи приложението на
чл.28 от ЗАНН.
В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, е дадено определение на
понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая, предвид характера
на нарушението и обществените отношения, които то засяга, съдът намира, че е
налице именно маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. На първо място, съдът
отчете в тази връзка фактът, че по делото е представен договор за сключена
застраховка с дата - денят следващ процесното нарушение. Този факт безспорно не
го освобождава от отговорност, но доказва неговото отношение към извършеното,
доказва гражданско съзнание за съблюдаване на действащото законодателство.
Извън това и обосновава обясненията на жалбоподателя, че е считал, че има
валидна застраховка и че случаят е инцидентен се явяват отговарящи на
обективната истина. Очевидно, констатирайки липсата на сключен валиден договор той
веднага е предприел действия за поправяне на допуснатия пропуск. Видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач е също така, че жалбоподателят
има правоспособност като водач на МПС считано от 1975 г., от който период до
момента, настоящото нарушения се явява първо такова за него.
При наличие на горните
обстоятелства, съдът прие, че при приложение на чл. 28 от ЗАНН
административната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана,
като издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление наказателно постановление № 20-0311-000468/17.08.2020 г. на ВПД
Началник РУ към ОДМВР, гр. В. Т., РУ гр. П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Велико Търново в 14 дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ