О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 14.05.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
като
разгледа докладваното от съдия Женя И.
гр.
д. № 1655 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявените искове са
допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за
доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства
по делото приложените към исковата молба документи.
Следва страните да бъдат напътени към доброволно
уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 11.06.2019 год. от 14,15 часа, за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК
и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Кредит Инс” ООД твърди, че е търговско дружество, регистрирано
като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.З от Закона за кредитните
институции. Основната му дейност била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се
сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. - Закона за
електронния документ електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ищецът твърди още, че ответникът Р.М.П., ЕГН **********е кандидатствал
за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес
www.creditins.bg. като е предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата
институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Р.М.П.
данни, служител на ищеца се е свързал с него на посочения телефон, като
ответникът потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при
условията на дружеството, кредит в размер на 500 лв. След обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил
изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора
за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит
Инс” ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра”
№ 75076/20.02.2018 г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена
от Р.М.П. лична карта.
Съгласно формата за кандидатстване Р.М.П. имал възможност да избере
опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да
му бъде предоставена такава от дружество, с което ищцовото дружество имал
сключен договор. Ответникът с оглед формата за кандидатстване избрал опция да
му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ищцовото дружество „Кредит Инс”
ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил
към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за
предоставената услуга. „Кредит Инс” ООД имало сключен договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014 г. с „Бикнел корп” ООД, рег. номер
155538/23.10.2014 г., съгласно който „Бикнел корп” ООД в качеството на дружество
гарант се задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между
кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция била избрана от съответния кредитополучател при
подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена.
Съгласно чл.1, ал.2 от сключения договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за
сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя.
В чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати
сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на
потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил
усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително
по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им
изискуемост.
Съгласно условията на сключения договор, „Кредит Инс” ООД, е поело
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на
задължението – 1036,25 лв. било платимо ведно с главницата на единадесет равни
месечни вноски със следните падежи: 20.03.2018 г., 20.04.2018 г., 20.05.2018 г.,
20.06.2018 г., 20.07.2018 г., 20.08.2018 г., 20.09.2018 г., 20.10.2018 г.,
20.11.2018 г., 20.12.2018 г., 20.01.2019 г.
Първите две вноски по кредита с падежи, настъпили съответно на
20.03.2018 г. и 20.04.2018 г. били изцяло погасени от страна на длъжника. По
вноската с падеж 20.05.2018 г. от страна на длъжника било осъществено частично
плащане в размер на 5,94 лв.
Към дата 02.10.2018 г. кредитополучателят не бил осъществил никакво
последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които били настъпили
съответно на 20.05.2018 г., 20.06.2018 г., 20.07.2018 г., 20.08.2018 г. и
20.09.2018 г.
Съгласно чл.86 ЗЗД Р.М.П. дължал на „Кредит Инс” ООД обезщетение за
забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на
подаване на заявлението възлизала на 7,20 лв.
Предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят
имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят
не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения
договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант” и разноски. Видно от извлечение от
електронна система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно
съобщение до ответника на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на
електронна поща, на 21.07.2018 г. дружеството обявило кредита за предсрочно
изискуем.
Ищецът твърди още, че за горепосочените дължими от ответника суми му
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 5014/2018 г. и тъй като
длъжникът не бил открит и в изпълнение на указанията на заповедния съд,
предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по идадената заповед
за изпълнение.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът Р.М.П. дължи на „Кредит Инс” ООД:
• Сумата от 409,10 лв. /четиристотин
и девет лева и десет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит „Екстра”
№ 75076/20.02.2018 г.
• Сумата от 129,22 лв. /сто
двадесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ договорна лихва за периода
20.02.2018 г. - 02.10.2018 г.
• Сумата от 303,75 лв. /триста
и три лева и седемдесет и пет стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода
20.02.2018 г. - 02.10.2018 г.
• Сумата от 7,20 лв. /седем
лева и двадесет стотинки/ законна лихва за забава за периода 21.05.2018 г. -
02.10.2018 г.
• законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Р.М.П. не е подал отговор на исковата
молба.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК
разпределя доказателствената тежест, както
следва:
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава по иска по чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК, че следва да установи наличието на
валидно правоотношение, породено от сключен с ответника по договор за кредит, съдържанието на това правоотношение,
предаването на заемната сума и падежа на задължението (респ. настъпването на
предсрочна изискуемост), размерите на претендираните суми за главница,
договорна лихва и такса за гарант. По установителния иск за мораторна лихва, че изискуемостта на
главното вземане е настъпила, датата, на която това е станало, размера и
периода на лихвата.Ответникът следва да докаже своите възражения
/правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземанията, респ. изискуемостта им. “
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото приложените към исковата молба: договор за правна помощ
и съдействие от 08.03.2019 г., пълномощно, разпечатка от електронната страница
на търговския регистър за „Кредит Инс” ООД, заявка за кредит от Р.М.П. - 2 бр.,
разписка за извършено плащане от 20.02.2018 г., договор за потребителски кредит
„Екстра” № 75076/20.02.2018 г., разписка за извършено плащане от 03.05.2018 г.,
разписка за извършено плащане от 25.05.2018 г., копие от изпратено електронно
съобщение до ответника, общи условия на „Кредит Инс” ООД, удостоверение № BGR
00288, договор
за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: