№ 171
гр. Пазарджик, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНГ. Б. СТ., ЕГН ********** от гр.Велинград,
обл.Пазарджик против НП № 21-1006-000998 от 12.05.2021 год. на началник
група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.179
ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната
основателност. Претендира и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва бланкетно писмено становище от пълномощник на
директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се потвърди. Прави
възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от
жалбоподателя и на свой ред иска присъждане на такива под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.04.2021 година, около
23:30 часа, в общ. Пазарджик, по път І-8, км 183, в посока за с.Звъничево,
обл.Пазарджишка, управлявал собствения си л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ***,
като не изпълнил задължението си да избере скоростта си на движение,
съобразена с атмосферните условия, а именно дъжд с мокра пътна настилка,
вследствие на което загубил контрол над управляваното МПС, което се
отклонило в дясно и се преобърнало извън пътното платно. Настъпило ПТП с
материални щети и пострадали.
Всичко това било констатирано от актосъставителя В.Р. – мл.
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, който пристигнал на
място след като ПТП вече било настъпило. На местопроизшествието
пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал жалбоподателя в „МБАЛ
Пазарджик“ АД, където преминал на преглед през „Спешно отделение“, а
след това бил приет на лечение в болничното заведение.
Предвид констатираните от актосъставителя обстоятелства по
настъпилото ПТП било прието, че поведението на жалбоподателя
осъществявало състав на административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП.
За така констатираното нарушение била съставен АУАН бл. № 349880 от
04.04.2021 год., т.е. след полунощ. Веднага след това актосъставителят и
негов колега посетили „МБАЛ Пазарджик“ АД, като установили, че
жалбоподателят е все още в спешния кабинет. Св. Р. поднесъл за подпис
процесния АУАН, но жалбоподателят не бил в състояние го да подпише и
актосъставителят си тръгнал. Не след дълго обаче се върнал и помолил
сестрата на жалбоподателя, която го придружавала - св. С.И., да помогне на
брат си за полагане на подписа. Химикалката била поставена в ръката на
жалбоподателя, а св.И. хванала със своята ръка тази на брат си, след което
започнала да я движи и изписала буквата „А“, с малки завъртулки след нея, в
графата за подпис на нарушителя и в разписката за получаване на препис от
акта.
2
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на жалбоподателя на 14.05.2021 година, а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 18.05.2021г., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на свидетелите Р. и И., също и от писмените доказателства,
приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема:
Жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП, с което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.179 ал.2 от ЗДП
е незаконосъобразно.
Още тук е мястото да се отбележи, че в посочената като нарушена
правна норма е предвиден състав на нарушение свързан с движение с
несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение към
водачите на ППС да избират скоростта си на движение, като се съобразяват с
конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Няма съмнение в
правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност
по принцип е лична и виновна. При това положение трябва безспорно да е
установен субектът на нарушението и неговата вина. Съгласно чл.7 ал.1 от
ЗАНН всяко административно нарушение следва да е извършено виновно
под формата на умисъл или непредпазливост, като съгласно чл.7 ал.2
непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично
предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и
непредпазливостта в административнонаказателния процес, съгласно чл.11 от
ЗАНН, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, т.е. на чл.11 ал.2 или
ал.3 от НК.
В конкретния казус не е доказано, още по-малко до изискваната от
закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя във
връзка с горекоментираното нарушение, нито под формата на пряк или
евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.
3
На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.20 ал.2
от ЗДП – движение с несъобразена скорост. В съдебната теория и практиката
по транспортно право, където се борави с понятието скорост, се оформят
четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и
несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като
основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена
такава по закон /ЗДвП/, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка,
която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в
конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една
скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това
би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по
установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е
сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното
лице, т.к. то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била
неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се
избегне неговото настъпване. Освен това, непосочването на конкретната
несъобразена, респ. каква е трябвало да бъде тя, за да е съобразена, освен че
накърнява правото на защита, води винаги и до недоказаност на
административното обвинение.
В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и
посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от
жалбоподателя и то непосредствено преди настъпването на ПТП. Още по-
малко са били положени усилия да се установи дали ПТП е било обективно
предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния
пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.
Извън казаното до тук следва да се добави и това, че АНО се е
задоволил да посочи в края на обстоятелствената част на НП съвсем
декларативно, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост, т.к. не
бил избрал скоростта съобразно атмосферните условия, а именно дъжд с
мокра пътна настилка. Най-накрая в обстоятелствената част обаче е казано, че
водачът не бил избрал скоростта си на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост, с интензивността на движението и
с други обстоятелства, за да можел да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. В същото време, ако за атмосферните
4
условия е направено някакво пояснение какви са били те, то за останалите
такова липсва. При това положение не става ясно с кои конкретно фактори и
условия на пътя скоростта не е била съобразена. Няма описание на
конкретния релеф, намалена видимост, интензивност на движението. Няма
описание на т.нар. от АНО „други обстоятелства”, които да са били налице и
с които водачът да не се е съобразил, което пък на свой ред да е било в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДП са изброени последователно множество фактори, влияещи на
конкретната пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява
скоростта си на движение, но описание на конкретни такива в НП липсва.
Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната
несъобразена скорост и на тази, която би била съобразена, липсата и на
конкретно описание на пътните условия, с които тя е трябвала да бъде
съобразена, а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават
нарушението, както вече се посочи, освен че води до неговата недоказаност,
съставлява и съществено процесуално нарушение от категорията на
накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на
санкционния акт.
Следва да се посочи, че в административнонаказателното право АУАН
има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП – като на
присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по
силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от
НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на
предположения.
В конкретния случай, освен горепосоченото предположение за вината на
нарушителя поради движение с несъобразена скорост, липсва каквото и да е
друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно да
се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
НП е незаконосъобразно и на още едно основание. То се изразява в това,
че АУАН, с който е било образувано административнонаказателното
производство и с който е повдигнато административнонаказателното
обвинение, е бил опорочен. Към АУАН има строго формални нормативни
изисквания, разписани в ЗАНН, които не са били изпълнени. Съгласно чл.43
5
ал.1 от ЗАНН е било необходимо, след като се подпише от актосъставителя и
свидетеля по него, актът да се предяви на нарушителя, което означава да се
запознае със съдържанието му и ако желае да направи веднага възражения
против констатациите в него. За да се запознае със съдържанието му обаче
нарушителят следва да е в такова психо-физическо състояние, че да може да
възприеме написаното. От показанията на актосъставителя и св.И. обаче
съвсем не може да се направи такъв извод. Още повече, че диагнозата на
жалбоподателя, след хоспитализирането му в „Неврохирургичното
отделение“ е била мозъчно сътресение /виж епикриза на л.63 от делото/, при
което не може да се приеме категорично, че към момента на предявяване на
акта, нарушителят е бил в състояние да се запознае със съдържанието му и
ако желае да направи възражения. Нещо повече, абсолютно категорично
стана ясно, че при предявяването на АУАН нарушителят не е могъл да
положи подписа си и този факт също следва от еднозначните твърдения на
двамата разпитани свидетели . Сестрата на жалбоподателя прихванала ръката
му и така положила някакъв подпис, а препис не бил получен, което
автоматично води до сериозна процесуална порочност на АУАН, която за
пореден път е засегнала правото на защита.
Всичко това налага отмяна на НП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането за
присъждане на разноски под формата на юрискосултско възнаграждение не
може да бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – с въззивната жалба и в
последното по делото о. с. з., от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143
от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18
6
ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. имуществената
санкция е до 1000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при
интерес до 1000, както е в настоящия казус, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв., т.е. точно колкото е платил
жалбоподателят, което в никакъв случай не е прекомерно. С оглед на това в
полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в размер на
платеното адвокатското възнаграждение, които ОДМВР-Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-1006-000998 от 12.05.2021 год. на началник група
в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на АНГ. Б. СТ., ЕГН
********** от гр.Велинград, обл.Пазарджик, на основание чл.179 ал.2, във
вр. с чл.20 ал.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на АНГ. Б. СТ., ЕГН ********** от гр.Велинград,
обл.Пазарджик, разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7