Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 25.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Борислава
Мешинкова, като разгледа докладваното гр.д. №400/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Н.С.К., чрез адв. И.Б. от САК, срещу Й.
В. Г. (починала в хода на производството, поради което с определение от
11.01.2022г. са конституирани като страни нейните наследници В.И.Г. и Н.И.Г.- Д.)
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 8370
лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на недвижим имот на ищеца от теч, причинен от неизправност във
водопроводната инсталация на ответницата и забравяна пусната чешма, както и
направени разходи за термографско изследване, ведно със законната лихва от
26.04.2016г. до окончателното заплащане, както и сумата от 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания от наводненията, ведно със законната лихва от 26.04.2016г.
до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент от
74,79кв.м., който е закупил през 2014г. и през 2015г. е направил основен
ремонт. Поддържа, че ответникът живее на горния на етаж в апартамент над този
на ищеца. Твърди, че на 26.04.2016г. вследствие на причинено от ответника
наводнение са засегнати всички помещения, което е наложило ремонт на стойност
1895,90лв.. Поддържа, че на 25.11.2016г. (два дни след приключване на ремонта)
отново вследствие на причинено от ответника наводнение са засегнати помещения
от апартамента на ищеца, което е наложило нови ремонти. Твърди, че на
12.07.2017г. е последвало ново наводнение, причинено от ответника, при което по
стените в банята на ищеца се е стичала вода. Поддържа, че нови наводнения са
последвали на 01.08.2018г. и на 20.08.2018г.. Твърди, че са правени опити за
разрешаване на спора и е търсено съдействие на полицията. Поддържа, че на
22.08.2018г. вследствие на негативните преживявания във връзка с наводненията
се е почувствала зле, като след извършен медицински преглед е поставена
диагноза „есенциална (първична) хупертония- криза“, а на 21.12.2018г. отново
след преглед е поставена диагноза „хипертонична сърдечна болест с чести
хипертонични кризи, придружени с надкамерна тахикардия“. Твърди,че е направено
термографско обследване на апартамента,
при което са установени причинените вреди.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е подал
отговор на исковата молба.
След изтичане на срока по чл. 131 от ГПК от ответника
е подадено становище по предявените искове (озаглавено „отговор на искова
молба“), в което исковете се оспорват. Поддържа се, че претенцията за лихва за
неимуществени вреди е за дата предхождаща увреждането. Твърди се, че с
извършените ремонти ищцата е нарушила конструкцията и товароносимостта на
сградата, което е довело до дефектиране на вертикалните ВиК щрангове във ВиК
инсталацията на блока. Поддържа се, че здравословното състояние на ищцата е
било влошено отпреди твърдяното увреждане.
Първоначалният ответник по делото е починал в хода на
производството, поради което са конституирани като страни неговите
наследници- В.И.Г. и Н.И.Г.- Д.. От
първия наследник е постъпило становище, с което оспорва исковете и прави
възражение за погасителна давност. От втория наследник е постъпило становище,
че се е отказал от наследството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №14,
том III, рег. №3644, дело №377/2014г. по описа на нотариус Румен Г. ***
действие РС- Ихтиман се установява, че ищцата е собственик на апартамент №1 в
бл.7, вх. А, ет. 1 в гр. К., общ. К., Софийска област, считано от 28.10.2014г.
От фактура от 26.11.2016г. с получател ищцата и
фискален бон от същата дата се установява, че са заплатени подробно описаните
във фактурата стоки.
От изходяща от РУ- К. и Община К. документация се
установява, че между първоначалните страни по делото са подавани множество
сигнали.
От постановление на РП- Ихтиман се установява, че е
постановен отказ да се образува досъдебно производство във връзка с наводнение от
12.07.2017г. поради липса на данни за извършено престъпление.
От термографско обследване на апартамента на ищцата
от 22.08.2018г. се установява, че таванът на жилището на ищцата е протекъл на
много места, влагата е много сила и мирише на мухъл. Видно от термографското
обследване не е осигурен достъп до апартамента на ответницата, поради което в
останалата си част обследването съдържа предположения относно причината за
наводнението.
От фактура от 22.08.2018г. с получател ищцата се
установява, че стойността на термографското обследване и доклад е общо 360лв.,
като липсват доказателства относно заплащане на сумата.
От представена медицинска документация от
22.08.2018г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза „есенциална
(първична) хипертония- криза“.
От представена медицинска документация по отношение
на ответницата се установява влошено здравословно състояние на същата,
изразяващо се в световъртеж, нервност, напрегнатост и високо кръвно.
От документи от РДНСК се установява, че във връзка
с подаден от сина на ответницата сигнал за незаконни промени при ремонтни
дейности в апартамента на ищцата е извършена проверка и е констатирано, че в
апартамента на ищцата не е премахнат носещият трегер на външната носеща стена
към терасата (л. 66 от делото), както и че единствената носеща стена е към
стълбището и асансьора.
От писмо от Община К. на л. 137 от делото се
установява, че извършеният от ищцата преди наводненията ремонт не води до
промяна на нормативното натоварване и няма да засегне конструктивни елементи на
сградата, като обектът може да функционира по предназначение.
От показанията на св. М. С., преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата е направила ремонт на жилището през
2014г. след закупуването му. Установява се също така, че през 2016г. свидетелят
лично е възприел, че в апартамента на ищцата отвсякъде е течала вода- от
тавана по стените, всички стаи са били наводнени, всичко е било пълно с
вода, както и че водата идва от апартамента над този на ищцата, в който се
намирал първоначалният ответник по делото. Установява се също така, че
около 2 години по- късно ищцата е споделила на свидетеля , че апартаментът й
отново бил наводнен, като водата отново се е стичала от тавана.
От показанията на св. В.Г. (син на първоначалната
ответница), преценени по реда на чл. 172 от ГПК и дадени преди конституирането
му като страна в производството след смъртта на ответницата, се установява, че
през 2014г. е извършван ремонт на апартамента, обитаван от майка му
(включително и по отношение на ВиК инсталацията), както и че през месец март
2015г. или 2016г. е имало проблем във връзка с ледотопене.
От показанията на св. Димитър Кайтазов, син на
ищцата, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че през пролетта на
2016г. лично е възприел, че по стълбите
на входа се стича вода, а вътре в апартамента на ищцата тече вода по
стените, като водата е текла от горния етаж. Установява се, че водата,
която се е стичала по стълбите на входа е излизала от входната врата на
апартамента на първоначалната ответница, която отворила вратата и свидетелят
възприел, че водата в нейния апартамент е около 10см. и се е скъсала една от
меките връзки. Установява се също така, че преди наводнението е правен ремонт
на апартамента на ищцата, а впоследствие е имало и няколко по- малки
наводнения, на които свидетелят не е присъствал. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля в частта, в която заявява, че в една от спалните не е текла вода,
тъй като от една страна същият не е достатъчно сигурен (заявява, че „мисли“, че
в една от спалните не е текла вода), а от друга страна това обстоятелство се
установява от показанията на св. С., който е категоричен, че всички стаи са
били наводнени. Наред с това по делото не се установи причина от технически
характер една от стаите да е останала незасегната от наводнението.
От показанията на св. Б. Т., преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че същият живее в апартамента над този на
първоначалната ответница, като си спомня за три случая на наводнение на апартамента
на ищцата. В частност по отношение на един от случаите заявява, че на
неговия трети етаж вода не е имало, а на първия етаж- в апартамента на
първоначалната ответница, всичко е било във вода, която се с стичала от тавана
и от стените. Установява се също така, че ищцата е била притеснена и
обезпокоена.
От показанията на св. А. П., преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че свидетелят е присъствал на едно наводнение, а
ищцата му е разказала за няколко други, както и че е имало течовете по стените.
От показанията на св. С. Я., преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че същият е извършвал ремонтни дейности в имота
на ищцата, като е констатирал, че има течове по стените, подът е миришел на
мухъл, имало е жълти петна по тавана.
От показанията на св. П.П., преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата поне три пъти се е оплаквала от
наводнения, като свидетелят лично е възприел, че е текла вода по стените в
спалнята, гардеробът е бил мухлясъл и е миришело.
От заключението на съдебно- техническата и
оценителна експертиза от 07.12.2020г. (л. 141 от делото), изготвена от
вещото лице Й.П., и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че след последното наводнение от 23.08.2018г. не са налице аварии
във ВиК инсталацията на апартаментите на ищцата и първоначалната ответница,
както и че проникналата вода в апартамент №1 се дължи на неизчерпателно
изброени в заключението причини в апартамент №4, както и че при целенасочена
злонамерена експлоатация на балкона на апартамент №4 ще проникне вода в
апартамент №1. По отношение на сумата, необходима за останалите ремонтни
дейности след наводненията, съдът не кредитира заключението на вещото лице П.,
тъй като сравнителната таблица към същото е с прекалено общи стойности и без
посочване на съответните квадратури. По отношение на стойността на необходимите
ремонтни дейности съдът кредитира заключението на съдебно- техническата
експертиза, изготвена от вещото лице П.Д., което предстои да бъде обсъдено.
Съдът не кредитира представеното по делото
заключение на вещото лице П. от 14.11.2019г. (л. 133 от делото), тъй като
същото е представено преди изслушване на всички свидетели по делото и самото
вещо лице в заключението си от 07.12.2020г. изрично посочва да не се взима под
внимание заключението от 14.11.2019г. (л. 145 от делото).
От заключението на съдебно- техническата
експертиза, изготвена от вещото лице П.Д., се установява, че при направения
оглед не са открити аварии във ВиК мрежата, както и по електрическата
инсталация с изключение на спалня №2, където централното осветление не е
функционирало. Установява се също така, че с изключение на премахването на
подпрозоречна стена (тип парапет) в хола не са премахвани други стени в
апартамента на ищцата, като фасадните панели не са носещи. Установява се, че в
апартамента са констатирани засъхнали петна от течаща вода по тавана и стените
на коридора, спалня №1, хола и кухнята, а в спалня №2 е извършен ремонт, като вещото
лице подробно изброява щетите във всяко едно от помещенията. По отношение на
фактурата от 26.11.2019г. вещото лице заявява, че в спалня №2 няма течове, а
материалите от фактурата (с изключение на №9, №10 и №14) е възможно да са
вложени именно в стая №2.
От Удостоверение за наследници на л. 171 от делото
се установява, че първоначалния ответник е починал в хода на производството,
като е оставил наследници по закон В.И.Г. и Н.И.Г.- Д..
От съдебно- удостоверение на л. 185 от делото се
установява, че в специалната книга на РС- Ихтиман е вписано, че Н.И.Г.- Д.
се отказва от наследството на първоначалния ответник.
От Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот №41, том I, рег. №431, дело №39 от 2022г. по описа на нотариус Румен Г. ***
действие РС- Ихтиман се установява, че на 04.02.2022г. ответникът В.Г., лично и
като пълномощник на ответницата Н.Г.- Д. е продал процесният апартамент №4,
обитаван преди това от първоначалната ответница. В нотариалният акт изрично
е посочено, че имотът е съсобствен на продавачите и е придобит по наследство от
И. Б.Г., починал през 2015г., от Й. В. Г., починала на 09.06.2021г. и „отказ от
наследство“.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да възникне предявеното притезателно право за
заплащане на заместващо обезщетение за причинени имуществени вреди на
извъндоговорно (деликтно) основа-ние, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2)
противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3)
причиняване на имуществени и неимуществени вреди (подробно описани от ищеца) и
техния размер, 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на
тези материални предпоставки е на ищеца. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал.2
от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция
променя доказателствената тежест и задължението за установяване на
обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.
По делото се установи, че в периода 2016г.-2018г.
апартаментът, собственост на ищеца, е бил наводняван. Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице П.Д. и изслушването му в съдебно
заседание водата, причинила щетите в апартамента на ищцата е идвала отгоре- от
горния апартамент (обитаван от първоначалния ответник) или от по- горния.
Същевременно от свидетелските показания по делото се установи, че водата е
дошла именно от горния апартамент, обитаван от първоначалния ответник.
Свидетелите (с изключение на сина на първоначалния ответник, конституиран
впоследствие като ответник по делото) са категорични, че в апартамента на
ищцата е течала вода- от тавана по стените, всички стаи са били наводнени,
всичко е било пълно с вода, както и че водата идва от апартамента над този
на ищцата, в който се намирал първоначалният ответник по делото. Наред с
това свидетелят Тренчев, който живее именно в „по- горния“ апартамент (този над
апартамента на първоначалния ответник), заявява, че на неговия етаж наводнения
не е имало.
Следователно щетите на жилището на ищеца са
причинени от противоправно бездействие от първоначалния ответник, изразяващо се
в непредприемане на необходимите действия за предотвратяване на настъпването на
наводнения в собствения й апартамент чрез поддържане в изправност на
водопроводната инсталация, което е довело до проникване на голямо количество
вода и в долния апартамент- собственост на ищцата.
Същевременно по делото не се доказа при условията
на пълно и главно доказване първоначалната ответница да е забравяла пусната чешмата в апартамента си.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане
на направените разходи за термографско изследване съдът
намира, че не се доказа извършването на същите. От фактура от 22.08.2018г. на л. 30 от делото с
получател ищцата се установява, че стойността на термографското обследване и
доклад е общо 360лв., като е посочено, че плащането ще се извърши в
брой. Както вече
беше посочено, по делото липсват доказателства за заплащането на тази сума,
поради което претенцията в тази част е неоснователна. Така например към другата
фактура- от 26.11.2016г. за строителни материали, е приложен фискален бон,
доказващ заплащането на посочената в същата сума, но за фактурата от
22.08.2018г. за разходи за термографско обследване липсва подобно доказателство
за заплащане на посочената в същата сума.
Заявеното от В.Г. в качеството му на свидетел
(преди конституирането му като страна в производството), че през месец март
2015г. или 2016г. е имало проблем във връзка с ледотопене не разколебава
направения по- горе извод, тъй като подобен проблем не е в състояние да засегне
всички помещения в апартамента на ищцата, а евентуално единствено външните
стени. Наред с това свидетелят сочи период месец месец март 2015г. или 2016г.,
а първото наводнение е от 26.04.2016г..
Вината при непозволеното увреждане се предполага до
доказване на противното, а в случая не са ангажирани доказателства от страна на
ответника за наличието на обстоятелства, изключващи вината му.
При направения оглед на място вещото лице Д. е
установило, че от проникналата вода са причинени подробно описаните в
заключението му имуществени вреди в коридора, спалня №1, хола и кухнята.
Ремонтирането (материали и труд) на коридора, спалня №1, хола и
кухнята вещото лице оценява на 4168,39лв..
По отношение на спалня №2 вещото лице
посочва, че е в добър естетичен и технически вид (няма следи от течове), като
се забелязва, че скоро са извършвани ремонтни дейности, материалите за които в
огромната си част отговарят на посочените във фактурата от 26.11.2016г. (с
изключение на №9, №10 и №14). Вещото лице е категорично, че няма причина спалня
№2 да не е била наводнена. От свидетелските показания по делото се установява,
че ищцата е правила ремонт в жилището си след наводненията, поради което следва
да бъдат прибавени и разходите за ремонт на спалня №2, които са
обективирани във фактурата от 26.11.2016г. и е доказано заплащането на
1295,90лв. по същата (фискален бон на л. 13 от делото), като от тях бъдат
извадени стоките под №9, №10 и №14. Фактурата е на стойност 1079,92лв. без
ДДС, стоките под №9, №10 и №14 са на обща стойност от 58,34лв. без ДДС,
поради което съдът приема, че по делото се доказа закупуването на материали,
вложени в ремонта на спалня №2, в размер на 1021,58лв. без ДДС или 1225,90лв.
с ДДС.
С оглед приетия за окончателен доклад по делото в
тежест на ищеца е да докаже размера на претърпените имуществени вреди,
като по делото не бяха установени имуществени вреди в по- голям размер от
горепосочените, които са в общ размер на 5394,29лв..
Ищецът е предявил и претенция за заплащане на лихва
за забава в плащането на сумата по главното задължение, считано от датата на
първото наводнение- 26.04.2016г., до окончателното заплащане, която следва да бъде
уважена, тъй като на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при вземания за непозволено увреждане, длъжникът
изпада в забава и без да е необходима покана.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Както е
изяснено в ППВС № 4/1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда след преценка на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е настъпило, състоянието на увредения,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В настоящия случай, от показанията на свидетелите
се установява, че ищецът се е оплаквал многократно от течовете от горния етаж,
а от показанията на св. Тренчев се установява, че вследствие на наводненията
ищцата е била притеснена и обезпокоена. Наред с това не се касае за еднократен
случай, а за няколко наводнявания. По делото е представена и медицинска
документация, издадена в периода, в който са се случили наводненията, видно от
която ищцата е била напрегната, неспокойна и с диагноза есенциална (първична)
хипертония- криза.
С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид
размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи, съдът намира, че
обезщетение от 1000 лв. е адекватно на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
С оглед основателността на претенцията за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира за основателна и
претенцията за присъждане на лихва за забава. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. В конкретния случай лихвите имат компенсаторен характер и
по силата на закона вземането към делинквента става изискуемо и без покана,
т.е. от деня на увреждането, съобразно с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По отношение на ответника Н.И.Г.- Д.:
По делото е представено удостоверение за вписан на
22.06.2021г. отказ от наследството, оставено от наследодателя Й. В. Г.. По
делото няма данни за предходно приемане на наследството с конклудентни
действия. Този извод не се разколебава от представения по делото Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №41, том I, рег. №431, дело №39 от 2022г. по описа на нотариус
Румен Г. *** действие РС- Ихтиман от 04.02.2022г., с който ответникът В.Г.,
лично и като пълномощник на ответницата Н.Г.- Д. е продал процесният апартамент
№4, обитаван преди това от първоначалната ответница. В нотариалният акт
изрично е посочено, че имотът е съсобствен на продавачите и е придобит по
наследство от И. Б.Г., починал през 2015г., от Й. В. Г., починала на
09.06.2021г. и „отказ от наследство“. Недвижимият имот е придобит по
наследство не само от починалата ответница Й.Г., но и от И. Б.Г. (както
изрично е посочено в нотариалния акт), а от наследството на последния
ответницата Н.И.Г.- Д. не се е отказала, поради което следва да се приеме, че е
негов наследник, респ. е придобила съответните ид.ч. от недвижимя имот. Наред с
това отказът от наследство е вписан на 22.06.2021г., а разпоредителната сделка
е от по- късна дата- 04.02.2022г., т.е. след като Н.И.Г.- Д. се е
отказала от наследството на Й. В. Г..
Правните последици от вписания отказ от наследство
се изразяват в отпадане качеството на ответника на наследник. Вследствие на
това обстоятелство е отпаднала пасивната материалноправна легитимация на
ответника, но и процесуалната такава. Процесуалната легитимация, като имплицитна част
от правото на иск, е предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане
на гражданския процес, респективно за валидност на постановения в този процес
съдебен акт. От този институт се извежда и съответстващото задължение на съда
да следи служебно за наличието й - по арг. от чл. 7 ГПК. Ако тя не е налице,
независимо спрямо коя от страните - ищец или ответник, спорът не може да бъде
разгледан - липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса. С вписване
на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни
последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от
наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не
приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник,
но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда
действие от откриване на наследството- в този смисъл разрешенията дадени с
т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно,
лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се
изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че
същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с
наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
1018/2010 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на
оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на
останалите наследници. Същевременно отказът от наследство уголемява
дяловете на останалите наследници към датата на откриване на наследството, а не
към датата на отказа от него (така Решение № 276 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 6413/2007 г., I г. о., ГК). Този извод следва и от посочените по-горе
разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на
НРБ, съгласно които няма период, в който отказалият се от наследството да е бил
наследник и след това поради отказа си да е престанал да бъде наследник. Поради
тази причина, извършеният от този ответник отказ от наследство е уголемил
дяловете на останалите наследници към датата на откриване на наследството. В
горния смисъл са и Решение № 3148 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 748 / 2018 г.
на Възз. IV-г състав на Софийски градски съд и Определение № 260025 от
05.01.2022 г. по гр. д. № 1178 / 2019 г. на ГО 1-1 състав на Софийски градски
съд.
Процесуалната легитимация на страните е положителна
процесуална предпоставка за правото на иск от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът следи служебно. Липсата на процесуална легитимация е
липса на надлежна страна, обусляващо недопустимост на иска с последици
прекратяване на делото. В конкретния случай при отказ от наследство от
наследника Н.И.Г.- Д. са се уголемили квотите на наследника В.И.Г., който
е единственият друг наследник по закон на починалия първоначален ответник.
Предвид гореизложеното производството по делото следва да бъде прекратено по
отношение на Н.И.Г.- Д..
По отношение на ответника В.И.Г.:
С оглед удостоверението за наследници на починалата
първоначална ответница, от което е видно, че В.И.Г. и Н.И.Г.- Д. са единствени
наследници по закон, както и съобразявайки отказа от наследство на Н.И.Г.- Д.,
водещ до уголемяване на дела на другия наследник, съдът приема, че В.И.Г. е единствен
правоприемник на останалото наследство, респ. единствен носител на включените в
него права и задължения.
По останалите необсъдени възражения на ответниците:
Неоснователно е възражението на първоначалната
ответница, че с извършените ремонти ищцата е
нарушила конструкцията и товароносимостта на сградата, което е довело до
дефектиране на вертикалните ВиК щрангове във ВиК инсталацията на блока. По
делото не бяха събрани доказателства в подкрепа на това възражение, а дори
напротив. Както вече беше посочено, от документите от РДНСК се установява, че
във връзка с подаден от сина на ответницата сигнал за незаконни промени при
ремонтни дейности в апартамента на ищцата е извършена проверка и е
констатирано, че в апартамента на ищцата не е премахнат носещият трегер на
външната носеща стена към терасата (л. 66 от делото), както и че единствената
носеща стена е към стълбището и асансьора. Също така вече беше посочено, че
от писмо от Община К. на л. 137 от делото се установява, че извършеният от
ищцата преди наводненията ремонт не води до промяна на нормативното
натоварване и няма да засегне конструктивни елементи на сградата, като обектът
може да функционира по предназначение.
Неоснователно е възражението на В.И.Г., че
вземането е погасено по давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Съгласно чл. 111, б.
"в" ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
лихва. В закона не е направено разграничение на вида лихва - договорна или
законова, мораторна или възнаградителна, или на основанието, от което произтича
главното вземане - договорно или извъндоговорно (каквото е непозволеното
увреждане), поради което нормата следва да се прилага във всички случаи. Този
срок по отношение на лихвата също не е изтекъл. Първото наводнение е от
26.04.2016г., а исковата молба е подадена на 09.04.2019г.. Следователно не е
изтекъл нито един от горепосочените срокове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право
на разноски и при прекратяване на делото. Процесуалният представител на
ответника Н.И.Г.- Д.- адв. З. от ВАК, с единственото извършено от него действие
по делото- подаване на молбата от 18.02.2022г., претендира в полза на
доверителя му бъде присъдена сумата от 1202лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че тази сума е заплатена на адвоката от клиента.
В открито съдебно заседание от 26.04.2022г. от
процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адв. З.. По това възражение съдът намира следното – адв. З.
не се е явявал в открито съдебно заседание, действията му се изчерпват с
депозиране на молбата от 18.02.2022г..
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия
наследяват по равни части. В случая новоконституираните ответници са деца на
починалия първоначален ответник, поради което ответникът Н.И.Г.- Д. е наследила ½. Следователно
претенцията спрямо нея е в размер на 4185лв. за имуществени вреди и 2000лв. за
неимуществени вреди или общо 6185лв.. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение при интерес от 5000лв. до 10000лв. – е в размер на 580 лева плюс
5% върху горницата над 5000лв.. Поради това възражението за прекомерност се
явява основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до
предвидения в закона минимум, а именно: 639,25лв..
Ищецът претендира разноски в размер на общо 2300лв.
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на л. 196 от делото.
Ответникът В.Г. претендира разноски в размер на
общо 1640лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на л. 200 от делото.
Видно от представените в съдебно заседание от
26.11.2019г. договори за правна защита и съдействие ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., а ответникът- в размер на
850лв..
При този изход на спора съобразно уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер
на 1188,91лв..
При този изход на спора съобразно отхвърлената част
от исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Г. се дължат
разноски в размер на 792,25лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №400/2019г. по описа на РС-
Ихтиман В ЧАСТТА по отношение на ответника Н.И.Г.- Д., ЕГН **********,
поради направен отказ от наследство.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД В.И.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** (конституиран като страна на мястото на починалия в
хода на производството първоначален ответник Й. В. Г.), ДА ЗАПЛАТИ на
Н.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 5394,29лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на недвижим имот на ищеца от теч, причинен
от неизправност във водопроводната инсталация на първоначалната ответница- Й. В. Г., ведно със законната лихва от
26.04.2016г. до окончателното заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
над 5394,29 лв. до пълния предявен размер от
8370 лв., част от които и направените разходи за термографско изследване
в размер на 360лв.., както и в частта за това, че течът е причинен от забравяна
пусната чешма.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД В.И.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** (конституиран като страна на мястото на починалия в
хода на производството първоначален ответник Й. В. Г.), ДА ЗАПЛАТИ на
Н.С.К., ЕГН **********, сумата от
1000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от
наводненията, ведно със законната лихва от 26.04.2016г. до окончателното
заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 1000 лв. до пълния
предявен размер от 4000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.Г., ЕГН **********,
да заплати на Н.С.К., ЕГН **********,
сумата от 1188,91лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.С.К., ЕГН **********,
да заплати на В.И.Г., ЕГН **********,
сумата от 792,25лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Н.С.К., ЕГН **********, да заплати на Н.И.Г.-
Д., ЕГН **********, сумата от 639,25лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Софийски окръжен съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от уведомяването, а в
частта, имаща характер на определение за прекратяване на делото с частна жалба
в едноседмичен срок от уведомяването.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: