Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
Велико Търново, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на девети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 3/2023г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от А.Д.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0268-000267/01.12.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ-Г. Оряховица, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на оспорената Заповед, поради липса на доказателства за възложени правомощия на ПО. Алтернативно я определя като незаконосъобразна, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорващият твърди, че не е управлявал МПС под въздействието на алкохол. МПС не е спряно от полицейския патрул, а е било паркирано на улицата преди идването на полицията. Сам жалбоподателят е бил на тротоара пред къщата му в с. Лозен. Не е бил в автомобила, нито го е управлявал към момента на идването на полицейските органи. Жалбоподателят изтъква, че неправилно ПАМ е наложена преди да бъдат изготвени резултатите от медицинското изследване на кръвната му проба. Неправилно са съобразени единствено показанията на техническото средство, които се оспорват. Жалбоподателят твърди, че са нарушени разпоредби от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Поради това и не е доказано, че е бил с концентрация на алкохол кръвта над 0,5 на хиляда.
По тези съображения се иска отмяната на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпила е ПЗ от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и претендира направените разноски, като иска присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по жалбата – младши автоконтрольор
към ОД на МВР В.Търново, РУ-горна Оряховица не се явява и не се представлява.
Представя писмени доказателства за комплектоване на административната преписка
по указания на съда по доказателствената тежест.
Жалбата
е допустима като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат
на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалването е
осъществено пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
С проекта на доклад по делото съдът указа на ответника да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, на основание чл.170, ал.3, вр. ал.1 от АПК. В тази връзка да попълни АП с доказателства за валидността на Заповедта, протокола за вземане на кръвна проба и резултатите от химическото изследване на кръвната проба, дадена от жалбоподателя. На основание чл. 170, ал. 3 от АПК указа на жалбоподателя, че следва да опровергае доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест ответната страна представи з.к. от материалите, съдържащи се в административната преписка – с рег. № 268000-13864/23.12.2022г., под опис. В това число АУАН, ЗППАМ, талон за медицинско изследване. Допълнително са представени писмени доказателства с писмо вх. №407/25.01.2023г., в т.ч. протокол за вземане на биологична проба и резултата от химическото изследване на кръвната такава. За доказване компетентността на органа са представени Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и з.к. от Ежедневна ведомост и Информационна карта на наряда.
Във връзка с дадените указания защитата на жалбоподателя поиска да бъдат представени от МВР видео и аудиозаписите от момента на проверката. Съдът изиска същите от РУ-ГО на МВР, както и от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР гр. София да представи видео и аудиозаписите от предната камера на полицейския автомобил и от боди камерата на С.Т.К.. С вх. № 483/30.01.2023г. в АСВТ постъпи писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, че в системата за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера не са установени преиндексирани видеофайлове, поради което не са съхранени такива за времето от 12:30 до 13:10ч. на дата 01.12.2022г.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1. При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 01.12.2022 г. около 12:46 ч. в с. Лозен, на ул. „Четвърта“ в посока към ул. „Шеста“, А.Д.А. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел“ с рег. № ***.
2. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510/фабр.№0744/ и уредът е отчел 0,97 промила алкохол в издишания въздух. Водачът бил адекватен с правилни координирани движения, като по негови думи е изпил една ракия на обяд. Тези факти са описани надлежно в АУАН.
3. Съставен е АУАН № GA734968/01.12.2022 г., подписан без възражения от лицето.
3.1. Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС, контролен талон, СРМПС, както и табелите на посоченото МПС, т.е. ПАМ е изпълнена.
4. На А. е издаден талон за медицинско и химическо изследване № 104101 с указание да се яви във ФСМП гр. Стражица до 90 минути.
4.1. А. се явил доброволно във ФСМП гр. Стражица и доброволно дал кръв за химичен анализ, видно от Протокол за вземане на биологична проба/л.51/.
5. При тази фактическа обстановка е издадена от младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОДМВР В. Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0268-000267/01.12.2022г., с която на А.Д.А. на основание чл. 171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок то 6 месеца.
5.1. Същата е връчена на жалбоподателя на 01.12.2022 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 15.12.2022 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
6. В хода на съдебното дирене от ответника е представен Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта рег. № 366р-862/10.01.2023 г./вж. л.53/ на химик в „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОДМВР Плевен, командирован в ОДМВР В. Търново.
6.1. Видно от съдържанието на Протокола експертът е дал заключение, че в представената за изследване кръв, взета от лицето А.Д.А., се констатира наличие на етилов алкохол: крайна концентрация: 0,99 промила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна:
С оглед заявените твърдения в жалбата и приложната оспорена Заповед за налагане на ПАМ, съдът прие, че е сезиран с правен спор с административен характер. Същия се развива между гражданин на Републиката, собственик на МПС, който го управлява и контролен орган от системата на МВР, на когото е възложено да следи за спазване на правилата за движение, предвидени в ЗдвП. В тази връзка съдът намира, че приложим материален закон е Закон за движението по пътищата/обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г./, а процесуален АПК/обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК възлага на съда служебна проверка, като не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В конкретния случай съдебният контрол установи следното:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В този ред на мисли съдът установи, че оспорената Заповед за прекратяване на регистрацията на МПС е издадена от компетентен по материя, територия и време полицейски орган. В случая със заповед на министъра са определени службите за контрол, а със заповед на директора на ОДМВР В. Търново са делегирани правомощия на ПО, а именно:
Според Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. С представената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като младшите автоконтрольори, каквато е длъжността на издалия процесната ЗППАМ орган, са упоменати единствено в т. 2.1 и т. 2.2 от заповедта. Тази делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и определя териториалните правомощия на ПО.
В тази връзка с Разпореждане от 13.01.2023 г. съдът задължи ответника да представи доказателства, че издалият процесната ЗППАМ орган попада в хипотезата на т.2.1 или т. 2.2 от Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОДМВР – В. Търново. След напомнително съобщение с вх. № 899/21.02.2023г. от ответника са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че издалият заповедта орган/мл. автоконтрольор С.Т.К. / е назначен по график и съгласно ежедневната ведомост е изпълнявал наряд към полицейски участък гр. Стражица при РУ-Г. Оряховица на дата 01.12.2022г. Това го поставя в хипотезата на т.2.2. от Заповедта на директора на ОДМВР В. Търново, цитирана по-горе. Което означава, че на този ПО по предвидения ред са били възложени административни правомощия, в т.ч. властта да издава заповеди за налагане на ПАМ, вклч. такива по чл.171, т.2а, б“Б“ от ЗДвП. Поради това с оглед събраните доказателства настоящият състав на АСВТ прие, че оспорената Заповед не е нищожна.
Позовавайки се отново на чл.172, ал.1 от ЗДвП съдът достигна до извода, че посочените ПАМ се налагат с мотивирана Заповед, т.е. формата за валидност на ИАА е писмена и следва да съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото специалният закон не предвижда нещо различно. В случая тези изисквания за форма са спазени. Налице са и фактически и правни основания на Заповедта, което гарантира правото на защита на страната и дава възможност на съда да проведе съдебен контрол по същество. Предвид това, съдът не намери основание за отмяна на Заповедта по чл.146, т.2 от АПК.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на Заповедта. Не се потвърди оплакването за такова нарушение, основано на твърдението, че само въз основа на резултата от дрегера ПО не е следвало да издава ПАМ, т.к. не е изяснил всички факти от значение за случая. Съдът не сподели това виждане на защитата. Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Процесната ПАМ като преустановяваща нарушението следва да бъде реализирана незабавно след установяване с полевия уред на употреба на алкохол, при концентрация над 0,5 на хиляда. В случая именно това е сторено. Нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МВР и МП предвижда при проверка на място да се използва техническо средство за измерване на концентрацията на алкохол в кръвта. Представени са доказателства, че уредът е одобрено средство за измерване и е преминал метрологичен контрол. Право на водача е да оспори показанията му, но това има отношение към въпроса за административно наказателната отговорност и фазата на съдебния процес. Доколкото опровергаване на тези стойност се извършва по специален процесуален ред, предвиден Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.3а, т.2 от посочената Наредба, когато лицето не приема показанията на техническото средство, концентрацията на алкохол се определя чрез химическо изследване на кръвна проба. В случая е издаден талон за медицинско изследване и лицето е дало доброволно кръвна проба. Химическата експертиза е приключила с резултат 0,99 промила концентрация на алкохол в кръвта. Впрочем този резултат не е изненадващ, доколкото сам А. признава, че е употребил алкохол преди проверката и при изследването.
Съдът не сподели и доводите, че взетата от филиала за СМП в гр. Стражица кръвна проба била негодна, т.к. съгласно чл.11 от Наредбата филиалите на центровете за спешна медицинска помощ, които се намират извън областните градове могат да вземат кръвни проби. В случая спазването на изисквания на чл.12-14 на същия нормативен акт е отразено в Протокола на л.51 от делото. След това кръвната проба е изпратена в научно-техническата лабораторията на ОД МВР Плевен, която е между посочените в чл.19, т.2 от Наредбата. Анализирана е от експерт химик като е използван газхроматографски метод на изследване, както изисква Наредбата/вж. чл.22 и 24/.
Предвид изложените мотиви съдът намери, че не са допуснати съществени нарушения при събиране и преценка на доказателствените средства. Поради това приема за безспорно доказано, че по време на проверката жалбоподателят е бил употребил алкохол и концентрацията в кръвта му е била 0,99 промила.
По отношение на съответствието между материалния закон и разпоредените с оспорената Заповед правни последици съдът намери следното:
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че жалбоподателят на посочената дата е управлявал личното си МПС под въздействие на алкохол, като концентрацията на същия в кръвта му е била над 0,5 на хиляда. Такава хипотеза се субсумира в нормата на чл.171, т.2а, б „Б“от ЗДвП, която правилно е посочена като правно основание на Заповедта. Предвидените правни последици са – налагане на ПАМ със съдържание прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до една година. Предпоставките за прилагането й са две управление на собствено МПС след употреба на алкохол. По посочените по-горе мотиви съдът намира за безспорно доказана употребата на алкохол/над законовия праг/ от А.А., който е собственик на посоченото МПС. Последното не се оспорва.
Не така стои въпросът с установяване на втората предпоставка. Действително установеното нарушение е съставен АУАН, подписан без възражения. Същият по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство, а съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързващасъда материална доказателствена сила. Последно посочената норма съдържа оборима презумпция, поради което съдът указа на жалбоподателя доказателствената тежест да опровергае констатациите в АУАН, т.к. твърди, че не е управлявал МПС и не е спрян от полицейския патрул в този момент. В тази връзка защитата на жалбоподателя направи доказателствени искания да бъдат представени видео и аудио записите от момента на проверката. Съдът уважи това доказателствено искане и постанови същите да бъдат представени от РУ-ГО на МВР, както и от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР гр. София. Става въпрос за видео и аудио записите от предната камера на полицейския автомобил и от боди камерата на С.Т.К.. Такива не бяха представени. От дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР постъпи писмо, че файловете от проверката на 01.12.2022г. не са били преиндексирани с цел да бъдат запазени за нуждите на съдебно производство/вж. л.61/.
Действително съгласно чл.11, ал.1 от Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ на МВР, всички файлова с аудио и видео информация в централната компонента се съхраняват за срок от 30 дни. Към момента на съдебното заседание същият безспорно е изтекъл. Но съдът намира, че ответникът умишлено е пропуснал да съхрани файловете за евентуално съдебно производство, след постъпване на жалбата на 15.12.2022г., т.е. в рамките на този срок. Както впрочем предписва нормата на чл.11, ал.2 от посочените Правила. За да бъдат съхранени записите за нуждите на съдебно производство, вклч. административно, за срок от 2 години същите следва да бъдат преиндексирани. В случая това не е сторено, макар жалбата да е постъпила в 30 дневния срок по алинея първа на чл.11 от Правилата. Казано по друг начин ответникът е саботирал представянето пред съда на допустими и относими доказателства, необходими за изясняване на спора. Доказателства, които следва да са част от административната преписка с оглед заявените в жалбата конкретни възражения. Поведението на ответника от процесуална гледна точка следва да се отнесе към правилото на чл.161 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Тази норма предписва, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В случая се касае за императивна правна норма, която следва да бъде приложена, т.к. са налице предпоставките за това. Правните последици от приложението й в случая касаят доказването и се изразяват в това, че въпреки презумпцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът следва да приеме за доказани твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал МПС на посочената дата и час, а полицейската проверка не е започнала със спирането му като водач на МПС. Тоест ПО не са възприели движението на автомобила с участието на А. като водач на същия. Това по същество означава, че съдът приема за доказано, че една от необходимите предпоставки за приложение на ПАМ като процесната не е била реализирана. Поради липсата на доказателства за управление на автомобила от жалбоподателя не се следва като последица прекратяване на регистрацията на МПС, т.к. двете предпоставки трябва да са налице кумулативно, за да се издаде незабавно заповед за ПАМ с посоченото съдържание. Тези констатации водят до еднозначен извод, че оспорената Заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ е материално незаконосъобразна, поради недоказаност на едно от фактическите основания, посочени в същата от АО. Поради това следва да бъде отменена.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв.
Претендира се също така и на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на *** Т.П. съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е основателно. Представен е Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2022 г. между А.Д.А. и *** Т.П. с предмет изготвяне на жалба срещу ЗППАМ и процесуално представителство по делото, като за договорено възнаграждение е посочено безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – материално затруднено лице. Предвид това за осъщественото процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на *** Т. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, е предвидено възнаграждение в размер на 1000 лв.
Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, настоящият състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0268-000267/01.12.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ-Г. Оряховица, , с която е прекратена регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 /десет/ лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на *** Т.Р.П. от Софийска адвокатска колегия, № **********, с адрес на адвокатската кантора ***, сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно, на основание чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: