Определение по дело №153/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 439 от същия кодекс.

Депозирана е въззивна жалба на “. К. Е., със седалище и адрес на управление: Г. С., район С. У. “А. Б. 1, подадена чрез А. Л. М. срещу Решение от 03.12.2009 г. по Г. д. № 282/2009 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е признато за установено, че К Т. З. в качеството на “., със съдалище и адрес на управляние: Г. С., У. “. П. № 10, Б. 4. В. Б, ап. 37 не дължи сумата в размер на . лв., от които . лв. главница и . лв. лихви по изп. д. № 144/1996 г. по описа на СИС при РС – Г. С., поради изтекла погасителна давност. В останалата част, с която производството по делото е прекретено, атакуваното решение не е обжалвано и същото е влязло в сила в тази част.

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на решението в атакуваната му част. Изложени са доводи, че принципно погасителна давност по отношение на вземане, предмет на принудително изпълнение, не тече по време на изпълнителния процес, а образуваното изпълнително производство досежно процесното вземане не е прекратено нито с влязло в сила постановление, нито ex lege. На следващо място е отбелязано, че в разпоредбата на чл. 330, б. “д” от ГПК /отм./ е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство, която възможност не е използвана в настоящия случай. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че последното действие, предхождащо молбата от 31.03.2009 г., е връчването на длъжника на 30.11.1997 г. на призовка за доброволно изпълнение, тъй като са налице още няколко изпълнителни действия – възбрана върху недвижим имот на длъжника, насрочване на опис на същия имот, налагане на запор върху трудовото възнаграждение и др. Направено е искане за отмяна на решението в оспорената му част.

В предвидения от закона срок не е постъпил писмен отговор на въззиваемата страна – “., със съдалище и адрес на управляние: Г. С., У. “. П. № 10, Б. 4. В. Б, ап. 37, представляван от К. Т. З..

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Изпълнителен лист от 19.10.1995 г. по Г. д. № 103/1995 г. по описа на РС – Г. Ардино ЕФ “. Г. С. и Кооперация „С.”, Г. С. са осъдени да заплатят солидарно на ТБ „Кристалбанк” , клон Г. А. сумата в размер на . лв. /неденоминирани/, от които . лв. главница и . лв. лихва, начислена до 20.09.1995 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.1995 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 18 588.33 лв. Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 455/03.11.2009 г. по описа на РС – Г. А., по образуваното Г. д. № 103/1995 г. по описа на същия съд със страни: ищец ТБ „Кристалбанк” и ответник ЕФ “., Г. С., представляван от К. Т. З. е постановено Решение № 13/19.10.1995 г., с което ответникът е осъден да заплати горепосочените суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 114/96 г. по описа на СИС при РС – Г. С. с взискател ТБ „К.” и длъжници ЕФ “. Г. С. и Кооперация „С.”, Г. С.. С платежни нареждания от 30.10.1995 г., 12.02.1996 г. и 28.02.1996 г. едноличният търговец е превел в полза на банката сумата в размер на общо . лв. /неденоминирани/, а на 14.02.1996 г. ЕФ “., Г. С. е внесъл по сметката на съдебния изпълнител сумата от .лв. /неденоминирани/ за погасяване на задължението по изп. д. № 114/96 г., която сума е преведана на взискателя на 26.06.1997 г.

С Решение № 14/26.04.2005 г. по Г.д. № 187/1996 г. по описа на ОС – Г. С. е одобрен договор от 15.03.2005 г., с който ТБ „К.“ – в несъстоятелност, със седалище в Г. М. е продадена на „Централна кооперативна банка” , Г. С. и първата е заличена от търговския регистър. Съгласно представения Договор за цесия от 04.10.2005 г. цедентът ТБ „Централна кооперативна банка” , Г. С. е прехвърлил на цесионера “. консултинг 2002” Е., Г. С. /чийто правоприемник е ответникът по делото “. К. Е. – С./ вземанията си към трети лица, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, начислените и отразени балансови и задбалансови лихви, индивидуализирани в приложение № 1 – неразделна част от договора, в което е вписано и задължението на „Д.”, Г. С. в общ размер . лв., от които главница и съдебни разноски . лв. и законна лихва .лв.

На 14.06.2006 г. по искане на “. К. Е., Г. С. същото е конституирано като взискател в производството по изп. д. № 114/1996 г. на мястото на ТБ „К.” , Г. М.. Въз основа на молби от 06.09.2006 г., 07.12.06 г., 27.03.2007 г., 14.05.2008 г., 20.10.2008 г., 04.11.2008 г. и 29.12.2008 г. са предприети действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К.Т. З., възбрана върху собствения му недвижим имот, както и запор върху МПС, собственост на Кооперация „С.”, Г. С.. С Молба – възражение от 20.03.2009 г. “., Г. С. е направил искане за прекратяване на изп. д. № 114/96 г. на основание чл. 330, ал. 1, б. ”д” от ГПК /отм./, което е оставено без уважение.

Ищцът “., със седалище и адрес на управление: Г. С., У. “. П. № 10, Б. 4. В. Б, ап. 37, представляван от К. Т. З. е предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника “. К. Е., със седалище и адрес на управление: Г. С., район С. У. “А. Б. 1, че ищцът не дължи сумата в размер на .лв., от които . лв. главница и 3 404.85 лв. лихва по изп. д. № 114/1996 г. по описа на РС - гр– С., поради изплащане на дължимата сума на взискателя ТБ „К.“ , Г. М. с вносни билижки от 30.10.1995 г., 12.02.1996 г. и 28.02.1996 г., поради изтекла погасителна давност и поради непоискано извършване на изпълнителни действия от страна на ответника – взискател в периода 25.11.1997 г. – 09.06.2006 г.

Районният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск в частта за недължимост на задължението, поради изтекла погасителна давност и е прекратил производството по делото в останалата част, като недопустимо. В мотивите на решението е посочено, че иска по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден въз основа на съдебно решение, постановено по осъдителен иск. Изложени са аргументи, че в случая е приложима общата 5-годишна погасителна давност, касаеща вземане, установено със съдебно решение, която давност, считано от последното действие /връчването на призовка на 30.11.1997 г./, е изтекла на 30.11.2002 г. Що се касае до прекратената част от производството по делото, районният съд е приел, че е недопустимо с предявения иск да се дерогират последиците на влезлия в сила отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство и да се заобикаля закона по този начин, както и че при настъпване на предвидените в чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК /отм./ предпоставки изпълнението се прекратява ex lege.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в приозводството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: погасяване по давност на вземането, поради липса на предприети принудителни действия в периода от 25.11.1997 г. до 09.06.2006 г., т. е. след постановяване на Решение № 13/19.10.1995 г. по Г. д. № 103/1995 г. на РС – Г. А., въз основа на който е издаден изпълнителния лист. В приложеното Удостоверение изх. № 455/03.11.2009 г. са посочени страните по горецитираното Г. дело - ищец и ответник, както и постановеното решение, с което ответникът е осъден да заплати сумата в размер на 948 004.70 лв. /неденоминирани/, от което може да се направи извода, че предмет на делото е бил осъдителен иск.

Съгласно Постановление № 3/18.11.1980 г. по Г. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, следователно неспазването им и несъобразяването с даденото в тях тълкуване представлява нарушаване на закона в широк смисъл. Както първоинстанционният, така и въззивният съд следва да постановяват своите актове въз основа на закона, включително и в съответствие с тълкувателните решения и постановления, поради което цитираното по-горе постановление има задължителна сила в настоящия случай.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че изп. д. № 144/1996 г. по описа на СИС при РС – Г. С. е не е прекратено. Следователно вземането, предмет на изпълнителното производство не е погасено по давност.

Ето защо, решението на първоинстанционния съд се явява неправилно в атакуваната част и като такова следва да бъде отменено в тази част, а предявеният иск – отхвърлен, като неоснователен.

Следва да се отбележи, че районният съд не се е произнесъл по цялото искане, обективирано в исковата молба, а именно: липсва произнасяне по съществото на спора както в мотивите, така и в диспозитива на атакувания съдебен акт досежно признаването за установено, че ищецът не дължи процесната сума, поради изплащането й на взискателя ТБ „К.“ , Г. М. с вносни билижки от 30.10.1995 г., 12.02.1996 г. и 28.02.1996 г. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. второ от ГПК, молбата за допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Ищецът – въззиваем обаче не е направил искане за допълване на решението в този смисъл и срокът за това е изтекъл на 07.01.2009 г. /един месец след връчване на оспореното решение/. Началният момент, от който започва да тече горепосоченият срок в случая, е връчване на решението, а не влизането му в сила, тъй като решението на първоинстанционният съд подлежи на обжалване, респективно следва да бъде връчено на страните, по аргумент на чл. 7, ал. 2 от ГПК, за разлика от необжалваемите решения, които не се връчват на страните и влизат в сила от деня на постановяването им. Липсата на произнасяне в посочената по-горе част обуславя липса на сила на пресъдено нещо по отношение на това основание. Ето защо, извън компетентността на въззивния съд, като инстанция по същество е произнасянето по искането, за което районният съд не е постановил нито мотиви, нито диспозитив.

Претенции за разноски не са направени от въззивната страна, поради което такива не следва да бъдат присъждани с оглед изхода на делото.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение от 03.12.2009 г. по Г. д. № 282/2009 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е признато за установено, че К. Т. З. в качеството на “., със съдалище и адрес на управляние: Г. С., У. “. П. № 10, Б. 4. В. Б, ап. 37 не дължи сумата в размер на 4 026 лв., от които .лв. главница и . лв. лихви по изп. д. № 144/1996 г. по описа на СИС при РС – Г. С., поради изтекла погасителна давност, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “., със съдалище и адрес на управляние: Г. С., У. “. П. № 10, Б. 4. В. Б, ап. 37, представляван от К. Т. З. срещу “. К. Е., със седалище и адрес на управление: Г. С., район С. У. “А. Б. 1 иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на . лв., от които . лв. главница и . лв. лихви, представляваща вземане по изп. д. № 144/1996 г. по описа на СИС при РС – Г. С., поради изтекла погасителна давност, като неоснователен.

В останалата част, с която производството по делото е прекретено, решението не е обжалвано и е влязло в сила в тази част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: