РЕШЕНИЕ
№ 1760
гр. Плевен, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104775 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. Р. С. против ***. В молбата се твърди, че на
03.02.2019г. ищецът е сключил договор за паричен заем *** с ***. Твърди се, че в договора е
посочена сума главница в размер на 500.00 лева, а общата сума която следва да върне
кредитополучателят е в размер на 706.60 лева, платима тридесет дни след сключването на
договора; уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 41.00%, а годишният
процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.700 %, дължи се и такса за експресно разглеждане в
размер на 123.15 лева. Ищецът твърди, че договорът е нищожен (недействителен) на
основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила, че е нищожен на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, т.к. не е
спазена предвидената от закона форма. Твърди, че се касае за сключването на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението
до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от
разстояние, като не е спазен чл.8 и сл. и ЗЕДЕУУ, и доставчикът *** не е изпълнил
задължението да му предостави изискуемата преддоговорна информация, не е получил
валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за
условията, при които последният може да се откаже от него. Ищецът твърди, че всички
разменени между доставчика и него електронни съобщения се явяват неподписани такива и
1
той да е изразил валидно своето съгласие. Твърди също, че е нарушено изискването
договора да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Твърди, че договорът е нищожен: на основание чл.
11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита; на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по
кредита; че е налице противоречие с императивните правила на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2
и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено
като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване. Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв в размер на 336.000 % за конкретния
договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че в договора е посочено, че заемателят дължи такса за
експресно разглеждане в размер на 123.15 лева, която впоследствие била изплатена заедно с
останалите дължими суми по кредита. Твърди, че тази такса не се дължи съгласно чл.10а
ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Твърди, че по своята същност тази такса представлява печалба на
кредитора, надбавка към главницата, която се заплаща периодично, поради което трябва да е
част от ГПР и ГЛП, а в случая това изискване не е спазено и сумата е заплатена при начална
липса на основание. Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Твърди, че в пряко
нарушение на чл.19 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, ответникът не е включил в ГПР разходите
за заплащане на такса за експресно разглеждане, която по своята същност представлява
печалба на кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което
трябва да е част от ГЛП или ГПР. Твърди, че ако е била включена в ГПР и ГЛП, то ГПР
щеше да е 336.000 %, а не 49,70%. Поради това твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.19
ал.4 ЗПК относно допустимия размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Твърди, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора. Отделно от това твърди, че Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Твърди, че определения от кредитора размер на възнаградителната лихва е
изключително висок и противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е посочен
2
съществен елемент от неговото съдържание, а именно погасителен план, съдържащ
информация за размера броя, периодичност и датите на плащане на погасителните вноски.
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20
вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди, че е налице унищожаемост на процесния договор на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с
оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. С. С. е бил принуден
да сключи Договора за потребителски кредит, предвид обстоятелството, че се е намирал в
крайна нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да
задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно тези
обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи
договора. Твърди, че договорът е сключен при явно неизгодни условия по процесния
договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации, защото е получил сума в размер на 500.00 лева, като впоследствие е върнал
сумата от 706.60 лева, респективно ответното дружество. реално е получило възнаграждение
за предоставения заем в размер на близо 50 %. При условия на евентуалност твърди
нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради нарушение на закона, чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП
- поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Счита, че посоченото
обуславя правния му интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника, на
основание чл.23, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 206.00 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, който в хода на делото е променил наименованието си на ***, оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че ищецът не е представил
доказателства за плащане от негова страна и се оспорва твърдението за направените
плащания. Навеждат се доводи, че не е ясно как е формирана цената на иска и колко
компонента са включени. Излага се, че е налице сключен договор за кредит по смисъла на
чл. 8 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 6 ЗПФУР, като са
спазени всички законови изисквания. Сочи се, че процесният договор не е единственият
такъв, сключен между страните по делото, че това е четиринадесетия договор, и след като е
3
изплатено задължението по него, ищецът е изтеглил още 2 такива кредита. С оглед на
изложеното се прави извод, че твърдението на ищеца, че не е знаел за какво точно дава
съгласието си, или не е знаел точните параметри на уговорената престация и задължението,
както и, че не е бил доволен от кредита са необосновани. Излага се, че в процесния договор
страните са се договорили, че ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на
500,00лева със срок на погасяване на задължението - 30 дни с падежната дата - 05.03.2019г.
Сочи се, че съгласно процесния договор кредитополучателят е следвало да заплати на
кредитора сума в размер на 640.00 лева, за да имало пълно погасяване на задължението по
кредита. Сочи се, че заемът е изтеглен по следният начин: 1. на 03.02.2019г. ищецът е
посетил уеб сайта www.vivus.bg, където е влязъл в създадения от него потребителски
профил, защитен с парола. Излага се, че потребителският профил е индивидуализиран и
персонализиран, тъй като в него се съдържат трите имен, ЕГН, номер лична карта,
постоянен и настоящ адрес, както и контактна информация; 2. след като е влязъл в своя
профил ищецът е определил желаната сума, срока за погасяване, включително и
възползването от допълнителната, незадължителна, възмездна услуга по експресно
разглеждане и връщане на отговор относно заявката и е натиснал бутона „Кандидатствай“;
3. попълване на Формуляр за кандидатстване, съдържащ персонална информация - трите
имена, ЕГН, лична карта, както и контактна информация- актуален телефон, актуална
електронна поща), постоянен и настоящ адрес, желаната сума, срока за погасяване и начин
на усвояване на сумата. Сочи се, че този етап приключва с натискане на бутон „Продължи“;
4. зареждане на екрана на Общите условия по Договора и Стандартния европейски
формуляр, включително и примерен вариант на това как би изглеждал Договора за кредит и
какво се съдържа в него. Твърди се, че преминавайки през тези стъпки е технически е
невъзможно ищецът да не се запознае с предоставената му информация. Поради изложеното
се счита, че твърденията на ищеца, че не му е предоставена преддоговорната информация
недоказани; 5. натискане на бутон „Подпиши“, с което заявката е пристигнала при ищеца за
проверка и одобрение. Излага се, че същата е обработена с приоритет, тъй като ищецът е
отбелязал, че желае да се възползва от експресна услуга по разглеждане и обработка на
документите; 6. информиране на ищеца, че заявката му за кредит е одобрена и сумата е
отпусната и може да бъде усвоена на касите на ***. Твърди се, че заявената сума в размер
на 500,00 лева е била преведена на касите на ***. Оспорва се и твърдението, че ищецът е
платил задължението си, че ГПР е в законово определените граници. Сочи се, че ГПР
включва само един компонент - договорна лихва, която е приравнена на годишна база, и че
твърдението, че ГПР-то е в размер на 336.00%, е неоснователно и недоказано. Излага, че в
процесния договор ГПР включва единствено договорна лихва, която в договора за кредит е
заложено, че е в размер от 41,00%, като след приравняване на годишна база се получава
4
49,7%. Твърди се и, че ищецът не е отчел правната и функционална природа на така
наречената такса "експресно разглеждане". Сочи се, че условно наречената такса "експресно
разглеждане" е цената за допълнителна услуга, която има отношение към първоначалните
етапи на кандидатстването, когато още между страните не е налице Договор, а само
намерение за встъпване в Договорни отношения. Излага се, че процесната такса не влиза в
ГПР. Твърди се и, че "таксата експресно разглеждане" не попада и в пределите на чл. 10а ал.
2 ЗПК, тъй като същата е допълнителна, незадължителна услуга и нямаща обвързващ
характер. Счита се и, че процесната такса не може да бъде причислена нито към действия
по усвояване на кредита, нито към действия по управляване на кредита. Сочи се, че
процесната такса е уредена в т.2 от ОУ по Договора. Твърди се и, че Договорната лихва не
нарушава нормите нито на ЗЗД, нито на ЗПК. Излага се, че задължението на ищеца е
лихвоносно, поради което му е начислена и лихва, съобразно договорката между страните,
залегнала в т.6 от ОУ по Договора. Сочи се и, че в ЗЕДЕУУ няма предвидено изискване
електронния документ да бъде подписан с квалифициран електронен подпис, за да бъде
валиден. Твърди се, че в чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ е заложена легалната дефиницията за
електронен документ, който препраща към чл. 3 т. 35 от Регламент № 910 от 2014г., където е
регламентирано, че „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис.
Поради изложеното ответникът счита, че процесния договор напълно отговаря на
изискванията на ЗЕДЕУУ и за да бъде действителен същия не е нужно да бъде подписан с
КЕП. Оспорва искането на ответника да му бъдат присъдени разноски, поради недоказаност
на същите. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От
представения препис на Договор за кредит ***/*** със страни - ответникът, като заемодател,
и ищецът С. С., в качеството на заемател, се установява, че по силата на обективираното в
това съглашение, заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 500лв. В
договора е отразено, че срокът на кредита е тридесет дни с дата на връщане на сумата
05.03.2019г.. Годишният лихвен процент по заема е в размер на 41%, а ГПР е 49,7%. В
процесния договор е регламентирано, че ОУ на ответника, на договора за кредит, уреждан
всички отношения между страните. В специалните условия на договора е посочено, че се
начислява такса експресно разглеждане в размер на 123.15лв., като в т. 2.4 от ОУ на ищеца е
посочено, че за допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на
кандидатури, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява
спрямо сумата за кредита и периода на договора за кредит. Посочено е, че общата дължима
сума е видима в сайта на кредитора и е описана в специалните условия на договора за
5
кредит. С изявление в хода на производството, ответникът е признал, а и ищецът е
представил доказателство – разписка от 12.04.2019г. за заплащане на сумата 706.60лв., че
кредитът е погасен, като с тази сума са погасени следните елементи: 500лв. - главница,
123.15лв. – такса експресно разглеждане, 16.85лв. – възнаградителна лихва, наказателна
лихва - 26.60лв. и такси за напомнителни писма – 40лв. За плащането на сумите и
основанията за тях, по делото е допусната СИЕ, която е посочила, че на падежната дата
кредитополучателят е следвало да заплати сума в размер на 640.00 лева, която включва:
500.00 лв. -главница, 16.85 лв. - договорна лихва /41% годишен лихвен процент/ и 123.15 лв.
-такса експресно кандидатстване. Посоченият ГПР по договор е 49,7%, но той включва
главница и лихва, без да е включена сумата от 123.15 лв. Вещото лице е потвърдило
наличието на отбелязано на 12.04.2019г. – след падежната дата, заплатена е сумата
706.60лв., като компонентите са същите като признатите от ответника. Посочено е, че ГПР
отразява процента на всички разходи, които се дължат по кредита. Изчисляването на ГПР
става като се сумират всички тежести, съпътстващи обслужването на кредита и получената
сума се разпредели по месеците от годината. При вариант на изчисление на ГПР,
включвайки начислена такса експресно разглеждане от 123.15 лв., се установява, че същият
ще надвиши пет пъти законната лихва /над 1000%/. Ответникът е представил писмо от КЗП
за отстранени неравноправни клаузи в ОУ на кредитите му, с твърдения, че за таксата
експресно разглеждане е признато, че не е неравноправна клауза, но реално само от това
писмо, без представена преписка с документите, въз основа на които се е произнесла КЗП,
не би могло да стане ясно кои точно клаузи са били отстранени като неравноправни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: По делото се доказа възникнало между страните правоотношение по силата на
сключен между тях Договор за кредит ***/*** както и плащането на заетата сума, ведно с
уговорената лихва, такса експресно разглеждане, наказателна лихва и такса напомнителни
писма. Възраженията на ищеца, че договорът не е подписан по реда на ЗЕДЕУУ са
неоснователни, т.к. сделката е сключена по правилата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, който не изисква подписване на договора с електронен
подпис, договорът е и изпълнен. Както е посочил съдът още при насрочване на делото,
представеният договор, сочен като основание за осъществено недължимо от ищеца плащане,
е за срок от тридесет дни, и искът не може да бъде разгледан на база оспорванията от ищеца
по ЗПК, т.к. този закон е неприложим на осн. чл. 4, ал. 1 т. 6 от ЗПК - Разпоредбите на
закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три
месеца и при които се дължат незначителни разходи. Въпреки възражението на ищеца, че не
се дължат незначителни разходи, поради наличието на таксата експресно разглеждане, то
съдът намира, че тази сума е била посочена като незадължителна и не може да се разглежда
6
изначално като разход. Поради горното, съдът намира, че следва да разглежда предявения
иск само на основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД, и направените изявления за недействителност
по чл. 26 от ЗЗД, унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП.
В случая съдът намира, че е налице нищожност на уговорката за заплащане на
таксата експресно разглеждане на кредита, поради накърняване на добрите нрави на осн. чл.
26 ал.1 предложение 3 от ЗЗД – размерът на тази такса, съпоставен с размера на кредита и
срокът за неговото погасяване – едва един месец, е твърде висок, за сметка на ниския размер
на договорната лихва и всъщност я замества, като по този начин кредитоискателят остава с
впечатление, че ГПР е в определен размер, но реалната му стойност, и то при вече заявена
от него услуга за експресно разглеждане, съобразно заключението на СИЕ, е съвсем
различна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП - не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Тъй като противоречието между клаузата за експресно разглеждане и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай
и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, то в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване
на задължение за заплащане на разглежданата такса. Въпреки това, сумата за тази такса е
заплатена от ищеца, и с оглед изводите на съда, тя е недължима, поради което подлежи на
връщане на осн. чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД. Същото важи и за начислените и платени
от ищеца 40.00лв. – такси за напомнителни писма – тази сума е платена, но не се дължи,
доколкото не се доказа такава уговорка в договора или наличие на изпращани до ищеца
напомнителни писма. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, а случаят е точно такъв – основанието на договора е заем, който е
отпуснат и върнат, а установената нищожна клауза е само едно от акцесорните задължения и
не влияе на каузата на сделката. Поради горното, следва да се разгледа и другият елемент от
договора, за чието плащане се претендира връщане – договорната възнаградителна лихва. В
случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размера на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, както и автономията на волята на страните, уговорената възнаградителна лихва
не противоречи на добрите нрави, тя е уговорена е ясно и недвусмислено в договора и не
представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Поради горното, искът за нейното
връщане на базата на неоснователно обогатяване на кредитора от длъжника, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Начислената сума от 26.60лв. – наказателна лихва също е
дължима, доколкото безспорно се установи по делото, че изплащайки главницата по кредита
7
не в уговорения срок – на 05.03.2019г., а на 12.04.2019г., длъжникът е дължал наказателна
лихва, съгласно уговорките в чл. 13.2 б. а от ОУ на ищеца.
Евентуално наведеното възражение за нищожност на договора – това за
унищожаемост на осн. чл. 33 от ЗЗД – сключване поради крайна нужда и явно неизгодни
условия, не беше подкрепено с никакви доказателства относно крайната нужда на ищеца за
сключване на договора. Кумулативната предпоставка – явно неизгодни условия, също не е
налице, което е обсъдено от съда при посочване на основанието, поради което не разглежда
договора като сключен при регулацията на ЗПК.
Като краен се налага изводът, че общо предявения иск на осн.чл. 55 ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважен до размер от 163.15лв. - 123.15лв. – такса експресно разглеждане, и
40лв. - такси за напомнителни писма, а за разликата до 206.00лв., следва да се отхвърли като
недоказан.
По отношение разноските по делото: Адвокатския хонорар, дължим на
представителя на ищеца следва да бъде изчислен от съда, доколкото по делото е представен
договор за безплатно представителство на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, и съдът определя, с
оглед цената на иска, неговият размер на минимума от 300лв., и този размер ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Ч.. При този изход на делото и съобразно
уважената и отхвърлена част на иска, дължимите на ищеца разноски, са в размер на
166.32лв. – за ДТ. По отношение на разноските на ответника, съдът намира, че такива не
следва да се присъждат, дори и при отхвърляне на част от иска. В т.см. е Решение от
16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС, доколкото в него е посочено, за
случаите на разпределение на съдебните разноски в този тип производства, че член 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че
подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от ***, сумата от 163.15лв.,
8
представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит ***/***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.07.2021г. до окончателното изплащане, като искът за
разликата от 163.15лв. до пълната претенция от 206.00лв., ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78 ал.1 от ГПК, ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, като процесуален представител на ищеца С. Р. С., сумата от 300лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от ***, направени по делото
разноски в размер на 166.32лв.
Присъдените суми могат доа бъдат заплатени по банков път при ****, ****
**** Титуляр: ****, чл. 39 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9