РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900221 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Подадена е искова молба от Б. Г. А., с ЕГН **********, *** против
“ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Твърди, че на *** г., около ** часа А.
пътувал от *** в посока *** на път ***, като управлявал собственото си МПС
л.а. марка “VAUHXHALL“ с рег. № ***. В същата посока след него пътувала
съпругата му с л.а. “Мерцедес“, модел Е 220 D SE AUTO, с рег. №***, също
негова собственост. Движейки се в посока от юг на север и достигайки около
300 метра от предстоящото кръгово кръстовище, на таблото на автомобила,
управляван от ищеца, светнала жълта светлинна индикация (check engine),
поради което той подал десен мигач, намалил скоростта и навлязъл в
аварийната лента, където спрял. Твърди, че няколко дни по-рано автомобилът
имал същия проблем и по този повод бил сервизиран. Съпругата му спряла
зад него, излязла от автомобила и се отправила към прозореца на съпруга си,
като в този момент друг водач, движещ се в същата посока напуснал лентата
за движение и навлязъл в аварийната лента, при което ударил в задната лява
част спрения л.а. “Мерцедес“ / рег. №***/, който пък ударил в задната част
лекия автомобил на А. с рег. № ***. Мястото на произшествието било
посетено от мл. инспектор А. Г., който съставил протокол за ПТП с
пострадали лица, а на водача Г. С. П. бил съставен и връчен АУАН от същата
дата. От съставения протокол било видно, че поради движение с
несъобразена скорост, изгубил контрол над управлявания автомобил, излязъл
1
в дясно от платното за движение и блъснал спрените автомобили, допускай
ПТП с материални и нематериални щети. За автомобила на П. – л.а. “Опел“,
модел “Корса“, с рег. №***, същият имал сключен Договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилиста към момента на събитието с
ответното дружество. Затова на 10.08.2022 г. А. посетил офис на
застрахователя в гр. ***, уведомил за настъпилото ПТП и щетата била
регистрирана под номер №0801-004774 2022-02. На 12.08.2022 г. и 09.09.2022
г. били извършени огледи на процесния л.а. “Мерцедес“ от служител при
ответника и съставени списък, впоследствие допълнителен такъв, с
увредените детайли по МПС-то и възможния начин за ремонт. На 23.09.2022
г. застрахователното дружество изплатило на Б. А. сумата от 11 570,45 лева.
Последният поискал от две дружества оферта за възстановяване на
автомобила по изготвените описи на увредените детайли и получил такива на
стойност 35 946,90 лв с ДДС (от “АУТО СТАЙЛ“ ЕООД) и 44 052,71 лева с
ДДС (от “П. И СИНОВЕ“ ЕООД). Посочва се по-нататък в ИМ, че на
11.01.2023 г. ищецът депозирал молба до ответника с приложени двете
оферти с искане претенцията му да бъде преразгледана и да му бъде
изплатена сума в размер на по-ниската оферта. Молбата му не била уважена,
което обосновавало правния му интерес от завеждане на настоящата
претенция. Моли съда да осъди ответника “ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“
АД за му заплати сумата от 28 429,35 лева, представляваща остатък от
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.08.2022
г. – датата на предявяване на застрахователната претенция на основание чл.
429, ал.3 от КЗ до окончателното изплащане на сумата. Претендират
направени в производството разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът
“Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г.М.
Димитров“ №1, чрез юрк. П. Н., депозира отговор на исковата молба, с който
изразяват становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Твърдят, че е налице значително съпричиняване от страна на Г.С. – водач на
л.а. “Мерцедес“, рег. № ***. Посочват, че С. била спряла върху лентата за
принудително движение, без да е налице обстоятелство, което да е наложило
да аварира, както и не била сигнализирала за повредата чрез задействането на
аварийни светлини или поставянето на светлоотразителен триъгълник на
достатъчно разстояние зад управляваното МПС, с което нарушила правилата
за движение по пътищата и станала пряка и непосредствена причина за
инцидента. Оспорват твърденията на ищеца, че е имало повреда на двигателя,
което да наложи той да спре автомобила си в лентата за принудително
спиране, както и че същият л.а. е бил сервизиран няколко дни по-рано заради
повреда в двигателя. Твърдят, че определеното и изплатено от страна на
ответника обезщетение било достатъчно да покрие възникналите щети по
увредения автомобил и за да се приведе същият в състоянието му преди
пътния инцидент, а търсената от ищеца сума била прекомерно и
2
необосновано завишена. Оспорват също акцесорната претенция за лихва
поради неоснователност на главния иск. В условията на евентуалност считат,
че тъй като са се произнесли по застрахователната претенция на ищеца в
срок, то те не били изпаднали в забава и лихва не се дължала, като евентуално
в случай на уважаване на иска, то за най-ранна дата, от която лихвата е
дължима, следвало да се приеме деня на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът поддържа всички заявени обстоятелства и факти в
исковата молба. Счита възраженията на ответника за несъстоятелни, в т.ч. и
оспорването на акцесорния иск за лихва, както и началния момент, от който
същата се дължала. Считат, че законната лихва за забава се дължи от
10.08.2022 г. – датата на уведомяването на застрахователя - ответник.
В срока по чл. 373 (1) от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който ответникът поддържа изцяло наведените вече с
отговора на исковата молба твърдения и възражения.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Ищецът е активно процесуалноправно легитимиран по иска – твърди, че
е увредено лице, спрямо което застрахованият по договор за задължителна
застраховка на автомобилистите с ответното дружество, е отговорен, поради
което има право на застрахователно обезщетение за причинените вреди, както
и на мораторна лихва за забава. Ответникът е пасивно процесуаноправно
легитимиран да участва в процеса с оглед твърдението на ищеца, че е
застрахователно дружество, сключило договор за застраховка гражданска
отговорност на автомобилиста с прекия причинител на вредите.
Няма спор между страните, че преди предявяване на настоящия иск
ищецът е отправил застрахователната си претенция пред застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ, по която е постъпило частично плащане,
неудовлетворяващо пострадалия.
Изрично за безспорен и ненуждаещ се от доказване е признат фактът, че
към датата на застрахователното събитие - *** г., е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и Г. С. П. –
собственик на лекия автомобил, причинил процесните вреди. Не се оспорва
от страните също и изплащането на сумата от 11 570,45 лева от ответника по
сметка на ищеца Б. Г. А..
Като цяло не се оспорват и фактите около настъпването на инцидента и
причинените увреждания, като фактът на частично плащане представлява
извънсъдебно признание на претенцията по основание в погасения обем.
Твърди се обаче, че е налице значително съпричиняване от страна на Г.С. –
водач на л.а. “Мерцедес“, рег. № ***, съобразно конкретно наведени в тази
връзка възражения: че същата е спряла върху лентата за принудително
движение, без да е налице обстоятелство, което да е наложило да аварира; че
не е сигнализирала за повредата чрез задействането на аварийни светлини
3
или поставянето на светлоотразителен триъгълник на достатъчно разстояние
зад управляваното МПС, с което е нарушила правилата за движение по
пътищата и е станала пряка и непосредствена причина за инцидента.
Оспорват се и твърденията на ищеца, че е имало повреда на двигателя, което
да наложи той да спре автомобила си в лентата за принудително спиране,
както и че е бил сервизиран няколко дни по-рано заради повреда в двигателя.
Оспорва се при евентуалност и размера на щетите, за които се твърди, че са
по – малки от претендираните и следва да се считат за репарирани с
определената и платена от застрахователя сума.
По отношение на втората група възражения следва да се посочи, че
изследването на обстоятелството дали л.а. марка “VAUHXHALL“ е имал
проблем с двигателя преди инцидента, е неотносимо към предмета на спора.
От една страна, субективното възприятие на водача за евентуална
неизправност на управляваното МПС вследствие на включена индикация за
това е достатъчен мотив за предприемане на аварийно спиране, която
неизправност не е задължително да бъде обективно установена. На практика
и да не е имало установен проблем по автомобила преди ПТП, това не
препятства формирането на воля за преустановяване на движението му при
внезапно появила се сигнализация за такъв, поради което изследването на
подобно обстоятелство не би допринесло за изясняване на спора.
Първата група възражения – при доказателствена тежест за ответника,
който ги навежда, не само че не се установяват, но и се опровергават от
експертните изводи.
Причините за инцидента и настъпилите вреди се установяват от
заключението на САТЕ, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено, а и неоспорено от страните по надлежния процесуален
ред – чрез повторна експертиза, която да обори изводите на експерта. Според
тях най – вероятният механизъм на произшествието е следният:
На *** г. около *** часа. Б. Г. А. е управлявал л.а. „Vauhxhall Antara” по
платното за движение на пътя гр. ***- *** в посока от юг на север. По същото
време и в същата посока зад него Г.С. е управлявала л.а. „Мерцедес Е 220 D
SE AUTO”, собственост на Б. А.. В един момент Б. А. спира л.а. „Vauhxhall
Antara” извън платното за движение, в дясната лента за принудително
спиране или банкет, а зад него Г.С. спира управлявания от нея л.а. „Мерцедес
Е 220 D SE AUTO”. Така след известно време л.а. „Опел Корса”, управляван
от П., напуска платното за движение от дясно и настъпва удар между предна
дясна част на л.а. „Опел Корса” и задна лява част на л.а. „Мерцедес Е 220 D
SE AUTO”, след което последният от удара се измества напред и настъпва
втори удар между предната му част и задната част на л.а. „Vauhxhall Antara”.
Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това, че
водачът на л.а. „Опел Корса” - П., е напуснал платното за движение от
дясно по начин и в момент, когато това не е било безопасно и така е ударил
неподвижния л.а. „Мерцедес Е 220 D SE AUTO”. Този механизъм на ПТП
4
може да доведе до въпросните увреждания. Пазарната стойност на ремонта за
възстановяване на повредите по лекия автомобил е 46 379 лв, а средната му
пазарна стойност към датата на събитието е 46 068 лв. Възстановяването на
автомобила е технически възможно, като стойността на ремонта представлява
101% от стойността на автомобила преди повреждането му. При
прекратяване на регистрацията на автомобила, той има стойност, като е
невъзможно да се прогнозира каква би била цената на запазените части, тъй
като първо трябва да се извърши разглобяване, след това оценка на годността
на всяка една част и след това да се организира продажбата им. Не може да се
прогнозира дори и след извършване на описаните дейности, за колко време
тези части ще бъдат продадени и каква би била цената за тяхното съхранение
и продажба. Стойността на повредения автомобил, предаден за скрап е 982 лв.
Разликата между цената на автомобила преди повреждането му и цената на
автомобила след повреждането му е 45 086 лв., т.е. това е стойността на
причинените имуществени вреди. Липсват данни автомобилът да е
ремонтиран или да е с прекратена регистрация. Съгласно данните по делото
л.а. „Мерцедес Е 220 D SE AUTO” и л.а. „Vauhxhall Antara” не са били
паркирани, а са били спрени в присъствието на водачите им, които са били в
непосредствена близост до тях. На мястото на инцидента няма обозначени
паркоместа. Индикацията за повреда или т.н. „check engine“ може да светне
по стотици причини, поради което би било непрофесионално да се прави
диагностика на проблема само по данните от делото. В общия случай при
индикацията за повреда с т.н. „check engine“ е най-добре автомобилът да се
спре възможно най-бързо, за да се избегне възникването на други повреди
или влошаване на съществуващите. Действително по делото няма дали л.а.
„Мерцедес Е 220 D SE AUTO” е бил с включени аварийни светлини или дали е
имало поставен светлоотразителен триъгълник зад него. Но само по себе си
това обстоятелство е без значение, тъй като произшествието е настъпило
през деня, водачът на л.а. „Опел Корса” е имал възможност да забележи
спрените извън платното за движение автомобили от значително
разстояние, без значение дали са били с включени аварийни светлини или дали
е имало поставен светлоотразителен триъгълник.
Във връзка с последния експертен извод следва да се посочи, че
релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Т.е., доколкото не се установява причинна връзка
между евентуалната липса на аварийни светлини и надлежно поставен
светлоотразителен триъгълник и инцидента, който със и без тях е бил
предотвратим при правомерно поведение от страна на водача, то извод за
съпричиняване не би могъл да бъде формиран.
В унисон с експертните изводи са и показанията на съпругата на ищеца
и на актосъставителя, които доколкото обективат непосредствени възприятия
за случилото се, като същевременно не противоречат на доказателствената
5
съвкупност по делото, следва да бъдат кредитирани в цялост.
Доказателствената съвкупност налага еднозначен извод, че е налице
тотална щета на превозното средство по смисъла на чл. 390 КЗ - стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му
стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие. Касае се до
икономически, а не конструктивен тотал – вещта може да бъде възстановена,
но е икономически нерентабилно. В случай на тотална щета застрахователят
изплаща застрахователната сума или остатъкът от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените детайли.
Действително ищецът не твърди и не доказва да е прекратил
регистрацията на автомобила. Въпреки това обаче обезщетение му се дължи,
тъй като неизпълнението на задължението по 390, ал. 1 КЗ за представяне на
доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото МПС не е пречка
за заплащане на такова обезщетение, а само условие за началния срок на
забавата на застрахователя, не и за заплащането на главницата, в какъвто
смисъл е и задължителната съдебна практика. Главницата се дължи, но все
още застрахователят не е изпаднал в забава, като вземането ще стане
изискуемо след представяне на застрахователя на доказателство за
прекратяване регистрацията на увреденото МПС. Т.е., ако до приключване на
устните състезания не са представени доказателства за това, че е прекратена
регистрацията на автомобила, както е в случая, ответникът не е поставен в
забава, поради което върху главното вземане за застрахователно обезщетение
не следва да бъде присъждано обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба или по – ранен момент, а от
бъдещ такъв– при представяне на ответника на въпросното удостоверение.
И така, доколкото на обезщетяване подлежи действителната стойност
на причинената вреда /чл. 499, ал. 2 КЗ/ след приспадане на стойността на
автомобила при предаването му за скрап, дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 45 086 лв, от която е платена сумата от 11
570.45 и се дължи остатък от 33 515.55 лв. Ищецът претендира сумата от
28 429,35 лева, поради което претенцията му е доказана изцяло. Тази сума –
съобразно изложените вече мотиви, се дължи ведно със законната лихва от
датата, на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което
да е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила
тотална щета, до окончателното й изплащане, като за претендирания по –
ранен период на акцесорното вземане за законна лихва върху нея: от
10.08.2022 г. до посочения бъдещ момент, ще се отхвърли.
Доколкото акцесорната претенция не участва във формирането на цената
на иска, частичното й отхвърляне не води до дължимост на разноски по
съразмерност, а всички те следва да се поемат от ответника.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сумата от общо 4
6
897.18 лв – разноски по делото съобразно списък на разноските на л. 135 и
доказателствата за действително направен разход в този размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Г.М. Димитров“ №1 да заплати на Б. Г. А., с ЕГН **********,
*** сумата от 28 429,35 лева, представляваща остатък от застрахователно
обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените по вина на
водача на л.а. “Опел“, модел “Корса“, с рег. №*** - Г. С. П., имуществени
вреди поради тоталното унищожаване на притежавания от ищеца л.а.
“Мерцедес“, модел Е 220 D SE AUTO, с рег. №***, участвал в произшествие
на *** г., около *** часа в посока от *** към *** на път ***, ведно със
законната лихва от датата, на която бъде представено на застрахователя
удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е
прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното й
изплащане, ведно със сумата от 4 897.18 лв – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за законна лихва за претендирания по –
ранен период от 10.08.2022 г. до посочения бъдещ момент, свързан с
прекратяване регистрацията на автомобила.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7