Решение по дело №14253/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260001
Дата: 2 януари 2022 г.
Съдия: Биляна Магделинова Славчева
Дело: 20191100114253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.София, 02.01.2022г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №14253/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен  е иск с правно основание чл. 557, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата М.Е.Н. излага в исковата молба, че на 28.09.2017г. в гр.София, около 06,45часа, неустановен лек автомобил и водач, реализирал ПТП с намиращата се на пътното платно ищца, в резултат от което същата пострадала. Била закарана на УМБАЛСМ"Пирогов", където постъпила с оток на главата и болка в дясна гривнена става. Поставена й е диагноза счупване на долния край на лъчева кост -закрито. Контузия на лицево-челюстна област. Извършени са й множество диагностични процедури. След кратка предооперативна подготовка на 28.09.2017г. е извършена мануална репозиция на фрактурата и е поставена гипсова шина. Проведено е консервативно лечение. Изписана е на 29.09.2017г. с подобрение, като лечението продължило в домашни условия и препоръка да не натоварва оперирания крайник, предписани са обезболяващи и са назначени контролни прегледи. Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство №11376/2017г. По описа на СРТП-ОПП-СДВР. В констативен протокол № 709/28.09.2017г. е посочено, че ПТП е причинено от неизвестен водач и МПС, като не е изяснено дали същият е притежавал валидно сключена застрахователна полица по застраховка "ГО".  С постановление от 09.08.2019г. на СРП производството е спряно, тъй като извършителя не е открит. Излага, че ПТП е причинено от неидентифицирано МПС, поради което на основание чл.557, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде платено от ответника. С молба от 20.10.2017г. е предявена претенция към същия, но е отказано изплащане на обезщетение.

Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 28.09.2017г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.  

Ответникът Г. ф. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Излага доводи за съпричиняване на ПТП от ищцата, тъй като се е движела по платното на автомобила.  

В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника.

В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.  

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

За установяване механизма на процесното ПТП е представен констативен протокол, съставен от длъжностно лице на  СДВР на 28.09.2017г., в което са отразени обстоятелства и причини за ПТП, като след направен оглед и събраните доказателства е установена следната  фактическа обстановка:

На 28.09.2017г. около 6,45часа в гр.София, бул."К.Величков" неизвестен лек автомобил с неизвестен рег.номер и марка, управляван от неизвестен водач, се е движил по бул."Възкресение" към ул."Пиротска", като в района на СМГТ "Александър Стамболийски" №0286 участва в ПТП с немиращия се на пътното платно пешеходец М.Н..

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.И., която е очевидец на ПТП. Същата дава показания, че  в деня на инцидента отивали с ищцата на работа, като тръгнали да се качват на трамвая. Свидетелката вървяла напред, а ищцата след нея.  Видяла, че една кола преминава, след което видяла ищцата, паднала на земята.  След това станала и се качила в трамвая, който ги изчакал. Тя била само ожулена, но когато отишли на работа разбрали, че е счупена ръката й. Обадила се на шефа да я освободи от работа. Свидетелката видяла, че колата блъснала ищцата от лявата страна, след което тя паднала, а колата продължила.  Трамваят бил спрял на спирката, когато те тръгнали да се качват. При падането ищцата си ударила главата  в настилката и била ожулена, но не разбрали веднага, че й е счупена ръката.  Когато стигнали до работата, тя се оплакала, че я боли ръката и не може да работи, след което се прибрала вкъщи и после отишли със сина й в "Пирогов".

Приета е авто-техническа експертиза, по която е направено заключение, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че на 28.09.2017г. около 6,45часа в гр.София, бул."К.Величков", преди кръстовището с бул. "Александър Стамболийски"   с посока на движение от бул."Възкресение" към ул."Пиротска", на спирка на масовия градски транспорт СМГТ "Александър Стамболийски" №0286  е спрял трамвай, движещ се по маршрут №11, вратите му са отворени за качване и слизане на пътници.  Времето е  есенно, с добра видимост и сухо, скоростта на автомобила е около 25км.ч. При падане пешеходката е получила счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и контузия в лицево-челюстна област, като при падане инстинктивно се е подпряла на дясната ръка. За да падне по този начин автомобилът трябва да е влязъл в контакт чрез предния ляв ъгъл  със задната й лява страна. След удара тя не е била отхвърлена от автомобила, нито е възкачване върху него, тъй като няма счупване на костите на това място, от което е направен извод, за не висока скорост на автомобила при удара, като след изчисления вещото лице приема, че скоростта е около 25 км.ч. Н. е ударена отляво и се е намирала върху пътната настилка в близост до предната врата на трамвая, към която е отивала, за да се качи на него.

 При анализ на предотвратимостта за пешеходката, вещото лице взема предвид, че тя не се е движела сама. Двете пешеходки са преценили, че разстоянието до движещия се автомобил е достатъчно голямо и са се надявали водачът му да ги пропусне, за да стигнат до трамвая.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано. Въз основа на него, както и на останалите събрани доказателства, следва да се направи извод, че механизмът на настъпване на ПТП е както е описан в исковата молба и констативния протокол за ПТП. С оглед така установения механизъм на настъпване на ПТП следва да се направи извод за нарушение от водача на неизвестния лек автомобил на  чл. 66, ал.1 от ЗДвП , които предвиждат, че при приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре на един метър зад трамвая. При приближаване към спирка, на която има остров на платното за движение, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, за да позволи на пешеходците безопасно да преминат през платното за движение между тротоара и острова.

Поради неизпълнение на посоченото задължение водачът на лекия  автомобил е блъснал ищцата, вървяща по пътното платно, за да се качи на спрелия трамвай на спирка на масовия градски транспорт. Предвид направения извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на неидентифицирано МПС,  следва да се направи извод, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника Г. фонд за плащане обезщетение на ищцата, като пострадало лице от същото  ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 45  вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства и съдебно медицинска експертиза.

От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Ц.се установява, че в резултат от процесното ПТП ищцата е получила лекостепенна контузия в лицевата област, неналагаща лечение, средностепенно счупване на дисталния край на дясната лъчева кост, за което е поставена имобилизация в гипсова шина за един месец. В такъв случай, болката се засилва първите 48 часа и продължава около 1 седмица, след което намалява и се засилва при движение на пръстите и лакътя на имобилизирания крайник. След свалянето на имобилизацията и започване на раздвижване на китката се появяват болки с променлив интензитет, постепенно отзвучаващи за около месец. Страданието е свързано с болка и ограничена възможност за самообслужване поради обездвижване на дясната ръка , както и ограничени и болезнени движения след сваляне на имобилизацията. Н. изпитвала умерени до силни болки около 1 седмица, постепенно намаляващи до 2-рия месец след травмата. Ограничените и болезнени движения са продължили до 2 месеца.  Последствията от лицево-челюстната травма са отзвучали за 3-4 дни.

Общият оздравителен период и възстановяването е около 8-10 седмци. Няма данни за настъпили усложнения, поради което би трябвало за 10 седмици  ищцата да се е възстановила напълно.  Към настоящия момент не търпи болки  и страдания от ПТП. Не са установени трайни последици за здравословното й състояние. Вещото лице прави извод, че е възможно  травмите да са настъпили в резултат от блъскане на автомобил, но в медицинската документация липсват данни от съприкосновение с тялото на ищцата и неизвестното ПТП.

Свидетелят Н., син на ищцата, разбрал за ПТП, когато майка му се прибрала вкъщи, била ожулена, уплашена и стресирана. Държала се за едната ръка и казала, че трябва да отидат в "Пирогов". Там имало много хора и трябвало да чакат доста време, за да й направят снимка и да я прегледат. Оказало се, че има счупена ръка и лекарите й казали да остане в болницата, където била 2-3 дни. Гипсирали й ръката, след което не можела да се обслужва и дълго време й помагали. Почти цяла зима не могла да се възстанови. След като й свалили гипса ходела на раздвижване и рехабилитация. Имала гипс на ръката около 15-20 дни, но се възстановила трудно, тъй като е възрастен човек и почти цяла зима изпитвала трудности да се обслужва сама. И до сега не се е възстановила напълно. Работела като чистачка с офис, но след този инцидент три месеца била в болничен. След това за кратко се върнала на работа, но я боляла ръката.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като се основават на непосредствените му впечатления за фактите, за които свидетелства, съответстват на заключението на вещото лице по СМЕ и са житейски обосновани.

В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди  следва да се вземе предвид характера на увреждането лекостепенна контузия в лицевата област, неналагаща лечение, средностепенно счупване на дисталния край на дясната лъчева кост, за което е поставена имобилизация в гипсова шина за един месец. Търпяла е болки в първите 48 часа, които са продължили около 1 седмица, след което намалява и се засилва при движение на пръстите и лакътя на имобилизирания крайник. След  което има болки при започване на раздвижване на китката с променлив интензитет, постепенно отзвучаващи за около месец. Страданието е свързано с болка и ограничена възможност за самообслужване поради обездвижване на дясната ръка, както и ограничени и болезнени движения след сваляне на имобилизацията. Н. изпитвала умерени до силни болки около 1 седмица, постепенно намаляващи до 2-рия месец след травмата. Ограничените и болезнени движения са продължили до 2 месеца.  Последствията от лицево-челюстната травма са отзвучали за 3-4 дни. От показанията на свидетеля Н.,  се установява, че била уплашена и стресирана след инцидента, била приета в болница за около 2-3 дни, след което ръката й била гипсирана около 15-20дни, не можела да се грижи сама за себе си, почти цяла зима не могла да се възстанови. След свалянето на гипса ходела на раздвижване и рехабилитация. Според свидетеля и до сега не се възстановила напълно. И не може да работи като чистачка, каквото е работела преди инцидента.  

Съдът не кредитира показанията на свидетеля за това, че майка му все още не се е възстановила, тъй като противоречи на заключението на вещото лице по СМЕ, според което при нея е настъпило пълно възстановяване. В останалата част следва да бъдат кредитирани неговите показания, тъй като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

За установените болки и страдания, причинени на ищцата в резултат от процесното ПТП настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение е в размер на 5 000лева.

Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата неправилно е била на пътното платно, което се опровергава от събраните доказателства, съобразно които ищцата се е намирала на спирка на МГТ и е била на пътното платно, опитвайки се да се качи на спрелия трамвай. При преценка основателността  на възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по пътищата.

Както е посочено по-горе, не се установява противоправно поведение на ищцата поради  това, че е била на пътното платно, тъй като е преминала по същото, за да се качи на спрелия трамвай на спирка на МГТ.

Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него.

            По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът приема следното:

Съгласно чл . 558, ал.1 от КЗ  лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.  Съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

Установява се, че ищцата е подала заявление за плащане на  обезщетение до ответника на 20.10.2017г., към което е приложен констативен протокол, епикриза, болничен лист. С писмо от 12.01.2018г. е уведомена, че е отказано изплащане на обезщетение.  При наличие на постановен отказ на 12.01.2018г. в срока за произнасяне, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ следва да се направи извод, че се дължи лихва за забава от датата на постановяване на отказа. Следователно от 12.01.2018г. ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди до окончателното му плащане.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата  направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, но не са предствени доказателства за направени разноски.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважения размер на иска , а именно  580,00лева,  което да се присъди на адвокат Н..   

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски, от заплащане на които ищеца е освободен, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 200,00лева държавна такса и 200,00лева разноски, общо 400,00лева.        На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за направен разноски в размер на 850, 00лева, от които 450лева юрисконсултск възнаграждение,  от които следва да се присъдят 765лева.

          Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на М. В. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 28.09.2017г., ведно със законната лихва от 12.01.2018г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер за сумата от 5 000,00лева до 50 000,00лева.

ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на адв. С. С. Н. с ЕГН **********  на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 580,00лева.

ОСЪЖДА Г. Ф. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски  в размер на 400,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ :