Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Габрово, 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд, в публично заседание на двадесет
и шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: В.Генжова
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Генжова т.д.№ 39 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 94/17.05.2019г., постановено по В.гр.д. № 93/2019г., състав на Габровски окръжен съд е обезсилил решение № 76/04.12.2018г., постановено по гр.д. № 253/2018г. на Тревненски районен съд и е прекратил производството по гр.д. № 253/2018г. на ТРС, поради родова неподсъдност на спора пред този съд, като е разпоредил делото да се докладва за образуване пред ГОС.
След образуване делото пред ГОС и разглеждането му ,съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415 ГПК.
В исковата молба на „Енерго –
Про Продажби“АД гр. Варна против „Премиум“ЕООД гр. Трявна се твърди, че
ответникът е клиент на ищеца във връзка с продажбата и доставката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Т., ул. „****“ №**. С влязло
в сила решение по т.д. №534/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, било
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 45 788,16
лв., представляваща ел. енергия за периода 27.10.2013г. – 24.01.2014г.
Решението по това дело се ползвало със сила на пресъдено нещо между страните.
За посочената в него сума ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №141/2018г. по описа на
Районен съд – Трявна, по което ответникът подал възражение, с изложени мотиви
за настъпила давност. В исковата молба ищецът сочи, че възражението на
ответника е неоснователно. С предявяването на установителния иск давността била
прекъсната и започнала да тече нова 5-годишна давност. Докато траел съдебният
процес давност не течала, до влизане в сила на съдебното решение.
Претендира
да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 45 788,16 лв., представляваща ел. енергия за
периода 27.10.2013г. – 24.01.2014г., както и сумата от 18 690,32 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от настъпване падежа на фактурата -
19.03.2014г., до 26.03.2018г. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски
хонорар, като се иска намаляване до минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004г.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощник адв. Г. от ВАК, в
който взима становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че вземането
на ищеца е погасено по давност – на 19.03.2017г., след като падежът му е
настъпил на 19.03.2014г. Заявлението по чл.410 ГПК било подадено едва през
2018г. В случая, давностният срок бил тригодишен, тъй като се касаело до
„периодично плащане“. В писмения отговор ответникът оспорва представеното
извлечение от сметка клиенти, както и справката за консумирана ел. енергия.
Оспорва и съществуването на вземане на ищеца за посочената в исковата молба
главница.Претендира се отхвърлянето на предявения иск.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, ако то надхвърля
минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Д., поддържа подадената искова молба
и моли за уважаване на предявения по делото иск. Ответникът, чрез писмено
становище на упълномощения адв. К.Т., поддържа становището от писмения отговор
подадено пред районния съд, с което претендира отхвърляне на предявения иск.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовото дружество.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Със
заявление вх.№434/30.03.2018г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Премиум“ЕООД гр. Трявна.
Със заповед №129/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №141/2018г. по описа на Районен съд -
Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от
45 788,16 лв. – главница, представляваща незаплатена ел. енергия по
фактура, издадена на 26.02.2014г. за обект на потребление с абонатен №1601221,
кл.№**********, находящ се в гр. Т., ул. „****“ №**, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 30.03.2018г. до окончателното
заплащане на задължението; сумата от 18 690,32 лв. – лихва за забава за
периода 19.03.2014г. – 26.03.2018г.; сумата от 1289,57 лв. – разноски по
делото, включващи ДТ в посочения размер; сумата от 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ вр. чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е посочил, че не
дължи изпълнение на вземането, тъй като е погасено по давност, с изтичане на
3-годишен давностен срок.
Въз основа на изложеното в
исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се
установява следното:
Не е спорно по делото, а и от
представените писмени доказателства е видно, че с фактура №********** от
26.02014г., издадена от „Енерго-про Продажби“АД, на „Премиум“ЕООД гр. Трявна е
начислена сумата в размер на 45 788,16 лв., като консумирана електрическа
енергия за периода 27.10.2013г. – 24.01.2014г., платима в срок до 19.03.2014г.
Въз основа на подадена искова молба вх.№8055/17.03.2014г. от „Премиум“ЕООД
против „Енерго-Про Продажби“АД за недължимост на посочената в горната фактура
сума, с решение №296 от 17.04.2015г. по т.д. №534/2014г. по описа на Окръжен
съд – Варна, е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за
установяване между страните, че „Премиум“ЕООД не дължи сумата от 45 788,16
лв., начислена по фактура №********** от 26.02.2014г., издадена въз основа
справка за корекция на сметка по КП №1600317/24.01.2014г. за периода
27.10.2013г. – 24.01.2014г. за потребено, но неотчетено количество ел. енергия
за обекта на ищеца в гр. Т., ул. „***“ №**, на основание чл.124 ГПК. Това
решение е потвърдено с решение №337/21.12.2015г. по в.т.д. №429/2015г. по описа
на Апелативен съд – Варна, а след това с решение №118/18.09.2017г. по т.д.
№961/2016г. по описа на Върховен касационен съд на РБ. Решението е влязло в
законна сила на 18.09.2017г.
Правният си интерес от подаване
на заявление по чл.410 ГПК, както и от предявяване на настоящия установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК, ищецът „Енерго – Про Продажби“АД обосновава
с необходимостта да се снабди с изпълнителен лист срещу „Премиум“ЕООД гр.
Трявна относно вземането за сумата от 45 788,16 лв. Съдът счита, че макар
с влязлото в сила съдебно решение да е бил разрешен със сила на пресъдено нещо
въпросът относно дължимостта на посочената сума от ответника „Премиум“ЕООД,
ищецът „Енерго – Про Продажби“АД действително не притежава изпълнителен титул
относно нея, което обосновава правният му интерес от успешното провеждане на
настоящото съдебно производство по иска по чл.422 ГПК, което е предпоставка за
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и превръщането й в годно
за издаване на изпълнителен лист съдебно изпълнително основание. Ето защо съдът
счита, че за ищеца „Енерго – Про Продажби“АД е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск, поради което същият е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество този иск
е основателен. С влязлото в сила съдебно решение по т.д. №534/2014г. по описа
на Окръжен съд – Варна, е отхвърлен предявеният от „Премиум“ЕООД гр. Трявна
против „Енерго – Про Продажби“АД отрицателен установителен иск за недължимост
на сумата от 45 788,16 лв., начислена по фактура №********** от 26.02014г.
Според правната теория и съдебната практика, един и същи спор може да бъде
повод за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, в
зависимост от това коя от страните, носител на правото, ще вземе инициативата
за съдебното разрешаване на спора, като понеже са насочени към разрешаване на
един и същи спор, делата по двата иска са тъждествени. С уважаване на
отрицателния установителен иск ще се отрече правото на другата страна, обратно
с уважаването на положителния установителен иск ще се отрече правото на
отричащата страна. С отхвърлянето на отрицателен установителен иск се признава
със сила на пресъдено нещо, че ответникът е носител на отричаното му от ищеца
право. Този случай е равнозначен да се уважи положителен установителен иск,
поради което ответниците по такъв иск могат да се позоват на силата на
пресъдено нещо на решението, с което е отхвърлен /в с.см. решение
№223/11.04.2017г. на ВКС на РБ по т.д. №992/2016г., I
т.о.; решение №1046/13.07.2004г. на ВКС на РБ по гр.д. №372/2003г., IV г.о./. Следователно, с влязлото в сила решение по
т.д. №534/2014г. на Окръжен съд – Варна, със силата на пресъдено нещо е
признато, че ответникът в настоящото съдебно производство „Премиум“ЕООД гр.
Трявна дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД исковата
сума в размер на 45 788,16 лв., поради което е недопустимо пререшаването
на този въпрос в настоящото производство. По същата причина съдът не обсъжда
изложените в писмения отговор доводи за несъществуване на вземане на ищеца към
ответника за посочената сума, тъй като тези въпроси са били предмет на
обсъждане в спора по т.д. №534/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Измежду възраженията на
ответника срещу основателността на предявения установителен иск по чл.422 ГПК е
доводът за изтекла 3-годишна погасителна давност, считано от датата на падежа
на фактурата – на 19.03.2014г., като ответникът сочи, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено след тази дата – на 30.03.2018г. Твърди, че по отношение на
вземането по фактурата давността не е била спирана или прекъсвана. Съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл.115 б.„ж“ от ЗЗД, давност не тече
докато трае съдебният процес относно вземането. В случая съществуването на
вземането за сумата от 45 788,16 лв., е било предмет на разглеждане в
производството по т.д. №534/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна – по
предявения от „Премиум“ЕООД гр. Трявна отрицателен установителен иск, поради
което от момента, в който този иск е бил оспорен от страна на „Енерго – Про
Продажби“АД и до момента на влизане в сила на съдебния акт по делото, давност
не е текла. Този извод следва от изложените по-горе особености относно
предявяване на положителен и отрицателен установителен иск относно едно и също
вземане и по-конкретно, че спорът се разрешава между страните със сила на
пресъдено нещо, независимо по чий почин е предявен иска. В случая съдът е
сезиран със спора относно вземането за сумата от 45 788,16 лв. по предявен
отрицателен установителен иск от страна на ответника в настоящото производство,
поради което следва да се приеме, че започналата да тече давност от падежа на
задължението е била прекъсната с направените от ищеца в настоящото производство
възражения по предявения срещу него иск.
Съгласно чл.114 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Процесното
вземане е станало изискуемо на 19.03.2014г., която дата е посочена като срок за
плащане във фактура №********** от 26.02.2014г. Давностният срок за погасяването
му е посоченият в чл.111 б.“в“ от ЗЗД, доколкото се касае за вземане на
електроснабдително дружество и съгласно указанията, дадени в тълкувателно
решение по т.д. №3/2011г. на ОСГТК, е следвало да изтече на 19.03.2017г. Той
обаче е бил прекъснат с подаденото от „Енерго – Про Продажби“АД становище по
оспорване на предявения срещу него иск от страна на „Премиум“ЕООД гр. Трявна.
По делото липсват данни точно кога е постъпило възражението, но са налице данни
кога е подадена исковата молба от „Премиум“ЕООД /на 17.03.2014г./, както е ясна
и датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт /на 17.04.2015г./.
Следователно, преди датата 19.03.2017г. започналият да тече 3-годишен давностен
срок е бил прекъснат, на основание чл.116 б.„б“ ЗЗД. Прекъсването на
погасителната давност по чл.116 б.„б ЗЗД с предявяването на иск или възражение
е поставено под условие – наличието на влязло в сила решение, с което те са
уважени. В случая възраженията на „Енерго – Про Продажби“АД по предявения срещу
него отрицателен установителен иск са били уважени, с отхвърлянето му, поради
което давността е била прекъсната до датата на влизане в сила на съдебното
решение –18.09.2017г. Считано от тази дата е започнал да тече нов 5-годишен
давностен срок, съобразно чл. 117, ал.2 ЗЗД, който обаче не е бил изтекъл към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – на 30.03.2018г. Ето защо възражението на „Премиум“ЕООД гр. Трявна
за изтекла погасителна давност на процесното вземане се явява неоснователно.
Предвид всичко изложено по-горе
съдът намери, че предявеният по делото иск е изцяло основателен и доказан.
Следва да се признае за установено, че „Премиум“ЕООД гр. Трявна дължи на
„Енерго – Про Продажби“ЕООД сумата от 45 788,16 лв. – главница,
представляваща незаплатена ел. енергия по фактура № фактура №**********,
издадена на 26.02.2014г. за обект на потребление с абонатен №1601221,
кл.№**********, находящ се в гр. Т., ул. „***“ №**, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 30.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. Следва да се признае за установено също, че
„Премиум“ЕООД гр. Трявна дължи на „Енерго – Про Продажби“АД сумата от
18 690,32 лв., като лихва за забава върху главницата за периода от падежа
на сумата по фактурата за периода 19.03.2014г. - 26.03.2018г. /размерът на
лихвата за забава за посочения период, изчислен с електронен калкулатор за
лихви е в по-голям размер – 18 721,51 лв./. За посочените суми е издадена
заповед №129/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №141/2018г. по описа на Районен съд – Трявна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и
направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 1961,46 лв. - направени разноски в заповедното производство, от които
внесени ДТ в размер на 1911,46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лв.
С оглед изхода на делото и
направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 1543,78 лв. - направени разноски в настоящото исково производство, от
които внесена ДТ в размер на 1243,78 лв. и юрисконсултско възнаграждение по
чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 300,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „ПРЕМИУМ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Панорама“
№15, представлявано от В.Б.Й., че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№258, представляван заедно от всеки двама между П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., следните
суми: СУМАТА от 45 788,16 лв. /четиридесет и
пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и 16 ст./ - главница,
представляваща незаплатена ел. енергия по фактура №**********, издадена на 26.02.2014г., за обект на потребление с
абонатен № 1601221, кл.№**********, находящ се в гр. Т., ул. „***“ №**, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 30.03.2018г.
до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 18 690,32 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин и деветдесет
лева и 32 ст./ - лихва за забава за периода 19.03.2014г. - 26.03.2018г., за което е издадена заповед №129/11.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№141/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „Панорама“ №15,
представлявано от В.Б.Й., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№258, представляван заедно от всеки двама между П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата
от 1961,46 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и един лева и 46 ст./ - направени
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Панорама“
№15, представлявано от В.Б.Й., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ №258, представляван заедно от всеки двама между П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., сумата от 1543,78 лв. /хиляда петстотин четиридесет и три лева и 78
ст./ - направени разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В.Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: