Р
Е Ш Е Н И Е
№1785
гр. Пловдив, 25 октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 361 по описа на съда за
2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „**” ЕООД, ЕИК **против
заповед № 1150 от 12.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на
потребителите, с което на дружеството е наредено да организира незабавно и
ефективно изтегляне от пазара на бебешко легло марка „DIZAIN BABY”, модел „Симба”, производител „**” ЕООД, като стока, опасна за
здравето и безопасността на потребителите и да отправи предупреждения към
потребителите за рисковете, които стоката съдържа.
Според дружеството-жалбоподател
оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния
закон и на процесуалните норми. Твърди
се, че леглото – предмет на оспорената заповед, не е било запечатано от
служителите на КЗП при проверката на 27.06.2016 г. и не е тествано в
лаборатория. Твърди се също, че дружеството е предприело мерки по изтегляне от
пазара на въпросното легло много преди издаване на оспорената заповед, поради
което тази заповед се явява напълно безпредметна. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на направените разноски, за които е представен списък в последното
съдебно заседание. Съображения по съществото на спора са изложени в
депозираната на 28.09.2017 г. писмена защита.
Ответникът- председател на Комисията за защита
на потребителите, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от нея, и в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването, направено с препоръчано писмо на 05.01.2017 г.
Следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
Производството по издаване на оспорената заповед
е започнало въз основа на сигнал от потребител и проверка, извършена на
27.06.2016 г. от длъжностни лица на Регионална дирекция Пловдив на КЗП по
нареждане на главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” в магазин
на дружеството в град Хасково, за което е съставен констативен протокол № 2016
К-0216358 от 27.06.2016 г. При проверката е установено, че в магазина се
предлага за продажба детско легло марка „DIZAIN BABY”, модел „Симба”, изработено от ПДЧ и МДФ от производител „**” ЕООД,
което легло има разстояние между опората за краката и горната повърхност на
страната 550 мм. На проверяващите не са били представени документи,
удостоверяващи съответствието на леглата с нормативно установените изисквания
за безопасност на детските легла съгласно БДС EN 716-1:2008+А1, БДС EN 716-2:2008+А1, БДС
EN716-1:2008+А2013, EN716-2:2008+А+2013. В констативния протокол е отбелязано,
че изложените за продажба легла са мостри от всичките седем модела, проверени
от органите на КЗП, и са по 1 брой, същите са запечатани като проба № 1 за
изпитване за безопасност, описани в протоколи за вземане на проби.
Леглата са били предадени за изпитване на
Изпитателен център „**”. Видно от писмо изх. № П212 от 11.10.2016 г. на този
център до КЗП, в центъра е било изпитано легло от модел „Симба”,
като на 19.08.2016 г. по протокол № 5274459210675 леглото не е издържало
изпитанията.
Въз основа на резултатите от посочения протокол
за изпитване председателят на КЗП е издал оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство от ответника са
представени двата стандарта БДС EN716-1:2008+А1 и БДС EN716-2:2008+А1, чиито
изисквания са посочени като нарушени от „**” ЕООД при производството на процесното бебешко легло.
Представените от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател писмени доказателства в
първото по делото съдебно заседание в по-голямата си част са неотносими към предмета на спора, защото, видно и от
собствената разпечатка, направена от адв. Г. от сайта на Изпълнителна агенция „Българската служба за акредитация”, търговското дружество „**” ООД притежава
валиден сертификат като лаборатория за изпитване и калибриране от 24.02.2003
г., чиято валидност е продължена за периода от 31.05.2016 г. до 31.05.2020 г.
Т.е., към датата на извършване на тестовете на процесното
бебешко легло „**” ООД има сертификат за извършване на изпитване.
Обстоятелството, че с писмото си от 20.03.2017
г. изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция“Българска служба за акредитация“ е уведомил
управителя на „**” ЕООД, че няма акредитирана лаборатория за изпитване на
детски легла, не се отразява по никакъв начин на валидността на притежавания от
„**” ООД сертификат. От друга страна, дали „**” ООД е сертифицирана
лаборатория е въпрос, който стои извън предмета на спора.
Представеният акт № К-039718 от 29.11.2016 г.,
макар издаден преди датата на издаване на оспорената заповед, съставлява по
своята правна същност акт за установяване на административно нарушение по реда
на ЗАНН и в този смисъл няма връзка с настоящия спор, чийто предмет е
законосъобразността на индивидуален административен акт – заповед за изтегляне
от пазара на стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите.
Видно от представеното извлечение от протокол №
28 от заседание на КЗП, проведено на 11.11.2016 г., т.33.8, комисията е взела
решение на „**” ЕООД да бъдат издадени заповеди за организиране на незабавно и
ефективно изтегляне от пазара на бебешко легло „Тони – люлка”, бебешко легло
„Лейди – люлка”, детско легло „Ния” и детско легло „Симба”, като стоки, опасни за здравето и безопасността на
потребителите. Т.е., посоченото в оспорената заповед като фактическо основание
нейното издаване решение на КЗП е правен акт, който действително съществува в
правния мир.
От представените в хода на съдебното
производство протоколи за изпитване относим към
предмета на настоящото дело е протокол № 5274459210675 от 19.08.2016г. на
бебешко легло „Симба”. Видно от протокола за изпитване, пробата е взета и
предоставена от възложителя „**” ЕООД, поради което неоснователни и недоказани
са всички възражения на пълномощника на дружеството-жалбоподател
в тази насока. Дори и това да не са запечатаните при проверката от 27.06.2016г.
легла, който факт категорично не е
доказан, дружеството-жалбоподател очевидно е било в
по-изгодната ситуация да предостави по свое усмотрение легла за изпитване,
които обаче не са издържали тестовете. Видно от допълнително представените
уведомителни писма дружеството е предприело действия по уведомяване на своите
контрагенти относно несъответствието на произвежданите бебешки и детски легла с
изискванията на БДС и за изтеглянето им от търговската мрежа, за което са имали
предписание, дадено с протокола от 27.06.2016 г.
В хода на съдебното производство е допуснато
извършването на съдебно-техническа експертиза.
След оглед на детските легла „Тони” в магазина
на дружеството в град Хасково вещото лице посочва, че легло „Симба” няма поставени пломби от КЗП. Вещото лице след
разговор с продавач-консултант в магазина е установил, че пломбата представлява
хартиен носител в правоъгълна форма с текст и два печата в двата края на листа,
поставен върху един от вертикалните детайли на решетките на леглата, върху
печата има подпис на лицето, взело пробата. Вещото лице посочва, че
разстоянието между горния край на всяка опора за крак/в случая от долния край
на решетката/ и горния край на страниците и челата на запечатаното като проба
легло, когато се махне гъвкавата предпазна преграда от текстил и кокос е 550 мм.
Съответно съгласно стандарта при наличие на гъвкава преграда може да се приеме
за опора за крак горната страна на основата на матрака.
Съдът, въпреки че намира заключението на вещото
лице за компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото
доказателства, не го кредитира, с оглед
становището на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател,
че това легло не е било предоставено на „**” ООД. Т.е., след като не може по
категоричен начин да се установи, че вещото лице и лабораторията са извършили
оглед и тестване на едно и също легло, не могат да бъдат съпоставяни техните
констатации. Въпреки това следва да бъде отбелязано, че заключението не оборва
констатациите на контролните органи, извършили проверката на 27.06.2016 г., или
констатациите от изпитванията, направени от „**” ООД, а тъкмо напротив –
потвърждава основната констатация на органите на КЗП, дала повод за издаване на
оспорената заповед, че разстоянието между горния край на всяка опора за крак и
горния край на страниците и челата е под 600 мм.
По направеното от пълномощника на дружеството-жалбоподател оспорване верността на представените от „**”
заявки за изпитването на детско легло „Симба” №
5274/08.08.2016г., тъй като няма подпис и достоверна дата.
Според настоящия съдебен състав тези
обстоятелства в случая са без правно значение, доколкото за настоящия спор е от
значение единствено обстоятелството, че в лабораторията на „**” ООД е извършено
изпитване на леглата „Тони” по образци, предоставени от самото дружество-жалбоподател „**” ЕООД, и тези факти са безспорно
установени. Действията на служителите на КЗП са спрели до даването на
задължителни указания да бъдат извършени изпитвания на всички запечатани при
проверката на 27.06.2016 г. проби от детските легла. В този смисъл въпросите
дали, кога и какви легла „**” ЕООД е предала на лабораторията на „**” ООД за
изпитване са стояли извън контрола на служителите на КЗП, съответно от
допуснати от представители на самото дружеството-жалбоподател
грешки или неправомерно поведение във връзка с предоставените за изпитване
легла дружеството не може да черпи благоприятни за себе си последици.
В протокола за изпитване от 19.08.2016г.,
послужил като основание за издаване на оспорената заповед и представен в хода
на съдебното производство, безспорно са установени несъответствия с двата
стандарта и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата
форма на мотивирано писмено решение, при спазване на административнопроизводствените
правила и на материално-правните норми, в съответствие с целта на закона да се
защити едно от основните права на потребителите – правото на защита срещу рискове
от придобиване на стоки, които могат да застрашат живота или здравето им.
По безспорен начин е установено, че с писмо от
15.06.2016 г. главният директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” (л.177)
е наредил на директора на РД Пловдив да се извърши проверка на „**” ЕООД, а на
самата проверка на 27.06.2016 г. са присъствали представители на дружеството.
Едва констатациите от проверката са дали основание за предприемане на
по-нататъшни действия – даване на задължителни предписания, чието неизпълнение
е довело до издаване на акт по реда на ЗАНН, а резултатите от изпитването на
стоките в сертифицирана лаборатория са дали основание
за издаване на оспорената заповед. Следователно недоказано и неоснователно е
възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Още по-малко тези действия могат да бъдат квалифицирани като
съществени нарушения, доколкото в нито един момент дружеството-жалбоподател не е било лишено от възможността да представя
доказателства, да иска събиране на доказателства, да дава становища и прави
възражения, т.е., в нито един момент от административното производство по
издаване на оспорената заповед неговото право на защита не е било ограничено.
Неоснователни са също възраженията за неотносимост или нарушение на материалния закон. Съгласно
чл.69, ал.1 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са
длъжни да предоставят на потребителите само безопасни стоки и услуги. Т.е.,
законът въвежда общо задължение за всички производители на стоки без
изключение. Това законодателно разрешение е в унисон с едни от основните политики на Европейския съюз – закрилата на
общественото здраве и защитата на потребителите, дефинирани в Глава II,
дял ХV, чл.168 и чл.169 от Договора за функциониране на Европейския съюз и
приетата в тази връзка Директива 2001/95/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета относно общата безопасност на продуктите (директивата),
която има за цел да осигури високо ниво на безопасност на продуктите в целия
ЕС за потребителски продукти, които не са обхванати от специфичното секторно
законодателство на ЕС за хармонизация. Съгласно директивата производителите
са длъжни да пускат на пазара само продукти, които са безопасни, като е
предвиден надзор на пазара с цел да се гарантира високо равнище на опазване на
здравето и безопасността на потребителите.
Нормите на чл.70 и чл.71 ЗЗП дават легалното
определение на понятието безопасна стока или услуга, което
съответства и на легалното определение на понятието „безопасен продукт“, дадено
в чл.2, § 1, б.б от директивата. Съгласно чл.71 ЗЗП стоката или услугата
се смятат за безопасни, когато съответстват на нормативно установените
изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на
пазара (съответства на чл.3, § 2, ал.1 от директивата); стоката или услугата се
смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от
българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки
за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален
вестник" на Европейския съюз (съответства на чл.3, § 2, ал.2 от
директивата), а при липса на нормативни изисквания и стандарти съответствието
на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се
вземат предвид: българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти,
различни от хармонизираните, българските стандарти, които са разработени на
национално ниво, препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за
оценка на безопасността на стоките, правилата за добра практика по отношение на
безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор, актуалното
състояние на науката и техниката, нормално предвидимите очаквания на
потребителите за безопасност (така и чл.3, § 3 от директивата). Т.е.,
националното и общностното право изискват всеки
продукт да е съвместим с употребата си и да отговаря на високо ниво на защита
на безопасността и здравето на хората, отчитайки категориите потребители,
изложени на риск, при използването на продукта, по-специално деца и стари
хора (арг. чл.2, б.б от директивата).
В настоящия случай са
установени европейски стандарти по смисъла на чл.2, т.1, б.б от Регламент №
1025/2012г. на Европейския Парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. –
EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, които имат
статут на български стандарти по смисъла на чл.46 от Закона за националната
стандартизация (ЗНС) и съставляват национални стандарти по смисъла на чл.3, §
3, б.б от директивата. Следователно преценката относно съответствието на процесната стока с общите изисквания за безопасност следва
да се извърши по реда на чл.71, ал.3 ЗЗП предвид наличието на български
стандарти, въвеждащи европейски, различни от хармонизираните (чл.71, ал.3, т.1
ЗЗП, съответстваща на чл.3, § 3 от директивата).
Съгласно
чл.72 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са
задължени да предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на
дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените
изисквания за безопасност, като разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието
са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги. В този
смисъл неоснователно и некореспондиращо със закона е
твърдението на дружеството-жалбоподател, че незаконосъобразно
е разпоредено дружеството да изпита запечатаните като мостри легла в
изпитателна лаборатория. От нормативно установеното изискване на пазара да се
пускат само безопасни стоки произтича доказателствената тежест за производителя
или вносителя да установи безопасността, да установи съответствието й с
нормативно установените изисквания за безопасност.
Въпреки липсата на акредитиран
орган, очевидно КЗП приема заключенията на „**” ООД, което дружество притежава
валиден сертификат, както се каза по-горе, макар и детските легла да не са
изрично посочени в този сертификат. С оглед некредитирането
на заключението на съдебно-техническата експертиза, следва да се приеме, че
несъответствията, установени и от „**” ООД, относно разстоянието между опорите
и горния край на стените в хода на съдебното
производството не бяха оборени. А като се отчита категорията потребители, към
която са насочени процесните стоки, повече от
очевидно е, че наличието на такива несъответствия обосновава извод за съмнения
относно безопасността на стоките, доколкото биха могли да доведат до нараняване
и увреждане здравето на децата и то в най-малка възраст.
Неоснователно е твърдението на дружеството-жалбоподател, че оспорената заповед съдържа само правното
основание, но не и мотиви. Достатъчно ясно и подробно както в самата заповед, а
така също и в другите документи, съдържащи се в административната преписка,
може да се извлекат мотивите на председателя на КЗП за нейното издаване –
налице е стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите. Неведнъж в
своите решения Върховният административен съд, а също и правната теория,
приема, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други
документи, представляващи част от административната преписка по издаване на
акта.
Водим от всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „**”
ЕООД, ЕИК **против заповед № 1150 от 12.12.2016 г. на Председателя на Комисията
за защита на потребителите.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/