Р Е
Ш Е Н
И Е № 260622
07.05.2021 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V – ти състав в открито съдебно заседание на трети
август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като
разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова
въззивно
гражданско дело № 1227 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство Е.Д.С., депозирана чрез адв. Г.Б. против
Решение № 1490/22.04.2020 г., постановено по гр. дело № 15909/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, Х гр. с., в частта с която е уважен, предявеният от
Етажна собственост с административен адрес гр.***************, представлявана
от домоуправителя Г.П.П. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 51 вр.
чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и е признато за установено по отношение на ищеца,
че ответникът Е. Д. С. му дължи сумата от 108 лева, представляваща задължение
за покриване на разходи за поддържане и управление на общите части на етажната
собственост за периода м. януари 2014 г. – м. декември 2016 г., дължими за
самостоятелен обект – апартамент № *********, за което е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 5701 от 24.06.2019 г. по ч. гр. д.
6932/2019 г. на Районен съд – Пловдив, IV гр. с., като в тежест на ответника С., на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК е възложено заплащането на разноските, направени от ищеца
в размер на 212,50 лева.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд в
обжалваните части е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и приложените доказателства. Излагат се съображения, че не са
обсъдени доводите на жалбоподателката за нищожност на решенията на Общото
събрание, въз основа на които се претендира заплащането на разходите по чл. 6,
ал. 1 т. 10 ЗУЕС. Излагат се подробни съображения защо се твърди решенията на
Общото събрание да са нищожни. По отношение на претендираната сума се твърди,
че жалбоподателката не е уведомена за решенията на Общото събрание, за
събирането й, респективно за водене на съдебно производство. С тези аргументи е
обосновано искането на отмяна на решението в обжалваните части и постановяване
на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира се заплащането на направените разноски в двете инстанции.
В писмения отговор на въззиваемата страна – Етажна
собственост с административен адрес гр. **********, представлявана от
процесуалния представител на домоуправителя – адв. Г.П. се оспорва изцяло
основателността на въззивната жалба. Оспорват се твърденията на
жалбоподателката за допуснати нарушения при свикване и провеждане на Общите
събрания. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваните му части да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащането на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Аргументите, изложени във въззивната жалба и
депозирания писмен отговор, са доразвити в представените писмени защити от
процесуалните представители на страните.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното
решение, съобразно правомощията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна
страна :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от процесуално легитимирана страна против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, което предпоставя произнасяне по същество на правния спор, в рамките
на заявените в жалбата доводи.
При въззивната проверка не се констатира неправилно
приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към
приложимата нормативна уредба.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 51, ал. 1 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10
от ЗУЕС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба
от Етажна собственост с административен адрес **********, представлявана от
домоуправителя Г.П.П., с пълномощник – адв. Г. П. против Е.Д.С. и Н. Р. С. с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Е.Д.С. и Н.
Р. С. дължат на ищеца следните суми: Е.С. - 108 лева, представляваща задължение
за покриване на разходи по поддържане и управление на общите части в етажната
собственост за периода м. януари 2014 г. – м. декември 2016 г., дължими за
самостоятелен обект – апартамент № 12, а Н. Р. С. – 180 /сто и осемдесет/ лева
– задължение за покриване на разходи за поддържане и управление на общите части
в етажната собственост за периода м. януари 2012 г. – м. декември 2016 г.,
дължими за самостоятелен обект – апартамент № 17, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК, № 5701 от 24.06.2019 г. по
ч. гр. д. 6932/2019 г. на Районен съд – Пловдив, IV гр. с.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката е
собственик на самостоятелен обект – апартамент № *** в сградата, находяща се в
гр. ********** /л. 52. Спорът между страните се свежда като цяло до валидността
на решенията на Общото събрание на етажната собственост, от които произтича
претендираното вземане.
По делото е приложено копие от Протокол от проведено
на 21.06.2018 г. Общо събрание на етажната собственост. В обявения дневен ред е
включен избор на домоуправител и касиер, отчет на събраните пари от касиера,
вземане на решение за издължаване на длъжниците в срок до 30.09.2018 г. и
събиране на такса от 3 лева на апартамент ежемесечно до 30 число на текущия
месец за текущи ремонти. Взети са решения по всички точки от дневния ред. Така
както е отразено волята на Общото събрание в протокола, не възниква съмнение,
че се касае за определяне на размер на такса за поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост, както и че е определен срок, в който да
бъдат събрани стари задължения на етажните собственици.
Районният съд е приел, че Решението не е атакувано по
реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което е влязло в сила и обвързва всички етажни
собственици /както отсъстващите, така и гласувалите „против/ със задължителна
сила, като инцидентен контрол за неговата незаконосъобразност в настоящото производство
е недопустим.
Направените от първоинстанционния съд изводи в този
смисъл се споделят напълно и от настоящия въззивен състав, тъй като почиват на
обективен и достоверен анализ на събраните по делото доказателства при правилно
приложение на материалния закон и относимите нормативни разпоредби. В тежест на
ищеца по предявения иск е да установи претендираното вземане по основание и
размер, като при условията на пълно и главно доказване да установи релевантните
факти: че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на
етажна собственост, както и размера на вноската за разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата за съответната календарна година,
определен с решение на Общото събрание на етажната собственост. Това предпоставя
наличието на валидно решение на Общото събрание на Етажната собственост, въз
основа на което за етажните собственици да е възникнало задължение за плащане
на съответната вноска в определения размер.
Решенията на Общото събрание се обективират в писмена
форма, като съдържанието им следва да бъде отразено в Протокола от проведеното
Общо събрание, съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС. Законът е въвел формални
изисквания за формата и съдържанието на протокола с оглед материалната му
доказателствена сила по отношение на съдържанието на взетите решения.
Следователно за волята на Общото събрание може да се съди единствено от
съдържанието на Протокола. Константната съдебна практика /Р. 654 от 01.10.2009
г. по гр. д. 1506/2008 г., III г.о. на ВКС,
Р. 659/20.11.2009 г. по гр.д. 4357/2008 г., II г. о. на ВКС, Р. 39 от 19.02.2013 г. по гр. д.
657/2012 г., I г.о. на ВКС/ приема, че
„решенията на Общото събрание на етажната собственост по своята правна същност
са близки до решенията на Общите събрания на отделните търговски дружества и по
отношение на тях следва по аналогия да се имат предвид дадените в т. 1 на ТР №
1/06.12.2002 г. на ОСГТК на ВКС по т. д.
№ 1/2002 г. тълкувания.“. В този аспект, когато е налице процесуална незаконосъобразност
на решенията на Общото събрание, с оглед неспазване на процедурата за свикване,
реда и кворума за приемане на решенията, тези решения могат да бъдат отменяеми
като незаконосъобразни, но това не води до тяхната нищожност. Доколкото в
жалбата, а и в отговора на исковата молба се сочат нарушения на ЗУЕС при
свикване и провеждане на общите събрания, независимо от това дали такива са
налице, доколкото същите обосновават единствено евентуалната им
незаконосъобразност, но не и нищожност, всички аргументи за недължимост се
явяват неоснователни.
Твърденията на жалбоподателката, че не е била
уведомена за решенията на Общото събрание не може да доведе до различно решение
по спора, тъй като съответното вземане възниква по сила та разпоредбата на чл.
6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, съгласно която собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост са задължени да заплащат разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата, като единствено размера на
паричните вноски за разходи е в прерогативите на Общото събрание. Разпоредбата
на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС предвижда, че за поддържане на общите части на
етажната собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника
за вътрешния ред или с решение на общото събрание. В този аспект, за
основателността на иска е необходимо кумулативното наличие на следните факти:
ответникът да е задължено лице, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, поради
това, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, наличие на валидно прието решение на Общото събрание на етажната
собственост, с което да е определен размера на дължимата вноска. Разноските по
поддържането на вещта се поемат от предварително събраните вноски, чийто размер
е гласуван от Общото събрание на етажните собственици.
Предвид изложеното, решението на районния съд в
обжалваните му части като правилно следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба – оставена без уважение като неоснователна.
В полза на етажната собственост ще следва да бъдат
присъдени направените разноски за процесуално представителство в настоящото
производство в размер на 500 /петстотин/ лева.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1490/22.04.2020 г., постановено по гр. дело № 15909/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр. с., в частта с която Е УВАЖЕН, предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС от Етажна собственост с административен адрес ***********, представлявана
от домоуправителя Г.П.П. И Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца, че
ответникът Е. Д. С. му дължи сумата от 108 лева, представляваща задължение за
покриване на разходи за поддържане и управление на общите части на етажната
собственост за периода м. януари 2014 г. – м. декември 2016 г., дължими за
самостоятелен обект – апартамент № 12, находящ се в гр. **********, за което е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 5701 от 24.06.2019
г. по ч. гр. д. 6932/2019 г. на Районен съд – Пловдив, IV гр. с., като в тежест на ответника С., на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК е възложено и заплащането на разноските, направени от ищеца
в размер на 212,50 лева.
ОСЪЖДА Е.Д.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на Етажна собственост с административен адрес ***********,
представлявана от домоуправителя Г.П.П., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: