Р Е Ш Е Н И Е
№ 260073 14.01.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 957 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано след като с определение от 23.06.2020 година, постановено по гражданско дело № 608 по описа на Габровски районен съд за 2020 година, съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по правилата на местната подсъдност, съгласно чл.113 от ГПК, на Бургаски районен съд.
Делото е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат Д.П., против И. И К. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 4000 лева, от която сумата 1 450, 48 лева, представляваща главница и частичен иск от задължение в общ размер от 8 374, 37 лева, сумата 2 549, 52 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху цялата оставаща дължима главница за периода от 17.12.2016 година до 17.12.2019 година, които задължения са с източник договор за потребителски кредит № FL338829 от 17.12.2007 година, сключен „Юробанк И Еф Джи България“ АД /със сегашно търговско наименование „Юробанк България“ АД/, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, като претенцията е предявена ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 7087 от 20.12.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 2494 по описа на Районен съд – Габрово за 2019 година. Ищецът е поискал присъждане и на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
Исковата молба е основа на следните фактически твърдения:
На
17.12.2007г. между „Юробанк И Еф Джи“ АД /с настоящо наименование „Юробанк
България“ АД / с ЕИК ********* и И.И.К.,
е сключен договор за кредит в
размер от 12 100 лева. Посочената сума е преведена по сметка на
кредитополучателя. Ответникът се задължил
да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията,
уговорени в договора. В чл.3 ал.1
е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят заплаща на Банката
годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф
Джи България” АД за потребителски кредити, за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта. Дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на
усвояване се счита датата на заверяване на сметката на Кредитополучателя.
Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 16,23%. Погасителните вноски
за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се
заплащат ежемесечно на 17-то число на месеца, като крайния срок на погасяване
на кредита е до 17.12.2017г. Общата сума, която Кредитополучателят се задължава
да върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като
ответникът се задължава да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски,
като 119 вноски са в размер на по 191.16лв.
и последна изравнителна вноска в размер на 191.21лв. Всяка вноска включва в
себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва,
подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски
кредит. След усвояване на кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията е останало непогасено
задължение по кредита в размер на 12866.39лв., от които: главница - 8 374.37лв., договорна лихва-
1942.50лв. и мораторна лихва- 2549.52лв.
С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 18.01.2016г. „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлило вземанията си
по договора на ищеца, за което ответника е уведомен лично на 14.10.2019
година от ищеца, в качеството му на
пълномощник на цедента. На следва място ищецът посочва, че прилага уведомление
до ответника за цесията и като препис към исковата молба.
Поради изложеното ищецът
предявява посочения иск за установяване на дължимост на главница.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Й. К., чрез адвокат Б.Г., в който прави възражение по редовността на иска за лихва с оглед изложените твърдения за настъпване на забавата за плащане на задълженията по договора и посочения в исковата молба период, за който е начислена. По отношение на иска за главница е посочено, че е погасен по давност, идентично възражение е направено и за иска за лихва. В тази насока ответникът се позовава на чл.15 от договора, в който е предвидена възможност вземането на банката да стане предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора, както и че изискуемостта настъпва без да е необходимо волеизявление на страните. В тази насока в отговора е посочено, че последното плащане на задълженията по договора от страна на ответника е извършено през месец декември 2012 година и по изложените съображения за приложения на чл.15 от договора счита, че през месец декември 2017 година правата са погасени по давност.
На следващо място в отговора е посочено, че дори да не намери приложение чл.15 от договора, изискуемостта на задълженията по договора настъпва от настъпване на падежа на всяка вноска, а не след настъпване на последната падежна дата по договора. Поради това счита, че може да се приеме приложение не на 5 – годишната погасителна давност, а на 3 – годишната погасителна давност – ако страните приемат, че има периодични месечни плащания. По посочените съображения ответникът, чрез процесуалния си представител, е поискал искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Капитанова, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за основателност на предявените претенции.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Г., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за неоснователност на предявения иск.
По правната квалификация на предявените искове:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договор за банков кредит, предявена като частичен иск, както и договорна лихва с основание чл.430, ал.2, които вземания са прехвърлени съгласно чл.99 от ЗЗД с договор за цесия на ищеца.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически и правна страна:
На 18.12.2007 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL338829 между
„Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД),
с ЕИК *********, в качеството на кредитор, и И. И К. ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, за
предоставяне от страна на банката в полза на ответника кредит в размер на 12 100
лв.. Посоченият факт се установява от приетия като
доказателство по делото препис от договора, а и не е спорен между страните.
Срокът на договора е до 17.12.2017 г.
Липсват твърдения от страна на ищеца в заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК и исковата молба, че задълженията по договора са
обявени за предсрочно изискуеми.
Кредитополучателят поел задължение да върне сумата по договора заедно с
договорна лихва, формирана като сбор на базовия лихвен процент на банката за
потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер от 6,20 пункта /чл.3/, която за целия период на
договора от 10 години е в размер от 10 829, 25 лева, съгласно погасителния
план. В исковата молба не е обективирана претенция за заплащане на договорна
лихва, липсват и възражения в тази насока, поради което настоящият състав
приема, че тази клауза не е предмет на спора. ГПР по договора е 16, 23 %, видно от договора.
От заключението на вещото лице, изготвил
допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което е обосновано и
компетентно дадено и не е оспорено от страните, се установява, че сумата
12 100 лева е преведена от страна на банката по разплащателна сметка на
ответника. С вальор от 17.12.2007 година
са изтеглени в брой на каса 10 000 лева и с вальор от 02.01.2008 година са
изтеглени в брой на каса 1 797
лева. Предвид изложеното настоящият състав приема, че кредитора е изпълнил
задължението си по договора и за длъжника е възникнало задължение да върне
сумата, съгласно условията на договора. В заключението на експертизата е
посочено, че последното плащане на задължение по договора е с вальор от
03.01.2013 година, когато на каса е платена сума в размер от 214 лева за
погасяване на кредитна вноска № 61 в размер от 213, 30 лева и с вальор от 10.02.2013
година просрочени лихви върху редовна главница в размер от 3,45 лева. Изложено е, че броя на неплатените
вноски започва с вноска № 62 от
17.02.2013 година и задължението е за 52 броя вноски, всяка в размер от 191, 16
лева /последното видно и от погасителния план/, които са със сбор от
11 087, 28 лева, от които сумата 8 374, 37 лева главница и сумата
2 712, 91 лева договорна лихва. Вещото лице е посочил, че размера
неиздължената главница към дата 17.12.2017 година /когато е настъпил падежа на
последната вноска по договора/ и към дата 17.12.2019 година е в размер
8 374, 37 лева, каквато е и
стойността посочена в исковата молба, но
с предявена частична претенция. Мораторната лихва, съгласно експертизата
е в размер от 2 549, 51 лева , който иск не е предявен като частичен.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че за ответника е възникнало задължението
за заплащане на главница по договора и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД поради забавата в плащанията.
По
повод възражението за изтекла погасителна давност настоящият състав приема
следното:
Ответната
страна обосновава настъпване на погасителния ефект на давността с настъпване на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора на основание чл.15 от
договора, в който е посочено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и
да е вноска от главница или лихва по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора
вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно и
изцяло изискуемо, без да се прекратява
действието на договора. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните, съгласно тази част от договора. Поради
това следва да се приеме, че ответника счита, че давността е започнала да тече
считано от 17.03.2013 година /поради неплащане на вноска на 17.02.2013 година /по
правилото на чл.114 от ЗЗД – давността започва да тече от настъпване на
изискуемостта на задължението/.
Настоящият
състав приема, че тъй като кредитора не се е позовал на възможността да обяви кредита за изискуем, този правен резултат не е настъпил. Правото да се обяви кредита за предсрочно
изискуем е на кредитора и с
упражняването му длъжникът губи преимуществото на срока по договора за кредит – по аргумент от чл.66 от ЗЗД, съгласно който кредиторът не може
да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Междувременно, след посочената дата 17.03.2013
година е прието и и Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година,
ОСГТК в чиято т.18 е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предвид
изложеното относно посоченото тълкуване на закона и въпреки че релевантните
факти са настъпили преди постановяване на тълкувателното решение, по изложените
по – горе съображения за това, че липсва изявление в заявлението за издаване на
заповед и исковата молба за пораждане на тези правни последици настоящият
състав приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията.
Втория
довод за погасяване на вземанията по давност, посочен в писмения отговор е
свързан с това, че изискуемостта на
задълженията настъпва с настъпване на падежите на вноските по договора. Настоящият състав приема, че и това
възражение е неоснователно, тъй като по дефиниция задължението по договора за
заем, в случая договора е за банков кредит към който се прилагат общите правила
за заема, задължението е единно и неделимо. Поради това и следва да се приеме, че изискуемостта на
задълженията по договора за заем настъпва с настъпване на падежа на последната
погасителна вноска по договора. В тази насока беше взето предвид, че в решение №28/05.04.2012 по дело
№523/2011 на ВКС, ГК, III г.о.,
е прието, че при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В тази насока е
приетото и в Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на ВКС, ГК, IV
г.о. Настоящият състав приема, че в
случая от падежа на последната погасителна вноска на 17.12.2017 година и до датата на която е подадено заявлението за
издаване на заповед на 17.12.2019 година и с това е прекъсната давността на основание чл.116, б.
„б“ от ЗЗД не е изтекъл петгодишен давностен срок. Давността за вземането е с
посочения петгодишен период, съгласно чл.110 от ЗЗД. Давността за вземания за лихви е тригодишна, но тъй
като претенцията е за три години /от 17.12.2016 година до 17.12.2019 година/
възражението е неоснователно.
Относно
материалноправната легитимация на ищеца да предяви исковете настоящият състав
приема следното:
От приетия като писмено доказателство договор за възлагане на вземания сключен между „ЮРОБАНК“ АД, от една страна като цедент, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от друга – като цесионер, се установява, че е с предмет прехвърляне на парични вземания, като видно от потвърждението в документа са описани и посочените в исковата молба задължения. Видно от приложеното уведомление обратна разписка длъжникът е уведомен за договора за цесия на 14.10.2019 година, съгласно чл. 99 от ЗЗД.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че предявения от ищеца срещу ответника иск е основателен и доказан.
На основание чл.78 от ГПК и при този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от представените по делото доказателства са в размер от 330 лева, от които сумата 80 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 250 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 80 лева. В решението следва да бъде отразено, че задължението за присъждане на тези разноски е солидарно с едноличния търговец, за който вече е издаден изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. И К. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от Райна И Миткова – Тодорова, сумата 4000 лева /четири хиляди лева/, от която сумата 1 450, 48 лева /хиляда четиристотин и петдесет лева, четиридесет и осем стотинки/, представляваща главница и частичен иск от задължение в общ размер от 8 374, 37 лева /осем хиляди триста седемдесет и четири лева, тридесет и седем стотинки/ и сумата 2 549, 52 лева /две хиляди петстотин четиридесет и девет лева, петдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху цялата оставаща дължима главница за периода от 17.12.2016 година до 17.12.2019 година, които задължения са с източник договор за потребителски кредит № FL338829 от 17.12.2007 година, сключен „Юробанк И Еф Джи България“ АД /със сегашно търговско наименование „Юробанк България“ АД/, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от 1 450, 48 лева /хиляда четиристотин и петдесет лева, четиридесет и осем стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.12.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 7087 от 20.12.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 2494 по описа на Районен съд – Габрово за 2019 година.
ОСЪЖДА И. И К. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от Райна И Миткова – Тодорова, сумата 330 лева /триста и тридесет лева/, представляваща разноски по водене на делото и сумата 80 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.