Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14171 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б.А.Ц.
срещу Национална агенция „П.И.“ (НАПИ) за осъждането й да й заплати сумата от
50 000 лева, частичен иск от общо 250 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
непозволено увреждане от смъртта на баща й А.П.Ц.при ПТП на 25.07.2014 г.,
ведно със законната лихва от 23.12.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 25.07.2014 г. А..Ц.управлявал
мотоциклет по път І-8, който бил технически изправен. По това време пътната
настилка се ремонтирала от Обединение „София 2010“. Въпреки че се движил със
съобразена с пътните условия скорост, Ц.попаднал в необозначена дупка на
пътното платно, при което паднал, ударил главата си в пътното платно и починал
на място.
Ищцата твърди, че вина за настъпилото ПТП имал ответникът,
който допуснал наличие на необозначена неравност на пътя. Вследствие процесното
ПТП ищцата загубила баща си, който бил единственият й родител. Търпените болки
и страдания оценява на сумата от 250 000 лева, като в настоящото
производство предявява частичен иск за обезщетение в размер на 50 000
лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска. Твърди, че участъкът бил сигнализиран със знак, указващ
извършването на ремонтни дейности, както и ограничение на скоростта от 50 км/ч
и наличие на неравности на пътя. Евентуално навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който управлявал МПС след употреба на
алкохол и несъобразяване с пътните условия. Възразява за прекомерност на претендирания
размер на обезщетението.
Третото
лице помагач на страната на ответника – „Т.с.“ АД е изразил становище за
неоснователност на предявения иск. Счита, че изключителна вина за настъпване на
произшествието има пострадалият А..Ц., който след употреба на алкохол
управлявал превозното средство с превишена скорост. За извършваните в пътния
участък, където е настъпило процесното ПТП строително-ремонтни работи имало надлежна
сигнализация с поставени пътни знаци А23 – Участък от пътя в ремонт, Б26,
забраняващ движение със скорост, по-висока от означената и А12 – Неравности по
пътното движение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между
деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗП, пътищата са
републикански и местни, като републикански пътища са автомагистралите и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството след съгласуване с кметовете на общините, съгласно чл. 3, ал.
4 от ЗП. Мястото, на което е настъпило процесното ПТП попада в списъка на
пътищата първи клас съгласно решение № 945/01.12.2004 г. за утвърждаване на
списък на републиканските пътища на МС - Костенец - Белово. Поради това, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП отговорност за управлението им е
възложена на Агенция „П.И.”, която
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища (чл. 30, ал. 1 от ЗП).
Въз
основа на приетите по делото доказателства и материали от досъдебното
производство, и в частност протокол за оглед на местопроизшествието,
констативен протокол, фотоалбум и съдебно-химическа експертиза е изготвена комплексна
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, в която е отразено, че
процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, лек дъжд и нормална
видимост, като пътната настилка е била с едрозърнест, износен гладък асфалт, с
нарушения на повърхностното покритие с различна форма и размери, достигащи в
дълбочина до 10 см., прав равнинен участък. Мотоциклетистът А..Ц.управлявал
мотоциклет в посока от гр. Костенец към гр. Белово със скорост 62 км/ч. В тази
посока участъкът от пътя и бил с изрязан асфалт, а образувалата се неравност е
била пълна с вода. Попадането на Ц.в нея довело до загуба на равновесие на
мотоциклетиста с последващо падане на терена. Ц.получил тежка множествена
травма с водещи черепно-мозъчна и гръдна травми, изразяващи с в
многофрагментарно счупване на костите на черепния покрив и основа, контузия на
мозъка и мозъчния ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчно обвивки,
счупване на ребрата двустранно, контузия и разкъсване на белия дроб, на
средностението. Като причина за настъпване на смъртта вещото лице д-р Ц. Г.
сочи масивната двустранна аспирация на кръв в белите дробове. Смъртта е
настъпила непосредствено след причиняване на черепно-мозъчна и гръдна травми.
На процесния
участък от пътя се е извършвал планиран в периода 21.07.2014 г. – 26.07.2014 г.
ремонт. Продължителността му е изисквала сигнализиране на дълготрайните
ремонтни работи по начина, указан в приложение № 42 към чл. 67, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците. Вещото лице инж. П. е установил, че по протокола за оглед на
местопроизшествието в посока от гр. Белово към гр. Костенец е имало поставени
пътни знаци А23 – „Участък от пътя в ремонт“, Б26 -„Забранено е движение със скорост по-висока
от означената с надпис на него „50“ и А12 – „Неравности по платното за
движение“. В посока гр. Костенец – гр. Белово обаче ремонтните работи не са
били сигнализирани.
На
следващо място, на доказване подлежи обстоятелството, че именно
несигнализирането на образувалата се неравност поради ремонтните работи е
причина за настъпване на произшествието.
На първо
място, дори и да се приеме, че съществуващата на пътен участък в посока гр.
Костенец – гр. Белово неравност не е била обозначена, по-рано през деня е
паднал обилен дъжд (така показанията на свидетеля И. С.), в резултат на което
тази неравност е била запълнена с вода. Дълбочината на повърхностното покритие
от 10 см спрямо необработения по механичен път асфалт означава, че „локвата“ е
била достатъчно голяма и видима за пострадалия. Ц.е могъл своевременно да я
възприеме и да съобрази поведението си на водач на превозно средство, като сведе
скоростта, в която е управлявал мотоциклета до безопасната по смисъла на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. В случая Ц.е пренебрегнал атмосферните условия, състоянието
на пътя и положението си на уязвим водач на двуколесно пътно превозно средство.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице Г. по въпроса за наличието на
алкохол в кръвта на загиналия, според което концентрацията е била 0.7 промила,
характеризираща поведението на водача с емоционална нестабилност, нарушение на
критичната преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен
сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна острота и
периферно зрение, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие и
сънливост. Правият равнинен участък е провокирал по-високата скорост на
управление на мотоциклета от Ц., която също е допринесла за фаталните последици
от произшествието. Пострадалият е проявил самонадеяност и понижен самоконтрол и
те са били причината за несвоевременното възприемане на предвидимото препятствие
– огромна и дълбока локва, при попадане в която Ц.е изгубил контрол над
превозното средство и е получил несъвместими с живота увреждания.
По така
изложените съображения съдът достигна до извода, че не е налице такова
неизпълнение на нормативно вменено задължение на ответника, което да се намира
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Изцяло задължение на А..Ц.е
било да се съобрази с пътната обстановка в изпълнение на задължението си по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП в качеството си на водач на МПС.
Предявеният
от наследника на А..Ц.иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с
присъждане на разноски в полза на ответника, които възлизат на сумата от 650
лева, от които 300 лева депозит за експертиза и 350 лева юрискансултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Ц., ЕГН ********** срещу
Агенция „П.И.“ иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
баща А.П.Ц.при ПТП на 25.07.2014 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.А.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Агенция „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „********сумата
от 650 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „Т. – Пътно
строителство“ АД, ЕИК********, трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: