Номер 60501.10.2020 г.Град Плевен
Окръжен съд – ПлевенІІ въз. наказателен състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Върбина Г. Мълчиниколова
Членове:Георги К. Грънчаров
Мариан В. И.
като разгледа докладваното от Върбина Г. Мълчиниколова Въззивно частно
наказателно дело № 20204400600700 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на глава „Двадесет и втора“ НПК, вр.
чл. 249,ал.3 НПК.
Образувано е на основание постъпила частна жалба Вх. рег. № 1805/
18.08.2020г., подадена от адвокат Р.Р. , АК- Плевен, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ от
10.08.2020г. на РС- Никопол, постановено в разпоредително заседание по НОХД №
67/2020г.
Със съдебния акт, предмет на частната жалба, първоинстанционният съд, в
разпоредително заседание, е оставил без уважение искането на защитата да бъде
прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на ДП, довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.
В частната жалба се съдържат оплаквания ,че така постановеното определение е
незаконосъобразно, тъй като е необосновано. Излагат се подробни доводи, че
обвинителният акт не отговаря по съдържание на изискванията на закона, тъй като в
обстоятелствената и заключителната му част, не е посочено чия собственост е
процесният лек автомобил, което е задължителен елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.194 от НК. Това е нарушило правото на защита на обвиняемия;
довело е до неяснота кое точно е пострадалото лице, на което не е дадена възможност
да се конституира в наказателното производство като страна. Сочи също,че срещу
обвиняемия има и друго обвинение по чл.346 от НК, за което не му е предявено
обвинение с обвинителния акт, но и не е прекратено ДП в тази му част и е останало
1
висящо.
Моли съда да отмени определението в обжалваната му част.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид съдържанието на частната жалба
намира, че тя е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт
подлежащ на въззивен контрол ,поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
След като проучи делото, Плевенският окръжен съд намери следното:
В обстоятелствената част на обвинителния акт са направени фактически
твърдения, че процесният лек автомобил „Фолксваген“ “Шаран“ Рег.№ ***,
предмет на престъплението кражба по чл.194,ал.1 от НК е „притежание“ на
обвиняемия, но регистриран на името на С.З. – жената с която обвиняемият
В.С. живее на семейни начала. Твърди се също така , че обвиняемият С. се
договорил със св. М. П. да разменят автомобилите си, което сторили на
11.08.2019г. . П. дал на С. лекия си автомобил „БМВ“ модел „Х5“, а получил
от него лекия автомобил„Фолксваген ,“Шаран“ Рег.№ ***,, като се разбрали
С. да му доплати още 1000 лева до края на м. септември 2019г.
Твърди се също така в Обв.акт, че на 14.08.2020г. обвиняемият С.
заедно със св. М. и св. И. отишли в гр.Гулянци и с ключ който се намирал все
още у обвиняемият, привели в движение паркирания пред дома на св. П. л.а.“
Фолксваген ,“Шаран“ и го оставили на пътен участък за с. Славовица, където
бил намерен от служителите на РУ- Гулянци.
В заключителната част на обвинителния акт, срещу В.С. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.194,ал.1 от НК, за това че:“ За времето от
14.08.2019г. до 15.08.2019г. в гр.Гулянци, Обл. Плевен, отнел чужда движима
вещ – лек автомобил „Фолксваген ,“Шаран“ Рег.№ *** на стойност 3 520
лева от владението на М. Н. П. без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои“.
Неяснота в обвинението се поражда от посочен времеви период в който
се твърди, че е бил отнет лекия автомобил, предмета на престъплението.
Неяснота относно времето се състои в това ,че отнемането на движима вещ е
еднократен акт, а не продължаващо във времето действие. Ето защо не е ясно
2
дали на 14 или на 15 август 2019г. подсъдимият е обвинен в отнемане на
лекия автомобил, защото времето на извършване престъплението е съществен
елемент от фактическия състав на деянието.
Без съмнение, както в постановлението за привличане в качеството на
обвиняем(л. 63 ДП) така и с обвинителния акт, не е посочено ,чия собственост
е процесния лек автомобил, в кражба на който е обвинен В.С..
Незаконосъобразно е становището на първоинстанционния съд, че
обстоятелството ,чия точно собственост е вещта, предмет на престъплението
не било задължителен елемент от състава на престъплението по чл.194 от НК.
Това престъпление се намира в „ Глава пета“ раздел І от НК –
„Престъпления против собствеността“. С други думи, няма никакво
съмнение , че с престъплението „кражба“ се засягат обществените
отношения, свързани със собствеността на движимите вещи, а не с тяхното
ползване или владение.
За разлика от Закона за собствеността, в който на владелеца – ( лицето
упражняващо фактическа власт върху вещ лично или чрез другиго, като своя) е
осигурена защита по исков ред срещу отнемане и всяко друго нарушение, то
обект на защита по глава пета от НК е именно правото на собственост,
независимо от това в чия фактическа власт се намира движимата вещ. Ето
защо, обстоятелството кое лице е собственик на откраднатата вещ е
задължителен елемент от фактическия състав на престъплението „кражба“.
Като не посочено изрично в обвинителния акт чия собственост е
процесния лек автомобил, наблюдаващият прокурор е допуснал съществено,
отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на обвиняемия да узнае фактическата рамка на обвинението и
съответно до накърняване правото му на защита. В резултат на това, не е
ясно, кое е в случая пострадалото лице по смисъла на чл.74 от НПК, чиито
процесуални права по чл. 75 и 247б,ал.2 и 4 НПК също са нарушени.
Въззивният съд също така установи ,че в обвинителния акт, въпреки
неговата многословност, липсва описание на обстоятелствата, от които е
изведен правният извод, че обвиняемият е имал намерение противозаконно да
присвои лекия автомобил. Намерението за присвояване е елемент от
3
субективната страна на ФС на престъплението „кражба“, което се обективира
в конкретни разпоредителни действия, описание на каквито, обаче липсва в
обстоятелствената част на обвинителния акт,с което също е нарушено
правото на защита на обвиняемия.
Всичко това, при положение, че по делото съществуват данни лекият
автомобил да е бил регистриран на името на жената, с която обвиняемият
живее на съпружески начала,т.е. че е собственост на св. С.З..
Необосновано е възражението на защитата, че липсата на
постановление за частично прекратяване на наказателното производство
относно обвинението по чл.346,ал.1 от НК , представлява съществено
нарушение процесуалните права на подсъдимия.
От данните на досъдебното производство е видно, че първоначално с
Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 29.08.2019 г., В.С.
е бил привлечен за престъпление по чл.346,ал.1 от НК, за това ,че за времето
от 14.08.2019г до 15.08.2019г. в гр.Гулянци противозаконно е отнел ( същия
лек автомобил)“Фолксваген“, модел“Шаран“ *** от владението на М. Н. П.
,без негово съгласие с намерение да го ползва . В случая не е налице
процесуално нарушение, тъй като с последващо постановление от 31.01.2020
г. В.С. е привлечен за същото деяние, но за престъпление по чл.194,ал.1 от
НК. Разпоредбата на чл. 243,ал.9 от НПК изрично посочва, че“ Не се съставя
постановление за частично прекратяване на наказателното производство,в
случай на ново привличане на същото лице за същото деяние“, тъй като с
новото привличане автоматично е прекратено наказателното производство
относно обвинението по чл.346,ал.1 от НК.
Поради това обжалваното определение следва да се отмени, съдебното
производство – да се прекрати, а делото да се върне на прокурора за
отстраняване на съществено нарушение на процесуални правила на
досъдебното производство, ограничаващо процесуално право на подсъдимия
и на пострадалия.
Мотивиран от горното ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение по НОХД № 67/2020Г г. на Районния съд –
Никопол, постановено в разпоредително заседание на 10.08.2020г., с което е
оставено без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното
производство,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 249, ал. 1, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т.4
от НПК СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 67/ 2020г по описа на
Районния съд – Никопол.
ВРЪЩА делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. Плевен, за
отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила,
ограничаващо право на подсъдимия по чл. 55, ал. 1 от НПК и на пострадалия
по чл. 75 от НПК, както и за отстраняване непълнотите и противоречията в
обвинителния акт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5