РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Монтана, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630201249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-001818/30.08.2023 г. на
Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана на Г. Р. Г. ЕГН **********, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от
3ДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Г., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не
се явява, представлява се от адв. Б. от АК Монтана, която поддържа
изнесеното в жалбата и представя писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира че жалбата е допустима. От фактическа страна настоящият
съд намира за установено следното:
Жалбоподателят Г. Р. Г. ЕГН ********** от град Вършец, обл.
Монтана, ул. „ЗД“ № Х работи като тракторист във фирма „А-ХХ“ ЕООД.
Работата му се изразявало в това на сечища на фирмата да изтегля трупите с
трактор и да ги складира. На 10.07.2023 година Г. получил разпореждане от
1
своя ръководител – свидетелят МИК, да премести служебното МПС - колесен
трактор, марка ИРУМ ТАФ 690РЕ, с фабричен сериен номер 00752 с мощност
70 kw, от сечище в местността „Бучето“ в землището на село Г. Дамяново на
друго сечище в землището в село Гаврил Геново. Тракторът бил регистриран
по съответния ред с рег. № М 06104 и бил с изрядни документи.
Жалбоподателят Г. се качил на трактора и потеглил. Около 12:40 часа, на
третокласен път ІІІ-1024, км. 3+000 с посока на движение от село Г. Дамяново
към село Гаврил Геново, бил спрян за проверка от служителите на РУ
Монтана – К. и И., които му казали, че тракторът е без табела. Водачът
заявил, че МПС-то е собственост на фирма „А-ХХ“ ЕООД и същият работи
като тракторист и че всичко по трактораът си е наред и по всяка вероятност
табелата е паднала някъде в сечището или по пътя. Г. веднага се обадил на
свидетеля МК за да потърси номера. Още по време на извършване на
проверката МК пристигнал и донесъл регистрационната табела, която
намерил паднала на сечището. Въпреки че същата била представена на
служителите на РУ Монтана, на Г. бил съставен АУАН от И., в който било
описано приетото за установено нарушение по 140 ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил
предоставен на жалбоподателя, който се подписал и в съответната графа било
отразено, че няма възражения. По случая била оформена преписка от РУ
Монтана и изпратена на РП Монтана за образуване на досъдебно
производство за престъпление по член 345, ал. 2 от НК. С постановление от
04.08.2023 година представителят на РП Монтана отказал да образува
досъдебно производство. В мотивната част на постановлението било прието,
че е налице хипотезата на чл.9,ал.2 от НК. След отказа на РП Монтана да
образува досъдебно производство, материалите били изпратени на РУ
Монтана за преценка относно реализиране на административнонаказателна
отговорност. По случая административнонаказващият орган – Началник на
РУ Монтана при ОДМВР Монтана издал атакуваното наказателно
постановление № 23-0996-001818/30.08.2023 г., с което наложил на Г.
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 2 от 3ДвП.
Така установената фактическа обстановка се установява от
приобщените материали по делото - показанията на свидетелите К. и К, НП,
АУАН и от останалите писмени доказателства по делото. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, касаещи обстоятелства възприети от двамата лично и не са
в противоречие с приобщените писмени доказателства по производството.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено
2
от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разгледана по същество съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност се установява от
обективна страна авторството на деянието визирано в наказателното
постановление, а именно управление на МПС, което е без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал от обективна
страна поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Същата
изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-
та с поставени табели с регистрационен номер. Като не се е съобразил с това,
жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на посочения
лек автомобил състава на вмененото нарушение.
От субективна страна обаче остана недоказано жалбоподателят да е
осъществил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да бъде извършено
виновно то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и
задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, според ал. 2 от
същата норма. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН
деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
3
предотврати.
Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина
се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената
опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил
задължен и във възможност да предвиди тези последици.
За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен
случай да се изследват конкретните фактори. В някои случаи тези фактори
могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца да формира
правилни представи за действителността и тогава би била налице небрежност.
Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно
убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е
изключена. В случая от доказателствата по делото, писмени и гласни
(свидетелските показания на разпитаните свидетели, талон за регистрация и
трудов договор), се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния
трактор с ясното съзнание, че същият е регистриран и с поставена на
съответното място регистрационна табела Безспорно се установи в хода на
производството, че към момента на управление на МПС водачът Г. е бил с
ясното съзнание, че управлява регистриран по надлежния ред трактор с
поставена регистрационна табела. Нито от съдържанието на трудовия му
договор, нито от принципните задължения на всеки шофьор в нормална
житейска ситуация, не може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателят Г. е бил длъжен изрично да провери дали регистрационната
табела, за която знаел, че е поставена на управляваното от него МПС, към
момента на тръгване действително е била там.
В хода на съдебното производство не се събраха убедителни и
достатъчно гласни и писмени доказателства, от които недвусмислено да се
установи, че жалбоподателят е знаел и е бил наясно, че управлява МПС,
което макар и да е регистрирано по надлежния ред е без регистрационна
табела към момента на процесното деяние и поради тази причина
извършеното от него от обективна страна нарушение по смисъла на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП не може да му бъде вменено от субективна страна. Предвид
изложеното атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно.
Същевременно дори да се приема, че нарушението по член 140,ал.1 от
ЗДвП може да бъде вменено от субективна страна на жалбоподателя Г.,
настоящият съд намира, че с оглед липсата на реално настъпили вредни
последици и особеностите на конкретния казус при всички случаи е налице
хипотеза на член 9,ал.2 от НК, поради което атакуваното НП също се явява
неправилно и незаконосъобразно.
В хода на производството разноски не са претендирани, поради което
настоящият съд не следва да се произнася по тях.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
4
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-001818/30.08.2023 г.
на Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на Г. Р. Г. ЕГН
********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
3, предл. 2 от 3ДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5