№ 329
гр. Р., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20244500100073 по описа за 2024 година
Предявен е иск е с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът Т. С. Н. твърди, че вследствие на ПТП от 09.09.2019 г. е
претърпял множество телесни увреждания. Заявява, че ПТП е причинено по
вина на Б.С.Б., който не е спазил правилата за движение по пътищата и за
извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е
санкциониран по адм. н. д. № 315/2022 г. по описа на РС Р. с влязло в сила на
31.03.2022 г. решение.
Относно механизма на настъпване на ПТП заявява, че на 09.09.2019 г.,
около 12.00 ч., управлявал л. а. „БМВ 320Д“ с рег. № P **** КК по път с
предимство I-2 (Р.-В.) в посока към гр. Р.. По същото време по път, вдясно по
посока гр. Р., към кръстовището с път I-2, намиращо се на км. 21+400 от гр. Р.,
се движел лек автомобил „Митсубиши Паджеро“ c рег. № P **** ВР,
управляван от Б.С.Б.. B зоната на кръстовището, пътят откъдето идвал Б., бил
сигнализиран с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ и пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“. Въпреки
наличието на пътен знак Б2, Б. не спрял управлявания от него автомобил и
навлязъл с ляв завой по път I-2 в посока към гр. В., преминавайки през двете
ленти за движение в посока към гр. Р.. По същото време и по същият път, но в
1
лентата за насрещно движение, в посока към гр. В. се движел влекач „Ивеко“ с
рег. № B **** РH и полуремарке, управляван от Д.И.. B този момент към
същото кръстовище приближил ищецът c л. a. „БМВ“ с рег. № P **** КК. Т. Н.
видял преминаващият през лентите за движение в посоката към гр. Р. л. а.
„Митсубиши Паджеро“, което възприел като опасност за управлявания от него
автомобил и насочил същия надясно, за да избегне удара с неправилно
пресичащия пътните ленти автомобил, като предприел и аварийно намаляване
на скоростта и спиране, след което, за да не излезе извън платното, насочил
автомобила наляво. Двата автомобила се разминали, като л. а. „БМВ“
преминал зад л. а. „Митсубиши Паджеро“, но в резултат от аварийното
намаляване на скоростта било нарушено устойчИ.то движение на
управлявания от ищеца автомобил и той се насочил наляво, навлизайки в
лентата за насрещно движение. B този момент към същата зона приближавал
товарният автомобил „Ивеко“ и независимо от предприетото и от водача на
товарния автомобил аварийно спиране, последвал кос, челен сблъсък между
предната дясна част на л. а. „БМВ“, управляван от Т. Н. и предната част на
влекача. След удара товарният автомобил се отклонил в дясно по посоката си
на движение и спрял извън пътя, a лекият автомобил „БМВ“ се завъртял на
180 градуса и бил изхвърлен по-напред, извън платното за движение, в посока
към гр. В.. B същият момент Б. Б. спрял управлявания от него автомобил на
платното за движение за гр. В., вдясно. Водачът на товарния автомобил Д.И.
излязъл от него, отишъл при л. а. „БМВ“ и установил, че водачът e в адекватно
състояние, но му казал да не прави опити да излиза, след което се обадил на
спешен номер 112 и уведомил за инцидента. На място пристигнал полицейски
автомобил на Сектор „Пътна полиция“ Р. и автомобил на „Спешна помощ“,
който откарал Т. Н. в спешно приемно отделение на УМБАЛ „Канев“ Р..
В исковата молба ищецът подробно описва уврежданията, които е
претърпял – охлузване на главата, счупване на 2-ро ребро вдясно, счупване на
3-то до 7-мо ребро вляво, контузии на белите дробове двустранно, малка
колекция на въздух в ляво плеврално пространство, колекция на кръв в
слезката, счупване на лява пубисна кост, рани на десен лакът и дясна длан,
счупване на трета предкиткова кост на лявата ръка, открито счупване на дясна
бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, бималеоларно счупване на
дясна подбедрица наложило метална остеосинтеза, рана на предна повърхност
на дясна подбедрица, контрактура на десни тазобедрена и колянна стави.
2
Вследствие на тези увреждания се наложило да извърши и разходи за лечение
и възстановяване. Така установените увреждания причинили на ищеца
разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та и трайно затрудняване
движенията на снагата, лявата ръка и двата долни крайника, за срок повече от
30 дни. На 27.09.2019 г. бил изписан от болничното заведение с ограничени
движения на двете тазобедрени стави, дясна колянна става, лява длан и
пръсти, а десен долен крайник – имобилизиран в гипсова шина.
В хода на лечението и възстановяването, ищецът бил хоспитализиран
многократно, за общо 53 дни и претърпял множество тежки операции под
пълна упойка вследствие тежките травми. Освен това дълго време след
катастрофата следвало да спазва строг постелочен и двигателен режим и да не
натоварва долните си крайници. На 15.10.2019 г. постъпил в УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД Р. за физикална терапия и рехабилитация с оплаквания от силна
болка и ограничен обем на движенията в дясна тазобедрена става, дясна
колянна става и дясна глезенна става. При изписването на 22.10.2019 г., след
завършване на рехабилитационната програма, бил с леко подобрен
кинезиологичен статус в обема на движение. Движел се самостоятелно на
къси разстояния с две патерици, а в дейностите от ежедневния жИ.т се
нуждаел от чужда помощ.
На 03.12.2019 г. ищецът отново постъпил в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД Р. за
физикална терапия и рехабилитация с оплаквания от силна болка и ограничен
обем на движенията в дясна тазобедрена става, дясна колянна става и дясна
глезенна става. При изписването на 10.12.2019 г. бил с леко подобрен
кинезиологичен статус в обема на движение, като се движел самостоятелно на
къси разстояния с две патерици и се нуждаел от чужда помощ.
В периода от 17.12.2019 г. до 20.12.2019 г. ищецът постъпил в УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД Р. за операция – изваждане на импланти след задоволително, но
непълно възстановяване и движение с помощта на една патерица. Изписан
бил с ограничени движения на десен долен крайник.
Предвид продължаващите оплаквания за ограничени движения в дясна
колянна става, хипотрофия на мускулите на бедро и подбедрица, ищецът
постъпил на 28.01.2020 г. до 04.02.2020 г. в „Специализирани болници за
рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, филиал Павел баня, за
физикална терапия и рехабилитация. При изписването бил с повлияни
3
основни оплаквания и редуциран болков синдром, с подобрена походка.
За периода от 07.02.2020 г. до 13.08.2020 г. два пъти седмично
провеждал терапевтични процедури в гр. Р., общо 30 на брой, след
приключване на които останали проблеми като ограничения в активния обем
на движение на дясна колянна и лява глезенна става, слабост в някои мускулни
групи на долни крайници, които пречели в изпълнението на някои
функционални движения, като клякане, както и на дейности от ежедневието,
като обуване и събуване на обувки, чорапи и панталон, качване на високи
стъпала, прескачане на високи препятствия, бързо ходене и бягане.
На 13.10.2020 г. Т. Н. постъпил в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД Р. за операция –
изваждане на импланти от двете фрактури на десния крак. На 16.10.2020 г. бил
изписан с ограничени движения на дясна тазобедрена, дясна колянна и дясна
глезенна става.
Повече от три години след претърпяното ПTП продължавал да страда от
силни болки в засегнатите крайници и в областта на гръдния кош. Страдал от
безсъние, оплаквал се от постоянно чувство за тревожност. Поради това, че в
първите няколко месеца след ПTП бил почти изцяло неподвижен, се налагало
да разчита изцяло на чужда помощ, дори за най-елементарни битови нужди
като хранене, преобличане, хигиенни дейности и др., което допълнително го
потискало и станал напрегнат и неспокоен, непрекъснато преживявал
психотравмиращата ситуация. Физическите увреждания и психически травми
го променили. Споменът за жестоката катастрофа и сега го карал да се
напряга и изпитвал силен страх при приближаване и разминаване c
автомобили.
Въпреки проведената кинезитерапия, двигателните му функции не били
изцяло възстановени, изпитвал болки и страдание при движения, както и при
ходене, седене и лежане. Болки имал в колянна става на десен крак, която не
можел да сгъва напълно, изпитвал болки при движение и в дясна глезенна
става, която също била с ограничено движение. He бил способен да ходи
дълго време, лесно се изморявал и изпитвал болки в гърдите при дълбоко
поемане на въздух. И до днес изпитвал страх да управлява МПС.
Претърпял е и вреди за платени данъчни задължения за лекия
автомобил, който е управлявал и който бил увреден вследствие на визираното
ПТП. Поради това моли да му бъдат възстановени причинените увреждания
4
под формата на неимуществени вреди, които установява на размер от 164 000
лв., от които заявява, че 20 000 лв. са репарирани от застрахователя след
предявена писмена застрахователна претенция в изпълнение на разпоредбата
на чл. 380 от К3, по регистрирана щета № 0411-700-0006-2019 г. Моли съда за
остатъка от сумата в размер на 144 000 лв. да бъде обезщетен, ведно със
законната лихва от датата на отказа за изплащане на претендираното
обезщетение – 07.04.2023 г. Претърпените имуществени вреди в размер на 4
805.23 лв., застрахователят заплатил изцяло, поради което не претендира
същите. Претендира само имуществени вреди, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по договор за правна защита и
съдействие по ДП № 468/2019 г. по описа на ОД на МВР Р., въз основа на
което е било образувано АНД № 315/2022 г. по описа на РРС, ведно със
законната лихва от датата на отказа за изплащане на претендираното
обезщетение – 07.04.2023 г.
Претендира разноски за настоящото производство, както и заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2 650 лв. на адв. Л. за осъществено
процесуално представителство на ищеца по застрахователното производство,
съобразно договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г., съразмерно
с уваженото и изплатено застрахователно обезщетение от ответната страна.
Причинителят на вредата, в качеството си на водач на МПС, имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, поради което
предявява претенция за обезщетение на вредите към застрахователя ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД.
Ответникът, в отговор на исковата молба не оспорва наличието на
сключена застраховка между него и виновния водач, както и че е изплатил на
ищеца сума в размер на 24 805.23 лв. преди завеждане на делото. Счита обаче,
че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността му
като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“,
за вредите, които ищецът твърди да е търпял. Оспорва твърдения механизъм
на настъпване на ПТП, както и че в причинна връзка със същото за
пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба вреди. Навежда
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради непоставен
предпазен колан. Възразява, че е налице и неправомерно поведение от
пострадалия, тъй като не е предприел необходимите действия при
5
управлението на процесния автомобил, като не е контролирал управляваното
превозно средство, не го е управлявал със съобразена с пътните условия
скорост и не е реагирал своевременно и правилно на възникналата ситуация.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като не е
провеждал предписаното лечение, както и не е посещавал контролните
прегледи, не е провел задължителната рехабилитация или физиотерапия, с
оглед което е допринесъл за интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания. Счита, че това съпричиняване е в размер на
80 % и моли обезщетението да бъде намалено с този размер. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
С решение № 288/15.03.2022 г. по АНД № 315/2022 г. по описа на
Районен съд Р., Б.С.Б. е признат за виновен, за това, че на 09.09.2019 г. на
главен път І-2 Р. – Разград, км 21+400, в посока гр. Р., при управление на МПС
– л. а. „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Р **** ВР, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, в
резултат на което по непредпазлИ.ст причинил на Т. С. Н. средни телесни
повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та
и в трайно затрудняване движенията на снагата, лявата ръка и двата долни
крайника, за срок повече от тридесет дни, в резултат от охлузвания на главата,
счупване на второ ребро в дясно, счупване на 3-7-мо ребра в ляво, счупване на
лява пубисна кост, счупване на трета предкиткова кост на лявата ръка, открито
счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза,
бималеоларно счупване на дясна подбедрица, наложило метална
остеосинтеза, контрактура на десни тазобедрена и коленна стави, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК във вр. с чл. 78а, ал. 1 и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1 500 лв. Влязлото в сила решение на основание чл. 300 от ГПК е
задължително за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено,
неговата протИ.правност и виновността на дееца. На основание чл. 413, ал. 1
от НПК то се явява задължително и за застрахователя – страна по сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
6
Не е спорно, че автомобилът, с който е извършено деянието има валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД гр. София. По делото е установено, че с претенция с вх. №
99-1799/16.03.2023 г. на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ пострадалият, чрез
пълномощника си, е поискал изплащане на застрахователно обезщетение на
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди. Не се спори
обстоятелството, че застрахователят е извършил извънсъдебно плащане на
сумата от 24 805.23 лв., с която е удовлетворил претенциите на ищеца, от
които за неимуществени вреди е заплатил 20 000 лв. и за имуществени вреди –
4 805.23 лв. Срещу така определения размер на обезщетенията, ищецът е
депозирал възражение, като с писмо № 99-2408/07.04.2023 г. ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД е уведомил същия, че предложеното застрахователно
обезщетение остава непроменено.
По делото е представен разходооправдателен документ – договор за
правна защита и съдействие (л. 20), от който е видно, че за осъщественото
процесуално представителство от повереника на пострадал от ПТП, ищецът е
направил разходи в размер на 500 лв., платени изцяло и в брой при подписване
на договора, което отбелязване има характер на разписка.
По делото е прието като неоспорено заключение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, видно от което ищецът е
получил следните травматични увреждания в резултат на действието на
твърди тъпи предмети, които могат да бъдат получени при ПТП на 09.09.2019
г.: охлузвания на главата; счупване на 2-ро ребро в дясно; счупване на 3-7-мо
ребра в ляво; контузии на белите дробове двустранно; малка колекция от
въздух в ляво плеврално пространство; колекция от кръв в слезката; счупване
на лява пубисна кост; рани на десен лакет и дясна длан; счупване на трета
предкиткова кост на лявата ръка; открито счупване на дясна бедрена кост,
наложило метална остеосинтеза; бималеоларно счупване на дясна
подбедрица, наложило метална остеосинтеза; рана по предна повърхност на
дясна подбедрица. Така установените травматични увреждания могат да се
квалифицират по медико-биологични признаци като разстройство на
здравето, временно опасно за жИ.та; трайно затрудняване на движенията на
снагата, лявата ръка и двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни. В
резултат на установените увреждания, като последици при ищеца са останали
7
постоперативни и раневи белези по десния горен крайник и двата долни
крайника. Първоначално на ищеца било проведено 19-дневно болнично
лечение, включващо диагностични изследвания, консултативни прегледи, три
оперативни интервенции под обща интубационна анестезия, интензивно
лечение и медикаментозно лечение. За последвалото домашно амбулаторно
лечение били препоръчани хигиеннодиетичен режим и медикаментозно
лечение. През м. 10, м. 12.2019 г. и м. 01.2020 г. били проведени три
осемдневни болнични лечения, включващи рехабилитация, физиотерапия и
медикаментозно лечение. През м. 12.2019 г. и м. 10.2020 г. били извършени
две оперативни интервенции за изваждане на метални тела, в рамките на
тридневни болнични престои, по време на които били провеждани и
диагностични изследвания, консултативни прегледи и медикаментозно
лечение. За периода м. 02 – м. 08.2020 г. били проведени общо 30
терапевтични рехабилитационни сесии в амбулаторни условия. Вещото лице
сочи, че по време на престоя в УMБAЛ „Канев“ AД за периода от 09.09. до
27.09.2019 г., ищецът е бил зависим изцяло от чужда помощ, поради
състоянието си. При изписването му на 27.09.2019 г. бил с ограничени
движения на двете тазобедрени стави, дясна колянна става, лява длан и
пръсти, което наложило леглови режим за около 20 дни и също го поставяло в
зависимост от чужда помощ. Необходимостта от чужда помощ при
ежедневните дейности до м. 12.2019 г. била отразена и в медицинската
документация на ищеца. Вещото лице сочи, че първоначално след инцидента
Т. Н. не е можел да се придвижва самостоятелно в продължение на около 40
дни, а от м. 10.2019 г. до м. 12.2019 г. се придвижвал с две помощни средства,
след което до м. 01.2020 г. – с едно помощно средство. След този период, през
2020 г. настъпило постепенно подобряване на функционалното състояние на
десния долен крайник на ищеца. При установените увреждания обичайният
основен възстановителен процес, според вещото лице продължавал около 9-12
месеца и към м. 08.2020 г. било настъпило много добро функционално
възстановяване на ставите на десния долен крайник, но все още персистирал
минимален функционален дефицит, който по мнението на кинезитерапевт
създавал пречки при някои дейности от ежедневието. При извършения личен
преглед от страна на вещото лице, ищецът продължавал да се оплаква от
ограничени движения в десните глезенна и колянна стави. При такива
счупвания на десния долен крайник, каквито са установени при Т. Н. било
8
обичайно да не настъпи пълно функционално възстановяване и да остане
минимален функционален дефицит в засегнатите стави. B дясното бедро
останали метални тела, които не се предвиждало да бъдат отстранени. B
дясната глезенна става също останало едно метално тяло (винт). В съдебното
заседание вещото лице пояснява, че към м. май 2024 г. не е настъпило пълно
функционално възстановяване в движението на десния долен крайник на Н.,
дори се отчитало влошаване на състоянието му спрямо 2020 г., когато е
извършвано раздвижването му. В момента има по-ограничени движения в
глезенната става и в колянната става. Поради липса на достатъчно данни и
неизвършен съдебномедицински преглед на ищеца, при който подробно да се
опишат външните травматични увреждания, вещото лице не може да направи
обоснован категоричен извод, дали при процесното ПTП пострадалият е бил с
правилно поставен предпазен колан. Категоричен е обаче, че установените
травматични увреждания могат да бъдат получени както с правилно поставен,
така и без правилно поставен предпазен колан, макар да не може да се
направи детайлна диференциация кое увреждане точно от кой детайл на
автомобила е получено. Експертът приема, че всички установени увреждания
по ищеца могат да бъдат получени от съприкосновение с детайли от
деформираното навътре и счупено арматурно табло, намиращо се пред водача
на автомобила, ведно с волана и въздушната възглавница, отворила се от него.
Няма данни Т. Н. да не е спазвал медицинските предписания на лекарите,
провеждал е стационарна и амбулаторна рехабилитация и физиотерапия,
включваща три болнични пролежавания и тридесет амбулаторни
терапевтични сесии (2 пъти седмично за около 6 месеца) в рамките на общо 10
месеца – от м. 10.2019 г. до м. 08.2020 г., което съществено е допринесло за
функционалното му възстановяване.
За установяване на обстоятелствата относно вината на водачите и
механизма на ПТП от 09.09.2019 г., е назначена автотехническа експертиза.
Вещото лице дава заключение, че произшествието е настъпило в прав участък
на пътя, с лек десен завой с радиус 630 метра и с видимост напред и назад над
150 метра. B края на пътната отбивка преди излизане на главния път се
намирал пътен знак „Б2“, стоп линия и знак „Г2“, задължаващ движение на
ППC само надясно, в посока гр. Р.. При излизане от отбивката видимостта
наляво била ограничена до 40 метра, като в банкета имало тьнкостеблени
дървета и храсти с височина до 2 метра. Видимостта от стоп линията на
9
кръстовището заставайки на 1 метър надясно от левия край на платното с лице
към главния път била около 100 метра в посока гр. В., гледано към осовата
линия между двете ленти в посока на движение гр. Р.. Вещото лице
определило мястото на удара по дължина на пътя в посока гр. В. на около 1
метър след ОР, по ширина на пътното платно около 1,5 м вляво от базовата
линия – десния ръб на пътното платно в посока гр. В., изцяло в лентата за
насрещно движение на състава от превозни средства (ТИР). От
доказателствата по делото вещото лице е извело извод, че не e имало
съприкосновение между л. а. ,,БМВ 320 Д“ с рег. № P **** КК и лек
автомобил л. а. „Мицубиши Паджеро“ с рег. № P **** ВР, управляван от Б. Б.
при настъпване на процесното ПTП на 09.09.2019 г., а тримата водачи на MПC
са имали възможност да се възприемат взаимно, като видимостта от изхода на
отбивката надясно в посока гр. Р. била около 300 м. Видимостта от дясната
пътна лента, предназначена за движение към гр. Р., към границата между
изхода на отбивката и платното за движение, от която потеглил л. а.
„Мицубиши Паджеро“ била около 100 метра, a към стоп линията – около 40
метра. Няма данни други участници в движението или други препятствия да са
ограничавали тази видимост за водачите на трите МПС. Опасността за
движението за водача на л. а. „БМВ“ е възникнала в момента, когато л. а.
„Мицубиши“ е започнал да навлиза в платното за движение на път I-2 и да му
отнема предимството. Други препятствия по банкета, който граничи с пътната
отбивка били тънкостеблените дървета и храсти с височина около 2 метра,
които ограничавали видимостта между двамата водачи. Скоростта на л. а.
„БМВ 320 Д“, когато водачът му e реагирал на опасността за движението и е
задействал спирачната система на автомобила, била 103 км/час, а отстоянието
му от пресичащия пътните ленти в посока към гр. Р. лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № P **** ВР, управляван от Б. Б., когато ищецът
го е възприел, било около 73,70 метра. Единствената възможност за
предотвратяването на удар от л. а. БMB в л. а. Мицубиши била спасителната
маневра заобикаляне, тъй като ищецът преценил, че не може да предотврати
ПTП чрез спиране, въпреки че е задействал спирачната система на
автомобила, за да избегне челен удар с управлявания от Б. автомобил. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че за тази скорост от около 100 км.
на ищеца, видимостта е била недостатъчна и появата на джип „Мицубиши
Паджеро“ е била в опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван
10
от Т. Н.. От техническа гледна точка вещото лице е приело, че опасност за
движението за ищеца е възникнала в момента, когато л. а. „Мицубиши“ е
започнал да навлиза в платното за движение на път I-2 и да отнема
предимството му за движение. B този момент и при това обстоятелство лек
автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № P **** ВР е представлявал реална
опасност за движението на водача Т. Н.. При движение в дясната лента в
посока гр. Р. ищецът е могъл да възприеме опасността от 40-60 метра в
зависимост от разположението му в лентите за движение в посока към гр. Р.. B
конкретния случай водачът Б. Б. е нарушил пътните знаци „Б2“ и ,,Г2“,
последният задължаващ движение на ППC само надясно в посока гр. Р. и е
създал опасност за движението, като тези негови действия представляват
непредвидима опасност за водача Н.. Опасната зона за спиране на л. а. „БМВ“,
управляван от ищеца при установената за него скорост на движение от 103
км/час, вещото лице е определило на 103,60 метра, а в случай, че ищецът се е
движел с разрешената скорост от 90 км/час, опасната зона за спиране би била
84,60 метра. При сравняване на тази опасна зона за спиране от 84,60 м., при
движение с разрешената скорост, с видимостта на ищеца при движение в
дясната лента в посока гр. Р. към мястото на пресичане на пътните ленти за
движение в посока гр. Р. от 40-60 м., вещото лице извежда извод, че Т. Н. не е
имал техническа възможност да предотврати ПTП дори при движение с
разрешената за този участък скорост. В съдебното заседание пояснява, че дори
и да беше управлявал с позволената скорост от 90 км/ч, нямало да може да
предотврати произшествието чрез спиране, а единствената му техническа
възможност е била да направи опит за заобикаляне на другия автомобил. Той е
успял да заобиколи и това му е била единствената възможност за реакция в
тази ситуация, защото е нямал възможност да мине без да извърши ПТП, така
че действията му от техническа гледна точка били правилни. Основната
техническа причина за възникване на процесното ПTП е поведението на
водачите на MПC – водачът на л. а. ,,Мицубиши Паджеро“ с рег. № P **** ВР
Б. Б. е нарушил ЗДвП, а водачът на л. а. „БMB 320 Д“ с рег. № P **** КК Т. Н.
се е движил с превишена скорост. Предпазните колани на процесния л. а. БMB
по технически данни били инерционни, с триточково окачване към купето на
автомобила и c механичен блокиращ механизъм, който сработвал при
действието на инерционните сили напред върху тялото на пасажерите. Лекият
автомобил на ищеца не е имал съприкосновение с околни предмети, а след
11
заобикаляне на навлезлия в неговата лента за движение л. а. „Мицубиши
Паджеро“, той навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно
под ъгъл (кос челен удар) с товарен автомобил влекач „Ивеко“ с рег. № В ****
РН c полуремарке, управляван от Д.И., при скорост на влекача около 58
км/час. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара била около 55
км/час, а върху тялото на водача на лекия автомобил действали големи
инерционни сили основно напред, съчетано със странични сили от въртене на
автомобила около масовия му център след удара. B резултат на предприетата
спасителна маневра Т. Н. загубил напречна устойчИ.ст и контрол при
движението на автомобила и причинил ПТП c ТИP-a. Навлизането на л. а.
,,Мицубиши Паджеро“ на пътя било внезапно, при грубо нарушение на ЗДвП
и не е имало друга техническа възможност за предотвратяване на удар между
двата автомобила. Действията на водача Н. в първия етап от ПТП били
правилни от техническа гледна точка, а загубата на напречна устойчИ.ст при
движението на автомобила се дължало на нарушеното сцепление на ходовите
колела с пътната настилка при възникване на големи странични инерционни
сили. Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че при изпълнение на
маневра заобикаляне, което той приема за технически правилно, ищецът е
навлязъл с десните колела частично в банкета и по тази причина сцеплението
между левите и десните колела се различава и затова е настъпило завъртане на
автомобила. Нормалната реакция на водача в този момент е да неутрализира
това завъртане с волана и частично – със спирачната система, а при него след
като е извършил заобикалянето, е изгубил контрол върху автомобила.
Експертът е категоричен, че ако Н. не е бил напуснал пътното платно, а се е
задържал на пътната настилка, е нямало да се получи нарушаване на
устойчИ.то му праволинейно движение. Това е техническото обяснение, за да
загуби устойчИ. праволинейно движение – той е стъпил частично с десните
колела на банкета и коефициентът на сцепление с десните колела е два пъти
по-нисък отколкото на левите колела и ако е започнал вече да задейства
спирачната система, автомобилът автоматично отива наляво – това, което е
станало. Частичното навлизане в банкета било наложено от ситуацията и не е
грешка на водача. Според вещото лице при установената скорост на движение
от 103 км/час ищецът не е имал техническа възможност да предотврати удара
в т. а. „Ивеко“, но е имал такава възможност при движение с разрешената
скорост от 90 км/час.
12
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените СМЕ и
АТЕ, като компетентни, пълни и обосновани.
В подкрепа твърденията на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, са разпитани свидетелите Р. А. Н.а – м. на ищеца и
Н.Л.С. – б. на ищеца. Св. Н.а изнася данни за интензитета на болките и
притесненията вследствие причинените му телесни увреждания от процесното
ПТП. Когато й съобщили за катастрофата, като всяка м. била в шок. Отишла
веднага в „Спешно отделение“, където гледката била страшна, на бедрото се
виждала счупената кост. Наложило се да напусне работа и да остане като
придружител, за да се грижа за сина си, защото бил изцяло неподвижен. Около
три месеца продължил периода, в който не можел да се грижи сам за себе си,
защото бил само на легло, не можел да става, успявала само до тоалетна да го
заведа с патерици. Изпитвал много болки, вечер почти не можел да спи, пиел
успокоителни и дори вдигнал кръвно заради катастрофата. Ходел на
физиотерапии и на лечения и след година започнал да използва само една
патерица. Едва през 2021 г. започнал работа, но само в седнало положение, а
не физическа. И в момента не бил здрав и не можел да работи физическа
работа, заради болките в крака и кръста, а когато вървял накуцвал и стоял
изкривен. Гледал да е седнал и да си почива, когато има болки. По време на
престоя в болницата го посещавали психолози, но все още бил стресиран от
преживяното и притеснен, когато шофира. При влизане в колата го правел на
една страна, с изпънат крак, защото не можел да си сгъне напълно десния
крак. По време на лечението и после в къщи не искал да се среща с никого, не
искал да контактува с никого, бил затворен в себе си от преживения стрес.
Започнал да излиза навън след петия/шестия месец, но го правел насила и
бързал да се прибере, било му неудобно, заради патериците и куцането. Св.
Селимов твърди, че като се прибирал от работа, видял колата на Т. Н., метната
в храстите, това било преди разклона за с. Б., където и двамата живеели.
Веднага отишъл на работното място при м. му и й казал, че Т. е катастрофирал,
защото познал колата. С Т. се видяли след като излязъл от болницата, след
около месец-до 40 дни. Свидетелят му се обаждал по телефона, но той бил
много уплашен и не искал да разговаря с никого. Решили с други приятели да
го разведрят, но той нямал желание да вижда никого, защото се притеснявал,
че ще му задават въпроси за произшествието, а не искал да си спомня за него.
Според свидетеля, имало голяма промяна в Т. – бил доста стреснат, уплашен и
13
притеснен, все едно бил друг човек. Шофирал много притеснително, спирал
много преди пешеходна пътека, личало му, че е много стресиран, а преди
катастрофата шофирал по-спокойно. Когато влизал в колата, му правело
впечатление, че се свива по странен начин, защото казвал, че го боли кръста и
крака и не можел да седне нормално. Имало разлика и в походката му –
посуквал се, когато върви, не можел добре да се отпусне на десния крак. По
време на произшествието Т. бил безработен, в момента работел, но не можел
да върши физическа работа. Работел като представител на хотели, въпреки че
искал да е представител на автомобилни части и масла, но не можел да се
занимава с товаро-разтоварване на стоките.
Съдът намира, че показанията на свидетелите, преценени и от аспекта на
възможната заинтересованост на св. Н.а, следва да се кредитират напълно,
като безпротИ.речиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените
доказателства и от експертизите по делото.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД –
деяние, вреди, протИ.правност, причинна връзка и вина, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им. Исковете са за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. Съдът счита, че са доказани всички елементи от състава
на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД. Писмените и гласните
доказателства по делото, както и заключенията по приетите съдебно-
медицинска и автотехническа експертизи потвърждават наличието на
причинно-следствена връзка между протИ.правното деяние на деликвента и
настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалия. В тази
14
връзка, неоснователни са наведените в отговора на исковата молба
възражения относно механизма на ПТП и възникване на описаните в исковата
молба вреди като резултат от същото. Въз основа на констатациите на вещото
лице по АТЕ, съдът намира за установен по безспорен начин механизма на
настъпване на ПТП и ролята на участниците в него, както и че ударът с т. а.
„Ивеко“ е бил непредотвратим. Произшествието е настъпило на път I-2 в прав
участък на пътя, с лек десен завой. Лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с
рег. № P **** ВР, управляван от Б. Б. бил на пътна отбивка на главния път, на
която се намирал пътен знак „Б2“, стоп линия и знак „Г2“, задължаващ
движение на ППC само надясно, в посока гр. Р.. Същият започнал да навлиза в
платното за движение на път I-2 и да отнема предимството за движение на
управлявания от ищеца автомобил, което е представлявало реална опасност за
движението на Т. Н.. Водачът Б. Б. е нарушил пътните знаци „Б2“ и ,,Г2“,
последният задължаващ движение на ППC само надясно в посока гр. Р., с
което е създал опасност за движението, като тези негови действия са
представлявали непредвидима опасност за ищеца. След заобикаляне на
навлезлия в неговата лента за движение л. а. „Мицубиши Паджеро“, ищецът
навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно под ъгъл (кос
челен удар) с товарен автомобил влекач „Ивеко“. Опасната зона за спиране на
л. а. „БМВ“, управляван от ищеца при установената за него скорост на
движение от 103 км/час била 103,60 м, в случай, че ищецът се е движел с
разрешената скорост от 90 км/час, опасната зона за спиране би била 84,60 м, а
отстоянието му от пресичащия пътните ленти в посока към гр. Р. лек
автомобил „Мицубиши Паджеро“, когато ищецът го е възприел, било около
73,70 метра. Следователно, единствената възможност да се предотврати удар
между л. а. БMB в л. а. Мицубиши, е била спасителната маневра заобикаляне,
но не и спиране. При изпълнение на маневрата заобикаляне, което е
технически правилно, ищецът е навлязъл с десните колела частично в банкета,
при което сцеплението между левите и десните колела се различавало и
настъпило завъртане на автомобила и навлизане в лентата за насрещно
движение. Отделно от това, не бяха събрани доказателства в подкрепа на
твърденията на ответното дружество, че пострадалият е управлявал
автомобила без поставен предпазен колан, а напротив – вещото лице е
категоричен, че установените травматични увреждания могат да бъдат
получени както с правилно поставен, така и без правилно поставен предпазен
15
колан.
Видно от заключението на СМЕ, в резултат на пътнотранспортното
произшествие на ищеца са причинени неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, изразяващи се в
множество увреждания, подробно описани от вещото лице, причинено е
разстройство на здравето временно опасно за жИ.та. Както е посочено в
заключението, на ищеца било проведено 19-дневно болнично лечение,
включващо диагностични изследвания, консултативни прегледи, три
оперативни интервенции под обща интубационна анестезия, интензивно
лечение и медикаментозно лечение. От същото заключение се установява, че
през м. 10, м. 12.2019 г. и м. 01.2020 г. са провеждани болнични лечения,
включващи рехабилитация, физиотерапия и медикаментозно лечение, а през
м. 12.2019 г. и м. 10.2020 г. са извършени две оперативни интервенции за
изваждане на метални тела, като са провеждани и диагностични изследвания,
консултативни прегледи и медикаментозно лечение. За периода м. 02 – м.
08.2020 г. ищецът е провел общо 30 терапевтични рехабилитационни сесии в
амбулаторни условия. Изложеното напълно оборва възраженията на
ответника, че ищецът не е провеждал предписаното му лечение, както и
задължителната рехабилитация и физиотерапия, с което в значителна степен
бил допринесъл за интензитета и продължителността на болките и
страданията. По време на болничния престой ищецът е бил зависим изцяло от
чужда помощ, поради състоянието си. След изписването му за период около
20 дни бил с ограничени движения на двете тазобедрени стави, дясна колянна
става, лява длан и пръсти, което налагало леглови режим и също го поставяло
в зависимост от чужда помощ. Към настоящия момент не само не е настъпило
пълно функционално възстановяване в движението на десния долен крайник
на ищеца, но дори вещото лице при личния преглед е отчело влошаване на
състоянието му спрямо 2020 г., когато е извършвано раздвижване.
Изложеното обуславя ангажиране отговорността на ответника, налице
са всички материалноправни предпоставки за уважаване на исковете.
Сочените вреди следва да се възмездят съобразно критерия за справедлИ.ст по
чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени
вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедлИ.ст и общото икономическо състояние
на обществото (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Съдът при
16
отчитане на вида на уврежданията, довели до множество травми и свързаните
с тях усложнения, интензивните болки и страдания при настъпване на
уврежданията и през време на провеждане на оперативните лечения,
продължаващите такива през останалата част от възстановителния период и
понастоящем, дългият период на възстановяване – около 9-12 месеца,
влошаване на състоянието спрямо 2020 г., когато са провеждани
рехабилитационни дейности, психологическите неудобства от преживяното и
необходимостта от чужда помощ при извършване на действия от ежедневието,
както и младата, трудоспособна възраст на ищеца, намира, че следва да му
бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в
размер на 100 000 лева. Съдът счита, че така определеното обезщетение е
съобразено с характера и степента на засягане на неимуществената сфера на
ищеца, а също и с принципа на справедлИ.стта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Искът за неимуществени вреди се явява доказан до този размер.
Претенцията за имуществени вреди в общ размер на 500 лв. е изцяло
основателна, като от представения договор за правна защита и съдействие от
19.09.2019 г. е видно, че за осъщественото процесуално представителство
ищецът е платил изцяло и в брой горната сума, което отбелязване има
характер на разписка. Тези разходи за процесуално представителство на
пострадал от ПТП по образуваното досъдебно производство са в пряка
причинна връзка с деликта.
Същевременно по делото се установи, че пострадалият Т. Н. като
участник в движението е допуснал нарушение на пътните правила, като е
управлявал автомобил „БМВ 320Д“ с несъобразена с конкретните пътни
условия скорост. При установена скорост на движение от 103 км/час, ищецът
не е имал техническа възможност да предотврати удара в т. а. „Ивеко“, но е
имал такава възможност, ако се е движел с разрешената скорост от 90 км/час.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, ако беше управлявал
автомобила с разрешената за пътния участък скорост за движение. Поради
тази причина съдът намира, че поведението на пострадалия се намира в
причинна връзка с произшествието и обективно е допринесло за настъпване
на вредните последици, поради което е налице основанието по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на
17
участниците в движението, съдът приема принос на пострадалия от 10 %, с
колкото следва да се намали дължимото обезщетение. С оглед извода на съда
за съпричиняване, определените по-горе обезщетения за неимуществени
вреди от 100 000 лв. и за имуществени вреди от 500 лв. подлежат на
намаляване с 10 %, поради което исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени
от Т. С. Н., са основателни за сумата от 90 000 лева и съответно – 450 лв. От
така определения размер на неимуществените вреди следва да се приспадне
вече изплатеното от ответника обезщетение в размер на 20 000 лв.
Следователно, искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан
до размера от 70 000 лв., а над този размер до претендирания 144 000 лв.
претенцията следва да се отхвърли.
Върху главницата за имуществени и неимуществени вреди се дължи
законна лихва, считано от датата на отказа на застрахователното дружество да
преразгледа размера на изплатеното обезщетение – 07.04.2023 г. Това е така,
защото от датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо
дали от застрахования или от увредения, съответно от предявяване на
претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата), обезщетението
за забава (законната лихва за забава) се дължи от делинквента на основание
чл. 86 от ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от
застрахователя на основание застрахователния договор. След уведомяване на
застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения,
съответно от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-
ранната дата – в случая това е 16.03.2023 г.) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във
вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят покрива спрямо увредения
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху
обезщетението за собствената си забава. В този смисъл е налице съдебна
практика, напр. Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021
г., I т. о., както и цитираните в него решения, която се споделя и от настоящия
състав. В случая се претендира лихва от 07.04.2023 г. – дата на отказа на
застрахователя да преразгледа размера на изплатеното обезщетение, а не от
по-ранната дата на предявяване на претенцията, поради което следва
претенцията да се уважи, така както е заявена.
18
Ищецът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
уважената част от исковете, съгласно представения списък. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, което е неоснователно. Общият размер на обективно
съединените искове е 144 500 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението е в размер на 10 430 лв., а платеното е в размер на 2 650 лв.
Ищецът е заплатил и държавна такса в размер на 5 003.10 лв. Съразмерно с
уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 3 731.19 лв. Ищецът е претендирал и разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощения адвокат в производството пред
застрахователя в размер 2 650 лв., съразмерно на частично уваженото и
изплатено застрахователно обезщетение, които се отнасят за друго
производство, поради което не се дължат в настоящото. Наред с това, същите
не са включени в списъка по чл. 80 от ГПК, а представянето на списък
представлява конкретизация на искането за присъждане на разноските чрез
изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на
отговорността за разноските.
Ищецът дължи на ответната страна разноски съобразно представения
списък, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 7 190.38 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София, ул. „Света София“ **, ет. 5, ЕИК *********,
представлявано от А.Л. и Р. Д. – и.д., да заплати на Т. С. Н., ЕГН **********, с
адрес с. Б., обл. Р., ул. „Ч.в.“ **, сумата 70 000 лева – обезщетение по чл. 432
от КЗ, намалено поради съпричиняване, за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, причинено от Б.С.Б. на 09.09.2019 г. по път І-2 (Р.-В.), км 21+400 в
посока към гр. Р., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.04.2023
г. до окончателното изплащане и сумата от 450 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие,
намалено поради съпричиняване, ведно със законната лихва, считано от
19
07.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди в размера над 70
000 лв. до 144 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София, ул. „Света
София“ **, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от А.Л. и Р. Д. – и.д., да
заплати на Т. С. Н., ЕГН **********, с адрес с. Б., обл. Р., ул. „Ч.в.“ **
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 3
731.19 лева.
ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София, ул. „Света София“ **, ет. 5, ЕИК *********,
представлявано от и.д. А.Л. и Р. Д., сумата от 7 190.38 лева деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
20