О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година Град
Районен
съд – Дупница състав
на
Година
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от
дело №
по описа за г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Рея уест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Дупница, ул. “Влахина планина” № 2, представлявано от Р.И.,***
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, 2600, ул.
„Самоковско шосе“ № 3, представлявано от Милен Шопов и Мирослав Павлов, с
правно основание чл.266 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор /предаден на куриер на 19.10.2020 г., което се
установява от справка по номера на пратката на
www.econt.com/services/track-shipment/ от ответника, с който се възразява срещу
подведомствеността на иска на съда предвид наличие на арбитражна клауза в
договора, сочен от ищеца като основание за предявяване на иска.
Видно от приложения
към исковата молба договор, той е сключен на 01.02.2018 г. между „Феникс
Дупница“ ООД и „Балканфарма - Дупница“ АД. В чл.23 е уговорено споровете между
страните да се решават от Софийския арбитражен съд при Сдружение „Международна
асоциация за правосъдие и арбитраж“.
С договор за цесия
от 01.06.2020 г. „Феникс Дупница“ ООД е прехвърлило на „Рея уест“ ЕООД
вземането си по посочения договор.
Възражението за неподведомственост на спора на съда поради наличие на арбитражно
споразумение е допустимо да се прави по чл.119, ал.4 ГПК, вр. чл.8, ал.1 от
Закона за международния търговски арбитраж от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба, като установеният срок в случая е спазен.
Договорът между страните, във връзка с
който е сключено и арбитражното
споразумение, има за предмет извършване на дейности с отпадъци, поради
което предметът на делото не попада в предвидените от закона – чл.19, ал.1 ГПК,
изключения за арбитрируемост на спора. Спазени са и
другите предпоставки за действителност на арбитражно споразумение: писмена форма на споразумението; в споразумението е посочена
конкретна арбитражна институция със седалище в Р България, съгласно изискването на чл.19, ал.2 ГПК;
спорът е свързан с договора, тъй като се претендира заплащане на възнаграждение
за извършената работа.
Съществува противоречие в
практиката на ВКС относно обстоятелството, принадлежност ли е арбитражната
клауза и преминава ли върху новия кредитор съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД /в този
смисъл - Решение № 51 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г., II т. о.,
ТК; Решение № 203 от 20.01.2015
г. на ВКС по т. д. № 1300/2014 г., II т. о./.
Становище, че цесията на вземане
не води автоматично до цесия и на арбитражната клауза, е изразено в Решение № 70 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 112/2012 г., I т. о., ТК и др., като излаганите съображения в тези решения са
свързани преди всичко с липсата на изразено съгласие за прехвърляне на
арбитражната клауза от длъжника – изрично в Решение № 44 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 971/2015 г., II т. о., ТК.
В конкретния случай длъжникът се позовава в отговора на иска на арбитражната клауза и следователно е налице неговото
съгласие с прехвърлянето на тази клауза върху новия кредитор.
В подкрепа на становището, че
отношението на длъжника е определящо за запазване на действието на арбитражната
клауза при цесия на вземането, е възприетото в Решение № 127 от 30.07.2018 г.
на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о., ТК и Решение № 195 от 28.05.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2393/2017 г., I т. о., ТК: че макар цесията да е договор
между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата,
които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е
съхраняване на възраженията му, които може да противопостави, по аргумент от
чл.103, ал.3 ЗЗД. Сред тези възражения е и това по чл.119, ал.4 ГПК, предвид
наличието на арбитражна клауза в договора от 01.02.2018 г. между „Феникс
Дупница“ ООД и „Балканфарма - Дупница“ АД.
По изложените
съображения съдът намира, че направеното възражение за неподведомственост е
допустимо и основателно. Спорът не е подведомствен на съда, защото
съществуващата валидна арбитражна клауза в
договора представлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на
иска пред държавния съд, по аргумент от чл.8, ал.1 от
ЗМТА във
вр. с чл.19, ал.1 ГПК.
Съдът следва да
прекрати образуваното пред него дело, като няма задължение или правомощие да
изпрати делото за разглеждане на договорения от страните решаващ орган
/Определение № 213 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 157/2010 г., II т. о.,
ТК/.
При наличието на арбитражно споразумение и възражение на
ответника, съдът се десезира по време на висящността на допустим съдебен
процес, поради което внесената държавна такса не подлежи на връщане
/Определение № 459 от 6.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 226/2012 г., I т. о.,
ТК/.
Инициирането на
съдебен процес от ищеца при несъобразяване с договорената арбитражна клауза
съставлява основание за възлагане в негова тежест на направените от ответника
разноски до прекратяването на производството по делото поради наличие на
относителна отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на неговото
развитие /Определение № 105 от 11.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 975/2012 г.,
II т. о., ТК/. Поради това и предвид направеното искане в писмения отговор, на
основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да се присъди сумата 900 лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение.
Воден
от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1137/2020 г. по описа на ДнРС.
ОСЪЖДА „Рея
уест“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Балканфарма -
Дупница“ АД, ЕИК *********, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: