Р
Е Ш Е
Н И Е №
138
гр. Габрово, 05.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Ваня Григорова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 175 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 189 от 08.06.2018 по гр.д. № 389/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд, е прогласена нищожността на сключения договор за покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 198, т. ІІІ, рег. № 5964, д. № 488 от 23.08.2007 г. на нотариус К., като приема за установено по отношение на В.Ф.Б., ЕГН ********** ***, че сделката прикрива дарение на описаните недвижими имоти с дарител В.Х.Д., ЕГН ********** и надарената С.Б.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 26, ал. 2 , пр. 5 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Отхвърлил е предявения иск за делба на недвижими имоти, предмет на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 198, т. ІІІ, рег. № 5964, д. № 488 от 23.08.2007 г. на нотариус К., като неоснователен и недоказан. Отменил е констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 37, т. VІІІ, рег. № 17194, д. № 1097 от 22.11.2016 г. н нотариус Пл. Д.в частта, с която В.Ф.Б. е признат за собственик на една втора идеална част то описаните в него имоти, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и ТР № 3/2012 г. на ВКС. Осъдил е на разноски.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от В.Б., чрез адв. Св. К. от ГАК. В жалбата твърди, че не е доволен от постановеното решение и го обжалва изцяло. Моли да се отмени и да се постанови ново, с което да се допуснат до делба процесните имоти при два равни дяла - по един за всяка страна, като му се присъдят разноските по делото. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано. Според въззивния жалбоподател неоснователно е уважено възражението на ответницата с равно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 вър. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че сключения договор за покупко-продажба е нищожен, като симулативен, прикриващ договор за дарение и имотът е лична собственост на съделителката С.Д., а не придобит в съпружеска имуществена общност между страните. Счита свидетелските показание, с които се доказва симулативността за недопустими, при липса на начало на писмено доказателство. Посочва, че в постоянната си практика ВКС приема, че по договор за покупко-продажба неучаствалия в сделката съпруг не е трето лице, тъй като придобива права по силата на закона, независимо че не е посочен като купувач, а за да гарантира правата си по прикритата сделка. Участвалите в прикритата сделка лица е следвало да се снабдят с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай, подписани от тях изявления са му непротивопоставими. Свидетелските показания за опровергаване съдържанието на писмен документ, в частност за установяване, че действителните правоотношения между страните по договор за продажба са такива както по договор за дарение са недопустими. Твърдят, че представената декларация няма достоверна дата към 24.08.2007 г., тъй като нотариалната заверка е едва от 14.10.2014 г., когато съпрузите вече са били в процес на развод. Оспорва допуснатите свидетелски показания като средство за разкриване на симулацията, защото няма начало на писмено доказателство. Обратният документ няма сила по отношение на Б., тъй като той не го е подписал, т.е той му е непротивопоставим. Когато е налице другарство и обратния документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни другари. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата С.Д., чрез адв. М.
оспорва въззивната жалба, като моли да не се уважава. Моли да се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да се присъдят разноски.
Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.
Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е иск за делба на недвижими имоти, в първа фаза, по допускането.
За да заведе настоящия иск, ищецът претендира, че е собственик на 1/2 ид.ч. от посочените в нотариален акт за покупко - продажба № 198, т. ІІІ, рег. № 5964, д. № 488 от 23.08.2007 г., придобити по време на брака. С ответницата С.Д. са прекратили брака си с влязло в сила решение № 8 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 858/2014 на СРС. Ищецът е отправил нотариална покана към ответницата да уредят имуществените си отношения с договор за доброволна делба. Моли съда до допусне до делба при равни части процесните имоти. Ищецът се легитимира като собственик и с констативен нотариален акт № 37, т. VІІІ, рег. № 17 194, д. № 1 097 от 22.11.2016 г.
В отговора на исковата си молба, ответницата оспорва собствеността на
ищеца, като представя съглашение по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД от 24.08.2007 г.,
нотариално заверено на 14.10.2014 г., подписано от В.Х.Д. /праводателка по НА №
198/ и С.Б.Д. - Б. /преобретаталка по НА № 198/, с което заявяват, че при
сключване на договора на 23.08.2007 г. е осъществено дарение на имотите. Същото са го съставили и като
"писмено доказателство" по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК. За
доказване на твърденията си са разпитани свидетелите В. Д. и Г. Маркова.
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз
основа на които е приел, че в режим на съпружеска имуществена общност са
придобити процесните имоти. След прекратяване на брака си те са станали съсобственици
при равни права. Относно въведеното възражение с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 5 във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че може да го разгледа в
производството за делба, тъй като се касае за правоотношения между страните,
които са преюдициални спрямо иска за допускане на делба. Позовал се е на
съдебна практика. Приел е, че договорът за продажба е нищожен като симулативен,
което е установено от представения нарочен обратен документ, съставен в деня,
следващ сключването на продажбата. Като е приел нищожността на договора за
покупко - продажба, съдът е отхвърлил предявения иск за делба и е отменил
констативния нотариален акт. Мотивиран така, съдът е произнесъл своя съдебен
акт.
По направените възражения във въззивната жалба настоящият състав намира
следното:
Въззивникът счита, че неоснователно е уважено възражението на
ответницата с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 във вр. с чл. 17,
ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че представения обратен
документ, установява прикрито дарение. Възражението за наличие на симулация е
направено от ответника като защитно средство срещу предявения иск за делба на
имущество, което по силата на закона на това, че е придобито по време на брака,
чрез възмездна сделка е станало съпружеска имуществена общност, а след развода
се притежава в съсобственост от двамата съпрузи.
По договора за покупко-продажба ищеца не е трето лице, тъй като
придобива права по силата на закона, независимо, че не е посочен като купувач.
Симулацията следва да се разкрие между страните по договора и за това е
необходимо тази страна, която въвежда твърдението, да го докаже чрез
"обратно писмо" /Решение № 1192 от 12.12.2008 г. по гр.д .№ 2864/2007
г., ІV гр.о. на ВКС, Решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г., І
гр.о./.
По делото ответницата е представила "обратно писмо", което е
подписано само от нея, но не и от ищеца. Така документът е едностранен и
разкрива волеизявлението само на едната страна и служи като "начало на
писмено доказателство" по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. В този случай е
допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите се
със свидетели. Именно в този случай са допустими свидетелските гласните
доказателства. От разпита на двете свидетелки се установя истинската воля на
праводателя, а именно да дари процесните имоти с прикрита сделка -
покупко-продажба.
Въззивникът оспорва достоверността на датата на съглашението. Същото е
подписана на дата следваща договора за покупко- продажба - 24.08.2007 г., но е
нотариално заверено на 14.10.2014 г., т.е когато страните все още са били
съпрузи. Дарственото намерение е потвърдено от св. Д. и св. М.. Въз основа на
тази данни са разкрити действителните отношения по повод придобиването на
имотите, които сочат на дарение, извършено в полза на единия съпруг, което
изключва съвместния принос.
С оглед диспозитивното начало в процеса е
недопустимо произнасяне на съда по основание, което не е изрично въведено от
ищеца като предмет на производството. Твърдението за нищожност на договора,
поради симулация, е въведено с възражение от ответниците по иска, а не с
предявяване на насрещен иск, поради което по него съдът следва да се произнесе
само в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част. Когато
твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи
произнасяне по иска и в резолютивната част на решението.
По отношение на
разноските.
С оглед изхода на делото, на ответника по въззивната жалба следва
да бъдат заплатени направените разноски в размер на 800,00 лв., за което има представен списък по реда на чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие. На
въззиваемия по жалбата не се дължат разноски.
По изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 189 от 08.06.2018
г. по гр.д .№ 389/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд в частта, с която договорът за
продажба, сключен от В.Х.Д., ЕГН **********, като продавач и С.Б.Д., ЕГН **********
като купувач, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба № 198, т. ІІІ,
рег. № 5964, д. № 488 от 23.08.2007 г. е обявен за нищожен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 189 от 08.06.2018
г. по гр.д .№ 389/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд в останалата му
част.
ОСЪЖДА В.Ф.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на С.Б.Д., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.