№ 1277
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110217497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. П. Г. против Наказателно постановление № КПК-НП-
362/05.11.2024 г., за нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закон за
противодействие на корупцията /ЗПК/. За същото на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК му е
наложена глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се застъпва, че
заема длъжността управител на „М. Ц. Т.“ЕООД от 01.01.2014г. като регулярно е подавала в
срок декларации по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество. Моли да се отмени обжалваното НП.
Жалбоподател е редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява, не сочи уважителни
причини за неявяването си, не изпраща и процесуален представител.
Въззиваема страна се представлява от юрк.Р., моли да се остави молбата на жалбоподател
без уважение и се потвърди издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Не е представила писмени бележки.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимирано лице, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/ е влязъл в сила на 06.10.2023г., към който
1
момент жалбоподател вече е заемала длъжността управител на „М. Ц. Т.“ЕООД. Като това
обстоятелство намира подкрепа в писмо на кмета на Община Тервел, където е посочено, че
към дата 06.10.2023г., жалбоподател е управител на „М. Ц. Т.“ЕООД.
Св. Д. извършил проверка на получените и вписани в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПК да подават декларации за
имущество и интереси. Свидетеля установила, че жалбоподател не е подал встъпителна
декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в
едномесечен срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023 г. Свидетеля заявява, че
жалбоподател е заемала длъжността и преди влизане в сила на ЗПК, като АУАН е съставен в
отсъствие на жалбоподател, като е изпратен за връчване чрез община.
На основание чл.44, ал.1 ЗАНН са депозирани и възражения от страна на жалбоподател Г..
Въз основа съставения АУАН при идентично фактическо описание на нарушението
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
115, ал. 1 ЗПК наложил на жалбоподател глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста / лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетел Д. и писмени – приложени по делото.
Показанията на свидетеля Д. касаят обстоятелства относно извършената проверка факти и
относно обстоятелствата по съставянето на АУАН. Като същите следва да се приемат като
обективни и кореспондиращи с писмените доказателства приложени по делото.
Съдът приема за безспорно установено, че към момента на влизане в сила на ЗПК
06.10.2023г.жалбоподател К. П. Г. е заемал длъжността управител на „М. Ц. Т.“ЕООД. При
така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съставеният АУАН и оспорваното Наказателно постановление са издадени от компетентни
органи, в предвидените от закона съдържание и форма, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, като съдържат конкретно описание на твърдяното
нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация.
Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и
изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София, където подаването на
декларацията е било дължимо. Даденото от страна на наказващ орган фактическото
описание на извършено нарушение е в кореспонденция и с дадената цифрова квалификация
на нарушение по ЗПК.
Съдът приема прие, че в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото
на защита на жалбоподател и да се явяват основания за отмяна на санкционния акт.
Съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като наказващ орган е
допуснал неправилно приложение на материалния закон. А това е така, тъй като в хода на
съдебно дирене безспорно се установи, че жалбоподател към 06.10.2023 г. /датата на влизане
2
в сила на ЗПК/ е бил заемал длъжността управител „М. Ц. Т.“ЕООД. Безспорно
жалбоподателя е имал качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла
на чл. 6, т. 50 ЗПК, с влизане в сила на ЗПК за жалбоподател не е възникнало задължение по
чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК, тъй като подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е
дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от
влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от предходен
момент вливане в сила на разпоредбите на ЗПК. Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т.
1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е извършено от жалбоподател от обективна и
субективна страна.
В преходните и заключителни разпоредби на параграф 4 от ЗПК е посочено, че задължените
лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не
подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават
декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52. Което мотивира
съдът да приеме, че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което се
явява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноски по делото,
тъй като това не е било поискано от съда в установения от закона срок.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КПК-НП-362/05.11.2024 г., за нарушение по чл. 52,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/, с което на
жалбоподател К. П. Г. на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК е наложена глоба в размер на 1 200
/хиляда и двеста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3