№ 1972
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110115638 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. С. С., ЕГН **********, в
качеството на майка и законен представител на децата А. А. А., ЕГН **********, род. на
17.07.2016г. и А. А. А., ЕГН **********, род. на *********, всички с адрес:
**************, срещу А. А. А., ЕГН **********, адрес: ************6, осъдителни
искове с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на присъдената в полза на децата А.
и А. месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.дело №
14349 по описа на ВРС за 2020 г., както следва: определеният размер на издръжката от 200
лева да се увеличи на 400 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 09.12.2024г., с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: от определянето на
първоначалната издръжка е изминал период от време, през който трайно и съществено се
изменили условията, при които е определена. Календарната възраст на децата е напреднала,
а с това и нараснали необходимите за тяхното отглеждане разходи. Необходими са
допълнителни средства за образование и извънкласни дейности, с оглед на това, че едно от
децата вече посещава училище, а за другото това предстои през 2025г.. Затова, при
променените обстоятелства и доходите на ответника, заплащането на претендирания размер
на издръжката е в неговите възможности. Моли за положително произнасяне по предявения
иск.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131
ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище за
неоснователност на исковете за размер над 300 лева. Твърди, че претендираният размер на
издръжката не съответства на реализирания от бащата доход и нуждите на децата. Твърди,
че очаква дете, за което следва също да полага грижи и предоставя средства за издръжка.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че Т. С. С. и А. А. А. са родители на
1
децата А. А. А., ЕГН **********, род. на 17.07.2016г. и А. А. А., ЕГН **********, род. на
*********. Това се установява и от приложените Удостоверения за раждане /л.5-6/.
С влязло в сила решение по гр.д. № 14349/2020г. по описа на РС-Варна, А. А. А. е
осъден да заплаща в полза на децата А. и А. месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко.
От представените служебни бележки, приложени на л.7-8 от делото се установява, че
детето А. е записано в дневна форма на обучение във втори клас през учебната 2024/2025г. в
ОУ С.С.К.М., с. С.О. детето А. е записана в ДГ Щ.д., база с. Ш. за учебната 2024/2025г..
От приложената на л.27 от делото справка от НБД Население се установява, че
ответникът няма други ненавършили пълнолетие деца.
От представената информация от Агенция по вписвания, НОИ и НАП се установява,
че на името на ответника липсват вписвания. Налице са данни, предоставени от КАТ, че
ответникът притежава МПС.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при
наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен
размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание
чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни
съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка
родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на децата до иницииране на
настоящото производство е изминал период от четири години, през който период неминуемо
са настъпили изменения в нуждите на децата, при които е присъдена предходната издръжка,
с оглед възрастта и променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата
възраст, е нараснала и нуждата от облекло, храна и други текущи разходи от ежедневието на
децата. Необходими са и повече средства за учебни помагала и учебни и извънучебни
мероприятия, с оглед по-голямата възраст /А. предстои да посещава училище през учебната
2025/2026г./. Несъмнено децата имат нужда от средства за образование, което е предпоставка
и база за неговото пълноценно развитие. Предвид изложеното следва да се приеме, че е
налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размерът на
досегашната издръжка, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по
основание.
Извън горното, съдът взе предвид и обстоятелството, че нормативно установеният
минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата,
към настоящия момент възлиза на 269.25 лева.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителят дължи издръжка
независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Не са
налице данни за реализирани от ответника доходи. Същият е в трудоспособна възраст, без
данни за здравословни проблеми. Ответникът няма задължения за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца. Що се отнася до нуждите на децата, съдът приема, че децата
имат присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни
занимания. Не се установиха специфични нужди на децата, които тяхната възраст.
При така преценените потребности на децата А. и А., възможностите на страните,
съдът определя месечна издръжка платима от бащата в размер на 320 лева за всяко дете.
Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за
ответника.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 09.12.2024г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
2
падеж 10-то число на месеца, за който се дължи.
С оглед изложеното съдът намира, че исковете са основателни в посочените размери,
до които следва да се уважат, като за разликата над 320 лева до предявените размери от 400
лева подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати общо
върху увеличения размер на издръжката държавна такса в размер на 345.60 лева.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК всяка от страните има
право на разноски. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за основателно,
като размерът на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника следва да се
редуцира до сумата 1000 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата 600 лева
адвокатско възнаграждение и 25 лева заплатена държавна такса, а на основание чл.78, ал.3
ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата 400 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.д. № 14349 по описа на ВРС за 2020 г.
издръжка, дължима от А. А. А., ЕГН **********, адрес: ************6, в полза на детето
А. А. А., ЕГН **********, род. на 17.07.2016г., чрез неговата майка и законен представител
Т. С. С., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200 лв. /двеста лева/ на 320 лв. /триста
и двадесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.12.2024г., с падеж
до 10-то число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване,
на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК, платима чрез И. или пощенски запис, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 320 лева до предявения размер от 400 лева, като
неоснователен.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.д. № 14349 по описа на ВРС за 2020 г.
издръжка, дължима от А. А. А., ЕГН **********, адрес: ************6, в полза на А. А. А.,
ЕГН **********, род. на *********, чрез неговата майка и законен представител Т. С. С.,
ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200 лв. /двеста лева/ на 320 лв. /триста и
двадесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.12.2024г., с падеж
до 10-то число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване,
на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК, платима чрез И. или пощенски запис, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 320 лева до предявения размер от 400 лева, като
неоснователен.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, адрес: ************6 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 345.60 лева
/триста четиридесет и пет лева и 0.60 ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
3
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, адрес: ************6 ДА ЗАПЛАТИ на Т. С.
С., ЕГН **********, адрес: **************, сумата в размер на 625 лева /шестстотин
двадесет и пет лева/, направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. С. С., ЕГН **********, адрес: ************** ДА ЗАПЛАТИ на А. А.
А., ЕГН **********, адрес: ************6, сумата в размер на 400 лева /четиристотин
лева/, направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4