РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА гр. дело № 8087 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Б.В.И.Г.“ АД срещу Решение № 87974 от 09.04.2019 г. по
гр.д. № 4434/2018 г. на Софийския районен съд, с което дружеството е осъдено да
заплати на С.Г.Ц., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 5760 лева -
застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил „Пежо 607” с
рег.номер ******, вследствие на настъпило на 24.08.2017 г. пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Мерцедес С500” с рег.номер ******, предявена като
частична претенция от общата сума 8000 лева, ведно със законната лихва от
датата, на която бъде представено на „Б.В.И.Г.“ АД удостоверение, от което да е
видно, че регистрацията на лек автомобил „Пежо 607” с рег.номер ****** е
прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1360,40 лева - съдебни разноски.
В
жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел заключението на вещото лице М., като се сочи, че СРС е
следвало да назначи повторна съдебно-автотехническа експертиза, каквото искане
било направено от ответното дружество и оставено без уважение от
първоинстанционния съд. Твърди се, че заключението на вещото лице М. е
необосновано, доколкото са налице противоречия между заявеното в писменото
заключение и заявеното в откритото съдебно заседание. Излагат се съображения,
че от събраните по делото доказателства се установява, че в процесния случай е
налице изключен от застраховката застрахователен риск. В тази връзка се
посочва, че застрахованият е управлявал л.а. „Пежо 607“ с рег. № ******с много
над разрешената скорост, което по естеството си представлява груба небрежност,
което на основание т. 1.4 от раздел X „Общи изключения“ от общите условия по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ е изключен застрахователен риск. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне в цялост на предявения иск.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата С.Г.Ц. е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който се излагат съображения за неоснователност
и недоказаност на същата. Въззиваемата счита, че по делото – от заключението на
вещото лице М. и свидетелските показания – се установява механизма на
настъпване на ПТП. Излагат се и доводи,
че правилно СРС се е кредитирал заключението по повторната експертиза като
по-задълбочено и пълно. Счита, че по делото е изяснено, че щетите са настъпили
именно следствие на реализираното на 24.08.2017 г. ПТП, поради което
застрахователят е следвало да заплати обезщетение. С отговора на въззивната жалба се моли съдът
да остави същата без уважение и да потвърди първоинстанционното като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийският
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес
от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от С.Г.Ц.
срещу „З.Б.В.и.г.“ АД за сумата 5760 лева /след допуснато изменение с
определение от 18.01.2019 г./, предявен като частичен от общия размер от 8000
лева.
Твърди
се, че на дата 24.08.2017 г. около 20:20 ч. в гр. София, в района на
кръстовището на ул. Копринарска и ул. Нешо Бойчев настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил „Пежо 607”, собственост на С.Ц., и лек
автомобил „Мерцедес С500” е peг. № ******, реализирано по вина на водача на лек
автомобил „Мерцедес С500”, който не се съобразил с пътен знак Б1 и ударил
правомерно движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Пежо 607”. Тъй като лекият
автомобил „Пежо 607“ бил застрахован при ответника, е отправена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, но с писмо от 18.09.2017 г.
неправомерно застрахователят отказал да заплати обезщетение.
Основателността
на претенцията на ищеца в първоинстанционното производство предполага
съществуването и установяването в хода на процеса на следните предпоставки –
наличие на валидно застрахователно правоотношение по което ищецът е
застрахован, а ответникът застраховател; в периода на застрахователното
покритие на договора да е настъпило застрахователно събитие, покрито от
застраховката; застрахованият да е уведомил застрахователя за това;
застрахователят да не е изплатил обезщетение.
По
делото не се спори, а и това се установява от застрахователна полица 5С086323
със срок на валидност от 19.06.2017 г. до 18.06.2018 г., че към датата на
процесното ПТП лек автомобил „Пежо 607” е бил застрахован от С.Г.Ц. по договор
за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт”.
Не
се спори между страните, а и това се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че С.Ц. е отправила претенция за изплащане на обезщетение на
25.08.2017 г., като застрахователят с писмо от 18.09.2017 г. е отказал да
заплати обезщетение, тъй като след запознаване с документацията по делото и
назначаване на частна експертиза, е приел, че уврежданията на автомобила не са
резултат от твърдяното ПТП.
В
представения протокол за ПТП № 1652250 от 24.08.2017 г., е посочено, че на 24.08.2017
г. около 20:20 ч. лек автомобил „Мерцедес С 500”, е рег.№ ******се движи по ул.
„Копринарска” и на кръстовището е ул. „Нешо Бойчев”, при наличието на пътен
знак Б-1, водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак Б-3
лек автомобил „Пежо 607”, с рег.№ *****.
Настоящият
състав намира, че именно описаният в протокола механизъм е механизмът на
настъпване на ПТП-то. Действително в тази част протоколът за ПТП не е официален
удостоверителен документ, доколкото съставителят не отразява възприети от него
факти от обективната действителност. Описаният в протокола механизъм се
потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. Макар съставителят на
протокола св. Кръстев в разпита си да е заявил, че не може да си спомни
събитията, същият е потвърдил, че е съставил протокола и че написаното е
отговаряло на истината. От показанията на водача на л.а. „Пежо“ К.А.П.пък се
установява, че на кръстовище в кв. „Орландовци“ е реализирано ПТП, като водачът
на л.а. „Мерцедес“, сив на цвят, gо ударил вдясно,
след което лекият автомобил се завъртял и се ударил в травопост. Свидетелят
споделя, че вредите на л.а. „Пежо“ са били от ляво и дясно и в значителна
степен по-големи от тези на л.а. „Мерцедес“. По делото липсват доказателства,
въз основа на които да се направи различен извод относно начина на настъпване
на процесното ПТП. Вещите лица и в трите депозирани заключения по допуснатите съдебно -
автотехнически експертизи /първоначална; повторна и тройна/ са се обединили
около това, че механизмът на ПТП е отразеният в протокола за ПТП, както и
възприетият от настоящата съдебна инстанция.
В
протокола са отразени и видимите щети по превозните средства, като за лек
автомобил „Пежо 607”, с рег.№ ******това са: предна дясна врата; задна дясна
врата; дясна колона; десен фар; предно челно стъкло; задна броня; заден десен
калник; десен стоп и таван. В тази част протоколът за ПТП представлява
официален удостоверителен документ, доколкото съставителят – длъжностно лице,
упражняващо правомощията, възложени му по закон, е отразило възприето от него
обстоятелство. Съдът е обвързан да приеме, че към момента на съставяне на
протокола за ПТП са били налице посочените в протокола видими щети.
Ищецът
обаче следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
твърдените щети са настъпили именно вследствие на процесното ПТП, така че да
бъде изключена всяка възможност същите да са били причинени по друг начин.
Именно по този въпрос са налице разнопосочни данни по делото.
Според
заключението на вещото лице Д.механизмът на ПТП е отразеният в протокола за
ПТП, но е налице противоречие между степента на увреждане на л.а. „Пежо“ и
степента на увреждане на л.а. „Мерцедес“. Вещото лице заявява, че в случая
следва да се приеме, че е имало предхождащ сблъсък на л.а. „Пежо“. Изводите си
вещото лице е направило след анализ на предполагаемите скорости на
автомобилите, като в съдебно заседание вещото лице пояснява, че л.а. „Мерцедес“
се е движел със скорост около 20 км.ч., при каквато скорост не биха могли да
настъпят такива увреждания на ударения автомобил. Според вещото лице не може да
бъде направено разграничение на вредите, причинени от процесното ПТП и вредите
на автомобила, които вече са били налице. Доколкото фаровете на л.а. „Мерцедес“
са здрави, вещото лице е направило извод, че ударът между автомобилите не е бил
толкова тежък, че да причини всички отразени върху процесния лек автомобил
повреди.
Според
заключението по назначената повторна съдебно-автотехническа експертиза
настъпилите вреди, чието обезщетяване се претендира, са с такъв характер, че
може да бъдат причинени по описания механизъм. Вещото
лице обяснява по-тежките повреди за л.а. „Пежо“ от обстоятелството, че е
значително по-лек от л.а. „Мерцедес“.
Според
заключението по назначената по искане на въззивника в хода на въззивното
производство тройна съдебно-автотехническа експертиза отразените вреди не могат
да бъдат причинени от ПТП с механизъм, посочен в протокола и скицата към него.
За да достигнат до този извод вещите лица са взели предвид техническите
характеристика на автомобилите, снимките на щетите по автомобилите, приложени
по делото, както и изчислената скорост, с която според вещите лица се е движел
автомобила.
Настоящият
състав намира, че въз основа на събраните доказателства не може да се приеме с
категоричност, че вредите на автомобила са в причинна връзка с процесното ПТП.
Две от заключенията по назначените експертизи изключват възможността вредите да
са настъпили по механизма, описан в протокола. Вещите лица са изложили мотиви
за своите изводи, като са взели предвид характеристиките на автомобилите,
описаните увреждания, характеристиките на мястото на произшествието, скоростта
на движение. Вещите лица са направили и симулация на удара и са взели предвид
краш-тестове при странични удари. Следва да се посочи, че независимо че
скоростта, изчислена от вещите лица по назначената тройна
съдебно-автотехническа експертиза е значително по-висока от тази, която е
възприета от вещото лице Динчев, вещите лица са достигнали до идентични изводи
досежно липсата на причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Действително в заключението си вещото лице М. е изразил противоположна позиция,
като е приел, че щетите по л.а. „Пежо“ са в резултат на настъпилото ПТП, но
това не обосновава различен извод. Предвид изводите на четирима от назначените
специалисти в областта за липса на причинно – следствена връзка между повредите
на л.а. „Пежо“ и процесното ПТП, не може да се приеме, че ищецът е установил
при условията на пълно и главно доказване, че твърдените щети на автомобила, са
били причинени от удара с л.а. „Мерцедес“, с рег. № ******, че именно те са
закономерна, естествена, необходима, присъща последица (при необходимата
причинно-следствена връзка).
При
тези изводи настоящият състав намира, че следва да се приложи правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК и отрицателните последици от недоказване на положителни за
страната обстоятелства – а именно съдът да приеме за неустановен твърдения
факт. В случая по делото не се установи, че твърдените щети са причинени именно
от процесното ПТП.
Поради
неустановяване на положителна материалноправна предпоставка от обективна страна
исковата претенция е неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен.
Поради
изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е основателна,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а исковата претенция срещу
застрахователното дружество – отхвърлена като неоснователна.
По разноските
пред първата инстанция:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Доколкото подадената въззивна жалба е
основателна следва да се преразгледа въпроса за дължимите разноски в
първоинстанционното производство. Право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът, претендирал разноски за депозит на САТЕ в размер на 150
лева, депозит за свидетел 30 лева, такса за издаване на съдебно удостоверение в
размер на 5 лева, за които разноски са представени доказателства по делото.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсулстко
възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на
представителя на страната.
По разноските
пред въззивната инстанция:
Въззивникът
е направил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 115,20 лева, претендира
и доказва сторени разноски в размер на 750 лева – възнаграждение на вещите лица
по назначената тройна експертиза. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на юрисконсулстко възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното
поведение на представителя на страната.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло
Решение № 87974 от 09.04.2019 г. по
гр.д. № 4434/2018 г. на Софийския районен съд, 51 състав изцяло и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Г.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. *****, иск с правно основание чл. 405 КЗ за
осъждане на „Б.В.И.Г.“ АД да заплати на С.Г.Ц. сумата 5760 лева - застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил „Пежо 607” с рег. номер *****, вследствие на настъпило на 24.08.2017
г. пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Мерцедес С500” с рег.номер ******,
предявена като частична претенция от общата сума 8000 лева, ведно със законната
лихва от 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
С.Г.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, пл. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума от 285 лева – разноски в
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. с чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК сума от 965,20 лева –
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице – помагач З. „Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис на
страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.