РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Варна , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502108 по описа за 2020 година
С Решението на ВРС-XLI № 833/20.02.2020г по гр.д.№ 4419/2019г
Е ОСЪДЕНА Е. Н. П. ЕГН ********** и адрес: гр.В. ул.„Д.д-р В.В.“ /бивша ул.
„1...../ № -, вила „Е-“ ет.1 /приземен/ ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. ЕГН ********** и
пост.адрес: гр.В. ул.„Д-р „П.С.“ № .. ет.. ап..., сумата от 1938,38лв - обезщетение за
лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 3 с площ от 34,53кв.м., находящ
се в жилищна сграда изградена в гр.Варна, УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на ж.к.„Бриз-
юг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна, за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ–
21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията
за разликата над 1938,38лв до 2215лв поради извършено прихващане с насрещното
вземане на ответницата за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на
9.10.2017г, както и заплатени на 15.05.2018г суми за поддръжка на общите части в
сградата дължими за притежавания от ищцата апартамент № 19, и заплатени местни
данъци и такси за 2014г за притежавания от ищцата апартамент № 19, както, а за
горницата над 2215лв до пълния претендиран размер от 5400лв–като недоказана по
основание.
Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 199,32лв-обезщетение
за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяка от главниците за месечните
1
обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 3
за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, като Е ОТХВЪРЛЕНА за разликата над
199,32лв до пълния претендиран размер от 842лв като недоказана по основание
Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 4466,38лв -
обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 2 с площ от
72.90кв.м., находящ се в жилищна сграда изградена в гр.Варна УПИ № II-2488 в кв.5а по
плана на ж.к.„Бриз-юг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна, за периода от 21.03.2016г до
21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на ИМ в съда–21.03.2019г.до окончателно изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията за разликата над 4466,38лв до 4743лв поради извършено прихващане с
насрещното вземане на ответницата със сумата от 276,62лв/след постановено Решение за
поправка на ОФГ № 2119/3.06.2020г/ за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на
ищцата на 9.10.2017г, както и заплатени на 15.05.2018г суми за поддръжка на общите
части в сградата, дължими за притежавания от ищцата апартамент № 19, и заплатени
местни данъци и такси за 2014г за притежавания от ищцата апартамент № 19, а за
горницата над 4743лв до пълния претендиран размер от 7200лв - като недоказана по
основание;
Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 427,24лв-обезщетение
за забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 2 с
площ от 72,90кв.м. за периода от 21.03.2016 до 21.03.2019г, като Е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията за разликата над 427,24лв до пълния претендиран размер от 1123,20лв
като недоказана по основание.
ОТХВЪРЛЕН Е искът на М.А.П.–М. срещу Е.Н.П. за заплащане на сумата от
1800лв- обезщетение за лишаване от ползването на 5/8ид.ч. от незастроената част от
ДВОРНО МЯСТО с площ от 765кв.м., представляващо УПИ № II-2488 в кв.5а по плана
на ж.к.„Бриз-юг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна за периода от 21.03.2016г. до
21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на ИМ в съда–21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата, като недоказан по
основание;
ОТХВЪРЛЕН Е искът на М.А.П.–М. срещу Е.Н.П. за заплащане на сумата от
280,80лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяка от
главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на
5/8ид.ч. от незастроената част от ДВОРНОТО МЯСТО за периода от 21.03.2016г. до
21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда–21.03.2019г до окончателното изплащане на сумата като
недоказана по основание;
ОТХВЪРЛЕНО Е възражението на Е. Н. П. за извършване на съдебно
2
прихващане с вземането й срещу М.А.П.–М. със сумите от 6562,50лв– сторени разходи
за заплащане възнаграждение за градинар и препарати растителността и торове за
градината, 425евро-предоставен през 2014г паричен заем и 118,77лв заплатени данък
сгради и такса битови отпадъци за 2014г за притежавания от ищцата ап.№ 19 като
неоснователно;
ОСЪДЕНА Е Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 2187,86лв–разноски,
сторени по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪДЕНА Е М.А.П.–М. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.П. сумата от 380,74лв- разноски,
сторени по делото, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
СЪДЪТ е сезиран със следните въззивни и частна жалби :
1/ въззивна жалба вх.№ 26562/19.03.2020г от отв.Е-Н.П- е срещу частите на
решението на ВРС, с които същата е осъдена да заплати на ищцата М.П.-М. следните
суми: 1938,38лв-обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/4ид.ч. от ап.№ 3 с
площ 34,53кв.м.; 4466,38лв-обезщетение за лишаване от право на ползване на ап.№ 2 с
площ 72,90кв.м., и двете, находящи се в жилищна сграда с адм.адрес гр.Варна ул."Доц.д-р
Вл.Василев"№ 2, за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на ИМ-21.03.2019г. до окончателното плащане
на сумите; 427,24лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху
главницата за ап.№ 2; и сумата 199,32лв-обезщетение за забава в размер на законната
лихва, изчислено върху главницата за ап.№ 3; както и в частите, с които е отхвърлено
частично възражението й за прихващане със сл.суми : 6562,50лв-заплатени разходи за
градинар и за препарати за растителността и торове; 425 евро-предоставен през 2014г
паричен заем и 118,77лв-заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за 2014г, както
и в частта, с която е осъдена да заплати н ищцата сумата 2187,86лв – разноски.
Счита постановеното решение в посочените части за незаконосъобразно и затова
моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго за уважаване изцяло на
претенциите й и отхвърляне тези на ищцата; претендира и сторените по делото разноски
за двете инстанции.
Излага следите оплаквания:
Необоснован бил изводът на съда, че апартаменти № 2 и № 3 били самостоятелни
обекти, независимо, че в същите били извършени преустройства и се ползвали като едно
жилище. Не било съобразено заключението на тройната СТЕ в р-л IIІ, стр.2, според което
двата апартамента били обединени в едно жилище с една кухня. Апартамент № 3 не
3
отговарял на изискванията на чл.40 ЗУТ за самостоятелно жилище и затова съдът не е
следвало да определя обезщетение за лишаването от ползване като за самостоятелен
обект.
Съдът правилно установил, че от НА № 79/02.05.1996г и № 63/ 22.05.1996г било
видно, че отв.Е.П. и съпругът й А.П. придобили по регулация и доброволна делба и
затова се легитимирали като собственици на парцел ІІ-2488 с площ 765кв.м. в кв.5а по
плана на 21 м.р. на гр.Варна. По делото, обаче, липсвали безспорни писмени
доказателства, от които да е видно, че в полза на същите било издадено разрешение за
строеж за изграждането на тези обекти.
Съгласно издаденото разрешение за строеж № 327/01.11.1996г на „Приморски"-
Община Варна се разрешавал строеж на жилищна сграда със застроена площ 240,25кв.м.
Счита представените с исковата молба разрешение за строеж № 327/1.11.1996г, изд.
от р-н“Приморски“-Община Варна, таблица за ценообразуване на сградата, съставена
през м.12.1997г, разрешение за ползване № 321/30.07.1998г; скици на имотите от КК, в
които като документ било посочено само разрешението за строеж на сградата, справки от
Имотен регистър по персоналните партиди на ответницата и покойния и съпруг за
негодни доказателства, установяващи правото на собственост на страните върху
процесните жилищни обекти за тяхната обособеност и характеристични данни,
необходими за определяне на обезщетение за евентуално неосъществено от ищцата право
на ползване. Аргумент в подкрепа на това били и показанията на свид.М.Ц., който сочел,
че при изграждане на сградата 5-6 избени помещения попаднали в площта на ап.№ 3.
По делото не ставало ясно дали, ако било извършено преустройството на избените
помещения в жилище чрез приобщаването към ап.№ 3, дали това изменение в проекта
било одобрено от общинската администрация.
Във връзка със свид.показания и липсата на писмени документи по делото,
установяващи правото на собственост на апартаментите, поискала снабдяването с
одобрените архитектурни проекти за приземния етаж, което искане неоснователно било
оставено от РС без уважение. РС необосновано приел, че ответницата не оспорвала, че
след извършените разпоредителни сделки апартаменти № 2 и № 3 били останали в
собственост на отв.Е.П. и покойния й съпруг А.П., а след смъртта му - на неговите
наследници – ищ.М.П.-М. и отв.Е.П. Тъкмо обратното, още с отговора на ИМ изрично
била оспорила, че процесните имоти не били достатъчно индивидуализирани.
Излага още, че с доклада по делото РС бил разпределил доказателствената тежест,
която била за ищцата да установи, че страните са собственици на процесиите недвижими
имоти. Счита, че същото не било успешно проведено от ищцата – че се явявала
съсобственик на конкретни имоти, което не може да бъде постигнато по пътя на
изключването щом като с процесните имоти не били извършвани разпоредителни сделки.
4
Фактът, че страните били майка и дъщеря не водел автоматично до извода, че същите
били съсобственици по наследяване на конкретни самостоятелно обособени обекти.
Събраните писмени доказателства не установявали правото на собственост на
страните върху процесните имоти с изключение на дворното място. Затова поддържа, че
ищцата не била представила необходимите писмени доказателства, установяващи правото
й на собственост върху двата апартамента. Същата единствено била представила нот.акт
за дарение за ап.№ 19, който не бил предмет на настоящия спор.
Неправилно РС бил приел за доказани предпоставките по чл.31 ал.2 ЗС -
установяване на съсобственост върху процесните имоти, ползването на имота от
ответницата по начин, ограничаващ ползването на ищцата, както и достигнала до
ответницата писмена покана за заплащане на обезщетение, като поддържа твърдението, че
не били установени първите две предпоставки.
Необсновано било прието от РС, че отв.Е.П. дължала обезщетение за ползване на ап.
№ 2 и ап.№ 3, тъй като в процеса останали недоказани твърдяното в отговора на ИМ, че
за процесния период ищцата разполагала с ключове от жилищата и имала осигурен
достъп до тях и би могла да ги ползва.
От показанията на свид.С.Б. се установявало, че ищ.М.П. била ползвала
апартаментите на приземния етаж, имала ключове за тях, като вратата откъм ап.№ 2 не се
заключвала. Тази врата се заключвала само при отсъствието на ответницата.Пак според
свид.Б. през лятото на 201бг ищцата била влязла и изгонила настанените от ответницата
гости в жилището, когато разбрала за тях. Пак същата казала, че, ако М. желаела да си
покани гости, дори и сега, можела да го направи. Същата свидетелка говорела и за това,
че от жилището на приземния етаж били изчезнали документи и ценни златни предмети,
които /според ответницата/ били взети от нейната дъщеря, тъй като само двете знаели
тяхното местонахождение. Тези факти доказвали възражението й, че ищцата не била
лишена от достъп до жилищата и е могла да ги ползва.
За да приеме за доказано, че Е.П. препятствала ищцата да ползва общата вещ
съобразно правото й на собственост, съдът безкритично бил приел показанията на
свид.М.Ц., без да съобрази влошените отношения на свидетеля с отв.П.,
възпроизвеждането на чужди възприятия /тези на внучката на свидетеля/ и липсата на
преки впечатления по отношение на ползването на апартаментите. Посочва още, че
свидетелят изрично заявил, че М. му казала, че майка й ползвала двата апартамента.
Свидетелят не бил влизал в жилищата и нямал преки впечатления как се ползвали те.
Свидетелят не знаел, че М. имала ключове за жилищата и можела да ги ползва когато
реши.
От установените по делото факти, а именно: че вратата на ап.№ 2, през който се
осигурявал достъпът и до ап.№ 3 не се заключвала; че ищцата имала ключове за ап.№ 2,
5
респ. и до ап.№ 3 и е могла да ги ползва, следвало да се приеме, че не било установено
наличието на предпоставката за уважаване на претенцията за обезщетение по предявените
искове по чл.31 ал.2 ЗС, същите следвало да бъдат отхвърлени, а не уважавани.
По възражението за прихващане
Доводите в жалбата на отв.Е.П. са, че неправилно РС отказал да извърши прихващане
със сумите, платени от нея за поддържане на дворното место в размер на 6562,50лв, като
приел, че разходите за поддръжка на градината в дворното место не представлявали
необходими разноски. Счита, че същите имат такъв характер, тъй като били необходими
за запазването на вещта и без тях имотът /в случая частта от дворното място, оформена
като градина/ би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Неизвършване
на ежемесечната поддръжка на градината, вкл. и декоративната растителност (дървета и
храсти) съществено би влошила състоянието на градината и до погиването на
растителността. А в този случай собственикът на вещта подлежал на административни
санкции по реда на чл.57 от Наредбата.
Така бездействието на ищцата да полага необходимите грижи довело до това
ответницата да заплати изцяло дължимите суми, вкл. и за притежаваните от ищцата
5/8ид.ч. от дв.място.
В отговора на ИМ било посочено още, че през 2014г отв.Е.П. била дала в заем на
дъщеря си при условията на поискване общо сумата от 425 евро или 832,28лв в тяхната
левова равностойност, които съдът да приемел, че били поискани с подаване на
настоящия отговор.
Неоснователно РС приел за недоказано даването през 2014г на посочената сума в
заем, като в решението липсвали мотиви за този извод.
След като в писменото доказателство, представено с отговора на ИМ, ищцата била
признала получаването на общо 425евро, т.е. реалното им предаване, за да не подлежи на
връщане сумата след поискване от заемодателката, ищцата следвало да установи, че има
правно основание за задържането й. В случая ищцата не била направила възражение, че
имала правно основание да задържи сумата и затова съдът следвало да приеме за
основателно възражението за прихващане с посочената сума.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 36137/11.06.2020г. от
М.А.П.–М., с който се оспорва въззивната жалба на Е.Н.П. като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване в обжалваните от ответницата части.
6
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатено адв.възнаграждение.
2/ насрещна въззивна жалба вх.№ 36137/11.06.2020г от ищ.М.А.П.–М. срещу
решението в частите му, с които са отхвърлени претенциите й срещу Ем.Панайотова за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от двата апартамента и
5/8ид.ч. от незастроената част от дв.място с площ от 765кв.м. за периода от 21.03.2016г до
21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на ИМ в съда-21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата, както следва :
за ап.№ 3-за горницата над 1938,38лв до 2215лв поради прихващане с насрещното
вземане на ответницата /за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на
09.10.2017г, заплатени на 15.05.2018г суми за поддръжка на ОЧС, дължими за
притежавания от ищцата ап.№ 19 и местни данъци и такси за 2014г, заплатени за същия
апартамент/, както и за горницата над 2215лв до пълния размер от 5400лв като недоказана
по основание;
за ап.№ 2-за горницата над 4466,38лв до 4743лв поради прихващане с насрещното
вземане на отв.Е.П. за заплатените от нея суми, описани по горе подробно по пера, както
и за горницата над 4743лв до пълния размер от 7200лв като недоказана по основание.
за дв.място - 1800лв
за съответно полагащите се обезщетения за забавено изпълнение върху отхвърлените
части на главниците за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, както следва
-за горницата над 427,24лв до 1123,20лв – за ап.№ 2
-за горницата над 199,32лв до 842лв – за ап.№ 3,
-за сумата от 280,80лв – за дв.място
Обжалва решението на ВРС и в частта за разноските, присъдени в полза на ответницата
съразмерно на отхвърлената част от претенциите на ищцата, както и размера на
разноските, дължими от ответницата в нейна полза съразмерно на уважената част от
претенциите й.
І Моли за отмяната на решението в обжалваните части и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени исковете й изцяло, като й бъдат присъдени
сторените за двете инстанции разноски
Излага следните доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението
7
Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица, без да съобрази, че то е било
оспорено и от двете страни и че не би следвало да го кредитира безкритично /чл.202
ГПК/.
По отношение на апартаментите следвало да се има предвид, че били на първия етаж
в сграда, която била на добро място, в търсен от туристи район, като за апартаменти с
подобно разположение и квадратура вещите лица както в единичната, така и в тройните
експертизи били дали заключение, че можело да се реализира доход в размерите,
претендирани с ИМ.
Необосновано били намалени пазарните наеми за двата апартамента по съображения
за остаряване и овехтяване, които не играели толкова голяма роля, колкото
местоположението, квадратурата и комуникативността на имота, който се намирал и
близо до морето. В гр.Варна и в района на процесната сграда нямало подобни ниски
наеми, като посочените от вещите лица за тристаен и едностаен апартамент. Толкова
ниски наеми нямало дори в крайните квартали с панелни блокове, чието овехтяване
действително имало съществена роля. Процесната сграда била тухлена, сравнително нова
и нямало причина да се окайвало състоянието й.
Моли да бъде взето предвид заключението на вещите лица в частта им, в което
правен сравнителен анализ на наемите в района и вида на процесната сграда и въз основа
на това да бъдат уважени изцяло претенциите на ищцата.
Моли да се има предвид, че наем за необзаведени жилища под 700лв за тристаен
апартамент в района нямало, както и наем под 400лв за едностаен апартамент и това били
общоизвестни факти.
Нямало данни имотите да са толкова неподдържани и разрушени, че размерът на
наемите да се налагало да бъде намален толкова драстично.
Вещите лица не били уточнили какво в имотите било за основен ремонт и какво така
драстично намалявало наемните цени.
Счита заключенията относно дворното място също за необосновани и не следвало да
се кредитира. В.лица се били позовали на озеленяването в имота, което препятствало
ползването на дв.място за паркоместа и складова площ.
Сочи още, че цитираните от в.лица нормативни актове не касаели частни жилищни
имоти, в които всеки собственик сам решавал какви дървесни видове да засади и
използва.
Счита, че вещите лица са дали пристрастно заключение, в което били отказали да
отговорят на поставените им въпроси, ако дв.място се използвало по друг начин какъв
приход от наем можело да се реализира от него.
8
Ответницата еднолично била взела решението дв.място да бъде градина, а не
паркоместа, за каквито е имало проект, който не бил изпълнен. Нямало пречки то да бъде
използвано и за складова площ.Вещите лица следвало да отговорят на поставените им
въпроси, без да разсъждават какво било настоящото състояние на имота.
Моли в тази насока да бъде съобразено заключението на в.лице от едноличната СТЕ,
като се приеме, че в имота може да бъдат използвани още от едно до три паркоместа в
двора и че искът за обезщетението за ползване на дворното място е основателен.
Моли за оставяне без уважение всички възражения за прихващане, направени от
ответницата, като бъде съобразено, че ищцата не дължи суми за направени луксозни
разходи, сторени по решение на майка й.
Освен това, всичко, което ответницата била заплатила вместо ищцата е станало с
неотчетените пари по сделката, по която майката е била пълномощник на дъщеря си, но
не е отчела към нея получената от продажбата на съсобствения имот сума, за което е
представила доказателство. Това възражение не било обсъдено и не било взето предвид
от PC, което съставлявало съществено процесуално нарушение и имало значение за
крайния резултат по делото. Ето защо счита, че ответницата нямала валидни и непогасени
парични вземания към ищцата, с които да се направи прихващане, освен останалите
изложени аргументи за недължимостта им, посочени от ВРС.
1. Същевременно оспорва въззивната жалба на ответницата и изложените в нея
аргументи, които счита за неотносими към спора.
Настоящият спор не бил за собственост.
Съсобствеността върху процесиите имоти е безспорно доказана от представените от
ищцата писмени доказателства по аргументите и на основанието, посочено в ИМ.
Архитектурните проекти са без значение, при наличието на представени скици на
обектите, които правно имат статут на самостоятелни жилища и отделянето им било
въпрос на поставяне или премахване на една врата.
Ищцата не била обвързана от избора на ответницата да ги ползва общо, нито това
променяло техния статут.
Моли да се съобрази и това, че отключената врата на дв.място и кубик дърва не
съставлявали ползване на имот съобразно предназначението му.
Твърденията как ищцата била откраднала бижутата на майка си са останали
недоказани.
Въпреки противопоставянето на ищцата майка й канела гости в съсобствените им
9
имоти и те отсядали там, а също и това, че не била получила възможност да ползва
процесните апартаменти и дв.място и след като била отправила покана за това.
Що се отнася за твърденията, касаещи времето отпреди поканата, счита за
ирелевантни за спора.
По делото безспорно било установено, че процесните апартаменти и дв.място се
ползвали еднолично от ответницата.
Третата предпоставка, освен съсобствеността върху вещите и едноличното им
ползване от ответницата, а именно отправената покана, също била установена – на
ответницата била връчена такава.
Счита за доказани и претенциите за обезщетение за забава върху главниците.
Моли да бъдат оставени без уважение всички възражения за прихващане на
ответницата, доколкото са неоснователни.
Не се доказва ответницата да е направила необходими разходи за имотите, установява
се, че е плащала различни суми за градинар /според свидетелката най-много 500лв/ по
свое желание и като луксозни разноски, без съгласието на доверителката ми.
Следователно, неоснователно било да се иска възстановяването им от ищцата, която на
осн.чл.30 ал.З ЗС дължала разходи само за необходимите за запазване на вещта разноски,
но не и за луксозни такива. Същото се отнасяло и до сумите, заплатени за вода. Не било
доказано с чии пари били платени разноските за имотите, за които са представени
квитанции.
По отношение списъка с дадени пари на ищцата пари от нейната майка моли да се
приеме, че не ставало ясно за кой период от време се отнасяли, и че същите били
дължими от страна на майката. Именно затова били зададени въпросите в края на
бележката, която била съставена по искане на майката. Не било доказано и на какво
основание тези суми били предадени на ищцата - като дарение, с насрещни задължения
или в изпълнение на задължения на ответницата. Ето защо, това възражение за
прихващане като недоказано по основание не следвало да бъде уважавано.
От представените от ищцата доказателства се установявало, че отв.Е.П. е продала
поне един съсобствен имот в м-ст „Орехчето" в землището на с.Звездица по НА № 87 т.1
рег.№ 891 д.№ 76/2005г на ВН № 193, от който не е отчела полагащата се на ищцата сума,
а имало и други такива сделки.
Така на практика онзи, който не е работил в семейството, била майката, която
живеела от наследството и на ищцата, уверявайки я, че го пазела за нея. Когато ищцата се
е развела със съпруга си и се върнала в България, не само не намерила пари от
наследството си, но майка й дори не я посетила в болницата след претърпяна от ищцата
10
операция. Моли да се има предвид, че отношенията между страните не са обичайните за
майка и дъщеря, нито пък ответницата е безпомощна възрастна жена без подкрепа, както
и че ищцата работела и живеела в чужбина и се издържала сама. Поради това и всички
обвинения от майката били безпочвени. След смъртта на съпруга си отв. Е.П. се отнасяла
към дъщеря си като към конкурент, а не като към дъщеря.
Поради изложеното моли да се приеме, че дори и да има някакви суми, похарчени от
ответницата от името и в полза на ищцата, то това е станало със средствата на самата
ищца, които й се полагали по неотчетените от ответницата сделки. Счита за допустимо да
бъде извършено прихващане със сума, която не е била отчетена от ответницата по
представеното по делото пълномощно и сделка, и което вземане е съществувало към
момента на възникване на задълженията на ищцата към ответницата.
Поради всичко изложено моли за отмяна решението в обжалваните части и за
уважаването изцяло нейните претенции, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
Моли за потвърждаване решението в частта му, която е обжалвано от насрещната
страна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 41596/29.06.2020г от
Е.Н.П. със становище за неоснователност на подадената от ищцата въззивна жалба,
поради което моли за потвърждаването решението в частите му, с които са отхвърлени
претенциите на ищцата.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и за
заплатено адв.възнаграждение.
3/ Съдът е сезиран и с частна жалба вх.№ 41595/ 29.06.2020г от Е.Н.П. срещу
Определение № 6987/3.06.2020г, постановено на осн.чл.248 ГПК, с което ВРС е отказал
да измени Решението № 833/20.02.2020г в частта му за разноските, чрез намаляване
присъдените в полза на М.А.П.-М. разноски от 2187,86лв на 1609,77лв и увеличение на
присъдените в полза на Е.Н.П. разноски от 380,74лв на 544,36лв, на осн.чл.248 ГПК.
Моли за отмяната му и уважаване на искането
В подадения от ищ.М.П.-М. в срок писмен отговор се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
11
Производството е образувано по искова молба на М. А. П. ЕГН ********** срещу
Е. Н. П. ЕГН **********, в която излага, че страните по делото са съсобственици на два
апартамента и дворно място.
Ищцата М.А.П.–М. е дъщеря на отв.Е. Н. П., и двете се явявали наследници на
А.П.П., поч.26.08.2003г, който е баща на ищцата и съпруг на ответницата.
На 22.05.1996г А.П. и Е.П. били признати за собственици на недвижим имот,
придобит по силата на договор за доброволна делба от 4.10.1995г и регулация от
2.05.1996г, а именно: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 765кв.м., находящ се в
гр.Варна м-ст„Св.Никола“, образуващо парцел II-2488 в кв.5а по плана на 21-ви м.р. на
жк„Бриз-юг“, при граници: на север – асфалтов път, на изток – държ.място, на запад –
Маруся и Донко Донкови.
На 1.11.1996г съпрузите Е.и А.П. получили от община Варна, р-н „Приморски“
разрешение за строеж № 327/1.11.1996г на жилищна сграда в гореописаното дворно място
съгласно одобрен проект от 5.08.1996г, която била със застроена площ от 240,25кв.м.
По повод две нови искания от 17.02.1997г съпрузите се снабдили с Разрешение за
строеж № 57/05.03.1997г и Разрешение за строеж № 58/05.03.1997г, изд.от Община Варна,
р-н „Приморски“ за изграждане на ограда с плътна част от 0,60м и гаражна сграда на един
етаж със застроена площ от 66кв.м. в същия недвижим имот, съгласно одобрен проект от
21.02.1997г.
По време на строежа ответницата и съпругът отчуждили правото на строеж върху
част от обособените обекти в сградата, съгласно одобрения проект.
Строежът бил изпълнен и затова РИ ТУСК издала Разрешение за ползване №
321/30.07.1998г на жилищна сграда и гаражи, ограда, външна канализация и кабелно
захранване в ж.к. „Бриз–юг“, парцел II-2488, кв.5а в 21-ви подр.на гр.Варна.
След получаване на разрешението за ползване, голяма част от обособените в
новопостроената сграда обекти били продадени от Е. и А.П. на трети лица, а един от
апартаментите – този под № 19 с площ от 138,80кв.м., находящ се на мансарден етаж на
жилищната сграда, ведно с прилежащото му избено помещение № 13 с площ от 4,59кв.м.,
както и 8,2907%ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, ведно с 1/2ид.ч. от дв.място, цялото
с площ от 765кв.м. дарили на дъщеря си М..
След извършените сделки Е. и А.П. останали собственици на Апартамент № 2 и
Апартамент № 3 ведно с прилежащите им избени помещения, както и на 1/2ид.ч. от
дворното място.
12
На 26.08.2013г починал А.П., който оставил за свои наследници по закон дъщеря му
М.П. /ищцата/ и преживялата съпруга Е.П. /ответницата/ при равни квоти. Така между тях
възникнала съсобственост по отношение на Апартамент № 2 и Апартамент № 3 при квоти
1/4ид.ч. за ищцата и 3/4ид.ч.-за ответницата, както и върху незастроената част от дв.място
при квоти 5/8ид.ч. за ищцата и 3/8ид.ч. за ответницата.
Ищцата твърди, че в процесния период от 21.03.2016г. до 21.03.2019г ответницата
самостоятелно ползвала изцяло съсобствените два апартамента, които преустроила и ги
ползвала като един общ голям апартамент и отказвала достъп на ищцата до тях.
Ответницата ползвала самостоятелно и незастроената част от дв.място, като
поставила маса със столове, люлка и други свои вещи и съоръжения и по този начин
препятствала ползването му и от ищцата.
Ищцата отправила нотариална покана до ответницата, която била получена на
21.03.2016г лично срещу разписка.
С тази покана ищцата поканила ответницата да осигури достъп върху
съсобствените на страните недвижими имоти, като изрично посочила, че в случай, че не
бъде осигурен достъп и не бъде позволено да упражнява правото на ползване върху
имотите, на осн.чл.31 ал.2 ЗС, ще следва да заплати обезщетение за това, считано от
датата на получаване на поканата.
Ищцата поканила ответницата заедно да определят размера на обезщетението, както
и да сключат договор за разпределение ползването на имотите и доброволно да
разпределят в реални граници ползването на дворното място, на което не последвал
отговор от отв.страна.
Поради изложеното моли за уважаване на предявените искове, като й бъдат
присъдени претендираните суми, както следва
1/ 5400лв - обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Ап.№ 3 с площ от
34,53кв.м., находящ се в жилищна сграда изградена в гр.Варна, УПИ № II-2488 в кв.5а по
плана на ж.к. „Бриз-юг“, попадащ в 21 подр. на гр.Варна за периода от 21.03.2016г до
21.03.2019г, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на ИМ в съда – 21.03.2019г до окончателното изплащане на сумата;
2/ 7200лв - обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Ап.№ 2 с площ от
72,90кв.м., находящ се в същата жилищна сграда, за същия период, както и законната
лихва върху главницата от датата на ИМ;
3/ 1800лв - обезщетение за лишаване от ползването на 5/8 ид.ч. от незастроената
част от дв.място с площ от 765кв.м., представляващо УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на
жк„Бриз-юг“, попадащ в 21 подр. на гр.Варна за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г,
13
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на ИМ–
21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата;
4/ 842лв – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва,
изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения, дължими за лишаване от
ползването на 1/4ид.ч. от Ап.№ 3 за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г;
5/ 1123,20лв-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва,
изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения, дължими за лишаване от
ползването на 1/4ид.ч. от Ап.№ 2 за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г;
6/ 280,80лв-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва,
изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване
ищцата от ползването на 5/8 ид.ч. от незастр.част от дв.място за периода от 21.03.2016г до
21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на ИМ – 21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от отв.Е. Н. П., в който оспорва
предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност – като
неоснователни.
Възразява, че с ИМ не били представени писм.доказателства, чрез които да можели
да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен и по надлежен начин недв.имоти, за
които се претендирало обезщетение.
Ответницата оспорва твърденията, че еднолично била ползвала съсобствените между
страните недвижими имоти, както и че ищцата не е имала достъп до имотите и не ги е
ползвала съобразно притежаваните от нея идеални части.
В дворното място имало изградени четири гаража, които били собственост на трети
за делото лица-етажни собственици, които също ползвали дворното място за достъп до
гаражите си.
Ищцата и ответницата били единствените, които разполагали с ключ от Апартамент
№2, от който през входния коридор можело да се влезе безпрепятствено в Апартамент №
3. Действително, между двата апартамента на една от общите стени бил направен отвор,
през който се осъществявал достъпът до апартамент № 3. Този отвор бил направен още
през 2003г, още докато бил жив съпругът на ответницата А.П.. Отделно от това,
съществувала и друга възможност за достъп до апартаментите - през дворното място, тъй
като вратата на ап.2 откъм двора никога не се заключвала през деня. Ответницата твърди,
че ищцата е ползвала и двата начина за достъп до жилищата, винаги е имала възможност
да влиза безпрепятствено в двата апартамента и никога не е бил ограничаван достъпа до
14
апартаментите.
Всички документи, приложени към ИМ, били съхранявани от ответницата в ап.2,
откъдето били взети от ищцата в оригинал, както били изчезнали и други ценни
предмети.
През лятото на 2016г на гости на ответницата било руско семейство, настанено в
ап.3. Още в деня на настаняването ищцата разбрала за това, влязла безпрепятствено в
апартаментите и предизвиква скандал, като изгонила гостите. Част от живеещите в блока
станали свидетели на инцидента.
Ищцата никога не била възпрепятствана да ползва двора. Напротив, тя се
противопоставила живеещите в блока да слизат долу и да ползват поставените за целта
маса и кръгла пейка, за което имали съгласието на другия съсобственик - отв.Е. Така
напр., на 12.04.2017г на проведено общо събрание на собствениците бил поставен за
разискване въпросът за ползването на дворното място за достъп до гаражите и другия
апартамент, находящ се на приземен етаж. На това събрание било посочено, че ищцата
заключвала избения коридор и по този начин осуетявала достъпа на останалите
ет.собственици до двора. По време на обсъждането ищцата заявила, че не била съгласна
другите да ползвали двора и напуснала събранието.
Между страните били налице влошени междуличностни отношения, причина за които
били очакванията на ищцата, че ще бъде издържана доживотно и изцяло от ответницата.
През м.март 2018г ищцата, която изпитвала финансови затруднения, намерила работа и
заминала за Великобритания и след това се прибрала само веднъж в България за 3-4 дни.
Заявява, че винаги желаела да възстановят нормалните отношения с дъщеря си;
предлагала на М. да даде под наем ап.№ 19 на мансардния етаж и да слезе да живее в
един от апартаментите в приземния етаж, с което М.не се съгласявала.
Тези им влошени отношения били известни на всички живеещи в блока.
Ответницата твърди също, че след въвеждането на сградата в експлоатация и до
момента на подаване на отговора на ИМ единствено тя се грижела за двора и плащала на
градинарка всяка година от м.април до м.октомври включително, за което заплащала
средно месечно по 500лв, в т.ч. - за труда на градинарката и за препарати за пръскане. Без
тези разноски състоянието на съсобственото дворно място би се влошило, а разходите
били направени със знанието и без противопоставянето на ищцата, която споделяла с
живущи в блока, че градината е много добре поддържана.
Отделно от това, ответницата заплатила изцяло данъците за притежавания от ищцата
ап.19 за 2014г в размер на 500лв, здравноосигурителните вноски от 92лв, както и
извършила много други плащания, за които не била запазила платежните документи.
15
Само за периода от 2009г до 2014г по саморъчно направено признание от ищцата
последната получила от ответницата сумата в размер на общо 24 320евро, от които през
2014г – 425 евро.
Поради изложеното и в случай на уважаване на предявените искове, ответницата
прави възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата от 8606,78лв, която
включва:
- 6562,50лв - възнаграждение за градинар и материали за градината, платени за сметка на
ищцата през процесния период;
- 425евро с левова равностойност 832,28лв - дадени в заем през 2014г;
- 500лв-заплатени вместо ищцата данък и такса битови отпадъци за 2014г за ап.19,
платени през 2017г;
- 92лв-заплатени от ответницата на 15.05.2018г здравноосигури телни вноски на ищцата;
- 80лв–разходи за поддържане на ОЧС, дължими за ап.19.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат и
допълват изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
По повод горното възражение за прихващане ищ.М.П.-М. е направила насрещно
правопогасяващо възражение, обективирано писменото й становище под т.4 /л.99-І/ за
недължимост на посочените суми, които, макар и да са установени по основание и
размер, не са дължими, тъй като сумите по посочените задължения прихваща с
дължимите от ответницата сума по извършената от последната в качеството й на
пълномощник покупко-продажба на съсобствения им имот, намиращ в м-стта
„Орехчето“, по която полагащата се на ищцата сума не била отчетена.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл.31 ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жалбата,
твърденията на страните, и след преценка относимите за тази част от спора доказателства,
ценени в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
16
Няма спор между страните по отношение на следните факти:
същите се намират в родствени отношения – ищцата е дъщеря на ответницата, а
двете се явяват наследници по закон на починалия на 26.08.2003г А.П. – дъщеря
и преживяла съпруга, видно и от представеното у-е за наследници /л.52-І/ ;
по време на брака си съпрузите А.П.с отв.Е.П. са придобили правото на собственост
върху ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, образувано от парцел II-2488 в кв.5а по
плана на 21-ви м.р. на жк „Бриз-юг“, с площ от 765кв.м., находящ се в гр.Варна
м-ст„Св.Никола“, при граници: на север – асфалтов път, на изток – държ.място,
на запад – М. и Д.Д., придобит по силата на договор за доброволна делба от
4.10.1995г, както и на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 115кв.м.,
придадено по регулация от общински имот от 2.05.1996г, при съседи: път, път,
път и парцел I-2488в, като за последното е бил съставен КНА № 79 т.V н.д.№
3673/2.05.1996г /л.47-І/, които две придобивни основания са отразени в
съставения впоследствие КНА № 63 т.VI н.д.№ 4411/22.05.1996г на н-с при ВРС
/л.45, 46-І/.
на 1.11.1996г е било издадено разрешение за строеж за жилищна сграда №
327/1.11.1996г в гореописаното дворно място съгласно одобрен проект от
5.08.1996г /л.50-І/,
по повод две нови искания от 17.02.1997г съпрузите се снабдили с разрешение за
строеж № 57/05.03.1997г и № 58/05.03.1997г за изграждане на ограда с плътна
част от 0,60м и гаражна сграда на един етаж със застроена площ от 66кв.м. в
същия имот, съгл.одобрен проект от 21.02.1997г;
дворното място е било застроено с площ от 240,25кв.м., за което е издадено от РИ
ТУСК разрешение за ползване № 321/30.07.1998г на жилищна сграда и гаражи,
ограда, външна канализация и кабелно захранване, изградени в описания по-
горе парцел /л.51-І/
Впоследствие, след издаване разрешението за ползване, двамата съпрузи са се
разпоредили с част от самостоятелно обособените обекти в сградата – апартаменти, като
един от тях - АПАРТАМЕНТ № 19 дарили на дъщеря си М.А.П.-М. с НА № 154 т.І рег.№
648 по н.д.№ 191/9.12.1998г, намиращ се в мансарден етаж в жилищна сграда построена в
ж.к.„Бриз-юг“ в гр.Варна с площ от 138,80кв.м., заедно с принадлежащото му избено
помещение № 13 с площ от 4,59кв.м., както и 3,2907%ид.ч. от ОЧС и правото на строеж,
ведно с 1/2ид.ч. от дв.място, образуващо парцел II-2488 от кв.5а по плана на 21-ви м.р. на
ж.к.„Бриз-юг“- гр.Варна /л.48, 49-І/.
За себе си съпрузите П. запазили правото на собственост върху апартаменти № 2 и №
3, ведно с 1/2ид.ч. от дворното място.
За горното няма спор и се потвърждава и от събраните по делото доказателства –
скица за ПИ и схеми на самостоятелни обекти /л.159, 162,163/, издадени от АГКК-Варна,
17
справки от имотен регистър, показания на разпитаните свидетели и заключенията на
вещите лица.
По делото /л.8 и л.9-І/ е приложено заверено копие от отправената от ищцата до
ответницата нотариална покана за осигуряване достъп за използване на съсобствените им
недвижими имоти, представляващи два броя жилища, разположени на приземния етаж от
жилищната сграда-етажна собственост, находяща се в гр.Варна, р-н „Приморски“ ул.
„Доц.д-р В.Василев“ № 2 /бивша ул.„102-ра“ № 20/, Вила „Ема“, които били обединени в
жилище № 2, както и Гараж в двора.
В същата се съдържа предложение за доброволно уреждане чрез договор за
разпределяне в реални граници ползването на дворното място.
Нот.покана е била надлежно връчена на ответницата на 21.03.2016г /л.8-9/.
На л.81-І е приложено копие от 2 бр приходни квитанции за заплатени на 28.07.2017
местен данък за апартамент № 19–381,23лв, и за апартамент № 2-118,77лв, намиращи се в
сградата в процесното дворно място.
На л.82-І е приложено копие от 1 бр.РКО за заплатени на 15.05.2018 сума общо в
размер на 80лв за „общи части“ – за ап.19 , а на л.128 –оригинален РКО за ап.2 и 3 за
сумата от общо 25лв за месеците 12.2017, 01, 02, 03, 04.2017.
На л.83-І е приложено копие от квитанция за преведена по сметката на НЗОК сума в
размер на 92лв – заплатени здравно осигурителни вноски на името на М.П. за периода
1.08.2017-31.12.2017.
На л.84 от Іинст.д. се съдържа копие от ръкописно изписан лист без дата и подпис, в
който са обективирани години и суми в евро и посочени различни основания, като напр.“
2009г- 5000евро за колата /4700цена+разноски/;…. 2011-пътуване до Загреб;….2014- 75
евро за дрехи; 150евро за дърва; 100евро за осигуровки; 100евро за ремонти…“
Приети като доказателство са и копие от НА № 87 т.І рег.891 н.д.№ 76 от 9.03.2005г
/л.166-І/, обективиращ договор за продажба, по силата на който Е.П. в лично качество и
като пълномощник на М.А.П.–М. продават на К.С. недвижим имот-ДВОРНО МЯСТО в
м-ст “Орехчето“ в землището на с.Звездица, община Варна, с площ от 600кв.м.,
съставляващ ПИ № 134 в кад.р-н № 502 по ПНИ , за сумата от 600лв. От представения
предварителен договор за покупко-продажба от 13.12.2004г, с нотариално заверени
подписи, сключен само между Емилия Панайотова и купувача, е видно, че е била
договорена продажна цена за същия имот в размер на левовата равностойност на 10
000евро, като са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 31.03.2005г.
Същият обективира и разписка за заплатеното при подписването му капаро от 1955,83лв.
Приложено е и изрично пълномощно изх.№ 2878/28.01.2005г /л.168-І/, изходящо от
18
настоящата ищца, с което упълномощава майка си да продаде от нейно име на когото
намери за добре и при цена каквато намери за добре полагащата й се 1/4ид.ч. от
наследството на баща от описания по-горе имот в м-стта“Орехчето“
Представено е и оттегляне на пълномощно от 20.08.2008 /л.169-І/, с което е заявено,
че оттегля даденото в полза на майка й пълномощно под № 11263/20.08.2004, съгласно
което са предоставени широки пълномощия на майката за извършване от името на
дъщеря на всякакви правни действия, касаещи разпореждане с МПС и недвижими имоти
и пр.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свид.М.А.Ц. /л.175, 176-І/, сочен от ищцата, излага, че бил закупил жилището си през
1997г и оттогава познава ответницата. С ищцата се запознал 2-3 години по-късно, когато
тя идвала от САЩ със съпруга си. Свидетелят бил първият, който се нанесъл да живее в
кооперацията. Шест години бил домоуправител и също толкова години председател на
ЕС.
В началото били само семейството на това на свидетеля и ответницата. Тогава на
приземния етаж имало само две стаи с мази около тях. Впоследствие, след Акт обр.16,
станали апартаменти № № 1, 2 и 3 /за ап.1 очевидно се има предвид „кабинетът на Ж.“ по
думите на свидетеля/.
По-нататък в изложението си свидетелят пояснява, че е имало предвидени 16 мази за
16 апартамента, но тъй като свидетелят, Ж., С. /има се предвид свид.С.Б./ имали по два
апартамента, се примирили че ще им се полага по една маза. Останалите 7бр мази
попаднали в ап.№ 2, а други 5-6 мази – в ап.№ 3. Не можело да не се види, че ап.№ 2 е с
площ от 70кв.м., а ап.№ 3- 30кв.м. В момента имало само 8 бр мази.
Съпругът на Емилия починал на 26.08.2003г и оттогава тя живеела сама.
Свидетелят посочва,че отношенията между етажните собственици се влошили много
още през 2005, поради неразбирателството кой и как да се ползва дворното място. То се
използвало само от ответницата, г-жа Б. и нейните внуци. Другите живеещи нямали
достъп и достатъчно контакти с ответницата, за да ползват двора, а и тя никога не ги била
канила.
Знае, че отношенията между майката и дъщерята били противоречиви. След развода
на дъщерята /ищцата/ за кратко отношенията им се подобрили, но от 2016г отново се
влошили. За последното разбрал и от своята внучка-студентка, която вземала уроци по
английски и музика при ищцата.
Тези влошени отношения се отразили и в дебатите при проведеното ОС на ЕС през
м.04.2017г Имало спорове по отношение съдържанието на протоколите от общите
19
събрания на ЕС през 2017г и 2018г.
До 2016г ищцата имала достъп, но след като се скарала с майка си, ответницата
казала на внучката на свидетеля, че не можело да почива на пейките в двора и да си
говорели там.
След 2016г ищцата споделила със свидетеля, че нямала достъп до апартаменти № 2 и
№ 3.
Всеки, който имал гараж разполагал с ключ от изхода към двора и от двора до
гаража. Дворчето било с площ от 750кв.м., като 350кв.м. била сградата, а гаражите
заемали площ от 70-80кв.м. плюс пътеки, плюс някакви декоративни работи пред
гаражите, плюс това, че Ж. обработвал 60кв.м. и поливал със собствени средства, така че
оставали около 80кв.м. за градинка.
Основен проблем било, че ответницата на инат на всички 20 години поливала, без да
плаща вода. Пак тя пробила водопровода, който е директен към главния водомер, като
пробиването било преди водомерите за отделните гаражи. Така поливала непрекъснато
всяко лято, макар, че на всяко събрание се взимало решение да се постави контролен
водомер и да се заплаща водата, преминала през него. Ответницата наемала градинари,
които да обработват градинката. По думите на свидетеля както той, така и ищцата не
желаели да има градинка. В западната страна на къщата били складирани дървата на
ищцата, което създавало опасност от пожар.
Имало три начина да се влезе в двора – през голяма порта откъм гаражите, през малка
порта /която също трябвало да бъде голяма и да има три паркоместа/ и третия начин - на
юг от гаражите. Всеки от живеещите в сградата можел да влезе в двора, тъй като били
раздадени ключове на всички, както и на собствениците на гаражите.
Свидетелят посочва още, че предлагал на Е. да прехвърли на всички ет.собственици
част от земята /понеже те притежавали само право на строеж/, но тя отказала.
Свид.М.С.Р. /л.177-І/, сочена от ответницата, излага, че познава последната от 2013г,
откогато поддържала градината пред кооперацията.
Цялото място било около декар и половина. Свидетелката извършвала целогодишна
поддръжка на градината; през есента -копаене с права лопата, зазимяване на растенията
чрез окопаването им, почистване на летните увехнали растения, изнасяне на боклука,
зариване на корените, пръскане на дърветата, подрязване на тревата, оформяне короните
на дърветата и др. В двора имало четири средиземноморски кипариса, но единият паднал
и останали три. Ответницата й заплащала средно около 500лв на месец за извършваната
поддръжка. по нейните думи не получавала пари от друг от ет.собственици за тази
дейност. Потвърждава, че в едната част от двора имало дърва за огрев.
20
Свидетелката излага още, че познавала ищцата понеже се виждали в двора, когато
последната излизала за работа, а се прибирала вечерно време, понеже била много заета.
През деня не я е виждала.
Свид.С.Б.-Ж. /л.177-178-І/ излага, че познава страните, тъй като със съпруга й имали
жилище в същата сграда.
Проблемите между майката и дъщерята датирали много отдавна, откакто дъщеря й се
върнала от Щатите през 2008г, след като се развела. М.имала очаквания майка й да
продължи да я издържа, както било докато следвала и пребивавала в САЩ. След като се
върнала дълго време М. нямала работа, после започнала като преподавател в
Музикалното училище, но била недоволна от заплащането. Така от 2008 до 2014/2015г
била изцяло на издръжка от майка си, като свидетелката посочва подробно какво била
заплащала майката. В момента М. живеела отново някъде в чужбина.
Дворното място било съсобствено между майката и дъщерята, но се поддържало
изцяло от майката още от 2000г. По нейните думи ищцата М. харесвала как изглеждало
дворното място, но не давала средства за поддръжката, а и нямала откъде да ги вземе.
Същевременно не искала хората от блока да слизали да ползват дворното място понеже тя
била собственик. Достъпът до двора бил през избения коридор или през две метални
врати за двора.
По думите на свидетелката ищцата била ползвала апартаментите на приземния етаж,
които в момента се ползвали изцяло само от ответницата. Знае, че М. е имала ключове за
двете жилища. В тях можело да се влезе по два начина – през входната врата, която е
приземния етаж, през която се осъществява достъпът както до единия, така и до другия
апартамент, а вторият – през избения коридор – там има две врати : едната е за малкото
жилище, а другата - за голямото. Особено едната врата не се заключвала през деня.
Сочи още, че между двата апартамента нямало преграда и достъпът до единия
апартамент ставал през другия.
Свидетелката /въпреки заявено възражение от ищцовата страна за неотносимостта на
поставения въпрос, същият е бил допуснат от съда и тя е отговорила, че била чувала от Е.,
че от жилището били изчезнали документи и златни неща, за които била сигурна, че били
взети от дъщеря й, но нямало да подаде оплакване. М. била сигурна, че дъщеря й ги била
взела понеже в апартамента на М. на последния етаж /има се предвид ап.№ 19/ още при
строежа имало вграден малък тайник и Е. била сигурна, че вещите били там.
В апартаменти № 2 и № 3 основно живеела майката Емилия и в момента живеела там.
Дали от 2016г досега М. е имала възможност да ползва апартаментите, свидетелката
обяснява, че имала много разговори с М., понеже тя я чувствала близка, като я
21
посъветвала „ една дъщеря не може да се държи така с майка си, че трябвало да се
помирят. От М. била чули много тежки думи по адрес на майка й, на което свидетелката я
посъветвала, че каквото и да се било случило в миналото, трябвало да го преживее. След
това свидетелката дава общо обяснени, че М. била допускана в жилището. За това съдела
от случилото се през лятото на 2016г, когато ищцата лично влязла и изгонила гостите на
майка й-руснаци, дошли да гостуват една-две седмици. Е. настоявала да останат, но те
били огорчени и се изнесли на хотел.
По мнението на свидетелката нямало пречки дъщерята да си поканела гости в тези
жилища.
По делото са приети заключенията на СТЕ:
В заключението по едноличната СТЕ, изготвено от в.л. М.К.С. /л.124-І/ посочва, че
към датата на огледа двата апартамента са обединени в едно жилище, с основен подход
откъм дворното място. В едната си част жилището имало достъп и от общите части на
сградата. По данни от ответницата, жилището се ползвало в този вид от 2002г, като
липсвали данни за извършен основен ремонт след 2002г. Дворното място е
благоустроено, оградено от всички страни с ревни площи и алеи от каменна настилка.
Оградата била изпълнена с масивна част и железни решетки. Тревните площи били
оформени по зони с многогодишна дървена, тревиста и храстова растителност. В
непосредствена близост имало външна мивка с каменна облицовка. Дворното място било
благоустроено и към 2012г с оформени тревни площи и алеи от каменна настилка.
Вещото лице е дало заключение за среден пазарен наем за периода от 21.03.2016г. до
21.03.2019г. за Апартамент № 2, Апартамент № 3 и за дворното място, както и за размера
на законната лихва върху всяко отделно обезщетение за лишаване от правото на ползване
/л.101-125/.
От заключението на тричленната СТЕ /л.149 и сл.-І/ се установява, че апартаменти 2 и
3 са обединени и се ползват като едно жилище. Апартаментите не можели да се отдават
под наем самостоятелно, тъй като в жилището имало само една кухня. Посочват, че в
дворното място не би могло да се организира свободна складова площ, както и няма
възможност да се организира ново паркомясто, без да се пречи на гаражите или без да се
отстранят дървета. Според вещите лица в дворното място имало три огромни кипариса,
които са на поне 30 години и площта, която оставала свободна била много малко и била
отредена за озеленяване. Липсвала свободна част от дворното място, в която да може да
бъде организирана открита складова площ. Свободната дворна площ била 150кв.м. и била
озеленена. Вещите лица са дали заключение за среден пазарен наем и за размер на
законната лихва върху обезщетение в тези размери за всеки от апартаментите, като втори
вариант общо за двата апартаментите, както и за дворното място /л.149-158/.
22
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С подадените две въззивни жалби решението на ВРС е поставено изцяло във
висящност.
По иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС
Нормата на чл.31 ал.1 ЗС визира, че всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно с нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Ако един съсобственик ползва
общата вещ не съобразно обема на своите права в съсобствеността, то съгласно чл.31 ал.2
ЗС дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която те са лишени
след датата на писмена покана.
За основателността на иска следва ищецът да установи чрез главно и пълно доказване
твърденията си :
че през процесния период с ответницата са се явявали съсобственици на описаните
недвижими имоти;
че ответницата е ползвала лично имота, като е възпрепятствала ищцата да се ползва
от общата вещ;
че ищцата е отправила писмена покана до съсобственика;
както и и по отношение размера на претендираното обезщетение.
І. По първата предпоставка - че ищцата и ответницата са съсобственици на
описаните недвижими имоти през процесния период.
Както е изложено по-горе, между страните няма спор за наличието на съсобственост,
произтекла от описаните юридически факти, като квотите на страните по спора са : по
отношение и на двата апартамента под №№ 2 и 3 - по 1/4ид.ч. за ищцата и по 3/4ид.ч. за
ответницата; по отношение на дв.място: 5/8ид.ч.- за ищцата и 3/8ид.ч.-за ответницата.
Поради изложеното е несъстоятелен и е доводът на отв. страна, заявено с жалбата, че
от факта, че страните били майка и дъщеря не водел автоматично до извода, че същите
били съсобственици по наследяване на конкретни самостоятелно обособени обекти.
По заявеното от ответницата възражение за недостатъчната индивидуализация на
двата апартамента.
Съдът намира същото за несъстоятелно поради съдържащото се в него вътрешно
логическо противоречие.
Както се посочи, между страните липсва спор относно факта на съсобственост спрямо
23
двата апартамента. В ПО самата ответница сочи, че оспорва еднолично да е била ползвала
съсобствените между страните недвижими имоти. Това налага следния извод: за да е
налице валидно право на собственост,респ.съсобственост, както и възможността с него да
бъдат извършвани било действия на управление, било действия на разпореждане, същото
следва да бъде осъществявано спрямо самостоятелен обект, т.е. такъв, който да е
достатъчно индивидуализиран. Липсата на такава достатъчна индивидуализация би
предпоставила невалидност на правото на собственост.
В допълнение, наличието на съсобственост се явява преюдициален за настоящия спор
въпрос. В случай, че между страните е съществувал спор доколко съществува
съсобственост, то това би било основание за неоснователността на претенцията по чл.31
ал.2 ЗС. В конкретния случай няма заявени от ответницата такива възражения – било че
ищцата няма качеството на съсобственик, било че ответницата се явява изключителен
такъв.
След като отв.страната не оспорва наличието на съсобственост, то и възражението за
недостатъчна индивидуализация на двата апартамента е неоснователно.
Установи се по делото, че процесните два апартамента са образувани като такива от
избени помещения, е станало след издаване разрешението за ползване от 1998г, към който
момент собственици са били само ответницата и съпругът й. Преустройството на
избените помещения в апартаменти, след като е станало по волята на собствениците,
макар и в отклонение от издаденото строително разрешение, очевидно не дава основание
ответницата да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Това е още един
аргумент за неоснователността на доводите й досежно липсата на индивидуализация.
Затова е и без значение за спора събирането на исканите от ответницата доказателства -
архитектурни проекти.
От значение за настоящия спор по чл.31 ал.2 ЗС е само доколко вещта е имало
възможност да бъде използвана свободно от всеки от съсобствениците. Без съществено
значение е как са били използвани общите вещи – дали всяка една поотделно или двете
общо заедно, ако се установи по делото, че е бил ограничен достъпът на ищцата. Общото
или самостоятелното им използване би имало значение при определяне размера на
обезщетението в случай, че се установи съществена разлика между цената за ползването
като самостоятелни вещи и като една обща вещ, за което съдът ще изложи мотиви по-
долу.
ІІ. Спори се по отношение останалите две предпоставки:
ІІ.1 по отношение нотариалната покана – дали с нея е отправено искане за
заплащане на обезщетение относно всички обекти и дали е била надлежно връчена на
отв.страна.
24
При иска по чл.31 ал.2 ЗС връчването на нот.покана е въведено като елемент от
фактическия състав, който предпоставя основателността или не на претенцията. Затова
същият следва да бъде обсъден.
Видно от разписка с нот.заверка от 21.03.2016г /л.8-І/, същата е била надлежно
връчена на отв. Е.П.
От съдържането на самата нотариална покана /л.9-І/ е видно, че ответницата е
поканена да осигури достъп до два броя жилища, разположени на приземния етаж от
жилищната сграда етажна собственост, находяща се в гр.Варна р-н„Приморски“ ул.
„Доц.д-р Вл.Василев“ № 2 /бивша ул.„102-ра“ № 20/, Вила“Ема“, които са обединени в
жилище № 2, както и Гараж в двора. Следователно, същата касае само претенция за
обезщетение за ползването на двата апартамента и гараж в двора. Последният не е
предмет на настоящия спор. По отношение дворното място поканата е за доброволно
уреждане на отношенията чрез разпределяне на ползването му.
Налага се изводът, че по отношение на дв.място липсва на един от задължителните
елементи от ФС, обуславящ основателността на иска по чл.31 ал.2 ЗС и затова
претенцията на ищцата в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
В допълнение може да се посочи и това, че, както се установи по делото, само ищцата
и ответницата са собственици на дв.място при посочените квоти 5/8 и 3/8ид.ч., което
съотношение се разпростира и и върху останалата незастроена част от него с площ от
150кв.м. /по данните от СТЕ/. Що се отнася до останалите собственици на отделни обекти
от жилищната сграда, то същите са титуляри само на правото на строеж върху земята,
което очевидно не включва правото на ползване като елемент от триадата на вещното
право на собственост, наред с правото на владение и правото на разпореждане. Затова би
могло да се мисли, че техните права се изчерпват до ограниченото право на преминаване.
Следва да се съобрази и това, че доколкото е възникнала етажна собственост между две и
повече лица върху самостоятелни обекти в сграда, то дворното място е изгубило
самостоятелния си характер и е придобило статута на вещ, обслужваща главната.
Така устроената като градина с трайна растителност и алеи с пейки незастроена част
от дв.място /както сочат данните по делото – СТИ и свид.показания/, се е обособила доста
преди процесния период 2016-2019г /още преди 2012г/, за което сочат данните по делото -
СТЕ и свид.показания. От последните се установява, че ищцата е била съгласна с това
фактическо състояние и не се е противопоставяла до 2016г.
В случай, че двете собственички на дв.място не могат да постигнат съгласие за
начина на разпределяне на ползването, то това би могло да бъде осъществено извън
настоящото производство, в друго съдебно такова по реда на чл.32 ЗС.
Като краен резултат. Поради неоснователността на претенцията на ищцата за
25
обезщетение за ползването на 5/8ид.ч. от незастроената част от дв.място с площ от
150кв.м. за периода 2016-2019г за сумата от 1800лв подлежи на отхвърляне, в какъвто
смисъл се е произнесъл и ВРС. Затова решението в тази обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
Като последица от неоснователността на главната претенция, неоснователен е и
акцесорният иск за сумата от 280лв- обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху главницата от 1800лв за периода 2016-2019г, и затова следва да
бъде отхвърлен, както се е произнесъл РС и в която част решението също следва да бъде
потвърдено.
ІІ.2 Спори се дали ответницата е лишила ищцата от ползването на
апартаментите.
Нормата на чл.31 ал.1 ЗС визира, че всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им, като неползващият има право на обезщетение
съгл.чл.31 ал.2 ЗС.
Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение
пряко с осъщественото само от единия съсобственик ползване на цялата вещ. Затова е
достатъчно неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана, за да възникне
основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик. За да се
освободи от отговорност, последният е следвало да предложи на съсобственика си да
ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността
реално да упражни това свое право.
Съгласно ТР № 7/2.11.2012г на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31
ал.2 ЗС е „всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. За личното ползване е от значение обстоятелството, че с
действията се засягат правата на другите съсобственици, като им се пречи да ги
реализират“. Не е въведено като изискване това ползване да е довело до прираст за
имуществото на ползващия вещта. Прякото ползване на вещта от единия съсобственик
само по себе си представлява полза и доколкото именно от тази полза другият
съсобственик е бил лишен, то той разполага с възможността да претендира заплащане на
съответното обезщетение.
Пак в същото ТР са разгледани хипотези, при които е налице еднолично ползване от
страна на един от съсобствениците, а именно:
- когато ползващият съсобственик продължава пряко и непо средствено да си служи с
26
цялата обща вещ за задоволяване на свои лични потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик,
- когато той не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но, имайки достъп
до нея, не допуска другия съсобственик да си служи с нея /напр. като държи ключа/,
- когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ."
Предвид изложеното в конкретния случай следва да се установи, че ползването на
имота от ответницата е било по начин, ограничаващ това на ищцата.
Събраните по делото доказателства сочат, както доста преди спорния период от време
2016-2019г апартаментите № 2 и № 3 са били ползвани като един общ, а през спорния –
ползването е било само от ответницата лично или допускайки трети лица. Това се
установява от събраните гласни доказателства и се потвърждава от изявленията на двете
страни.
Не се установи по убедителен начин твърдяното от ответницата, че през процесния
период ищцата е разполагала с ключове от жилищата и е имала осигурен достъп до тях,
както и че е могла да ги ползва.
Ето защо претенцията за обезщетение досежно двата апартамента като доказана по
основание следва да бъде уважена, като размерът на обезщетението бъде определен
съобразно ползването им като една обща вещ.
ІІІ. Спорен е и размерът на дължимото обезщетение за лишаване ищцата от
ползването на процесните два апартамента за спорния период 2016-2019.
Както се твърди от ответницата Е.П., в подкрепа на което са и данните по делото,
преустройството, изразяващо се в избиване на врата в стената между двете жилища, е
било осъществено доста отдавна, много преди процесния период, още докато е бил жив
нейният съпруг и баща на ищцата, т.е. не по-късно от м.08.2003г. Това положение се
явява заварено, съществувало преди новонастъпилия юридически факт – смъртта на А.П.,
по силата на който и по силата на наследственото правоотношение е възникнала
съсобствеността между настоящите страни при горепосочените квоти.
При това положение основателен се явява доводът на ответницата, наведен в жалбата
й, че при определяне на обезщетението за ползването на двата апартамента е следвало да
бъде съобразено заключение на тричленната СТЕ в р-л IIІ стр.2, което определя размера
на наемната цена за двата обекта, обединени в едно общо жилище с една кухня.
Според посочената част от същото - р-л IIІ стр.2 /л.152-І/ наемът за целия период
27
21.03.2016-21.03.2019г е 22 974лв, 1/4 от който се равнява на 5743лв. При съпоставянето
й с наемните цени, определени за 1/4 за всеки един от апартаментите поотделно /за ап.№ 2
- 4743лв и за ап.№ 2 – 2 215лв или общо 6958лв/, се налага извод, че разликата между тях
е съществена.
При това положение в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за
лишаването й от общото ползване на двата апартамента до горепосочения размер от
5743лв.
За разликата над тази сума до общо претендираните за двата апартамента размери на
обезщетението от 12 600лв /5400лв + 7200лв/, т.е. за разликата от 6857лв, исковете като
недоказани подлежат на отхвърляне.
Като последица от основателността на главния иск, основателен е и акцесорният иск
за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата
от 5743лв за периода 21.03.2016-21.03.2019г, която възлиза на 515,60лв.
Така за разликата над посочената сума до общо претендирания размер на двете
обезщетения за забавено изпълнение от 2870,20лв /842лв + 1123,20лв/, т.е. за сумата от
1449,60лв, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Гореизложеното налага частична отмяна решението на ВРС в посочените части и
обуславя обсъждане заявеното от ответната страна възражение за прихващане.
ІV. Спори се по основателността на възражението за прихващане общо за сумата
от 8606,78лв, включваща отделни пера, които следва да бъдат обсъдени всяко едно
поотделно, както следва :
1/ за сумата от 500лв -- заплатени вместо ищцата данък и такса битови отпадъци за
2014г за ап.19, заплатени през 2017г.
Нямо спор и от данните по делото се установи, че ап.19, намиращ се на мансардния
етаж в жил.сграда е изключителна собственост на ищцата, което се установява и от
приложеното по делото копие от НА № 158/1998 /л.48-І/.
На л.81-І е приложено копие от 2бр приходни квитанции за заплатени на 28.07.2017
местен данък, от които едната е за ап.№ 19 – 381,23лв, а другата за ап.№ 2 - 118,77лв.
Така, както е заявено възражението на ответницата в писмения й отговор /л.77, гръб-
Іинст.д./, в него не е обективирано такова, касаещо заплатените от ответницата МД и ТБО
за ап.№ 2. При липсата на изрично заявено възражение в тази част, посочената сума не
следва да бъде съобразявана. Недопустимо е искането за правото на вземане да бъде
заместено с доказателствата, които го установяват и в този случай последните се явяват
неотносими към предмета на настоящия спор. Ето защо следва да бъде съобразена само
28
до размера от 381,23лв –заплатен МД и ТБО за 2014г за ап.19
2/ за сумата от 80лв – разходи за поддържане на ОЧС, дължими за ап.19.
На л.82-І е приложено копие от 1 бр.РКО, установяващ заплащането на посочените
разходи за ОЧС на ап.19 на 15.05.2018. Затова възражението за посочената сума се явява
основателно и същата следва да бъде съобразена.
Що се отнася до приложеният на л.128-І оригинален РКО за сумата от общо 25лв за
месеци 12.2017, 01, 02, 03, 04.2018, касаещи ап.2 и 3,2 същият е неотносимо към предмета
на спора доказателство поради липсата на заявено искане. Затова и посочената сума не
следва да бъде съобразявана.
3/ 92лв-заплатени от ответницата на 15.05.2018г здравноосигури телни вноски на
ищцата;
На л.83-І е приложено копие от квитанция за преведена по сметката на НЗОК сума в
размер на 92лв – заплатени здравно осигурителни вноски на името на М.П. за периода
1.08.2017-31.12.2017.
Следва да се посочи, че коментираните по-горе три платежни документа са били
представени от ответницата още с ПО. От факта на простото им държане /били са в нейно
държане, т.е. намирали са се у нея/ следва да се приеме, че тя е била лицето, извършило
плащането по тях от името на титуляра - нейната дъщеря. Затова има основание за
заявената претенция, която общо възлиза дотук на 553,23лв.
4/ 425евро с левова равностойност 832,28лв - дадени в заем от ответницата на ищцата
през 2014г;
Намиращото се на л.84 от Іинст.д. копие от ръкописно изписан лист без дата и
подпис, няма качеството на писмен документ поради липсата на авторство и годината на
издаване. Ето защо посочената сума не следва да бъде включвана.
5/ 6562,50лв – заплатени от ответницата възнаграждение за градинар и материали за
градината за процесния период.
От уточнението в ПО е видно, че посочената сума е равна на 5/8 от общия размер от
10 500лв, който представлява сбор от заплащаните от ответницата през процесния период
суми за поддръжката на градината за времето от м.април до м.октомври през трите
години, при заплащани 500лв месечно.
Както се изложи и по-горе, установи се по делото, че незастроената част от дворното
място с площ от 150кв.м.. От нея по думите на свид.Ц. устроената като градинка с
растения, пътеки и пейки площ била около 80кв.м., които ответницата в продължение на
20 години поливала, без да плаща вода. Останалите около 60кв.м. Ж. /друг етажен
29
собственик, очевидно съпругът на свид.Б.Ж., за когото споменава последната/, ползвал,
обработвал и поливал със собствени средства.
От изложеното следва, че използването на спорната незастроена част от дворното
място чрез озеленяването му и оформянето на градинка с пътеки и пейки се е случило
доста отдавна - преди 20 год. по думите на свид.Ц. т.е. около 2000г, т.е. още приживе на
наследодателя А.П., и следователно този начин на използване на общата вещ е бил
заварено от ищцата състояние. Освен това, гласните доказателства сочат, че ищцата не се
противопоставила на този начин на използване до 2016г, когато е настъпило отново
влошаване в отношенията между страните /по думите на свид.Б./.
Що се отнася до направените разходи, то същите очевидно нямат луксозен характер
предвид естеството на грижите, необходими за отглеждането на жива растения и тяхната
поддръжка през съответните сезони. Това се установява от показанията на разпитаната
свид.Р., която била наета от ответницата още от 2013г да полага грижи, вкл. и през
процесния период – от април до октомври всяка година. За това отв.Ем.Панайотова й
заплащала по 500лв месечно, без да уточнява дали това е включвало и съответните
препарати.
При липсата на други нарочни доказателства, установяващи разходи за препарати,
торове и др.под. за растителна защита и грижа, съдът приема, че посочените от
свидетелката суми са включвали и това перо.
Поради изложеното посочената сума от 6562,50лв, равняваща се на 5/8ид.ч. от общия
размер на сторените разходи от 10 500лв за поддръжката на градината за процесния
период се явява доказана по основание и размер.
Така общият размер на всички основателни претенции по заявеното възражение за
прихващане на ответницата възлизат на 7115,73лв.
За разликата над тази сума до общо претендирания размер от 8606,78лв се явяват
неоснователни.
1. По заявеното от ищцата насрещно правопогасяващо възражение за
недължимост на горепосочените суми. Дори същите да са установени по
основание и размер, счита за недължими поради погасяването им чрез прихващане с
дължимата от ответницата парична сума, получени от последната по силата на
извършена покупко-продажба на съсобствения им имот, намиращ се в м-стта
“Орехчето“, и която в качеството й пълномощник не е отчела пред ищцата.
Възражението е обективирано още в писменото становище на ищцата под т.4 /л.99-І/
по повод подадения писмен отговор от ответната страна. Следователно е своевременно
заявено.
30
Това възражение не е било обсъдено от ВРС и затова въззивният съд дължи
произнасяне по него, доколкото евентуалната му основателност би имала значение за
крайния изход на спора.
В тази връзка по делото са приети като доказателство :
От представения предварителен договор за покупко-продажба от 13.12.2004г, с
нотариално заверени подписи, сключен само между Е.П. и купувача, е видно, че е била
договорена продажна цена за същия имот в размер на левовата равностойност на 10
000евро, като са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 31.03.2005г.
Същият обективира и разписка за заплатеното при подписването му капаро от 1955,83лв.
От представеното копие от НА № 87 т.І рег.891 н.д.№ 76 от 9.03.2005г /л.166-І/,
обективиращ договор за продажба, по силата на който Е.П. в лично качество и като
пълномощник на М.А.П.–М. продават на К.С. недвижим имот-ДВОРНО МЯСТО в м-ст
“Орехчето“ в землището на с.Звездица, община Варна, с площ от 600кв.м., съставляващ
ПИ № 134 в кад.р-н № 502 по ПНИ, за сумата от 600лв.
Приложено е и изрично пълномощно изх.№ 2878/28.01.2005г /л.168-І/, изходящо от
настоящата ищца, с което упълномощава майка си да продаде от нейно име на когото
намери за добре и при цена каквато намери за добре полагащата й се 1/4ид.ч. от
наследството на баща от описания по-горе имот в м-стта“Орехчето“
Представено е и оттегляне на пълномощно от 20.08.2008 /л.169-І/, от чието
съдържание е видно, че е оттеглено даденото в полза на майка й пълномощно под №
11263/20.08.2004. Според последното на майката са били предоставени широки
пълномощия за извършване от името на дъщеря на всякакви правни действия, касаещи
разпореждане с МПС и недвижими имоти и пр. Същото, обаче, не касае пълномощията,
предоставени за извършването на продажбата на имота в м-стта„Орехчето“, при условия
каквито ответницата намери за добре. При това положение, действително следва да е
налице отчетна сделка към ищцата за полагащият й се дял от продажната цена. При
посочената такава в НА от 600лв, и с оглед равните наследствени квоти на двете
съсобственички следва, че на ищцата са се полагали 300лв.
Макар да е очевидна разликата между цената, договорена по предв.договор и
посочената в окончателната сделка и затова да може да се мисли за симулативността на
обективираната в НА, на първо място, липсват наведени такива възражения. На следващо
място, предв. договор обективира само разписка за полученото капаро в размер на
1955,83лв, от което половината е равна на 977,92лв. Липсват доказателства за реалното
получаване на посочената предв.договор цена. Ето защо може да се мисли, че по
отчетната сделка дължимата сума е 300лв. Поради отдалечеността във времето между
двете събития /сделката е била реализирана през 2005г, а позоваването на ищцата е едва в
настоящото производство през 2020г/ може да се мисли доколко посочената сума е
31
останала дължима и дали не е била използвана за погасяването на предходни задължения
на ищцата. Ето защо съдът намира наведеното възражение за неоснователно.
По отношение на прихващането.
Частичната основателност на възражението на ответната страна за прихващане
предпоставя извършването на такова между двете насрещни вземания до размера на по-
малкото, което придобива следния числов израз:
Общият размер на вземанията на ищцата възлиза на 6258,60лв, включващ 5743лв
главница + 515,60лв - обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху главницата от 5743лв за периода 21.03.2016-21.03.2019г.
Общият размер на вземането на ответницата възлиза на 7115,73лв. Или, след
извършеното прихващане до размера на по-малкото вземане, което е това на ищцата,
последната остава задължена към ответницата за сумата от 857,13лв, за която сума съдът
не дължи произнасяне с нарочен диспозитив поради липсата на предявен иск за това.
Като краен извод следва, че предявените от ищцата искове подлежат на отхвърляне
частично поради извършеното прихващане с насрещното вземане на ответницата, а в
останалата част – поради недоказаност по основание и размер.
Изложеното налага частична отмяна решението на ВРС, като вместо него бъде
постановено отхвърлянето на предявените искове до горепосочената сума и
потвърждаване в частта, с която са отхвърлени претенции на ищцата, касаещи
обезщетението за ползването на дворното място, както следва по-долу.
По разноските
С оглед извода на въззивния съд за основателност на въззивната жалба на
ответницата и за неоснователност тази на ищцата, както и с оглед изхода на спора като
цяло, в полза на отв.Е.Н.П. следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за
настоящата инстанция в размер на 113лв – заплатена държавна такса по нейната въззивна
жалба. Не са представени доказателства за други сторени такива, вкл. и за
адв.възнаграждение.
Разноските, сторени от ищ.М.П.М. в размер на 235лв - заплатена държ.т., и 1200лв -
заплатено адв.възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
32
VІ. По частната жалба вх.№ 41595/29.06.2020г на Е.Н.П. срещу Определение №
6987/3.06.2020г, постановено на осн.чл.248 ГПК, с което ВРС е отказал да измени
Решението № 833/20.02.2020г в частта му за разноските, чрез намаляването присъдените в
полза на М-А.П--М- разноски от 2187,86лв на 1609,77лв и увеличението на присъдените
в полза на Е. Н.П. разноски от 380,74лв на 544,36лв, на осн.чл.248 ГПК.
Изложеното по-горе налага извода за основателност на частната жалба и съответно за
отмяна постановеното отхвърлително определение по чл.248 ГПК, като вместо него бъде
постановено друго за изменение решението на ВРС досежно разноските в частта, с която
са присъдени такива в полза на Е.П. чрез тяхното увеличаване по размер от 380,74лв до
претендираните 544,36лв.
Тъй като възражението за прихващане се явява основателно за по-голям от
определения от ВРС размер /т.е. за 7115,73лв/, то и разноските за първата инстанция
пропорционално следва да бъдат увеличени.
При представени доказателства за сторени такива общо в размер на 1000лв,
съразмерно на основателната част от възражението за прихващане, следва, че в полза на
ответницата са дължими 826,76лв разноски.
При положение, че ответницата с молбата по чл.248 ГПК е претендирала
увеличаването на разноските в нейна полза до 544,36лв, въззивният съд не би могъл да
постанови такива в повече. Затова за разликата над посочената сума до общо дължимия
размер на разноските в нейна полза за първата инстанция от 826,76лв следва да бъдат
присъдени от въззивния съд с отделен осъдителен диспозитив, наред с разноските за
заплатена държавна такса от 15лв за частното производство.
Определението по чл.248 ГПК в частта, с която е отхвърлено искането за изменение
на разноските, присъдени в полза на ищ.М..П.-М., чрез тяхното намаляване от 2187,86лв
на 1609,77лв, също следва да бъде отменено и искането да бъде уважено, като се
постанови намаляването на дължимите от ответницата разноски от 2187,86лв на
756,05лв.
Достигането до този извод съдът прави въз основа на изчисляване общия размер на
всички претендирани от ищцата суми, възлизащ на 29 246,20лв, включващ 27 000лв-
главници по трите пера+2246,20лв-обезщетения за забавено изпълнение по трите
главници. Общият размер на сторените от ищцата за първата инстанция разноски възлиза
на 3533лв. Така съразмерно на общо уважената част от претенциите от 6258,60лв
/включваща 5743лв-главница и 515,60-морат.лихва/ се полагат разноски в горепосочения
размер от 756,05лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
33
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-XLI № 833/20.02.2020г по гр.д.№ 4419/2019г в частите
му, с които
Е ОСЪДЕНА Е. Н. П. ЕГН ********** и адрес: гр.В. ул.„Д.д-р В.В.“ /бивша ул.„.....“/ №
., вила „Е.“ ет.. /приземен/ ап.., ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. ЕГН ********** и
пост.адрес: гр.В. ул.„Д-р „П.С.“ № ..ет.. ап..., сумата от 1938,38лв - обезщетение за
лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 3 с площ от 34,53кв.м., находящ
се в жилищна сграда изградена в гр.Варна, УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на ж.к.„Бриз-
юг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна, за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ–
21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията
за разликата над 1938,38лв до 2215лв поради извършено прихващане с насрещното
вземане на ответницата за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на
9.10.2017г, както и заплатени на 15.05.2018г суми за поддръжка на общите части в
сградата дължими за притежавания от ищцата апартамент № 19, и заплатени местни
данъци и такси за 2014г за притежавания от ищцата апартамент № 19, както, а за
горницата над 2215лв до пълния претендиран размер от 5400лв–като недоказана по
основание.
Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 199,32лв-обезщетение за
забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 3
за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, като Е ОТХВЪРЛЕНА за разликата над
199,32лв до пълния претендиран размер от 842лв като недоказана по основание
Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 4466,38лв - обезщетение за
лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 2 с площ от 72.90кв.м., находящ
се в жилищна сграда изградена в гр.Варна УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на ж.к.„Бриз-
юг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна, за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на ИМ в съда–
21.03.2019г.до окончателно изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията
за разликата над 4466,38лв до 4743лв поради извършено прихващане с насрещното
вземане на ответницата със сумата от 276,62лв/след постановено Решение за поправка на
ОФГ № 2193.06.2020/ за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на
9.10.2017г, както и заплатени на 15.05.2018г суми за поддръжка на общите части в
сградата, дължими за притежавания от ищцата апартамент № 19, и заплатени местни
данъци и такси за 2014г за притежавания от ищцата апартамент № 19, а за горницата над
4743лв до пълния претендиран размер от 7200лв - като недоказана по основание;
34
Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 427,24лв-обезщетение за
забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 2 с
площ от 72,90кв.м. за периода от 21.03.2016 до 21.03.2019г, като Е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията й за разликата над 427,24лв до пълния претендиран размер от 1123,20лв
като недоказана по основание, както и Е ОТХВЪРЛЕНО възражението на Е. Н. П. за
извършване на съдебно прихващане с вземането й срещу М.А.П.–М. със сумите от
6562,50лв– сторени разходи за заплащане възнаграждение за градинар и препарати
растителността и торове за градината, 425евро-предоставен през 2014г паричен заем и
118,77лв заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за 2014г за притежавания от
ищцата ап.№ 19 като неоснователно,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. А. П. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.В. ул.„Д-р
„П.С.“ № ..ет.. ап..., предявени срещу Е. Н. П. ЕГН ********** и адрес: гр.В. ул.„Д.д-р
В.В.“ /бивша ул.„....“/ № ., вила „Е.“ ет.. /приземен/ ап.., за заплащането на следните
суми от:
5400лв - обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Ап.№ 3 с площ от
34,53кв.м., находящ се в жилищна сграда изградена в гр.Варна, УПИ № II-2488 в кв.5а по
плана на ж.к. „Бриз-юг“, попадащ в 21 подр. на гр.Варна за периода от 21.03.2016г до
21.03.2019г, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на ИМ в съда – 21.03.2019г до окончателното изплащане на сумата; както и 842лв –
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, изчислено върху
всяка от главниците за месечните обезщетения, дължими за лишаване от ползването на
1/4ид.ч. от Ап.№ 3 за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г;
7200лв - обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Ап.№ 2 с площ от
72,90кв.м., находящ се в същата жилищна сграда, за същия период, както и законната
лихва върху главницата от датата на ИМ; както и 1123,20лв-обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, изчислено върху всяка от главниците за
месечните обезщетения, дължими за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Ап.№ 2 за
периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г,
поради извършено прихващане до размера на уваженото й вземане в размер
общо на 6258,60лв /сбор от 5743лв главница + 515,60лв - обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 5743лв за периода
21.03.2016-21.03.2019г/, с насрещното вземане на ответницата Е. Н. П. възлизащо
общо в размер на 7115,73лв, и
като неоснователни за разликата над посочената сума от 6258,60лв до общо
претендирания размер на обезщетенията от 12 600лв /сбор от двете главници от 5400лв и
35
от 7200лв/, т.е. за 6857лв, както и акцесорните претенции за обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху двете главници за периода 21.03.2016-
21.03.2019г за разликата над 515,60лв до общо претендирания размер на двете
обезщетения за забавено изпълнение от 2870,20лв /842лв + 1123,20лв/, т.е. за 1449,60лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС в частта му, с която Е ОТХВЪРЛЕН искът
на М.А.П.–М.срещу Е.Н.П. за заплащане на сумата от 1800лв- обезщетение за
лишаване от ползването на 5/8ид.ч. от незастроената част от ДВОРНО МЯСТО с площ
от 765кв.м., представляващо УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на ж.к.„Бриз-юг“, попадащ в
21 подрайон на гр.Варна за периода от 21.03.2016г. до 21.03.2019г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда–21.03.2019г до
окончателно изплащане на сумата, като недоказан по основание; както и Е
ОТХВЪРЛЕН искът на М.П.–М. срещу Е.Н.П.за заплащане на сумата от
280,80лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяка от
главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на
5/8ид.ч. от незастроената част от ДВОРНОТО МЯСТО за периода от 21.03.2016г. до
21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда–21.03.2019г до окончателното изплащане на сумата като
недоказана по основание.
ОТМЕНЯ Определение № 6987/3.06.2020г на ВРС-XLI № 833/20.02.2020г по гр.д.
№ 4419/2019г, постановено на осн.чл.248 ГПК, с което ВРС е отхвърлено искането на
Е.Н.П. за изменение на Решението № 833/ 20.02.2020г в частта му за разноските чрез
намаляването на присъдените в полза на М.А.П.-М. такива от 2187,86лв на 1609,77лв и
чрез увеличението на присъдените в полза на Е.Н.П. разноски от 380,74лв на 544,36лв, на
осн.чл.248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ Решението № 833/20.02.2020г в частта му, с която са присъдени разноски
в полза на двете страни, както следва:
НАМАЛЯВА размера на разноските, дължими от Е.Н.П. в полза на М.А.П.-М., на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, от 2187,86лв на 756,05лв.
УВЕЛИЧАВА размера на разноските, дължими от М.А.П.-М. в полза на Е.Н.П., на
осн.чл.78 ал.3 ГПК, от 380лв на 544,36лв.
ОСЪЖДА М.А.П.–М. да запалти на Е.Н.П. разликата над 544,36лв до общо
дължимия размер на разноските за първата инстанция от 826,76лв, т.е. за още 282,40лв
/двеста осемдесет и два лева и 40ст/, както и 15лв – заплатена държавна такса за частното
производство, а също и сумата от 113лв /сто и тринадесет лева/– сторени разноски за
въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
36
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
37