Решение по дело №3815/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 839
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20183230103815
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Град Добрич, 19.07.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д  А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на девети юли две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

            секретар Геновева Д.

            разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3815 по описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Търговско дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против Н.Р.М. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 1386 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2328 по описа на ДРС за 2018г., а именно:

- 740,44 лева – главница по Договор за заем №CrediHome + №1181 – 10164161 и Договор за допълнителни услуги към същия, сключени на 14.03.2017г. между длъжника и „Микро Кредит” АД, което е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение №1/18.09.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2018г. до окончателното плащане.

- 119,60 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г.

- 77,44 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г.

- 580,80 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г.

- 29,64 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода от 22.05.2017 г. до 30.05.2018 г.

- 22,68 лева – обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 22.05.2017 г. до 30.05.2018г.

Претендират се разноските.

Предявените искове се основават на следните обстоятелства: сключени са Договор за заем CrediHome+ № 1181–10164161 и Договор за допълнителни услуги към същия  на дата 14.03.2017г. между длъжника и „Микро Кредит” АД, което на основание чл. 99 от ЗЗ е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение № 1/18.09.2015г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2017г. Длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По Договор за заем CrediHome+ № 1181–10164161 от 14.03.2017г. заемодателят „Микро кредит“ АД предоставил на Р.М. в заем сумата от 800 лева, а последният се задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 140,20 лева, на 12 месечни погасителни вноски в размер от 78,35 лева. Дължимата сума по договора е 940,20 лева. Ответникът е платил първата погасителна вноска на 21.04.2017г. По Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome+ № 1181–10164161 от 14.03.2017г. „Микро кредит“ АД се задължило да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, за което последният дължи заплащане на пакетна цена в размер на 84,48 лева, платима на 12 равни месечни вноски, всяка по 7,04 лева. По силата на Договора за допълнителни услуги „Микро кредит“ АД, като застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключения с посредничеството му застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, с условия по застрахователната полица. Заемополучателят се задължил да върне на заемодателя платената от него застрахователна премия в размер на 633,60 лева, на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 52,80 лева, платими считано от 21.04.2017г. За забава са начислени обезщетения, както следва: 29,64 лева за периода от 22.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, по договора за заем; 22,68 лева за периода от 22.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда по договора за допълнителни услуги. Срокът на договора изтекъл на 21.03.2018г. Ответникът е платил само сумата от 140 лева, с която са погасени: 59,56 лева главница, 20,60 лева договорна лихва, 7,04 лева допълнителни услуги; 52,80 лева застрахователна премия. Поради неплащане към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, цесионерът претендира реално изпълнение. Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което въз основа заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 2328/2018г. на ДРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Тъй като е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и по указание на съда, ищецът предявява за установяване вземанията по исков ред.

Особеният представител на ответника оспорва исковете.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 2328/2018г. по описа на ДРС. С разпореждане от 04.06.2018г. е издадена заповед № 2328 от същата дата, с която е разпоредено Длъжникът Н.Р.М. с ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми: - 740,44 лева – главница по Договор за заем №CrediHome + №1181 – 10164161 и Договор за допълнителни услуги към същия, сключени на 14.03.2017г. между длъжника и „Микро Кредит” АД, което е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение №1/18.09.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2018г. до окончателното плащане; - 119,60 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г.; - 77,44 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г.; - 580,80 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г.; - 29,64 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода от 22.05.2017г. до 30.05.2018г.; - 22,68 лева – обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 22.05.2017г. до 30.05.2018г.; - 31,41 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №2328/2018г. по описа на ДРС. Съобщението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 31.08.2018г. Исковата молба е постъпила в съда на дата 27.09.2018г., изпратена по пощата на 26.09.2018г., поради което като допустими, исковете подлежат на преценка по основателност.

Предявените искове черпят  правното си  основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предявени са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, са с произход Договор за заем №CrediHome + №1181 – 10164161 и Договор за допълнителни услуги към същия, сключени на 14.03.2017г. между ответника и „Микро Кредит” АД, представени от ищеца като писмени доказателства. Възникналите от сключването им права и задължения са установени  по делото.

Според приетото заключение на вещото лице Д.Д., усвоената от ответника сума по договора за кредит е в размер на 800 лева; договореният лихвен процент е 30,91%; общата сума за връщане възлиза на 940,20 лева. По договора за допълнителни услуги са установени две задължения – за плащане на 84,48 лева по пакет „Преференциално обслужване“ и за плащане на 633,60 лева по пакет „Премиум живот“. Общият размер на дълга на ответника е 1658,28 лева. При забава (съгласно чл. 19 от Общите условия към договора за заем) е дължима и лихва за забава, която, според вещото лице, за периода от 22.05.2017г. до 30.05.2018г. възлиза на 83,44 лева, в т.ч. 43,40 лева върху главница и 40,04 лева върху допълнителните услуги. В т. 3 от заключението е представен погасителният план по договора за кредит. На 13.04.2017г. ответникът е платил сумата от 140 лева, с която са погасени задълженията по първата вноска. Остатъкът от задължението е формирано от главница 740,44 лева, договорна лихва 119,60 лева, допълнителни услуги 77,44 лева, застраховка 580,80 лева.

Съгласно удостоверително изявление с изх. № 51670219 от 05.07.2019г. на ЗК „Уника Живот“ АД, на 13.04.2017г. по застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141181-10164161 от 14.03.2017г. има действително платена еднократно премия от „Микро кредит“ АД в качеството му на застрахователен агент на компанията.

Дължимите по договора суми не са платени от ответника (противното не се твърди по делото).

По делото е представен Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между „Микро кредит“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с анекс № 1 към него от 11.12.2015г., подписан между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД. В приложение № 1 от 08.09.2017г. към договора за цесия, под № 14 е отразено вземането срещу ответника (с посочени три имена и ЕГН), произтичащо от договор №1181 – 10164161 от дата 14.03.2017г. със следните размери и основания – отпусната главница 800 лева, договорна лихва 140,20 лева, общо дължимо по кредита 1658,28 лева; остатък по главница 740,44 лева, остатък от лихва 119,60 лева; общо дължимо към датата на продажбата 1518,28 лева; дата на последно плащане 13.04.2017г.

Прехвърлянето на вземанията не е съобщено на длъжника от стария кредитор – изпратените уведомления от ищеца, по изрично упълномощаване от „Микро кредит“ АД, не са достигнали до своя адресат. Връчването на уведомлението обаче, заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). С оглед приетото в решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС, ТК, I ГО, постановено по т.д. № 193/2018г. по реда на чл. 290 от ГПК, особеният представител е процесуален представител на ответника и той може да получи редовно копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления. Уведомяването е извършено надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария кредитор, чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда. Макар и да е валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради което ответникът разполага с всички свои възражения срещу първоначалния си кредитор.

С оглед установеното, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и към датата на експертното изследване, длъжникът не е изпълнил задължението си да върне главница в размер на 740,44 лева, както и договорна лихва в размер на 119,60 лева, исковете за установяване на тяхната дължимост са основателни. Основателен и доказан е и искът за обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на 29,64 лева (установеният от вещото лице размер на това обезщетение е по-голям). Съответно дължими са и законните лихви върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Вземанията на ищеца за другите претендирани суми: 77,44 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г., 580,80 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г. и 22,68 лева – обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 22.05.2017г. до 30.05.2018г., не се доказаха по делото.

Изцяло в тежест на ищеца е да установи, че вземанията по договора за допълнителни услуги са му прехвърлени. От приложения опис на вземанията в приложение № 1 към рамковия договор за цесия /л. 24 от делото/ е видно, че е цедирана главница от 740,44 лева и договорна лихва от 119,60 лева. Действително като общо задължение е записана по-голяма сума – 1518,28 лева, но липсва яснота освен посочените главница и договорна лихва, какво представлява останалата сума. От уведомителното писмо за извършената цесия също не може да се направи категоричен извод, че в посочената сума от 1518,28 лева са включени и претендираните суми по договора за допълнителни услуги. Освен това, по делото не е установено категорично, че заемодателят „Микро Кредит“АД е извършил услугите, посочени в пакета „Комфорт“, както и че е заплатил вместо ответника еднократната застрахователна премия от 580,80 лева в полза на ЗК “Уника Живот“АД. От застрахователната полица за застраховка „Защита“ № МС320141181-10164161 от 14.03.2017г. е видно единствено, че „Микро Кредит“ АД е действал като застрахователен посредник на ЗК „Уника Живот“ АД, а от представеното от застрахователя писмо до ищцовото дружество се установява, че има платена еднократна премия от „Микро Кредит“АД, но не е посочен размерът на платената премия.

По изложените съображения съдът намира исковете за сумите 77,44 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г., 580,80 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г. и 22,68 лева – обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 22.05.2017г. до 30.05.2018г., за неоснователни, поради което същите подлежат на отхвърляне.

По разноските:

Съответно на изхода от спора ищецът има право на част от разноските, направени в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете – 17,79 лева държавна такса и 28,32 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на съответната част от разноските в исковото производство – 44,93 лева държавна такса, 113,29 лева внесен депозит за особен представител и 113,29 лева възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 113,29 лева.

По искане на ищеца за възстановяване на надвнесен депозит за вещо лице в размер на 150 лева: действително се установява, че ищецът е внесъл  двукратно указания от съда депозит в размер на 150 лева за изготвяне на експертиза – на 17.05.2019г. и на 23.05.2019г., но в съдебно заседание на 14.06.2019г. съдът е определил окончателното възнаграждение в размер на 200 лева и е задължил ищеца да довнесе сумата от 50 лева. Страната не е представила доказателство за внасяне на допълнително определената сума за разноски в размер на 50 лева, но това не е и необходимо, защото по делото вече са внесени в повече 150 лева. Сумата от 50 лева следва да се изплати на вещото лице (и тя е съобразена при разпределяне на отговорността за разноските), а на възстановяване на ищеца по посочената в нарочна молбата, приложена към молба с вх.№ 13742 от 08.07.2019г., банкова сметка ***.

Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Н.Р.М. с ЕГН ********** ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми, за които е издадена заповед 1386 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2328 по описа на ДРС за 2018г., а именно:

- 740,44 лева – главница по Договор за заем №CrediHome + №1181 – 10164161, сключен на 14.03.2017г. между длъжника и „Микро Кредит” АД, което е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение №1/18.09.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2018г. до окончателното плащане.

- 119,60 лева – договорна лихва по същия договор за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г.

- 29,64 лева – обезщетение за забава по същия договор за периода от 22.05.2017 г. до 30.05.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Н.Р.М. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 1386 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2328 по описа на ДРС за 2018г., а именно:

- 77,44 лева – сума за допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г. по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем №CrediHome + №1181 – 10164161, сключен на 14.03.2017г., между длъжника и „Микро Кредит” АД, което е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение №1/18.09.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.

- 580,80 лева – застрахователна премия за периода от 21.05.2017г. до 21.03.2018г. по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем №CrediHome + №1181 – 10164161, сключен на 14.03.2017г., между длъжника и „Микро Кредит” АД, което е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение №1/18.09.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.

- 22,68 лева – обезщетение за забава за периода от 22.05.2017г. до 30.05.2018г. по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем №CrediHome + №1181 – 10164161, сключен на 14.03.2017г., между длъжника и „Микро Кредит” АД, което е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение №1/18.09.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.

ОСЪЖДА Н.Р.М. с ЕГН ********** ***,  да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски по ч.гр.д.№ 2328/2018г. по описа на Районен съд – Добрич в размер на 17,79 лева държавна такса и 28,32 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.Р.М. с ЕГН ********** ***,  да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски по водене на настоящото дело в размер на 44,93 лева държавна такса, 113,29 лева внесен депозит за особен представител и 113,29 лева възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 113,29 лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза сумата от 50 лева от внесения от ищеца депозит. ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца по посочената от него банкова сметка ***, приложена към молба с вх.№ 13742 от 08.07.2019г., сумата от 100 лева – надвнесена като депозит за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на  страните.

 

                                                                                                        

 СЪДИЯ :