Присъда по дело №572/2016 на Окръжен съд - Русе

 

П Р И С Ъ Д А

№ 45          

 

гр. Русе,14.11.2016г.

 

 

     Русенският  окръжен съд ........ наказателна колегия в публично заседание

на …четиринадесети ноември......през двехиляди и шестнадесета.....година в състав:

Окръжен съдия:   Милена Пейчева

^{Съдебни заседатели: Е.Р.}

                      Х.Б.

        

при секретаря ………..Г.И.…………….. в присъстивето на

прокурора .................Мирослав Маринов….... като разгледа докладваното от  съдията …...НОХД  №  572  по описа за 2016 год.,за да се произнесе, съобрази: 

 

                  П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.Е.А. роден на ***г***, обл.Силистра, ….. или във Федерална Република Германия, гр….. български гражданин, със средно  образование, женен, не осъждан, не работи, ЕГН: ********** за

ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2016г., на път ІІ-21 Русе-Силистра, в района на км 12+300,в землището на община Сливо поле, обл.Русенска, при управление на МПС- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ** ** ** ** , нарушил правилата за движение по пътищата: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП /„На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: 1. Когато платното за дивжение има две ленти- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“/, като не изпълнил задължението си да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП /“...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“/, като не намалил скоростта и не спрял, като по непредпазливост  причинил  смъртта на Ангел П.А. и средна телесна повреда на М.М.А., изразяваща се в счупване на дясна ключица, счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл.343 ал.4, вр.ал.3 б. ”б” пр.1, вр. ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, чл.54 и чл. 58а ал.1 от НК му НАЛАГА наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което намалява с 1/3, като определя окончателен размер на наказанието ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г, вр.чл.343 ал.4 от НК и чл.37 ал.1 т.7 и чл.49 от НК ЛИШАВА подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия, със снета по-горе самоличност, да заплати направените по делото разноски: 1195 лв.в полза на ОД на МВР-Русе-разноски на досъдебното производство.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от днес пред АС гр.Велико Търново.

 

 

СЪДИЯ:          

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1.

 

 

                                                   2.

   

Ру­сен­с­ка окръжна про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла подсъдимия Ю.Е.А. в това, че на 04.07.2016г., на път ІІ-21 Русе-Силистра, в района на км 12+300,в землището на община Сливо поле, обл.Русенска, при управление на МПС- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС ** ** РВ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП /„На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: 1. Когато платното за движение има две ленти- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“/, като не изпълнил задължението си да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП /“...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“/, като не намалил скоростта и не спрял, като по непредпазливост  причинил  смъртта на А. П.А. и средна телесна повреда на М.М.А., изразяваща се в счупване на дясна ключица, счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни- престъпление по чл.343 ал.4, вр.ал.3 б. ”б” пр.1, вр. ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

Съдебното следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание лишаване от свобода, по реда на чл.54 от НК, към минимума на предвиденото в текста, което след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за максималния изпитателен срок. На подсъдимия да бъде определено и наказание лишаване от право да управлява МПС в максимален размер. Излагат се подробни съображения в подкрепа на исканията.

Частните обвинители М.А., И.П. и П.П. не се явяват и не вземат лично становище. Повереникът им адв.П. К. ***, поддържат обвинението, счита че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено справедливо наказание. Излага подробни съображения в подкрепа на исканията си, които са в насока идентична с изложената от представителя на обвинението.

Подсъдимият признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за виновен и изразява съжаление за случилото се. Подсъдимият и упълномощеният му защитник адв.Е.Т. от РАК, искат наказанието да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, а наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде в размер съответен на наказанието лишаване от свобода.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

По­д­съ­ди­мият Ю.Е.А. е на 31 години, със средно образование, женен с едно малолетно дете. Той е роден в гр.Тутракан, обл. Силистра, понастоящем живее в с.Преславци, община Тутракан, обл.Силистра, а с........ и д.... му са във Ф. Р. Г. и живеят в гр.Б.. От 18.10.2016г. подсъдимият работи по трудов договор в „Б. ООД“-Силистра /трудов договор и справка от НАП, приложени на л.36 и л.37 от делото/. Подсъдимият не е осъждан. Той е правоспособен водач на МПС от 09.06.2009г., с придобити категории „В“, „М“, „АМ“ и до момента не е наказван по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП.

Починалият А. П.А. бил на ** години /роден на ***г./ Той живеел със с........ си- св.М.М.А. ***. Те имат две деца- И.А.П. и П.А.П., видно от удостоверението за наследници, приложено на л.127 от ДП.

През 2016г. подсъдимият Ю.А., заедно със с........ си- св.С. Ф. А. и ... годишния им син Т. А., живеели  постоянно във ФР Г.. В края на м.юни- началото на м.юли 2016г. семейство А. решили да пътуват за България, за да присъстват на семейно тържество в гр.Тутракан. На 02.07.2016г. , около 13,00 часа те потеглили от гр.Б., ФР Г. с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ СС .... РВ, собственост на Ф. А. Ш.- б... на св.С. А.. Автомобилът бил предоставен от собственика му на подсъдимия с пълномощно /копие, приложено на л.106 от ДП/. По време на цялото пътуване автомобилът бил управляван само от подсъдимия. На 03.07.2016г. семейство А. влезли през ГКПП „Видин“ в Р. България. Около 00,30 - 01,30 часа, на 04.07.2016г., те спрели на паркинг в с.Обнова, за да починат и два-три часа по-късно отново потеглили в посока гр.Русе, за гр.Тутракан. Автомобилът се управлявал от подсъдимия, св.С. А. седяла на задната седалка вляво, а синът им- до нея вдясно.

На 04.07.2016г., около 05,40 часа, А. П.А. и с........ му- св.М.А. тръгнали със семейния си лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Ренър ГЛХ“ с рег. № СС **** РВ от дома си в с.Старо село към гр.Русе. Автомобилът управлявал А. А., а св.М.А. пътувала на предната дясна седалка. Около 06,00 часа колата се намирала на път ІІ -21, между градовете Русе и Силистра, в землището на гр.Сливо поле, обл.Русенска , движела се към гр.Русе със скорост около 80 км/ч. По същото време и място, но в обратната посока- към гр.Силистра се движел автомобилът, управляван от подсъдимия, със скорост около 90 км/ч.

Около 06,20 часа двата леки автомобила се намирали в участъка на км. 12+300 на път ІІ-21, в землището на Община Сливо поле, обл.Русенска. В този участък пътят бил прав, двупосочен, с по една пътна лента за движение във всяка посока, разделени една от друга с единична прекъсната линия- пътна маркировка „М3“. Общата ширина на платното за движение била 7,60 метра. Пътната настилка била суха, покрита с гладък асфалт, без повреди и неравности. Времето било ясно, слънчево, с видимост нормална за конкретните пътни условия- около и над 200 метра в двете посоки на движение. Нямало други участници в движението, които да са се намирали между двата горепосочени автомобила, които да са ограничавали или препятствали видимостта на всеки един от водачите.  

Когато двата леки автомобила се намирали един от друг на разстояние от около 166,06 метра, подсъдимият не успял да забележи, че автомобилът му започнал да се насочва вляво, спрямо посоката си на движение и да преминава единичната прекъсната линия, разделяща двете платна за движение. А. А. възприел поведението на подсъдимия като възникваща опасност за движението, споделил това със с........ си, предприел маневра по аварийно намаляване на скоростта и отклонил посоката на движение на управлявания от него автомобил „Мицубиши“ вдясно, като с дясната си част л.а. навлязъл в затревената част на банкета. Подсъдимият не отчел променящата се пътна обстановка и не коригирал движението на управлявания от него автомобил „Опел“. Без да намали скоростта на движение, лекия автомобил „Опел“ преминал през единичната прекъсната линия, навлязъл в лентата за насрещно движение и продължил движението си в нея, със скорост 95,4 км/ч. Междувременно А. А. успял да намали скоростта на управлявания от него автомобил до 21,2 км/ч и се изнесъл крайно вдясно. Независимо от това двата автомобила се ударили челно, като последвалия удар бил кос, нецентрален, с взаимно застъпване от около 55 см, който и за двете превозни средства настъпил в техните предни леви части и изцяло в лентата за движение на автомобила, управляван от А., в посока гр.Русе. В резултат на ударния импулс лекият автомобил „Мицубиши“ се завъртял на около 200 градуса, по посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка и се преместил назад, спрямо първоначалното си положение, като се плъзнал в канавката, където и бил намерен при извършения впоследствие оглед. Лекият автомобил „Опел“ продължил движението си напред и в дясно, като след 44,75 метра от мястото на удара спрял окончателно.

Случайно преминаващите свидетели В. С. Р. /пътуващ от Русе към Сливо поле/ и Б. И. П. /пътуващ от Сливо поле към Русе/ възприели вече възникналото ПТП и спрели управляваните от всеки един от тях автомобили, за да окажат помощ. Установили, че всички участници в инцидента са получили травматични увреждания, а А. А. бил и заклещен в управлявания от него автомобил. Лекият автомобил “Мицубиши“ бил силно деформиран в предната си лява част. Кухината, в която били разположени педалите за управление на автомобила, била силно деформирана така, че крайниците на пострадалия не можели да бъдат извадени от нея, а тялото му било притиснато между волана и облегалката, което наложило по-късно механичното премахване на тази част от седалката, за да бъде освободено тялото. Св.М.А. успяла да откопчае предпазния си колан, да отвори вратата и да напусне автомобила, като започнала да вика за помощ. Независимо един от друг св.В. Р. и св.Б. П. подали сигнал на телефон 112 и на място пристигнали екип на ЦСМП-Русе и ФСМП-Сливо поле. На място медицинските лица установили, че не е възможно А. да бъде изваден от автомобила, както и че той е в кома с множество травми по тялото и главата, което налагало незабавно прилагане на съответната реанимация, която не дала ефект. Смъртта на А. А. била констатирана в 07,42 часа.

Всички останалите участници в инцидента били изпаднали в шок и имали видими множество наранявания, поради което подсъдимият, с........ му и д.... им, както и св.М.А. били транспортирани в Отделение „Спешна помощ“ на МБАЛ-Русе, където им били извършени съответните медицински прегледи и проведено лечение.

Пристигналият на местопроизшествието екип на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Русе извършил проверка за алкохол на подсъдимия с техническо средство „Дрегер 7510“ с № ARВВ0100, който отчел наличието на 0,00 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух.

От извършените впоследствие изследвания на кръвта и урината на починалия А. не е установено наличието на алкохол в тях, видно от отразеното в приложената по делото химическа експертиза /л.56 от ДП/.  

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа на починалия А. А. /л.59-л.62 от ДП/ той е получил съчетана травма, изразяваща се в множество тежки увреждания:… получени при настъпилото на 04.07.2016г. транспортно произшествие.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни /л.65-66 от ДП/ М.А. е получила телесни увреждания при инцидента на 04.07.2016г. - счупване на дясната ключица и счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка. Тези увреждания са резултат на възникналите инерционни сили от удара, притискането на предпазния колан и последвалото съприкосновение на крайниците с твърди тъпи предмети, които са част от вътрешността на к...о на автомобила. По медико-биологични признаци тези увреждания са преценени като трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни и имат характера на средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

В резултат на ПТП подсъдимият Ю.А., св.С. А. и Т. А. са получили различни телесни увреждания, които имат характеристиките на леки телесни повреди, видно от приложените по ДП доказателства- СМЕ по писмени данни и епикризи.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза /л.89- 92 от ДП/ опасността за движението е възникнала в момента, когато управлявания от подсъдимия лека автомобил „Опел“ е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение. Отстоянието на двата автомобила, един от друг, е била 166,06 метра. В този момент за всеки от двамата водачи е съществувала обективна възможност да вижда и наблюдава движението на другия лек автомобил, тъй като са имали видимост от около 200 метра помежду си, като тази видимост не е била възпрепятствана или ограничавана от други участници в движението. За установените скорости на движение на двата автомобила: за л.а. „Опел Астра“-  95,4 км/ч и за л.а.“Мицубиши Спейс Рънър“- 80 км/ч, опасните зони за спиране са били съответно- 89,5 метра и 67,9 метра. Следователно общото необходимо разстояние на двамата водачи, за да спрат безопасно е било 157,4 метра, при което те са имали техническа възможност да предотвратят ПТП, чрез едновременно спиране. Видно от материалите по делото А. А. своевременно е предприел спиране, докато подсъдимият А. не е сторил това. Независимо от това подсъдимият е имал техническа възможност сам да предотврати ПТП, ако е контролирал своевременно посоката на движение на управлявания от него автомобил, така че той да не навлиза в лентата за насрещно движение.

Та­зи фа­к­ти­че­с­ка об­с­та­но­в­ка съ­дът при­е­ма за доказана спо­ред показанията на свидетелите: С. А., И.П., П.П., М.А., В. Р., Г. В., Б. П. и обясненията на подсъдимия. От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, КП за ПТП с пострадал, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, автотехническа експертиза, химическа експертиза, СМЕ на труп, СМЕ-зи по писмени данни, справки за получени обаждания на тел.112, копия от фишове за спешна помощ, смъртен акт, удостоверение за наследници, приемо-предавателни протоколи, гражданска отговорност, копие от шофьорската книжка и контролен талон, справки от КАТ-Русе, епикризи, докладна записка, свидетелство за съдимост, декларация, автобиография, трудов договор, справка от НАП, два броя характеристики, определения на РОС и други.

По делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Причините за смъртта на А. А. и телесните увреждания на св.М.А., както и уврежданията на подсъдимия и неговото семейство, местоположението на всеки един от тях, липсата на алкохол в кръвта на двамата водачи на МПС и причините за катастрофата са установени по безспорен начин от писмените, гласните доказателства и заключенията на посочените експертизи, които съдът намира за обективни и логични, а експертизите за обосновани и ком...ентни. С оглед обстоятелството, че производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК съдът няма да обсъжда подробно доказателствата по делото.

Анализа на кредитираните доказателства, налага следните правни изводи:

От обе­к­ти­в­на стра­на подсъдимият Ю.Е.А. е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.4, вр.ал.3 б. ”б” пр.1, вр. ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на 04.07.2016г., на път ІІ-21 Русе-Силистра, в района на км 12+300,в землището на община Сливо поле, обл.Русенска, при управление на МПС- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС ** ** РВ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял, като по непредпазливост  причинил  смъртта на А. П.А. и средна телесна повреда на М.М.А., изразяваща се в счупване на дясна ключица, счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни.

Подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение. В конкретната ситуация подсъдимият не е извършвал изпреварване или заобикаляне и нищо не е налагало да напуска своята лента за движение и да навлиза в насрещната, но въпреки това той е навлязъл в лентата за насрещно движение, продължил да се движи в нея докато не е ударил лекия автомобил на пострадалите. Подсъдимият е имал обективна възможност да вижда и наблюдава както своето движение, така и това на другия автомобил. Той не е отчел свое неправомерно движение и променящата се пътна обстановка, като не е предприел никакви действия, за да коригира посоката на движение на управлявания от него автомобил, за което е имал техническа възможност и видимост.  

Нарушил е и разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, като не намалил скоростта, с която се е движил и не спрял лекия автомобил, въпреки че на пътя е била възникнала опасност за движението. Опасността е била налице с факта на  навлизането на л.а., управляван от подсъдимия в насрещната лента със скорост над 90 км/ч, в която лента по същото време се е движел лекия автомобил на пострадалите. Подсъдимият е имал обективна възможност да вижда и наблюдава както своето движение и скорост, така и това на другия автомобил. Той не е предприел никакви действия, свързани с намаляване на скоростта или спиране на л.а., като е имал техническа възможност и видимост да го направи.

Нарушението на посочените тестове от ЗДвП от страна на подсъдимия е в причинно-следствена връзка със загубата  на контрол над превозното средство, последвалия удар в л.а. на пострадалия и настъпилите обществено-опасни последици- смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост. Той е знаел, че не трябва да навлиза в насрещната лента за движение /освен при изпреварване или заобикаляне, какъвто не е конкретния случай/, знаел е, че трябва да намали скоростта си на движение или да спре при възникнала опасност на пътя /каквато в случая е била налице/, но не предприел никакви действия за промяна посоката на движение на управлявания от него автомобил, за намаляване скоростта или спиране на същия. Той не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици- смърт и причиняване на телесна повреда на св.А., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед своята възраст, образование, правоспособност, житейски опит и възможности в конкретната пътна обстановка.

         Не може да намери приложение намалената отговорност по чл.343а от НК, тъй като подсъдимият не е извършил никакви действия по оказване на помощ на пострадалите А. А. и М.А..

        С оглед гореизложеното, подсъдимият следва да бъде признат за виновен.

             При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Ю.Е.А., съдът взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда приложението на чл.58а от НК.

            Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания от подсъдимия, изразеното критично отношение и съжаление за случилото се; чистото му съдебно минало; липсата на налагани до момента наказания за допуснати нарушения по ЗДвП; полагането на труд и грижи за семейство и малолетно дете; много добрите характеристични данни за личността му, от местоработата и местоживеенето му към момента; сравнително младата му възраст- на 31 години. Като отегчаващи такива съдът съобрази: допуснатите две отделни нарушения по ЗДвП, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на деянието по текста на чл.343 ал.4 от НК; причинените леки телесни увреждания на още две лица- пътниците в л.а. на подсъдимия, които са извън взетите предвид при квалификацията на деянието. Причинената смърт на едно лице- А. А.  и средна телесна повреда на второ- М.А. не следва да се преценяват като отегчаващи вината обстоятелства, тъй като са елемент от състава на престъплението по ал.4 на чл.343 от НК и са взети предвид при квалификацията на деянието по този текст.

           Предвид посочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от изброените се явява изключително по смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките на чл.58а ал.4, вр.чл.55 от НК. С оглед изложеното наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК. Съдът определи същото при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, към минимума на наказанието, предвидено в текста на чл.343 ал.4 от НК /от 3 до 10 години лишаване от свобода/, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода /или 42 месеца/. След редукцията с 1/3 подсъдимият следва да изтърпи наказание в размер на 28 месеца или ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

            С оглед крайния размер на определеното наказание, са налице формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК. Преценявайки дали наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно или да намери приложение института на условното осъждане, съдът съобрази от една страна тежестта на извършеното и високата обществена опасност на престъплението, при което е причинена смъртта на един човек и сериозни телесни увреждания и здравословни проблеми на друг човек. От  друга страна съобрази личността на подсъдимия, който е личност с ниска обществена опасност, предвид полагането на грижи за семейство с малолетно дете и трудовата му ангажираност, много добрите характеристични данни, липсата на минали осъждания, липсата на налагани наказания по ЗДвП или висящи наказателни производства. Съдът намира, че в настоящия случай следва да се даде превес на личната над генералната превенция. С оглед на това  предупредителното, възпиращото и превъзпитаващото въздействие на наказанието не изисква подсъдимият да изтърпява ефективно лишаването от свобода. В настоящия случай целите на личната и генерална превенция ще се постигнат и чрез отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съдът определя този размер на изпитателния срок, който е над минимално предвидения в закона, предвид тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения и тежкия резултат от престъплението- смърт на мъж в работоспособна възраст и средна телесна повреда на 55 годишна жена, които не са имали никаква вина за случилото се, не е налице съпричиняване от тяхна страна, напротив починалият е направил всичко възможно за да избегне връхлитащия го автомобил, като е намалил до минимум скоростта на движение и е изнесъл управлявания от него л.а. крайно вдясно, като навлязъл в затревената част на банкета.

           Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава придобито по предвидения законов ред свидетелство за управление на МПС, видно от приложената на л.40 от ДП справка от КАТ-Русе и на основание чл. 343г, вр.чл.343 ал.4, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК той следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ. Размерът на този период съдът определи изхождайки от горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и най-вече отчитайки тежестта на конкретното извършено престъпление и неговите обществено опасни последици.

          С така определеното наказание, по вид и размер, с определения по-висок  изпитателен срок и лишаване от правоуправление за посочения период от време, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще може да преосмисли поведението си занапред, ще се постигне превъзпитаващ ефект спрямо него и в същото време ще му се даде възможност да продължи да работи и да полага грижи за семейството си, наред с това ще му бъде отнета възможността да управлява МПС и така да бъде заплаха за движението по пътищата. В същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него, отчитайки факта, че се касае за непредпазливо деяние.

           С оглед изхода на делото подсъдимият дължи направените по делото разноски в хода на предварителното производство- в размер на 1195 лева, които следва да заплати в полза на ОД на МВР-Русе. По делото не са направени съдебни разноски, поради което съдът не присъжда такива. По делото не са направени разноски от частните обвинители, същите не са претендирали такива, поради което съдът не им присъжда разноски.

           Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: