№ 306
гр. Перник, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500145 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз връзка с въззивна жалба, депозирана от И. Н. С., с адрес: гр.
София, 1618, ж.к. „Бъкстон“, бл. 30, вх. А, ет. 3, ап. 5, чрез пълномощника му адв. Г. Г.
– САК, със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „Позитано“ № 9, вх. Б, ет. 4, кантора 12
срещу Решение № 173 от 21.11.2022г., постановено по гр. дело № 148 от 2022г. на
Районен съд – Брезник, с което съдът е отхвърлил предявения от И. Н. С.,
ЕГН:********** и К.Е. Н.а, ЕГН:********** и двамата с адрес: гр. София 1618, ж.к.
„Бъкстон“, бл. 30, вх. А, ет. 3, ап. 5 иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК130277958, със седалище и
адрес на управление гр. София п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“
№ 159, БенчМарк, Бизнес Център да преместят незаконно построен далекопровод,
високо напрежение на 250 метра северно от имота на ищците, преминаващ през
дворното им място- парцел ІІІ, пл. № 144 в кв. 34, находящ се в Изамска махала на село
Муртинци, община Брезник.
Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските,
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевират се и оплаквания за
допуснати неточности в доклада по чл. 146 от ГПК – по т. 1 и т. 5 от същия, като се
сочи, че същите са ограничили правото на защита на ищеца и са препятствали
възможността му за своевременно ангажиране на доказателства. Сочи се, че за
уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо кумулативното наличие на
неоснователност на ответника, както и създаването на пречки за упражняването на
правото на собственост върху имота в пълен обем. Жалбоподателят счита, че тези две
предпоставки са изпълнени, с оглед събрания доказателствен материал по делото. На
1
следващо място жалбоподателя счита, че ответника е следвало да ангажира
доказателства относно законността на изградения строеж, като представи строителни
книжа, като счита, че по действащите към онзи момент строителни правила този
строеж е незаконен, респ. не е бил търпим. Сочи се, че в производството пред
първоинстанционния съд не е изяснена датата, на която е построен далекопровода,
което създава невъзможност да се прецени кой закон е действал по времето на
изграждането му. Излага се още, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60 ал. 2 т. 1
от ЗЕЕЕ (отм.) възниква само ако са били спазени законовите изисквания за
изграждане на съответния енергиен обект, като доказателства в тази насока не са
ангажирани. На следващо място се сочи, че е налице липса на сервитутни права, като
съществуването на енергиен обект в имота на ищеца, за който ответното дружество не
разполага със сервитутни права, представлява нарушаване на правото на собственост
на ищеца, което може и следва да бъде защитено с негаторен иск по чл. 109 ал. 1 от ЗС,
без да се доказва с какво и как това ограничава правото на собственост. В тази насока,
жалбоподателят сочи и относима съдебна практика. Изразява се и несъгласие с част от
изводите на приетата по делото съдебнотехническа експертиза. По изложените
съображения жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване
на решение, с което предявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС бъде
уважен. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
юрк. Ангел Зотев. В същия се изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба, респ. се иска решението на Районен съд – Брезник да бъде оставено в
сила, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със
съдопроизводствените правила. Сочи се, че безспорно по делото е установено, че
процесния електропровод и стълбовната мрежа към него са изграждани преди 1975г. и
в тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за
електрификацията от 1948г. /отм./ „Енергийните източници и всички съоръжения за
производството, пренос и разпределение на енергията, както и
електропромишлеността, са държавна общонародна собственост, като във връзка с чл.
7 от същия закон, държавна собственост стават и съществуващите към момента на
влизане в сила на този закон електростопански обекти. Идентично е било
законодателното разрешение и в следващите закони – Закона за електростопанството
от 1975г., в сила до 1999г., като при действието им, дейностите в енергетиката са били
изключителен държавен приоритет. Сочи се, че вещните права са на държавата, а
фактическата власт върху отделните обекти на електроразпределителната мрежа е била
упражнявана от съответното експлоатационно предприятие. Процесуалния
представител на насрещната страна счита, че не са допуснати и нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът е изготвил проект на доклад по делото,
съобщил го е на страните, обявил го е за окончателен и страните не са възразили срещу
него. Счита, че с доклада правилно е разпределена доказателствената тежест между
страните. На следващо място се сочи, че електропровода „ВЕП ОТКЛ. МУРТИНЦИ-
АС50“ – СрН /средно напрежение/ е изграден преди 1999г. се касае за „съществуващ“
по смисъла на чл. 60 ал. 2 т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, а съгласно чл. 60 ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ около енергийните обекти се създават
сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти към момента на влизане в
сила на закона сервитутното право възниква автоматично, по силата на закона, и това
2
сервитутно право позволява на електроразпределителното дружество да държи
енергиен обект в чужд имот. Сочи се, че собствениците на имоти, включени в
сервитутните зони или граничещи с тях, не могат да искат изместването им, освен при
техническа възможност за това и за тяхна сметка (по реда на чл. 64 ал. 5 и чл. 73 ал. 1
от ЗУТ и чл. 10 ал. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи). По тези и останалите изложени съображения, се иска оставянето
на въззивната жалба без уважение, като неоснователна. Претендират се и направените
в хода на двете производства (първоинстанционно и въззивно) разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима - подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Досежно оплакванията в жалбата за непълен и неточен доклад по делото, съдът
намира същите за неоснователни, респ. за настоящата инстанция не възниква
задължението за даване на указания до въззивния жалбоподател относно възможността
да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради
непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Този извод следва от
обстоятелството, че с доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал кои обстоятелства следва да
установи ищцовата страна. Същевременно във въззивната жалба не са релевирани
конкретни възражения, които да обосноват даването на указания от страна на съда,
досежно установяването на същите.
С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания и
доводите на въззиваемия, обаче, въззивният съд намира, че е налице доказателствена
непълнота относно доказателства, които се събират и служебно от съда /експертиза/,
доколкото в изслушаната пред районния съд СТЕ не се съдържат данни за изследване
дали монтирането на процесните електрически стълбове е съобразено със
строителните правила и норми и действащия план към момента на изграждането им
или че сега съответства на строителните правила и оставането им на това място е
безопасно за запазване на живота и здравето на живеещите в имотите. Предвид
констатираната доказателствена непълнота и правомощията на въззивния съд по чл.
195 ГПК следва да се допусне допълнителна СТЕ и служебно да бъдат поставени от
съда задачи относно установяването на горните факти, на разноски на страната, която
носи тежестта да докаже съответния факт /т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на настоящото
определение.
3
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА изслушването на допълнителна съдебно-техническа експертиза със
задача: след запознаване и изследване на доказателствата по делото, оглед на място и
справки при страните и в съответните служби или от други лица или институции по
преценка на вещото лице, да даде заключение – дали процесните електрически
стълбове в процесния имот са били монтирани, изградени и въведени в експлоатация
по предвидения за това ред и са били допустими и отговарят на съответните
строителни правила и норми и техническите правила за безопасност по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на изграждането им (ЗПИНМ /отм/, ЗТСУ /отм/ и подзаконовите нормативни
актове по приложението им) или по правилата на ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове по приложението му?
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.К.Г.П..
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение за вещото лице в размер на 250
лева, вносим от страните по равно (по 125,00 лева за всяка страна) в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне
на определения депозит може да е основание за съда да приложи последиците на чл.
161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за недоказани
фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
НАСРОЧВА делото за 04.05.2023г. от 10.55 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение, а въззивния
жалбоподател – и с препис от отговора на въззивната жалба.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
4
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5