№ 16094
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110111506 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 67811/29.02.2024
г., от „Т С ЕАД, ЕИК ............, представлявано от А А - Изпълнителен директор
и И И Е- председател на УС срещу Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. София, 1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ ............ с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 2107.45 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 375.17 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
01.12.2023 г., изчислена върху главница от 2107.45 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
1
ищеца 21.49 лева главница за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.16 лева -
лихва за периода 15.01.2021 г. до 01.12.2023 г., изчислени върху главница
от 21.49 лева
за които суми има издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69207 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 150761, ID номер 190309, инсталация
№ …., за топлоснабден имот гр. София, 1359,обл.София,общ.„Люлин",ж.к.
„.............
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е наемател на
общински имот, който представлява топлоснабден имот с адрес: гр. София,
1359,обл.София,общ.„Люлин",ж.к.„............. за процесния период. Твърди, че
на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като
наемател е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. В него прави
възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва ответникът да е
потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е собственик, нито вещен
ползвател, и няма доказателства в тази насока. Оспорва да е дължима лихва,
тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване
на сумите в сайта на дружеството. Оспорва дължимост на мораторни лихви.
Твърди, че сумите за дялово разпределение са неоснователни. Сумите за
2
дялово разпределение са неоснователни. Твърди, че трябва да се докаже, както
размера, така и че същото е в рамките на процесния период. Твърди, че не са
ангажирани такива доказателства. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Представя списък с разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Моли да се уважат
исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, не се явява в о.с.з. С допълнителна молба поддържа
отговора на исковата молба. Моли да не се допуска експертизи, тъй като не
оспорватиска. Представя списък по чл.80 ГПК. Претендира разноски.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в
о.с.з. Депозира писмена молба.
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 18270/28.04.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.60-66 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 18270/28.04.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция, поради което, с
цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда да го повтаря в
решението по същество (л.60-66 от делото).
В цитираното определение, съдът се е мотивирал защо е назначил
експертизи, а именно поради наличието да се оспорват исковете по основание
и размер и доставяно количество енергия и дяловото разпределение.
От представения договор за наем се установи, че процесният имот –
апартамент 61, гр. София, ж.к. Люлин, ........... е даден под наем на ответника
Н. М. М., ЕГН **********. Същото се установява и от процесната заповед за
настаняване. Договор за наем е безсрочен, т.е към момента на подаване на
3
заявлението по чл.410 ГПК и приключване на съдебното дирене се доказа, че
ответникът е наемател на процесното жилище. Не се доказа договорът да е
прекратен или развален, поради което съдът изцяло приема факта, че за
процесния период, ответникът е наемател на жилището. Съгласно чл.5.3
наемателят е длъжен да заплаща всички консумативни разноски, свързани с
ползването на общинското жилище (л.17-21 от делото).
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители, респ.
клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като негови
съсобственици при равни дялове през процесния период. (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
По делото се установи, че ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са
публикувани и са влезли в сила, както и че сградата – етажна собственост, в
която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период
подзаконова нормативна уредба. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
4
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на ищцовото дружество (видно от приетите писмени доказателства
и заключението на СТЕ).
Ответникът не успя да докаже, че не е наемател или ползвател на имота
за процесния период.
Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за
уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
целия имот за процесния имот, тъй като е ползвател на процесното
жилище.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 104-
109 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ, л.124-127 от
делото), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано,
пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на
вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за
процесния период и имот. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата
предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
5
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за
целия. Същите са както следва:
№искпериодРазмер поССчЕНеоснователнаИзвод
ИМчаст
1Главницам.05.20202107.452107.45Частично
за ТЕг. дооснователен
-
м.04.2022
г.
2Мораторна15.09.2021375.17370.814.36Частично
лихва заг. дооснователен
ТЕ01.12.2023
г.,
3Главницам.11.202021.4921.49-основателен,
за ДРг. до
м.04.2022
г
4Мораторна15.01.20215.165.16-основателен,
лихва заг. до
ДР01.13.2023
г.,
ПретендиранаДоказанаНеоснователна
сума 2509.27сумасума 4.36
2504.91
При съпоставка на исковата претенция и установеното от заключението
по ССчЕ се направи извод, че исковете са частично основателни.
Искът за мораторна лихва върху главница за ТЕ е основателен за 370.81
лева, като е неоснователен за горницата от 370.81 лева до пълния претендиран
размер от 375.17 лева, тъй като не е доказан.
Останалите искове са доказани.
Посочените изводи не са крайни, тъй като все още не е изследвана
давността.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
6
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Съдът напълно я
кредитира, като обективна, пълна и достоверна. От заключението на тази
експертиза се установи какъв е размерът на дължимите суми за период три
години назад от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.12.2023 г., а
именно 15.12.2020 г., които към 15.012.2020 г. са с настъпила изискуемост по
чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 15.12.2020 г., съобразно исковия
период (л.130-132 от делото).
При съпоставка на заявена претенция и установено по делото, се
получава следното.
№искРазмер поССчЕТриИзвод
ИМгодишен
Доказано
период
1Главница2107.452107.451 848.42Частично основателен, поради
за ТЕлевалевапогасяване по давност
м.05.2020 г.15.12.2020Възражение за давност
дог. дочастично основателно
м.04.2022 г.м.04.2022 г.
2Мораторна375.17370.81325.06Частично основателен, поради
лихва запогасяване по давност и
лева
ТЕ размер
За 4.36 лева15.09.2021
искът ег. до
15.09.2021
недоказан01.12.2023Възражение за давност
г. до
г.,частично основателно
01.12.2023
г.,
3Главница21.49 лева21.4921.49Основателен иск.
за ДР
Възражение за давност
недоказано.
м.11.2020 г.м.11.2020 г.
додо
м.04.2022 гм.04.2022 г
4Мораторна5.16 лева5.165.16Основателен иск.
лихва за
Възражение за давност
ДР
недоказано.
15.01.202115.01.2021
г. дог. до
01.13.202301.13.2023
г.,г.,
ПретенцияДоказанаУваженаПогасена част 304.78 лева
2509.27сума(само за ТЕ и лихва за ТЕ) -
7
Общолева2504.912200.13отхвърлена част
левалева
При това положение, възражението за давност е частично основателно,
както и исковете за частично основателни.
Искът за главница за ТЕ е основателен за 1 848.42 лева за периода от
15.12.2020 г. до м.04.2022 г., като следва да се отхвърли за горницата от
1848.42 лева до пълния претендиран размер от 2107.45 лева за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва върху главница за ТЕ е основателен за 325.06
лева за периода от 15.09.2021 г. до 01.12.2023 г., като искът следва да се
отхвърли за периода от 15.09.2021 г. до 01.12.2023 г., за горницата от 325.06.
лева до 370.81 лева, като погасен по давност, а за горницата от 370.81 лева до
пълния претендиран размер от 375.17 лева, като недоказан по размер.
Исковете за главница за ДР и за мораторна лихва са основателни.
Същите следва да се уважат изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Уважената част на исковете е 2200.13 лева, при общо заявена от 2509.27
лева. Искът е отхвърлен за 304.78 лева, поради настъпила давност и 4.36 лева,
поради недоказаност на размера. Общият размер на отхвърлената част на
исковете е 309.14 лева.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът представя списък с разноски (л.134 от делото).
Ответникът претендира възнаграждение по чл.38 ЗА, като за
заповедното в размер на 400 лева, а за исковото 600.00 лева (л.58 от делото)
По заповедното производство
Ищецът претендира 50.19 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 100.19 лева. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 87.85 лева (100.19
х 2200.13/2509.27).
Ето защо Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... следва да бъде осъдена
да заплати на Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б сумата от
87.85 лева (осемдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 69207/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
8
Ответникът претендира възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 400.00
лева.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ,
ако е затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в
по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават
възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38
ЗА - размер като за договорно възнаграждение. Затова за определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в
практиката по договорите. Ето настоящият съдебен състав прилага
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.26, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по заповедно дело
възнаграждението е в размер от 50 до 180 лева.
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева. Претендирано
9
възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото
се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна сложност по
делото, но се явява и като инструмент за неоснователно обогатяване, което е
накърняване на етичните стандарти и добрите нрави.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмеримо с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по
посочените искове е, че възнаграждението започва от 500.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на двата иска. Същите се
намират в съотношение на обусловен и обуславян. Двата иска имат сходен
предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт –
сключен договор. Разликата е в търсената защита. По първия иск иска да се
установи нищожност, докато при втория иск се търси притезание –
осъдителни иск. Освен това отчитайки обичая в практиката е недопустимо да
се допусне присъждане на две възнаграждение за установителен иск за
нищожност на клауза и връщане на дадената сума по тази клауза, при все че
дела с по-голяма правна и фактическа сложност (делбеното производство),
което е двуфазно, е много по-сложно и там възнаграждението се дължи за
цялата фаза, а не за целия иск. Няма логика, нито правно или житейско
основание, адвокатите, които упражняват дейност в областта на делбеното и
вещното производство да търпят негативи и да претендират един хонорар за
цялото производството, а не за всеки един иск по отделно. При това
положение, съдът приема, че следва да се присъди едно възнаграждение за
адвокат в това производство.
Разноските за възнаграждение на един адвокат следва да бъдат
присъдени в полза на адвоката, на основание чл.38 ЗА
Отчитайки характера на заповедното производството, по делото е
подадено банкетно възражение, което не е мотивирано, което се изготвя със
същото съдържание и качество от изкуствен интелект, както и че
претендираното възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК не отговаря на
действителна заплатената по делото, съдът приема, че възнаграждението на
адвоката следва да бъде определен към минималния, а именно 50.00 лева.
С оглед отхвърлената част 309.14 лева, ответникът има право на
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. При това положение
възнаграждението на адвоката е в размер на 6.16 лева (50 х 309.14/2509.27).
При това положение „Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23
Б следва да бъде осъден да заплати на С К. К., гр. София, ул. ........... сумата
от 6.16 лева (шест лева и шестнадесет стотинки), представляващи разноски
по предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. №
692070/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
10
По исковото производство
Ищецът претендира 184.11 лева държавна такса (л.14,50 от делото),
300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 1000 лева за СТЕ (л.70 от
делото), 1000.00 за ССчЕ (л.69 от делото). Юрисконсултското
възнаграждение е в размера по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо
следва да се признае. Това са разноски, които ползват целият процес и
доказаност на претенцията. Ето защо следва да се признае. Не е основателно
възражението на ответника, че е прекомерно. Същото е в законовия диапазон.
Освен това процесуалният представител на ищеца винаги се е явявал в о.с.з.,
присъствал е на тях. Общият размер разход е 2484.11 лева. Прилагайки
правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски пропорционално
на цялата уважена част. В процесния случай разноските са в размер на 2178.07
лева (2484.11 х 2200.13/2509.27).
Ето защо Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... следва да бъде осъдена
да заплати на Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б сумата от
2178.07 лева (две хиляди сто седемдесет и осем лева и седем стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 11506/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
По делото е назначена и приета комплексна експертиза, по повод
възражението на ответника за давност на сумите. Същите не е внесъл
указания депозит в срок, но експертизата е изготвена и е приета. Ето защо
ответникът остава задължен по смисъла на чл.77 ГПК. Разноските по
експертизата са 200.00 лева или по 100.00 лева на вещо лице.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати директно в полза
на вещите лица приспадащата се сума.
Исковата претенция е доказана за 2504.91 лева. Сумата, която е погасена
по давност е 304.78 лева. Неоснователно е възражението за останалата част, а
именно 2200.13, т.е. за уважената част.
Следователно ответникът има право да му се признае разхода от 200.00
лева пропорционално на уважената част от възражението за давност. По
правилото на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на
24.33 лева (200 х 304.78/2504.91). Тъй като ответникът не е направил такива
разноски, но възражението му е основателно, то същите следва да се поемат от
ищеца. Ето защо тази сума следва бъде присъдена директно в полза на вещите
лица, като се раздели на две.
При това положение „Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23
Б следва да бъде осъден да заплати на Д. Ц. П. – Н., ЕГН **********, гр.
Ловеч, ул. ........... сумата 12.17 лeва (дванадесет лева и седемнадесет
стотинки), представляваща дължим, но не внесен депозит за изготвена на
КССчЕ експертиза по гр. д. № 11506/2024 г., поради невнасянето му в срок и
приемането на същата, на основание 77 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
„Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б следва да бъде
11
осъден да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, гр. София кв. „Драгалевци“
ул. ........... сумата 12.17 лeва (дванадесет лева и седемнадесет стотинки),
представляваща дължим, но не внесен депозит за изготвена на КССчЕ
експертиза по гр. д. № 11506/2024 г., поради невнасянето му в срок и
приемането на същата, на основание чл. 77 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
За отхъврлената част от възражението за давност, ответникът няма
право на разноски, защото е неоснователна. Въпреки това, тъй като не е
платил експертизата, а същата е приета и съдът се позова на нея, ответникът
остава задължен за отхвърлената част. На основание чл.77 ГПК следва да бъде
осъден да заплати директно в полза на вещите лица.
В процесния случай разноските за отхвърлената част от възражението за
давността са в размер на 175.67 лева (200 х 2200.13/2504.91) или това е
остатъкът от 200 минус 24.33 лева.
Ето защо Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... следва да бъде осъдена
да заплати на Д. Ц. П. – Н., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. ........... сумата
87.83 лeва (осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща дължим, но не внесен депозит за изготвена на КССчЕ
експертиза по гр. д. № 11506/2024 г., поради невнасянето му в срок и
приемането на същата, на основание чл. 77 ГПК.
Ето защо Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... следва да бъде осъдена
да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, гр. София кв. „Драгалевци“ ул.
........... сумата сумата 87.83 лeва (осемдесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки), представляваща дължим, но не внесен депозит за изготвена на
КССчЕ експертиза по гр. д. № 11506/2024 г., поради невнасянето му в срок и
приемането на същата, на основание чл. 77 ГПК.
По възнаграждението по чл.38 ЗА
Ответникът също има право на разноски, съгласно отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът претендира 600.00 лева адвокатско възнаграждение за
заповедното производство (л.58 от делото). Съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, възнаграждението е по чл.38 ЗА.
Написаното по-горе за приложението НПЗЗ, определяне размера при
няколко искове, съотношение с адвокатите вписано в Бюрото за правна
помощ, както и размера на възнаграждението да не надвишава процент от
материалния интерес важи и тук. Ето защо за процесуална икономия, съдът
няма да преповтаря мотивите изложени по-горе.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
Отчитайки характера на исковото производството, изготвеният отговор
12
и допълнителни молби, с които се оспорват изцяло претенциите, но не се
искат експертизи, както и неявяването на ответника, нито на негов
процесуален представител в о.с.з. (нито едно от всички), което е неуважение
на съда, тъй като не може да придобие непосредственост от страните по
делото и незачитане на авторитета на съдебната власт, както и че делото не е
сложно от фактическа и правна страна, и извършените действия от страна на
адвоката на ответника не отговарят на фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определен в
минимален размер, а именно 100.00 лева.
При това положение, прилагайки правилото на чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът има право на възнаграждение в размер на 12.32 лева (100 х
309.14/2509.27).
При това положение „Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23
Б следва да бъде осъден да заплати на С К. К., гр. София, ул. ........... сумата
от 12.32 лева (дванадесет лева и тридесет и две стотинки), представляващи
разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. №
11506/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т С ЕАД, ЕИК
............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б срещу Н. М. М. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, 1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ ............
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, че Н. М. М. с ЕГН: ********** дължи на „Т С ЕАД,
ЕИК ............ сумите, както следва:
1. 1848.42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 15.12.2020 г. до м.04.2022 г. ведно
със законната лихва от 15.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 1848.42 лева до пълния претендиран размер 2107.45 лева за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., като погасен по давност по чл.111
ЗЗД, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл.
149 ЗЕ;
2. 325.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 01.12.2023
г., изчислена върху главница от 1848.42 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата от 325.06 лева до 370.81 лева, поради погасяване
по давност по чл.111 ЗЗД, а за горницата от 370.81 лева до пълния
претендиран размер от 375.17, поради неоснователност и недоказаност
по размер, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86
ЗЗД;
3. 21.49 лева главница за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г.,
13
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 5.16 лева - лихва за периода 15.01.2021 г. до 01.12.2023 г., изчислени
върху главница от 21.49 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
за които суми има издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69207 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 150761, ID номер 190309, за
топлоснабден имот гр. София, 1359,обл.София,общ.„Люлин",ж.к.„.............
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... да заплати на Т С
ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б сумата от 87.85 лева
(осемдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 69207/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... следва да бъде осъдена
да заплати на Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б сумата от
2178.07 лева (две хиляди сто седемдесет и осем лева и седем стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 11506/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца Т С
ЕАД, ЕИК ............, както следва: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО
СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б да
заплати на Д. Ц. П. – Н., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. ........... сумата
12.17 лeва (дванадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
дължим, но не внесен депозит за изготвена на КССчЕ експертиза по гр. д. №
11506/2024 г., поради невнасянето му в срок и приемането на същата, на
основание 77 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б да
заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, гр. София кв. „Драгалевци“ ул. ...........
сумата 12.17 лeва (дванадесет лева и седемнадесет стотинки),
представляваща дължим, но не внесен депозит за изготвена на КССчЕ
експертиза по гр. д. № 11506/2024 г., поради невнасянето му в срок и
приемането на същата, на основание чл. 77 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на „Т С ЕАД, ЕИК ............, че сумите могат да бъдат платени
по депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), и от там преведени на вещите лица, но само след влязло в сила
решение.
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
14
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... да заплати на Д. Ц. П.
– Н., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. ........... сумата 87.83 лeва (осемдесет и
седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща дължим, но не
внесен депозит за изготвена на КССчЕ експертиза по гр. д. № 11506/2024 г.,
поради невнасянето му в срок и приемането на същата, на основание чл. 77
ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1359, обл. София, общ. „Люлин", ж.к.„ Люлин", ........... да заплати на Д. Г. С.,
ЕГН **********, гр. София кв. „Драгалевци“ ул. ........... сумата сумата 87.83
лeва (осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
дължим, но не внесен депозит за изготвена на КССчЕ експертиза по гр. д. №
11506/2024 г., поради невнасянето му в срок и приемането на същата, на
основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б следва
да бъде осъден да заплати на С К. К., гр. София, ул. ........... сумата от 6.16
лева (шест лева и шестнадесет стотинки), представляващи разноски по
предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 692070/2023
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК ............, гр. София, ул. „.......“, № 23 Б да
заплати на С К. К., гр. София, ул. ........... сумата от 12.32 лева (дванадесет
лева и тридесет и две стотинки), представляващи разноски по предоставена
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 11506/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„ДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ".............., на страната на ищеца „Т С ЕАД, ЕИК ............, ул. „.......“
№ 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15