РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр.София 07.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, трети въззивен състав, в открито заседание
на петнадесети септември
през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Евгения Генева
Членове: 1.Васил Василев
2.Ваня Иванова
като разгледа докладваното от
съдията Василев в.гр.д. №290 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба от З.С. *** , ЕГН ********** против решение №5527/08.01.19г. по гр.д.№60783/17г. на СРС в частта му ,с
която е :
-отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против С.Г.С. със седалище *** за разликата
над сумата от 500 лева, до пълния предявен размер от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на гр.д.№ 15150/2014 г. по описа на СГС в разумен срок, съгласно чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
-отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против С.Г.С. за заплащане на сумите от:
- 2 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради нарушаване правото на
разглеждане и решаване на гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС, ГО, 2 Е с-в в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи;
- 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради нарушаване правото на
разглеждане и решаване на гр.д. № 2144/2017 г. по описа на СГС, ГО, 1-13 с-в, в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Подържа се,че
производството по вгрд
№15150/2014г. на СГС е продължило 3
години, 10 месеца и 10 дни ,за което жалбоподателя нямал никаква вина. Забавата
по делото се дължала на постановени 3 неправилни определения, които били
обжалвани от жалбоподателя пред САС,които са били отменени.Жалбоподателя
подържа,че няма вина за забавата от
връчването призовките с книжата на ответниците,
своевременно и бързо давал исканата от съда информация относно адресите за
призоваване на ответниците. Жалбоподателя подържа,че
няма вина, че призовкаря многократно е търсил
ответницата Н. Н. и едва по указанията на САС, същата е известена по телефона, който способ
е налице за използване от съда, но не е реализиран.Подържа се,че по
в.гр.д.№16432/2016г. на СГС,което е
продължило 2г. и 1 месец забавата се дължи на правените отводи на
съдиите и неизискване на нужното доказателство за решаване на делото.По в.гр.д.
№2144/2017г. на СГС, продължило 1г. и 4 месеца,забавата се дължи на отводи,
като е регистрирана и забава от САС със съдебен акт.Въпреки,че в обжалваното
решение било прието,че
съдът констатирал, че и трите дела
не са от правна страна сложни, не изискват фактически и правни действия от
които може да се получи забава съда приел, че жалбоподателя с подаване на
множество молби, некоректно критично поведение изразяващо се в словесни критики
на съдиите, искане на отводи е
допринесъл за забавата на делата.Молбите,които подавал съдиите разглеждат в з.с.з. или на самото
о.с.з. ,поради което не може да има забава при разглеждане на делото на това
основание. Исканията за отводи на съдиите направени от жалбоподателя били
и мотивирани и явно били основателни, след като съдиите се
отвеждали.Неоснователно съда приел,че натовареността на съдилищата водела до
извън разумен срок за разглеждане на делата, както и наличие на съдебни
ваканции следвало да се изваждат от
процесуалната продължителност на делата.
Поради това се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение,с което бъдат уважени предявените от
жалбоподателя искове.
От страна на
ответника по делото е постъпил отговор на жалбата.Подържа се,че решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно. В тежест на ищеца е да
установи по делото елементите от фактическия състав на деликта
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата чрез процесуалните си субституенти отговаря само за вредите, които са в пряка и непосредствена връзка от
увреждането. Така с Решение № 320 от 27.12.2016 г. по гр.
д. № 2403/2016 г., ІV г.о. на ВКС, е възприето, че
само вредите, които са пряка
последица от неразумно бавните действия на правозащитните
органи държавата е длъжна да обезщети. В процесния случай и при изрично възложена доказателствена тежест с окончателния доклад по делото,
ищецът не установи пълно и главно наличието на търпени неимуществени вреди.
Нещо повече – по делото не бяли ангажирани нито
писмени, нито гласни доказателствени средства,
установяващи, че ищецът е претърпял морални болки и страдания вследствие
продължителността на гр.д.№ 15150/2014
г. на СГС, гр.д.№ 15432/2016 г. на СГС и гр.д.№ 2144/2017 г . Дори да има
според практиката на ЕСПЧ силна презумпция за неимуществени вреди – обичайни
болки и страдания, тази презумпция е оборима и е
допустимо да не се присъжда обезщетение, щом не са установени вредите – в този смисъл и решението по делото
Скордино с/у Италия, № 36813/97,29.03.2006 г.
Европейският съд е приел в § 204 от соченото решение, че е възможно дори и при
установена неразумна продължителност на едно съдебно производство, страната да
не е претърпяла вреди, предвид на което националните органи трябва да мотивират
решението си и да не предоставят никакво обезщетение. Според ответника не
можело да се споделят изтъкнатите от жалбоподателя доводи, че решаващият състав
на съда неправилно бил приел, че с поведението си ищецът С. е допринесъл за
забавата в производството. Критерият „поведение на страната“ е легално закрепен
в чл. 2б ЗОДОВ и съдът правилно е
съобразявал процесуалните действия на З.С.. Критерият „свръхнатовареност“
също е установен от практиката на ЕСПЧ при изследване на въпроса за
продължителността на едно производство разумна ли е или не. В тази връзка с решението по делото Ю. А. С. С.А с/у Испания, № 11681/85,7 юли 1989 г.,
Серия А № 157, §§ 38-42, е възприето, че претовареността на съдилищата е
валидно извинение за забавяния, когато държавата покаже, че проблемът е бил
идентифициран на време и се взимат мерки за преодоляването му. Поради това се
иска решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Постъпила е и въззивна жалба от С.Г.С. против Решение № 5527 от 08.01.2019 г., постановено
по гр.д.№ 60783/2017 г. на СРС, II ГО, 164 състав, в частта, с която е осъден С.г.с.
да заплати на ищеца З.К.С. сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени вследствие на забавено разглеждане и решаване на
гр.д.№ 15150/2014 г. по описа на СГС.Подържа се,че съдебният акт в атакуваната част е неправилен поради противоречие с
материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и
необоснованост. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ
държавата чрез процесуалните си субституенти отговаря само за вредите, които са в пряка и непосредствена връзка от
увреждането - в случая СГС би следвало да отговаря съгласно сочената разпоредба
само за неимуществени вреди, които са закономерна, единствена последица от
неразумната продължителност на процесното гр.д.№
15150/2014 г. по описа на съда.
Константната съдебна практика, постановена по приложението на цитираната
норма на ЗОДОВ приема, че дори и да има обстоятелство сочещо на търпени
неимуществени вреди, ако не се установява
причинно – следствената връзка, обезщетение не се дължи. Причинната
връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана от ищеца. Производството по ЗОДОВ е исково
и за него са приложими общите
правила относно доказването на иска. В
посочения смисъл са постановените: т.
11 от ТР
№ 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2014 Г. на ОСГК НА ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика; Решение № 176 от 15.12.2017 г. по гр. д. № 4624/2016 г., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 70 от 27.04.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 256 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1277/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС и др. При
разпределена доказателствена тежест с окончателния
доклад по делото, от ищеца З.С. не било установено същия да е претърпял
неимуществени вреди под каквато и да е форма. Не били ангажирани нито писмени,
нито гласни доказателствени средства, които да станат
опора на извода на решаващия съд, че на Здраво С. се следва обезщетение за морални
болки и страдания вследствие на бавно правосъдие. Това прави съдебният акт в
обжалваната част не само постановен в
противоречие с нормата на чл. 4 ЗОДОВ, но и необоснован поради нарушаване на
чл. 154, ал. 1 ГПК. Не кореспондира с доказателствената
съвкупност по делото изводът, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
вследствие на неразумна продължителност на гр.д.№ 15150/2014 г. на СГС, защото
от правилата за разпределение на доказателствена
тежест следва, че за съда недоказаният
факт е неосъществил се факт. Следва да се допълни и това, че в своята практика
ЕСПЧ е приемал, че в някои случаи неразумната продължителност на производството
( каквато в настоящия случай не е на лице) може да не причини никакви
неимуществени вреди, като в такива случаи националните органи трябва да
мотивират решението си и да не предоставят никакво обезщетение - решението по делото С. с/у Италия, № 36813/97,29.03.2006 г.
Следователно дори да има според
практиката на ЕСПЧ силна презумпция за неимуществени вреди – обичайни болки и
страдания, тази презумпция е оборима и е
допустимо да не се присъжда обезщетение, щом не са установени вредите. На следващо място макар и с
неимуществен характер претендираните вреди е нужно да
бъдат доказани чрез обективирани психични преживявания на ищеца. От своя
страна признаците на моралното страдание
следва да съобразяват при определяне на обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД, тъй
като критерият справедливост не е „абстрактен”. Като не са доказани с допустимите
от ГПК доказателствени средства твърдените болки и
страдания с техните конкретни проявления, и първоинстанционният
съд направо е присъдил обезщетение без да обсъжда конкретни обстоятелства,
обосноваващи размера му, е допуснато нарушение и на нормата на чл. 52 ЗЗД.Подържа се,че невъзможно да се установи по категоричен начин обичайните
вреди, които съдът съвсем необосновано е приел за налични, от кое дело, по
което ищецът е страна или от кой външен
фактор, различен от съдебно производство са причинени. Незаконосъобразно
решаващия състав на съда приел, че е налице известно забавяне, изразило
се в невъзможност на длъжностните лица
по връчването и призоваването да връчат
съдебните книжа за отговор в продължителен период от време, както и
недостатъчен контрол от страна на съдията – докладчик върху тези връчители, и това забавяне съставлява срок извън разумния,
не е съобразен както с практиката на ЕСПЧ, така и с постоянната съдебна
практика у нас. Така простото неспазване на процесуалните срокове по вътрешното
право не води автоматично до извода, че производството е продължило неразумно
дълго по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ – например: В. с/у Австрия, № 11796/85, 30.10.1990 г., Серия А № 213, § 60; Г. с/у
Италия, № 12787/87, 27.02.1992 г., Серия А № 228 – F, § 17; Г. – К. с/у България, № 12739/05, 08.03.2011 г., § 73.
Отделните забавяния не следва да се взимат предвид щом общата продължителност
на производството съгласно критериите на ЕСПЧ може да се счете за разумна. В
подкрепа на изложеното е и възприетото от съдебната практика - например Определение № 97 от 25.01.2016 г. по гр.д.№
5537/2015 г. на III г.о. на ВКС.Поради това се иска решението в
обжалваната му част бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
От страна на ответника по жалбата на СГС е
постъпил отговор,с който оспорва същата.
В съдебно заседание
представителят на СОП е изразил становище,че решението в осъдителната му част
следва да бъде отменено,а частично уважените искове бъдат отхвърлени,а в отхвърлителната част решението да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадените въззивни жалби,отговорите,съобразявайки събраните
по делото доказателства намира следното от фактическа
и правна страна: Производството е пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от З.К.С., с ЕГН ********** против С.Г.С. със
седалище *** четири обективно съединени иска, да му заплати обезщетения в
посочени конкретни размери по всеки от тях, за т.нар. бавно правосъдие, т.е. за
разглеждане на делата, по които същия е страна извън разумния срок - искове с
правна квалификация по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВза сумите,
както следва:
-10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради забавено разглеждане на гр.д. №
2459/2007 г. по описа на СГС, ГО, 2Г с-в;
-3 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради забавено разглеждане на гр.д. №
15150/2014 г., по описа на СГС, ГО, I- 2 с-в;
-2 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради забавено разглеждане на гр.д. №
15432/2016 г. по описа на СГС, ГО, 2 Е с-в;
-1 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради забавено разглеждане на гр.д. №
2144/2017 г. по описа на СГС, ГО, 1-13 с-в, като по всички дела ищецът С. бил
страна.
С допълнителни уточняващи
молби, ищецът е конкретизирал, че претърпените от него неимуществени вреди се
изразяват в стрес от неизвестност и нарушено доверие и липса на респект към
държавните институции, които вреди според ищеца се презумирали
като резултат от продължителния период на забавата в една или повече инстанции
и разглеждането на съдебните производства извън нормалния законов срок.От
страна на ищеца се подържа,че
разглеждането на делата е продължило извън разумния срок по вина на
съдебните състави. Ищецът сочи, че поради продължителния период на
разглеждането на делата е претърпял обичайни неимуществени вреди, изразяващи се
в изживяване на негативни емоционални реакции, дължащи се на продължителния
период на живеене в несигурност от незавършване на делото, както и загуба на
доверие и респект към съдилищата.
От страна на ответника е
постъпил отговор,в който се подържа,че исковата молба е нередовна, както и че
исковете са недопустими на основание чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като З.С. не е
изчерпил административната процедура по Глава Ш „а" ЗСВ. От друга страна,
счита ОСИ и за неоснователни и недоказани. Процесуалният представител на
ответника твърди, че по процесиите съдебни производства не са налице неправомерни
действия или бездействия на съдии от състава на СГС, довели до забавяне на
производствата по гр.д. № 15150/2014 г. на СГС, ГО, 1-2 състав; в.гр.д. №
15432/2016 г. на П-Е състав и гр.д. № 2144/2017 г. на СГС, ГО, 1-13 състав.
Съдиите-докладчици по тези производства
са работили по възложените им дела ритмично и без особени прекъсвания и
забавяния, поради което исковете на ищеца като неоснователни моли да бъдат
отхвърлени. В случай, че съдът установи някакво забавяне, моли да се има
предвид и отчетената натовареност на съставите от СГС, разглеждащи тези дела,
като сочи, че съгласно константната практика на ЕСГТЧ „простото неспазване на
процесуалните срокове по вътрешното право не води до автоматичен извод че
производството е продължило неразумно дълго по см. на чл.6, §1 от ЕКЗПЧ, а
критерият „свръхнатовареност" е приложим и се
явява извинителна причина за случаите, в които все пак бъде констатирано
известно забавяне. Твърди, че следва да се съобрази от съда и поведението на
самия ищец, като страна в тези производства и отчете, че голяма част от
отлаганията и забавянията по делата се дължи на негови процесуални действия
и/или бездействия. Оспорва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и
наличието на пряка и непосредствена по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ връзка между
разглеждането и решаването на делата и вредите на ищеца. Излага твърдения, че
съдиите - докладчици по делото са осъществили навременни и адекватни
процесуални действия с цел своевременно приключване на делото и решаването му в
разумен срок.
За да постанови
обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
I.По първия обективно съединен иск, касаещ търсено
обезщетение за разглеждане извън разумния срок на гр.д. № 15150/2014 г., от делото съдът е
установил следната фактическа
обстановка:На 03.10.2014 г. ищеца е депозирал искова молба, по която е било
образувано гр.д. № 15150/2014 г. и същото е разпределено през системата за
случаен избор на съдия-докладчик Е. Г.. С разпореждане от 08.10.2014 г., по направеното искане от ищеца за
освобождаване от ДТ, съдът е постановил определение, с което е уважил молбата
на ищеца, но до последния е изпратено съобщение, в което е пресъздаден
противоречиво текста на определението на съда и на ищеца е съобщено, че е
освободен от заплащане на дължимата държавна такса, като същевременно му е
определен 20 дневен срок за внасяне на таксата. След обжалване от страна на
ищеца, ПАС е прогласил за нищожно това определение на съда /Определение
№90/17.02.2015 г. на Пловдивския Апелативен съд/като е върнал делото на СГС за
ново произнасяне по молбата за освобождаване на ищеца от внасяне на ДТ и
разноски.След връщането на делото, на 27.03.2015 г. съдът е разпоредил
изискване на справки от АВп., НАП и НОИ относно
имущественото състояние и трудовата заетост на ищеца С.. Такива са постъпили
съответно между 11.05. и 22.05.2015 г.
На 01.06.2015 г. ищеца е депозирал уточняваща молба, а на 14.08.2015 г. съдът е
постановил ново определение за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ и
разноски в производството. Исковата молба е изпратена за отговор по чл.131 от ГПК на първия ответник - Софийски Апелативен съд на 25.08.2015 г. /като същата е погрешно връчена от
длъжностно лице по призоваването на 23,09.2015 г. на С. Г. П./.На 18.09.2015 г. ищеца депозирал първа жалба за бавност, като в периода
от 23.10.15 г. до 29.01.2016 г. съдът постановил няколко разпореждания в з.з. по движението на делото, като указал изготвяне на
различни справки във връзка с невъзможността за връчване на ИМ за отговор на
втория ответник.Междувременно съдът установил и грешно връчените книжа на
първия ответник, като на 12.12.2015 г. разпоредил
повторно, надлежно връчване на ИМ, този път на коректния ответник - САС.На
14.12.2015. 23.12.2015 г. и 26.01.2016 г., ищеца депозирал нови молби, с
представяне на допълнителни доказателства и искания за отвод на съдията, като
отново посочил адрес за призоваване на Н..На 22.01.2016 г. постъпил писмен отговор от първия ответник - САС.
Последвали нови молби от ищеца - на 09.02.2016 г. с искане към съда за
връчването им на ответниците за становище, а на
22.04.2016 г. съответно посочил ново основание на ИМ, а именно ДЕС и ДФЕС
/Договора за Европейския съюз/; 07.11. и 12.12.2015
г. С молба от 21.10.2015 г. ищеца е посочил друг адрес за призоваване на втория
ответник Н. Н..
На 11.07.2016 г., съдът разпоредил отново връчване на съдебните книжа на
втория ответник Н.. След неуспешни
опити за връчване на постоянния й адрес, вкл. след залепване на уведомление по
чл.47, ал.1 от ГПК, на 30.09.2016 г. съдът указал на ищеца да внесе по сметка
на съда 2030, 06 лв. за възнаграждение на особения представител, който следвало
да се назначи на втория ответник, на разноски на ищеца. Ищеца поискал да бъде
освободен от внасянето на тази сума, позовавайки се на освобождаването си от
заплащане на ДТ и разноски за производството, но съда с изрично определение от
31.10.2016 г. отказал да освободи ищеца от заплащане на разноски за особен
представител на втория ответник, който следвало да се назначи. И това
определение на съда било отменено по жалби на ищеца от 02.11. и 23.11.2016 г.
от горестоящия съд по реда на инстанционния
контрол / Определение № 1011/23.03.2017 г. на САС/. До произнасяне на САС по
обжалваното определение от 31.10.2016 г. делото не се намира на разположение на
съдията-докладчик и по него не са извършвани процесуални действия /почти 5
месеца/. След връщането му от въззивния съд, на
05.05.2017 г.
е извършено успешно връчване на ИМ и допълнителните такива на втория ответник Н. /връчването е на адреса, посочен
от ищеца още през м. януари 2016 г./, която чрез пълномощника си адв. Л. В. е депозирала
писмен отговор на 10.05.2017 г.С молба от 09,05.2017 г. ищеца е поискал
предоставяне на правна помощ, като отново е поискал отвод на съдията-докладчик.С
определение от 28.06.2017 г„ съдът е отказал да предостави на ищеца правна
помощ, с мотив, че предявените искове срещу ответниците
са „очевидно неоснователни", като е изготвил и проект за доклад на делото
и насрочил първо открито заседание за 24,11.2017 г. Отказът за предоставяне на
правна помощ бил обжалван от ищеца, като с Определение от 23.10.2017 г. на САС
същото било отменено, а на ищеца била предоставена правна помощ под формата на
процесуално представителство. След връщане на делото от САС, на 05.11.2017 г.
било отправено искане до САК за посочване на конкретен адвокат, който да се
назначи за служебен защитник на ищеца. За такъв е посочен адв.
Б., назначен с протоколно
определение от 24.11.2017 г. Ищецът не одобрил назначения му адвокат, като
поискал неговата замяна още преди съдебното заседание на 24.11.2017 г., а след
назначаването му с молби от 27 и 28.11.2017 г. поискал отново освобождаването
му /като го нарекъл „некомпетентен и нелоялен и поискал от съда - „Махайте го веднага!",
а в молбата от 28.11.2017 г. пък поискал нов отвод на съдията, като си позволил
обидни квалификации и реплики и към него /цитат: „вие не сте свестен съдия;
компрометиран съдия сте и т.н./. В проведеното о.с.з. на 24.11.2017 г., делото
било отложено за 12.01.2018 г. В проведеното ОСЗ на 12.01.2018 г. отново не са
извършени съществени процесуални действия, тъй като се наложило освобождаването
на адв. Б. и следвало да се осигури на ищеца друг защитник. Делото било насрочено за
21.02.2018 г., а на ищеца било указано да посочи конкретен адвокат, който
според него отговаря на изискванията му за квалификация и компетентност и така
с молба от 22.01.2018 г. ищеца посочил адв. П., който бил назначен за негов служебен защитник в с.з. на 21.02.2018 г. В
това заседание/ по възражение на втория ответник, съдът отново не е дал ход на
делото, като е констатирал/ че в исковата молба не са посочени обстоятелства,
от които ищеца извлича наличието на солидарност в отговорността на двамата ответници и ИМ е оставена без движение, с конкретни
указания да посочи откъде произтича солидарността между ответниците.
С молба от 22.03.2018 г. ищеца е отправил към съда нови искания и
предупреждение, че вече е образувано настоящото гр.д. пред СРС за бавно
правосъдие.В протокола от 23.03.2018 г. съдът освобождава ищеца от заплащане на
разноски, допуснал изготвяне на СПЕ, не уважил искането за спиране на
производството и насрочил ново заседание за 18.05.2018 г., когато обявил делото
за решаване. След представяне на писмени защити от всички заинтересовани
страни, съдът обявил Решението си с № 5427/13.08.2018 г.. с което отхвърлил
изцяло предявените искове от ищеца С. срещу ПРБ и Н. Н.. По настоящото дело, няма данни
за образувано въззивно производство по въззивна жалба срещу постановеното решение, но между
страните няма спор, че делото все още е висящо.
Общата продължителност на
съдебното производство от подаване на исковата молба - 03.10.2014 г. до
постановяване на Решението на С.г.с. /от съдия-докладчика на 13.08.2018 г./ е 3
години, 10 месеца и 10 дни.
II.По втория обективно съединен иск, касаещ търсено
обезщетение за разглеждане извън разумния срок на гр.д. № 15432/2016 г., от делото съдът е
установил следната фактическа обстановка:Производство е образувано на 12.12.2016 г. по въззивна жалба на
З.К.С., срещу Решение № 45-233/11.10.2016 г. на СРС, 45-и състав, постановено
по гр.д. № 12885/13 г. След няколко последователни отвода на определените съдии
- докладчици, на 22.06.2017 г. делото е разпределено за разглеждане на съдия И. И. от СГС. С разпореждане от
24.07.2017 г. съдът е насрочил ОСЗ за 27.10.2017 г. С молба от 28.07.2017 г.
ищеца С. представил нови доказателства за претърпени от него имуществени вреди
/които били предмет на разглеждане по гр.д. № 12855/13 г./ и поискал връчване
на молбата за становище на ответната страна. С разпореждане от 21.08.2017 г.
същата е изпратена на насрещната страна. В проведеното на 27.10.2017 г. ОСЗ,
съдът е отказал да си направи отвод, както и да допусне изменение на иска по отношение
на неговия размер, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, като счел това за
недопустимо. Поради обжалваемостта на постановеното
определение във връзка с недопускане изменението на иска, съдът е насрочил
следващо ОСЗ за 09.02.2018 г. На 30.10.2017 г. С. депозирал частна жалба срещу
постановения от СГС отказ да допусне изменение на размера на иска му /за първи
път заявено пред въззивната инстанция/, която е
оставена без уважение с определение на САС от 23.11.2017 г. На 06.12.2017 г. ищеца депозирал нова молба-уточнение, а в
ОСЗ на 09.02.2018 г. съдът обявил
делото за решаване.С определение от закрито заседание проведено на 13.13.2018 г., съдът констатирал, че по делото липсва
приложено гр.д. N° 13421/2012 г. по описа на СРС, без което не може да се
произнесе по съществото на спора и което на 03.01.2017 г. било изпратено до друг състав на СГС за администриране, с
указание да се върне по в.гр.д. N° 15432/16 г., до 12.06.2017 г., което обаче
не било изпълнено. Последното се явявало пречка за произнасяне на съда по
съществото на въззивната жалба, поради което бил
отменен хода по същество и делото върнато в ОСЗ, насрочено за 27.04.2018
г.Междувременно, гр.д.№ 13421/12 г. по описа на СРС било изпратено за
послужване на ВКС, като съдът с разпореждане от 10.04.2018 г. е изискал от ВКС
връщането му, след отпадане на нуждата от неговото прилагане. В насроченото за
27.04.2018 г„ предвид все още липсващото гр.д. N° 13421/12 г., съдът не дал ход
на делото, разпоредил напомнително писмо до ВКС и
отложил делото за 01.06.2018г.С молба от 26.04.2018 г. пък въззивника
С. уведомил състава на СГС, че е депозирал искова молба с искане за обезщетение
с оплакване за бавно правосъдие пред СРС и е поискал отвода на
председателстващия състава на съда съдия И., тъй като я считал за предубедена, предвид факта, че вече се била
произнасяла по негови искове, в едночленен състав, като не ги уважавала. С
определение от 30.05.2018 г., съдия-докладчика И. си направила отвод, като взела повод от образуваното пред СРС, 164-и
състав дело по гр.д. N° 60783/17 г. Определения нов докладчик, съдия Р. Д., насрочила делото за разглеждане
в ОСЗ за 21.01.2019 г.
Общата продължителност на
съдебното производство от постъпване на въззивната
жалба в СГС -12.12.2016 г. до настоящия момент е 2 г.
1 м. без 4 дни /към датата на постановяване на настоящото решение/.
III. По третия обективно
съединен иск, касаещ търсено обезщетение за
разглеждане извън разумния срок на гр.д. № 2144/2017 г., от делото съдът е установил следната фактическа обстановка:Делото
е образувано по искова молба на ищеца З.К.С. с вх. № 21768/20.02.2017 г., като
е разпределено за разглеждане на съдия С. К.. Още при подаване на исковата
молба, ищеца е сезирал съда с искане за освобождаването му от заплащане на
дължимата държавна такса. Преди да се произнесе по това искане, съдът с
Разпореждане от 23.02.2017 г. върнал исковата молба и прекратил производството
като недопустимо, поради наличие на други, заведени по-рано производство със
същия предмет, между същите страни и на същото основание - чл.126, ал.1 от ГПК.
На 01.03.2017 г. съобщението за прекратяване на производството е получено от
ищеца С., който още на 02.03.2017 г.
депозирал частна жалба вх. № 27840 и поискал от САС отмяната му. С определение
№ 1200/05.04.2017 г. САС отменил разпореждането от 23.02.2017 г. за
прекратяване на производството по гр.д. N° 2144/17 г. по описа на СГС и върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.След връщането на делото в СТС, на 18.04.2017 г. ищеца С. депозирал
уточняваща молба, а на 26.04.2017 г. съдия-докладчика К. си направил отвод. Делото било преразпределено на с-я Р. Д. на 27.04.2017 г., който на 09.05.2017 г. постановил
определение за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ и разноски. На
10.05.2017 г. с разпореждане по чл.131 от ГПК, ИМ и уточняващите такива, били
изпратени на ответника П. на Р. Б. за отговор. На 22.05.2017 г., в
едномесечния срок, е постъпил писмен отговор от ответника.С молба от 16.10.2017
г. ищеца представя нови доказателства - решение № 242/2017 г. на ВКС, а с жалба
за бавност от 02.11.2017 г. до САС поискал въззивния
съд да определи на СГС срок за насрочване на делото. С определение №
3669/08.11.2017 г. САС определили на осн. чл.255 от ГПК едноседмичен срок на съдията да провери редовността и допустимостта на
предявените искове и или да остави ИМ без движение с конкретни указания, или да
насрочи делото за разглеждане в ОСЗ. При постановяване на това определение, от
САС констатирали, че след връщане на делото в СГС при предходното обжалване
/при прекратяването на делото/ и получаване на писмения отговор от ответника на
22.05.2017 г. до подаване на жалбата за бавност, не са извършвани никакви
процесуални действия от страна на съда, т.е. констатирано било необосновано
забавяне в период от 5 месеца.След връщане на делото, съдията - докладчик
постановил разпореждане от 14.11.2017 г.. с което оставил ИМ без движение и дал
конкретни указания към ищеца за отстраняването им.С молба от 22.11.2017 г.
ищеца С. направил опит за отстраняване на нередовностите,
като поискал и предоставяне на правна помощ.
На 01.12.2017 г., съдът постановил определение, с което отказал да
предостави правна помощ на ищеца.На 11.12.2017 г. ищеца депозирал молба, с
която „уточнявал" иска си, като твърдял, че погрешка е посочил като
ответник Прокуратурата на РБ, вместо надлежния такъв Окръжен съд - Стара Загора
и поискал изпращане на ИМ за отговор на действителния ответник.На 19.12.2017 г.
съдът постановил разпореждане, с което дал указания към ищеца във връзка с
новия ответник ОС- Стара Загора, като му указал да заяви дали се отказва или
оттегля иска си срещу ПРБ.С молба от 02.01.2018 г. ищеца С. заявил, че оттегля
иска си срещу П. на РБългария и изпълнява и други указания на съда.Съдът приел
тази молба, за такава по чл.228 от ГПК /за замяна на страна/ и на 05.01.2018 г.
изпратил същата на досегашния ответник Прокуратурата на РБ за становище по
замяната на ответника.На 10.01.2018 г. ищеца депозирал нова молба, с която
възразил срещу изпращането на молбата му за замяна на ответника на досегашния
ответник ПРБ, като твърдял, че не прави замяна на ответник по реда на чл.228, ГПК, а само уточнявал и поправял сгрешения ответник в първоначалната си ИМ.С
нова жалба за бавност от 17.01.2018 г„ ищеца твърдял пред САС, че съдията от
СГС, разглеждащ иска му „умишлено бави" делото и незаконно изисква
становище от ПРБ, въпреки, че ищеца оттеглил иска си срещу П..С определение № 248/23.01.2018 г. на САС, поредната жалба за бавност е
оставена без уважение, като съдът не намерил в действията на съдията от СГС
необосновано и умишлено забавяне по движението на производството, като приел,
че действията по връчване на молбата за замяна на ответник и оттегляне на иска
срещу ПРБ на първоначалния ответник, са законосъобразни.След връщане на делото
в СГС, с определение от 09.02.2018 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК,
съдът насрочил ОСЗ за 21.06.2018 г., като приел, че ответник е Прокуратурата на
РБ, а не ОС- Стара Загора.С молби от 12.,02. и 15.02.2018 г., ищеца С. поискал
съдът изрично да се произнесе по заменения ответник, представил допълнителни
доказателства относно доходите си /вече бил пенсионер/ и поискал отвода на
съдията- докладчик, изменил размера на иска си срещу ПРБ на 1000 лв. и поискал
прекратяване на производството срещу този ответник пред СГС.С определение от
02,03,2018 г. съдът не уважил искането за отвод и отказал да конституирал нов
ответник ОС - Стара Загора, като счел, че това е предявяване на изцяло нов
иск.С молба от 19.06.2018 г„ ищеца уведомил съда, че е депозирал в СРС иск за
обезщетение за разглеждането на гр.д. № 2144/17 г. извън разумния срок и отново
поискал отвод на съдията.Видно от Протокола от ОСЗ проведено на 21.06.2018 г.,
съдът предвид намаления размер на иска срещу ответника ПРБ, прекратил
производството пред СГС и го изпратил по подсъдност на СРС /където било
образувано производство под N° 44464/2018 г. по описа на 128-и състав, кьдето съдопроизводствените
действие ще продължат.
Общата продължителност на
съдебното производство от постъпване на исковата молба в СГС - 20.02.2017 г. до
прекратяване на производството пред СГС е 1 г. и 4 месеца.
За да постанови обжалваното
решение съдът е приел следното от правна
страна:Правната квалификация на предявените искове е чл. 2 "б" от ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в
Рим на 4 ноември 1950 г. Целта на разпоредбата на чл. 2 "б" от ЗОДОВ
е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване
на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите
на Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде
преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на
следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и
съответните органи и значението на делото за ищеца и вида на правата, за които
търси защита.Съгласно чл. 2 "б", ал.2 от ЗОДОВ съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.Предвид факта, че в случая се търси ангажиране отговорността на С.г.с. то
значимия период на продължителност на производството пред който, според ищеца е
извън рамките на разумния срок, следва да обхваща само и единствено
разглеждането на делото пред тази инстанция /имайки предвид, че всички три
производства за които се търси обезщетения все още са висящи и не са приключили
с окончателен съдебен акт/. Така по първото производство по гр.д. № 15150/2014
г. - 3 години, 10 месеца и 10 дни; по второто производство по гр.д. №
15432/2016 г. - 2 г. и 1 м. без 4 дни и по третото производство по гр.д. №
2144/2017 г. -1 г. и 4 месеца.Съдът е приел,че в конкретните случаи, предвид
описаната по-горе в настоящото решение подробна фактическа обстановка, голяма
част от отлаганията на делата и невъзможността за бързото насрочване и
разглеждане в открити съдебни заседания се дължи на поведението на самия
жалбоподател/ищец, който е сезирал съставите, разглеждащи съответните съдебни
производства с непрекъснати молби, под формата на „уточняване" и
„поправка" на първоначалните такива, със заявяване на нови искания,
непрекъснати атаки на съдебните състави за отводи /с изразяване на съмнения в
тяхната непредубеденост и компетентност/, със замяна на страни /ответника по
гр.д. № 2144/2017 г./, искания за предоставяне на правна помощ, освобождаване
от държавни такси и разноски, в т.ч. за внасяне на депозит за особен
представител на ответник, който е бил призован при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, със залепване на уведомление/ и с няколкократни замени на определените от
САК и назначени от съда негови служебни защитници /отново с мотив, че същите са
некомпетентни по въпросите на европейското право, че са нелоялни и
„некадърни"/. В едната си част забавянията на производствата се дължат на
обжалване на постановените от съставите, разглеждащи делата, определения, с които
отказват да освободят ищеца/жалбоподателя С. от заплащане на държавни такси
и/или разноски, или да му предоставят правна помощ. Въпреки последващата
отмяна на същите /напр. в гр.д. № 15150/2014 г. са отменени 3 акта на СГС - за
отказ от предоставяне на правна помощ, за освобождаване от ДТ /прогласено за
нищожно/ и за отказ от освобождаване от разноски за особен представител/,
следва да се има предвид обективния факт, че при тези обжалвания, делата не са
били на разположение на съответните съдии- докладчици от СГС. Така по гр.д. №
15150/14 г. този период на въззивни обжалвания е в
продължение на общо 1 г. и 21 дни, а по гр.д. Ш 2144/2017 г., съответно - 6
седмици. По гр.д. № 2144/17 г. са били подадени общо 4 жалби, в т.ч. и за
бавност, като по две от тях САС се е произнесъл че са неоснователни, а по две
от тях съответно е уважил исканията на жалбоподателя С., като е указал на СГС
да предприеме съответни действия. Единствено в хода на ч.грд.
№ 5669/2017 г. по описа на САС, видно от Определение № 3669/08.11.2017 г., въззивния състав е констатирал необосновано забавяне в
извършване на процесуални действия по гр.д. № 2144/2017 г. от страна на съда, в
периода от
10.04.2017 г. до 02.11.2017 г. /когато
С. е депозирал жалба за бавност/, т.е. за период от около 6 месеца, като е
указал на СГС в срок от 1 седмица да предприеме действия или по обездвижване на
ИМ, или по нейното насрочване за разглеждане в ОСЗ. Следва да се отбележи
обаче, че в този 6 месечен срок, в който съда не е предприемал процесуални
действия по движение на делото, се включва и периода на съдебна ваканция, в
който съдилищата основно разглеждат бързи производства и изписват съдебните
актове по делата, обявени за решаване от предходния заседателен сезон. Видно от
представените от ответника по настоящото дело справки за индивидуалната
натовареност на съответните състави, разглеждали съдебните производства,
предмет на настоящото дело, същите са работили в условията на по-висока от
средната натовареност, спрямо останалите състави в СГС. В този смисъл, съдът в
настоящия си състав, намира, че забавянето от около 6 месеца, от който период
1,5 м. е съдебна ваканция, не е извън рамките на разумния срок. В т.нар. период
на „съдебна ваканция" /от 15.07. до 01.09. всяка година/ съдиите основно
постановяват съдебни актове по същество, по обявените за решаване дела и в този
срок е нормално да се „натрупат" по-голям брой дела за насрочване, какъвто
е случая при гр.д. № 2144/17 г. Въпреки констатираното от САС забавяне обаче,
същото е преодоляно след жалба за бавност и съдът е предприел последващи действия, в указания му от САС едноседмичен
срок.В останалите случаи на забавяне, въпреки последващата
отмяна на постановените актове от съдиите от СГС, по реда на инстанционния контрол, съдът не споделил становището на
ищеца С., че забавата се дължи на некомпетентност, предубеденост и умишлени
действия по бавене на производството, с цел да се нанесат допълнителни вреди на
ищеца от страна на съдиите.Постановените обжалвани актове /макар и неправилни/,
са израз на вътрешно убеждение при разглеждане на делата и преценка на
представените от страните доказателства. Предвидения в процесуалния закон /ГПК/
инстанционен контрол е средството за защита на
страните, които считат, че са им нарушени законните интереси. По съдебните
производства, предмет на настоящото дело, няма данни ищеца да е бил
необосновано лишен от право на жалба или други средства за защита.Единственото
по - сериозно забавяне в движението на делото,
съдът констатирал по гр.д. №
15150/2014 г. по описа на СГС, свързано с нередовното връчване на ИМ и
допълнителните такива, на втория ответник Н. Н., като този процес е продължил от
25.08.2015 г. /когато за пръв път са изпратени разпорежданията по чл.131 от ГПК
до двамата ответника/ до 05.05.2017 г., когато редовно са били връчени книжата на
Н. и то на адреса, посочен от ищеца
С., още с молба от 26.01.2016 г.Това забавяне в случая,с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото /предмет на делото е иск за обезщетение
за нанесени вреди от неправомерното поведение на двамата ответници
и предвид липсата на заявени други доказателствени
искания от страните, извън приемане на представените писмени доказателства,
съдът приел,че е извън разумния срок
и се дължи на недостатъчен контрол от
съдията-докладчик, упражнен върху длъжностните лица по призоваването, довели до
такъв продължителен период по връчване на книжата. Видно от досието на делото
/гр.д. № 15150/14 г./ макар периодично да са постановявани разпореждания от з.з. за търсене на други адреси на ответницата, за внасяне на
депозит за назначаване на особен представител на същата и др., които проформа да съставляват действия по движение на делото,
съдът приел, че е недопустимо дълъг срока от година и половина, за връчване на
съдебни книжа на ответник, който има установени постоянен и настоящ адрес в
страната, както и работно място /т.е. служебен адрес/, който между впрочем е
посочен на съда от ищеца още през м. януари 2016 г. Установява се по делото, че
именно на служебния адрес на Н., книжата са
изпратени едва през 2017 г., след като ищеца е освободен от САС от внасяне на
разноски по делото, вкл. и за особен представител. Видно от досието на делото е
също, че след връчване на книжата и постъпване на отговорите от двамата
ответника, съдът ритмично, своевременно и редовно се е произнасял по движението
на делото, като го е насрочил за разглеждане в ОСЗ в разумен срок, проведени са
били 5 открити съдебни заседания, с нормален промеждутък между тях /достатъчен
за извършване на действията, довели до отлагането на делото/. В последното ОСЗ,
проведено на 18.05.2018 г. делото е обявено за решаване, а съдебния акт е
постановен на 13.08,2018 г., също в разумен срок, предвид условията на свръхнатовареност, при която работят софийските съдилища, в
частност СГС.Въпреки, че забавянето по
гр.д. № 2144/17 г. в периода от 10.04.2017 г. до 02.11.2017 г. / констатирано и
от САС по жалба за бавност от ищеца С./ безспорно се дължи на лице, от състава
на съда, а именно съдията-докладчик, който в продължение на повече от 6 месеца,
след изпращане на ИМ за отговор и получаването на такъв на 22.05.2017 г., не е
предприел други действия по насрочване на делото за разглеждане в ОСЗ или пък
по обездвижване на ИМ, съдът намира, че това забавяне не е довело до
разглеждане на делото в „неразумен срок" или пък да е причинило на ищеца
С., твърдените от него неимуществени вреди. Това забавяне е било успешно
преодоляно по пътя на предвидената в чл.255 от ГПК процедура и след уважена
жалба за бавност, в рамките на указания едноседмичен срок от САС, СГС се е
произнесъл и предприел адекватни действия по движение на делото. Въпреки
безспорно установеното забавяне от повече от 6 месеца /в който срок се включва
и съдебната ваканция/, съдът приел, че същото е такова, което би могло да се
квалифицира като толкова фрапиращо, че да отговори на критерия „извън разумния
срок" по см. на чл.6, пар.1 от Конвенцията, още
по-малко такова забавяне да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдените
от ищеца неимуществени вреди.
По гр.д. № 15342/16 г.,
съдът констатирал забавяния, дължащи се
на неправомерни действия или бездействия на съдиите- докладчици или други лица
от състава на СГС, които да са довели до необосновано и извън разумния срок
разглеждане на делото, от което да са произлезли неимуществени вреди за ищеца З.С..
Съдът е приел, че нито едно
от трите съдебни производства, предмет на делото, не се е отличавало с
изключителна фактическа и правна сложност, тъй като предявените искове не
налагат събиране на голям обем доказателствен
материал и извършване на множество процесуални действия, при нормално развитие
на производствата.Съдът приел също,че ищецът сам е допринесъл с голяма част от
действията си за продължителността на производствата /по гр.д. № 2144/2017 г.,
с неоснователни жалби за бавност, по гр.д. № 15150/2014 г. с „претенциите
си" към служебните защитници, които са му определяни и назначавани, по
гр.д. № 15432/16 г. с исканията си за отвод на съдиите от СГС и непрекъснати
словесни атаки срещу съда, довели до последователни отводи на няколко съдии от
СГС, в периода от образуване на делото на 12.12.2016
г. до 22.06.2017 г., когато делото е разпределено на с-я И., предприела първи действия по движението на въззивната
жалба/.
Според съда правото на
ищеца за разглеждане на гр.д. №
15150/2014 г. по описа на СГС, в разумен срок, е било накърнено, поради което и
предявения иск в тази част, се явява доказан в своето основание.Това състояние
на „висящност" на производството, в такъв
продължителен период и неизвестността относно факта в какъв обозрим срок би
могло да приключи, съдът e приел, че е причинило твърдените от ищеца като
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на негативни
емоционални реакции, дължащи се на продължителния период на живеене в
несигурност от незавършване на делото, както и загуба на доверие и липса на
уважение към съдилищата.Въз основа на установеното по делото съдът
е приел, че справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на бавното правосъдие по гр.д. № 15150/2014 г. е в размер на 500 лева,
като за разликата до пълния предявен
размер от 3000 лв. съдът е отхвърлил
иска.Исковете за обезщетение за „бавно правосъдие" по в.гр.д. N° 15432/2016
г. и гр.д. № 2144/2017 г., съдът е приел за
неоснователни.
СОС констатира,че с
определение от 31.07.18г. съдът е изготвил доклад по делото,в който е
разпределил доказателстваната тежест между
страните като указал на ищеца,че е
претърпял твърдените неимуществени вреди,както и че същите са пряка и
непосредствена последица от продължителния срок за разглеждане на делата.Съдът
изрично е посочил в доклада си,че относно твърдените вреди до момента ищеца не
е посочил и ангажирал доказателства. Съдът е указал на страните,че най-късно до
първото по делото заседание следва да вземат становище във връзка с дадените
указания като е предупредил същите ,че ако в този срок не представят писменни доказателства или не поискат да се допуснат други
доказателства за установяване на обстоятелствата,за които съдът в доклада е
констатирал,че не сочат доказателства,те
губят възможността да направят това по-късно.В съдебното заседание от
08.10.18г. ищецът С. е заявил ,че няма възражения по доклада и че няма да сочи нови доказателства. Пред
СОС жалбоподателят С. е представил писмо от Министерство на правосъдието,с
което същият е уведомен,че с оглед установените от Инспектората към ВСС факти и обстоятелства
подаденото от него заявление следва да бъде отхвърлено като неоснователно на
основание чл.60,ал.1,т.1 от ЗСВ като с това уведомление процедурата по гр.IIIа от ЗСВ следва да се счита за изчерпана.
Софийският окръжен съд като взе предвид установената
по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата на СГС е основателна и доказана и следва да бъде уважена като решението в
осъдителната му част,която е предмет на жалбата, следва да бъде
отменено.Подържа се в жалбата на СГС ,че в настоящия случай и при изрично възложена
доказателствена тежест с окончателния доклад по делото, ищецът
не установил пълно
и главно наличието на търпени неимуществени
вреди-по делото
не били ангажирани
нито писмени, нито гласни доказателствени
средства, установяващи, че ищецът е претърпял
морални болки и страдания вследствие продължителността на разглеждане на делата.
Съдът счита,че становището на СГС е основателно.Както
беше посочено по-горе с определението от 31.07.18г. съдът е изготвил доклад по делото,който
впоследствие е обявен за окончателен,в който е разпределил доказателстваната
тежест между страните като указал на
ищеца,че е претърпял твърдените неимуществени вреди,както и че същите са пряка
и непосредствена последица от продължителния срок за разглеждане на
делата.Съдът изрично е посочил в доклада си,че относно твърдените вреди до
момента ищеца не е посочил и ангажирал доказателства. Съдът е указал на
страните,че най-късно до първото по делото заседание следва да вземат становище
във връзка с дадените указания като е предупредил същите ,че ако в този срок не
представят писменни доказателства или не поискат да
се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,за които
съдът в доклада е констатирал,че не сочат
доказателства,те губят възможността да направят това по-късно.В
съдебното заседание от 08.10.18г. ищецът С. е заявил ,че няма възражения по
доклада и че няма да сочи нови доказателства.
При така установената
фактическа обстановка незаконосъобразно
и без наличие на доказателства съдът е приел,че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от забавата.Дори и да се приеме,че в действията на съда по
гр.д.№15150/14г. на СГС е налице известна забава,то по настоящето дело не са
ангажирани ,въпреки указанията,каквито и да било доказателства, за наличието на
претърпени вреди от ищеца. С оглед на горното решението в обжалваната му от СГС
част следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което
предявеният иск бъде отхвърлен и в уважената част.
Софийският окръжен съд като взе предвид установената
по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата на жалбоподателя
С. е неоснователна,поради което
решението в отхвърлителната му част бъде
потвърдено.Както беше посочено,по-горе по настоящето дело не са ангажирани ,
въпреки указанията,каквито и да било доказателства, за наличието на претърпени
вреди от ищеца.такива доказателства следва да са налице,поради това,че същите
са от значение,както за основателността на претенцията,така и за размера на
обезщетението,което следва да бъде присъдено от съда.
С оглед решението по делото
и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.1 от ГПК жалбоподателя С. следва да
бъде осъден да заплати на СГС разноски по делото за процесуално
представителство в размер на 100лв.
Водим от горното
Р Е Ш И :
Потвърждава решение
№5527/08.01.19г. по гр.д.№60783/17г. на
СРС в частта му ,с която е :
Отхвърлен предявения иск от З.С. *** , ЕГН
********** против С.Г.С. със седалище
*** за разликата над сумата от 500 лева, до пълния предявен размер от 3000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ 15150/2014 г. по описа на СГС в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Отхвърлен предявения иск от З.С. *** , ЕГН
********** против С.Г.С. за заплащане на следните суми:
- 2 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради нарушаване правото на
разглеждане и решаване на гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС, ГО, 2 Е с-в в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи;
- 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради нарушаване правото на
разглеждане и решаване на гр.д. № 2144/2017 г. по описа на СГС, ГО, 1-13 с-в, в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Отменя Решение № 5527 от 08.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 60783/2017 г. на СРС, II ГО, 164 състав, в частта, с която е С.г.с. е осъден да заплати на З.К.С.
сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на забавено разглеждане
и решаване на гр.д.№ 15150/2014 г. по описа на СГС ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля предявения от З.К.С. сумата против С.г.с. иск за заплащане на сумата 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на забавено
разглеждане и решаване на гр.д.№ 15150/2014
г. по описа на СГС.
Осъжда З.С. *** , ЕГН
********** да заплати на С.Г.С. със
седалище *** разноски по делото за процесуално представителство в размер на
100лв.
Решението е постановено при
участие на прокурор от СОП.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.