Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 03.12. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на _трети ноември_ две хиляди и двадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_276_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от А.А.А., ЕГН**********, с адрес: ***, против наказателно постановление №6/03.08.2020г., издадено от началника на РУ – Левски, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 258, ал.1 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 69, ал.1 от ЗМВР.

Оспорва издаденото наказателно постановление, като счита и АУАН и НП за неправилни и незаконосъобразни, издадени неправилно и незаконосъобразни. Съображенията му са, че се е явил на призовката с еднодневно закъснение, което било незначително, още повече с оглед на факта, че предишния ден, който е просрочил, е бил в Административен съд – Плевен, в качеството на призован свидетел по две административни дела – 311 и 1392, и двете образувани през 2019г.  

За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и заявява, че поддържа жалбата.

Административнонаказателното производство е започнало с издаване на 09.07.2020г. АУАН срещу жалбоподателя затова, че на 08.07.2020г. в 11:00 часа не се е явил, след като е редовно призован писмено, по надлежния ред в поделенията на МВР – РУ Левски, с връчена призовка.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР.

За констатираното с АУАН нарушение административно наказващият орган е издал на 03.08.2020г. обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е на основание чл. 258, ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 300 лв.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Актосъставителят и свидетелят – служители в РУ – Левски сочат в показанията си, че въз основа на изготвена докладна записка на инспектор икономическа полиция в РУ – Левски жалбоподателят е бил призован, на когото е съставен АУАН, че не се явил в указания ден и час.

АУАН е бил съставен в присъствие на жалбоподателя.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които дават добросъвестно показанията си. Същите са логични, непротиворечиви,  последователни и кореспондиращи помежду си и кореспондиращи на представените писмени доказателства.

Съгласно нормата на чл. 69, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с тези закон правомощия, а според нормата на чл. 258, ал.1 от ЗМВР, който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал.1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв. 

Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 69, ал.1 от ЗМВР, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл. 258, ал.1 от ЗМВР. Призованото лице има задължение по чл. 69, ал.1 от ЗМВР и само наличието на уважителна причина за неявяване пред контролните органи е основание отговорността му по чл. 258, ал.1 от ЗМВР да не бъде ангажирана.  По смисъла на чл. 258, ал.1, във вр. с чл. 69, ал.1 от ЗМВР, уважителна причина е обективна невъзможност на призованото лице да се яви пред контролния орган, т.е. пречка, която лицето не може да отстрани и да представи доказателства за това. 

От приложената призовка се установява, че жалбоподателят е призован да се яви за снемане на сведение по посочената преписка по описа на РП – Плевен, на 08.07.2020г. в 11:00 часа в сградата на РУ – Левски. Посочено е в призовката, че явяването е задължително и при неявяване призованият носи административнонаказателна отговорност по чл. 258, ал.1 от ЗМВР.

Призовката е връчена на 06.07.2020г.

Като уважителни причини за неявяването си в РУ – Левски жалбоподателят сочи, че е бил призован да се яви в АС – Плевен на 08.07.2020г. От извършената справка на интернет страницата на АС – Плевен се установи, че  двете дела  с № 311 и 1392 по описа на АС – Плевен за 2019г. са насрочени за 08.07.2020г. от 14:30 ч. Видно от призовката, А.А.А. е бил призован да се яви в РУ – Левски на 08.07.2020г. в 11:00 часа, като жалбоподателят не е бил препятстван да се яви в РУ – Левски за часа на призоваването – 11:00, след което да се яви в АС – Плевен. Всички твърдения в жалбата жалбоподателят е следвало да изложи пред контролните органи в деня, в който е бил призован да се яви, но не и впоследствие.  

Предвид изложеното съдът приема, че не са били налице уважителни причини - обективна невъзможност на призованото лице да се яви пред контролния орган, тъй като не са налице пречки, които лицето не може да отстрани и не е основание за отпадане на отговорността за неизпълнение на това задължение. 

Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване н аадминистративното нарушение и при издаване на процесното наказателно постановление, който да обуславя незаконосъобразност. По безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното административно нарушение.

 

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното неизпълнение на произтичащото от закона задължение не се отличава с по – малка тежест от типичните за този вид и не са установени някакви особени обстоятелства, обусловили осъществяването му, при което и липсват условия за приложение на посочената разпоредба.

От друга страна съдът намира, че така определеното по размер наказание е прекомерно, несъответно на извършеното и на степента на обществена опасност на деянието. Няма данни жалбоподателят да е санкциониран за други подобни нарушения, нито пък е известно от действията му да са настъпили някакви конкретни вредни последици, при което и при липса на специален минимум в санкционната разпоредба, счита, че справедливо е наказанието да е „глоба“ в размер на 50 лв.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно постановление №6/03.08.2020г., на ВПД началник на РУ- Левски при ОДМВР – Плевен, с което на А.А.А., ЕГН**********,***, на основание чл.258, ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 300 лв. на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                           СЪДИЯ: