№ 52
гр. Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500050 по описа за 2022 година
С решение №387/31.08.2021г. по гр.д.№676/2020г. ОС- Велико Търново
е осъдил ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ"- София, ЕИК *********, да заплати
на В. В. М., ЕГН **********, с адрес село Сушица, *******, сумите: 40 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2019г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от 02.01.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като е отхвърлил предявения иск за претърпени
неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен размер от 80
000 лева и за присъждане на законната лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 04.09.2019г. до
01.01.2020г.; 361.62 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
31.08.2019г., изразяващи се в направени разходи за закупуване на
лекарствени средства, фиксатор за раменен пояс и шийна яка, ведно със
законната лихва върху тази сума от 02.01.2020г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил претенцията за присъждане на законната лихва
върху определеното обезщетение за имуществени вреди за периода от
04.09.2019г. до 01.01.2020г.
Със същото решение съдът е осъдил ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"-
София , ЕИК *********, да заплати на В. В. М., ЕГН **********, М. М. Г.,
ЕГН ********** и Г. М. Г., ЕГН **********, всички в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на процеса ищец М. Г. М., ЕГН
**********, сумата: 30 000 лева, като частичен иск от 120 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени
1
вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2019г., ведно със
законната лихва върху посочената сума от 02.01.2020г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения иск за
претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен
размер от 60 000 лева, като частичен от 120 000 лв. и за присъждане на
законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 04.09.2019г. до 01.01.2020г.; 55.23 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2019г., изразяващи се в направени
разходи за закупуване на лекарствени средства, ведно със законната лихва
върху тази сума от 02.01.2020г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил претенцията за присъждане на законната лихва върху
определеното обезщетение за имуществени вреди за периода от 04.09.2019г.
до 01.01.2020г.
Присъдени са и разноски, като в тази част съдебното решение е
изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение №975/21.10.2021г.
В законният срок срещу решението на ВТОС са подадени три въззивни
жалби: първата касае само началният момент от който е присъдена законната
лихва върху обезщетенията; втората въззивна жалба е от застрахователната
компания, а третата е насрещна въззивна жалба от пострадалите- тези жалби
касаят размера на определените обезщетения за неимуществени вреди, като
според застрахователя размерите са завишени, според другата страна-
занижени.
Първата въззивна жалба вх. №5993/28.09.2021г. от адв. П.К. САК-
пълномощник на В. В. М. ЕГН **********, Г. М. Г. ЕГН **********, М. М.
Г., ЕГН ********** и В. В. М., ЕГН **********, последните трима в
качеството им на наследници на М. Г. М., е срещу постановеното решение в
частта относно началния момент на претендираната законна лихва за забава,
присъдена върху уважените искове за причинени неимуществени и
имуществени вреди на ищците.
В жалбата се излагат съображения, че лихва за забава върху
определените обезщетения следва да се присъди и за периода от 04.09.2019г.
до 01.01.2020г., което съдът неоснователно не уважил, приемайки, че забавата
на застрахователя в случая настъпва с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по претенцията. Приложима била разпоредбата на чл. 429, ал.3
КЗ. Тъй като за делинквента било установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, то за застрахователя възниквало задължение за плащане на лихви
към пострадалия от 7-мия ден- това конкретно в случая била датата
12.03.2019г. Съгласно чл. 429, ал. 2. т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение
се включвали и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В случая
застрахователя бил уведомен от застрахования на 04.09.2019г., а от самите
пострадали- на 01.10.2019г., което била най- кьсната дата, от която се дължи
лихва. Претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
определените обезщетения за причинени неимуществени и имуществени
вреди следвало да се начисли, ако не от датата на ПТП, то считано от
04.09.2019г., евент. от 01.10.2019г., до окончателното изплащане на сумите,
2
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Претендирано е решението на ВТОС да се отмени в обжалваната част и
да се уважат предявените от ищците искове за заплащане на законна лихва
върху присъдените обезщетения, като се приеме, че лихва се дължи считано
от 04.09.2019г. до окончателното изплащане, както и да се присъди законна
лихва върху присъдените обезщетения за периода от 04.09.2019г. до
01.01.2020г. Претендира се и да бъде определено адвокатско възнаграждение,
с оглед установените разпоредби за представителство пред АС на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
Въззивна жалба вх. №6332/ 11.10.2021г. от адв. Т. Т.- упълномощен от
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, е срещу постановеното
решение на ВТОС в неговата цялост, като неправилно, необосновано и
постановено в противоречие на закона и съдебната практика.
В жалбата обаче се излагат подрбни съображения само срещу
присъденият размер на неимуществените вреди, като се твърди, че е
неоснователно завишен, а пострадалите са пътували без правилно поставени
предпазни колани, поради което получили уврежданията. Твърдените
неимуществени вреди от ищците не съответствали на събраните по делото
доказателства. Недоказано било, че ищцата В.М. продължава да изпитва
интензивни болки и към момента не е възстановена- св. Т. и И.сочели
противоречиви данни относно периода на възстановяването й. Процесното
ПТП настъпило на 31.08.2019г. и твърдението за продължаващи към момента
болки било категорично опровергано от СМЕ, в която се сочел периода на
възстановяване за всяка травма на всеки от пострадалите- за М. М. периода на
възстановяване за счупените ребра и лъчева кост бил около 5 месеца, за В.М.
периода на възстановяване на счупен шиен прешлен- 6 месеца, а за счупената
ключица- три месеца. Следвало да се кредитира безпристрастното
заключение, базирано на обективни доказателства- медицинска документация
и извършен преглед на ищеца на 07.01.2021г. от вещото лице. Не било
доказано, че твърдяното увреждане на ищцата- диабет тип 2, е в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП- в о.с.з. на 21.01.2021г. вещото лице
посочило, че както теоретично е възможно да е в резултат на процесното
ПТП, така теоретично е възможно да не е в резултат от него. Относно
уврежданията на М. М.- факта, че след изтичане на болничните се е завърнал
на работа сочел, че същия е бил възстановен. Поддържа се твърдението, че
ищците са пътували без правилно поставени предпазни колани, в резултат на
което телата им са се движили из купето на процесния автомобил, удряли са
се в твърди и повърхности, поради което настъпили твърдените от тях
травми. В тази част съдът погрешно кредитирал показанията на свидетелите и
допуснатите експертизи
В жалбата е цитирана съдебна практика, като се твърди, че
претендираните суми от ищците- 120 000 лева и 80 000 лева неимуществени
вреди, били неоснователно завишени спрямо тази установена практика на
българските съдилища при аналогични травми.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и претенциите да се
отхвърлят изцяло, както и да се присъдят разноските по делото.
В насрещната въззивна жалба вх. №8143/13.12.2021г. от адв. П.К.
3
САК- пълномощник на В. В. М., Г. М. Г., М. М. Г. и В. В. М., последните
трима в качеството им на наследници на М. Г. М., се твърди, че гражданският
иск за обезщетение на неимуществените вреди бил определен от съда в
изключително занижен размер, без да се отчетат претърпяните морални
вреди, съдебната практика към настоящата година и лимитите на отговорност
по застраховка "гражданска отговорност". Задължителната съдебна практика
приела, че с всяка следваща година следва да се присъждат все по- високи
обезщетения, иначе било безсмислено непрекъснатото увеличаване на
застрахователните премии. Съдът не съобразил конкретните, обективно
съществуващи факти при определяне размера на обезщетенията /вида и
характера на уврежданията, продължителност на възстановяване и всички
други съобразно чл.52 ЗЗД/, че са налице средни телесни повреди при
двамата пострадали и множество увреждания. За да определи по- нисък
размер на обезщетенията, съдът се позовавал на обстоятелството, че
непровеждането на физиотерапевтични процедури допринесло за удължаване
периода на възстановяване и на изпитваните болки. По делото не било
безспорно установено, че именно непровеждането на физиотерапевтични
процедури категорично е допринесло за удължаване периода на
възстановяване и на изпитваните болки, както и че провеждането на подобни
процедури би намалило значително тези периоди. Съдът не съобразил
заявеното в о.с.з. от вещото лице д-р Г., че с оглед счупените ребра при М. не
било възможно да бъде подложен на рехабилитация, както и че не е сигурно
при извършване на рехабилитация дали пострадалите ще се възстановят
напълно от получените травми, а само се предполага, че обемът на
ограничените движения при Виолета би бил по-малък. В издадените на
пострадалите медицински документи нямало препоръки към тях за
извършване на рехабилитационни или други процедури, налице била и
обективната невъзможност ищцата да посещава лечебни заведения, респ.
провеждане на рехабилитации през 2020г. предвид обявеното извънредно
положение в страната тогава. Неправилно не било взето предвид, че се е
появил диабет при ищцата, вследствие пътно- транспортното произшествие.
Не бил направен задълбочен анализ на всички доказателства по делото,
същите били формално споменати, без реалното им отчитане при определяне
на справедливо обезщетение.
В тази въззивна жалба също е цитирана съдебна практика на съдилища
и още веднъж се сочи, че определените обезщетения не били съобразени с
лимитите на отговорност на застрахователя.
Претендирано е да се отмени частично постановеното решение и да
постановите друго такова, с което да се уважат предявените искове за сумите,
както следва: на В. В. М. за сумата от 60 000 лв., частичен иск от 80 000 лева,
т.е за още 20 000 лева за причинените й неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2019г. до окончателното
изплащане; на наследниците на М. Г. М. за сумата от 50 000 лева, частичен
иск от 120 000 лева, т.е за още 20 000 лева за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2019г. до
окончателното изплащане. Претендирано е да се определи адвокатско
възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред
САС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
4
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Велико Търново са предявени обективно и субективно
съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ- пряк иск на увредените лица, спрямо
които застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност" е отговорен,
за имуществени и неимуществени вреди. Тези вреди са претърпени от В. В.
М., ЕГН ********** и М. Г. М., ЕГН **********, при настъпило ПТП на
31.08.2019г., около 14.15 часа, в с. Драганово, на ул."Илинден", между
застрахования при ответника лек автомобил „Фиат Брава" с рег.№ ВТ 54****,
управляван от св. К. Д. П. и лек автомобил „Рено Меган" с рег. № ВТ 29**** с
водач М. Г. М..
Поради настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца М. М. / на
15.03.2020г./, първоинстанционният съд с определение № 309/16.11.2020г. на
основание чл.227 ГПК е конституирал наследниците му като ищци по делото,
в качеството на правоприемници - В. В. М. /съпруга/, М. М. Г. и Г. М. Г.
/низходящи/.
С определение от 08.04.2021г. първоинстанционният съд е допуснал
изменение /увеличение/ размерите на предявените претенции за
неимуществени вреди: по отношение на М. Г. М.- от предявена претенция в
размер на 25 500 лева частично от 120 000 лева е допуснато увеличение на 60
000 лева частично от 120 000 лева; по отношение на В.М.- от предявена
претенция в размер на 25 500 лева частично от 80 000 лева е допуснато
увеличение на 80 000 лева.
Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от
водача на „Фиат Брава" с рег.№ ВТ 54****- К. Д. П., предизвикал на
31.08.2019г. пътно- транспортното произшествие: Със споразумение по нохд
№5/2021г. същият се е признал за виновен в това, че на 31.08.2019г. в с.
Драганово, Общ. Горна Оряховица, при управление на застрахования при
ответника автомобил нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП- да не създава опасности и пречки за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди, в чл.20 ал.2 от ЗДвП - при избиране скоростта
на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие
и в чл.21 ал.1 ЗДвП - при избиране скоростта на движение да не превишава
скорост от 50 км/ч в населено място, като се движел със скорост от 75 км/ч,
вследствие на което автомобилът загубил устойчивост, което довело до
пресичане траекторияна на движение на насрещно движещия се лек
автомобил „Рено Меган", при което допуснал ПТП, блъснал същия и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на две лица - на М. Г. М.:
закрита гръдна травма /счупване на шест поредни ребра в дясна гръдна
половина/, довела до трайно затруднение движението на снагата със срок на
лечение и възстановяване не по-малък от три месеца и счупване на дясна
лъчева кост, довело до трайна затруднение движението на десен горен
5
крайник, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от три месеца и
на В. В. М.: закрита шийна травма /счупване на втори шиен прешлен и дъгата
на първи гръден прешлен/, довела до трайно затруднение движението на
шията и на снагата, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от три
месеца и счупване на дясна ключица, довело до трайна затрудняване
движението на десен горен крайник, със срок на лечение и възстановяване не
по-малък от два месеца - престъпление по чл.343 ал.3 б."А" пр.2 вр. ал.1 б."Б"
пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са
допуснати и изслушани съдебно- медицинска експертиза, комплексна
експертиза, приети като доказателство по делото и неоспорени от страните,
събрани са и гласни доказателства- показанията на св. Д. Т. и В. И. За
установяване на имуществените вреди са представени писмени доказатества-
12 броя фактури издадени в периода 02.09.2019г. - 20.12.2019г. на името на
пострадалите, ведно с фискални бонове към всяка, за закупувани лекарствени
средства, фиксатор за раменен пояс и шийна яка.
С оглед гореизложеното ОС- Велико Търново, е приел за доказано по
делото настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната
застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключеният
договор за застраховка „гражданска отговорност”, валидна и действаща към
датата на ПТП.
По въззивната жалба и насрещната въззивна жалба относно
размера на определеното от първоинстанционният съд обезщетение за
неимуществени вреди на всеки от пострадалите:
При определяне размера на обезщетение за причинените на всеки от
пострадалите неимуществени вреди ОС- Велико Търново е мотивирал
постановения резултат, като е отчел: вида и характера на получените травми
съпоставени с периода за възстановяване на всеки от тях, продължителността
и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта им, както и
конкретните в случая обстоятелствата, че В.М. продължава да изпитва болки
в шийната област при промяна на климата, при физическо натоварване и е
налице ограничение в обема на движение на дясната ръка в областта на
дясната раменна става, а М. М. е бил с намалената работоспособност за
продължителен период от време. При формиране размера на обезщетенията
съдът е съобразил също, че непровеждането на физиотерапевтични
процедури е допринесло за удължаване периода на възстановяване и на
изпитване на болки при пострадалите /посочено от вещото лице в с.з. на
21.01.2021г. л.110/.
Пострадалият М. Г. М., който към момента на произшествието е бил на
54 години, е получил следните увреждания: оток по лицето, кръвотечение от
носа, закрита гръдна травма /счупване на шест поредни ребра в дясна гръдна
половина, кръвонасядане на гърдите и корема, малкия колекция на въздух в
гръдния кош/, закрито счупване на дясна лъчева кост /поставена гипсова
имобилизация на дясна предмишница и китка/, мозъчно сътресение, протекло
със зашеметяване, липса на спомен за станалото, гадене и главоболие,
кръвонасядане на дясно бедро, оток на пети пръст на ляво стъпало. При тези
6
увреждания е проведено медикаментозно лечение и имобилизация на
счупените кости- гипсовата имобилизация на дясната ръка е отстранена на
02.10.2019г., което се установява от представеният по делото амбулаторен
лист. Не са извършвани хирургически интервенции и операции, няма данни за
усложнения, няма данни възстановителният процес да не е протекъл
нормално. Видно от заключението на вещото лице изготвило медицинската
експертиза, лечението и възстановяването от получената травма на ребрата и
лъчевата кост е около пет месеца, а за останалите увреждания - около 25 дни.
Пострадалият е търпял интензивни болки и страдания през първите около два
месеца след получаване на травмите които постепенно са затихвали. Болките
са били в областта на дясната гръдна половина и лявата гривнена става, с
ограничени и болезнени движения- амбулаторни листи от 02.10.2019г. и
17.10.2019г., ползван е отпуск поради временна нетрудоспособност за
времето от произшествието- 31.08.2019г. до 02.02.2020г. /6 месеца/. Няма
данни М. М.ов да не се е възстановил от получените увреждания, или да са
възникнали усложнения в процеса на лечение /епикриза л.34/. Няма данни и
твърдения да е провеждал рехабилиционни процедури на пострадалата ръка,
каквито е следвало да бъдат направени според в.л. /с.з. на 22.01.2021г./, а това
според него е удължило болковият синдром, периода на възстановяване и
всички остатъчни явления.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че първата инстанция
правилно е определила размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от пострадалият М. М. в размер на 30 000 лева.
Същият е съобразен както с възрастта му към момента на проявление на
вредите- 54 години, с вида и характера на получените увреждания, периода на
възстановяване, цялостното отражение на произшествието върху живота и
здравето му, така и с обстоятелството, че не са извършвани хирургически
интервенции или операции, няма данни за усложнения, няма данни
възстановителният процес да не е протекъл нормално, интензивните болки и
страдания са били през първите около два месеца, не са налице данни за
остатъчни последици от травмите или усложнения при възстановяването.
Пострадалата В.М., е получила следните увреждания: закрита шийна
травма /счупване на втори шиен прешлен и дъгата на първи гръден прешлен,
поставена имобилизация с шийна яка/, закрито счупване на дясна ключица
/поставена имобилизация с корсет/, охлузна рана на гръдния кош,
кръвонасядане по корема, в поясната област и седалището, охлузни рани по
двете колена и подбедрици, кръвонасядане по пръстите на дясно стъпало,
мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, малък подкапсулен хематом
на слезката. При тези увреждания е проведено медикаментозно лечение и
имобилизация на счупените кости- на пострадалата е била поставена яка-
шина и фиксиращ колан за раменен пояс. Няма данни и твърдения да са
извършвани хирургически интервенции или операции, нито да е била налице
необходимост от такива. Процесът на лечние и възстановяване за травмата на
шийния прешлен е продължил около шест месеца, три месеца за счупената
ключица и за останалите получени увреждания и мозъчното сътресение -
около 25 дни. Но при пострадалата е установено постоянно ограничение в
обема на движение на дясната ръка в областта на дясната раменна става,
което води до намалена работоспособност, както и болезненост в шията при
7
промяна на климата. Тя е търпяла интензивни болки и страдания през първите
около два месеца след получаване на травмите, като постепенно болките са
затихвали. Няма данни и твърдения пострадалата В.М. да е провеждала
рехабилиционни процедури, каквито е следвало да бъдат направени според
в.л. /с.з. на 22.01.2021г./, като според него това е удължило периода на
възстановяване и всички остатъчни явления, удължило е болковият синдром,
дори да се приеме, че рехабилитацията няма доведе до пълно възстановяване
от получените травми.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че първата инстанция
правилно е определила размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на пострадалата- 40 000 лева, предвид възрастта й към
момента на проявление на вредите- 54 години, вида и характера на
получените увреждания посочени по- горе, цялостното неблагоприятно
отражение на произшествието върху живота и здравето й, както и периода на
възстановяване, протекъл без операционни интервенции, с интензивни болки
и страдания през първите около два месеца, но с останало постоянно
ограничение в обема на движение на дясната ръка в областта на дясната
раменна става и болезненост в шията при промяна на климата, обосноваващо
това по- високо като размер обезщетение на пострадалата от определеното на
другият пострадал.
Определените размери на обезщетения от ОС- Велико Търново са
справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е отчетено проявлението на
вкички релевантни обстоятелства, както и обществено- икономическото
развитие в страната към момента на произществието, включително в аспекта
на нормативно установените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Във връзка с гореизложеното неоснователни са възраженията изложени
в насрещната въззивна жалба, че определените обезщетения за
неимуществени вреди са занижени, тъй като не били анализирани
конкретните, обективно съществуващи факти при определяне размера на
обезщетенията. Недоказано е и твърдението, че вследствие пътно-
транспортното произшествие се е появил диабет при ищцата и определените
обезщетения не били съобразени с лимитите на отговорност на
застрахователя и съдебната практика. По делото няма доказателства В. М. да
е получила заболяването захарен диабет именно вследствие на процесното
произшествие- вещото лице изрично е посочило, че теоретично е възможно то
да се е отключило при нея в резултат на претърпения инцидент, но е
възможно и обратното. А установените лимити на отговорност на
застрахователя нямат самостоятелно значение- същите се съобразяват като
израз на икономическите условия към релевантния момент на настъпване на
увреждането, което в случая е 31.08.2019г. За определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди от значение са конкретните
обстоятелства, факти и доказателства, защото всеки случай е зависим от
обхвата на твърдяните и доказани вреди, не само по вид, но и по съдържание
и обусловен от личността на пострадалия, претендиращ обезщетението, от
собствената му устойчивост към вредата и преодоляването й.
Неоснователни са и възраженията на застрахователя във въззивната
жалба, че присъденият размер на неимуществените вреди е неоснователно
8
завишен и пострадалите имат принос за реализирането на вредоносния
резултат, тъй като са пътували без поставени предпазни обезопасителни
колани. Освен свидетелските показания събрани по делото, в които се сочи,
че предпазните колани са били поставени, налице е и приета като
доказателство по делото, неоспорена от страните комплексна експертиза,
дала категорично заключение, че с оглед механизма на настъпване на
процесното произшествие и характера на получените травматични
увреждания по телата на пострадалите, същите най- вероятно са били с
поставени предпазни колани. Налице са били видими следи по телата на
пострадалите, характерните за т.нар. коланна травма, а както е посочил и
първоинстанционният съд дори да се приеме, че ищцата и съпругът й са
пътували без поставени обезопасителни колани, то това обстоятелството само
по себе си не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на
съпричиняване на увреждането. Намаляването на обезщетението за вреди на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по- малък обем,
ако пътникът е ползвал предпазен колан, а в случая по делото такива
доказателства няма. Обстоятелството, че при пострадалата В. М. е
установено постоянно ограничение в обема на движение на дясната ръка в
областта на дясната раменна става, както и болезненост в шията при промяна
на климата, е доказано не само със свидетелски показания, но и със
заключението на медицинската експертиза, поради което възражението във
въззивната жалба и в тази част се явява неоснователно.
По отношение на присъдените имуществени вреди във въззивните
жалби не са изложени възражения, които да бъдат обсъдени. Същите
правилно са присъдени от първоинстанционният съд, предвид представените
писмени доказателства- фактури и касови бонове към тях, удостоверяващи
закупуването на лекарствени продукти, фиксатор за раменен пояс и шийна
яка, както и обстоятелството, че направените разходи са в резултат от
действителното състояние на пострадалите.
По въззивната жалба относно началния момент на претендираната
законна лихва за забава, присъдена върху уважените искове за
причинени неимуществени и имуществени вреди на ищците:
Първоинстанционният съд е приел, че забавата на застрахователя в
настоящия случай е настъпила с изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1
от КЗ за произнасяне по претенцията, поради което ответникът е изпаднал в
забава на 02.01.2020г., след изтичане на 01.01.2020г. на тримесечния срок по
чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.496 ал.1 КЗ.
Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС на РБ- посочена в Р.
128/04.02.2020г. т.д.№2466/2018г. І ТО, ВКС и др., застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, при
ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и
за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. По делото не са налице категорични данни застрахователят да е бил
уведомен от св. Пристигарев за извършеното от него ПТП- същият е заявил в
9
с.з., че е бил в болница, но „друго лице отишло до клон на ОЗК
„Застраховане“; попълнената бланка на л.74 от делото няма отбелязване да е
предадена и постъпил в застрахователната компания; същата не е приета
като доказателство по делото, тъй като не е представена от страна по него.
Поради това настоящата съдебна инстанция счита, че в случая лихвата следва
да се присъди с начален момент от предявяване на застрахователната
претенция- 01.10.2019г., тъй като преди предявяването й застрахователят не е
можел да предвиди кое е пострадалото лице, ще претендира ли обезщетение,
какви увреждания е получило, за какви вреди ще претендира и т.н., за да
определи или изплати такова. Съдът не приема възраженията във въззивната
жалба за начален момент на законната лихва от другите посочени дати- в
същата дори се претендира присъждане на лихва от 12.03.2019г., при
положение, че пътно- транспортното произшествие е настъпило на
31.08.2019г.
На основание гореизложеното въззивната жалба вх.
№5993/28.09.2021г., в петитума на която се претендира да се присъди лихва
върху обезщетенията считано от 04.09.2019г., също се явява неоснователна.
В случая законната лихва върху присъдените обезщетения се дължи от
01.10.2019г.
Разноски: С оглед изхода на делото и неоснователността на всяка от
подадените жалби, разноски не се присъждат на страните.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №387/ 31.08.2021г. по гр.д.№676/ 2020г. на ОС-
Велико Търново в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на
законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди за периода от 01.10.2019г. до 01.01.2020г. и датата
02.01.2020г. е определена като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.08.2019г., дължими от ЗАД
„ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ"- София, ЕИК *********, вместо което
постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 01.10.2019г. като начален момент, от който се
начислява законната лихва върху присъдените обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.08.2019г.,
дължими от ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ"- София, съобразно решение
№387/ 31.08.2021г. по гр.д.№676/ 2020г. на ОС- Велико Търново.
ПОТВЪРЖДАВА решение №387/ 31.08.2021г. по гр.д.№676/ 2020г. на
ОС- Велико Търново в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11