№ 49 от
21.02.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 355 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от А.Б.Ш., с ЕГН **********,
чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат В.П.,***, срещу Решение № 339/17.10.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 793/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №223/09.05.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
(РДГ) – Кюстендил към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат В.П..
Юрисконсулт Й. Х. – процесуален представител по пълномощие на РДГ –
Кюстендил
към ИАГ, оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 223/09.05.2019 г., издадено от директора на РДГ –
Кюстендил към ИАГ, с което на А.Б.Ш. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на
300,00 лева за нарушение по чл. 108, ал. 3 от
ЗГ във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 47,
ал. 1, т. 1 и 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредба №
8/05.08.2011 г.) във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. Районният съд е
установил от фактическата страна на спора, че на 05.12.2018 г. служители на РДГ
– Кюстендил, в присъствието на А.Ш., извършили проверка на обект за добив на
дървесина, находящ се в землището на с. Църварица, община Невестино, отдел 39,
подотдел „к”, имот № 154016, за който на Ш. е издадено Позволително за сеч
№0454831/04.09.2018 г. При проверката е установена сеч на шест броя дъбови
дървета, немаркирани с контролна горска марка. Резултатите от проверката са
отразени в Констативен протокол серия ПК07 № 137645/05.12.2018 г. На 12.12.2018
г. е съставен Акт за установяване на администативно нарушение (АУАН) бл. №
033066, по регистъра на РДГ – Кюстендил № 223/18.12.2018 г., срещу А.Ш. за
това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ с
удостоверение № 12929/12.06.2017 г., лесовъд на частна практика, с издадено
Позволително за сеч № 0454831/04.09.2018 г., не е упражнила контрол, като е
допуснала да се извърши сеч на шест броя немаркирани дъбови дървета с диаметър
на дънерите 26 см. В акта е отразено, че нарушението е извършено през периода
от 04.09.2018 г. до 05.12.2018 г. в имот № 154016, отдел 39, подотдел „к”, в
землище на с. Църварица, община Невестино, както и че е открито на 05.12.2018
г. Посочено е, че с горното деяние А.Ш. е нарушила разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта.
В
производството пред въззивния съд са разпитани Костадин Димитров Капланов
(актосъставител) и Валентин Венев Велинов
(свидетел на установяване на нарушението), които потвърждават изложените
фактически обстоятелства, относими към процесното деяние. Районният съд е приел
от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на
акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното
постановление, компетентност на административнонаказващия орган, наличие на
реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното
постановление, доказано противоправно поведение на А.Ш. и законосъобразно
наложено административно наказание. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон–правилно.
Правилни
са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, и доказано
противоправно деяние. Настоящият касационен състав не констатира съществени
нарушения на формалните изисквания относно съдържанието на акта и наказателното
постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние,
както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 108, ал.
3 от ЗГ във вр. с чл. 61 във вр. с чл.
47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. са посочени ясно в
акта и в наказателното постановление. Съгласно чл. 108, ал. 3 вр.
с ал. 2 от ЗГ лицето, на
което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина до освидетелстване на сечището. Добивът на дървесина е сеч и извоз на
дървесина до временен склад (т. 21 на § 1 от Допълнителната
разпоредба на ЗГ), като правилата за провеждане на сечи
в горите са регламентирани подробно в чл. 47, ал. 1 от Наредба №
8/05.08.2011 г. Визираните разпоредби са задължителни при осъществяване на
добив на дървесина и спазването им е част от предмета на контролните правомощия
на лицата, упражняващи лесовъдска практика. Правилата са широкообхватни, както
и дължимият контрол, включително по отношение на въведените забрани при
провеждане на сечи в горите, сред които е забраната за сеч на немаркирани
дървета по чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. Както в процесния АУАН и цитирания в него Констативен
протокол серия ПК07 №137645/05.12.2018 г., така и в наказателното постановление
са посочени видът и количеството на отсечените немаркирани дървета. Налице е
подробно и пълно описание на деянието със съставомерните му признаци и на обстоятелствата,
при които е извършено. Обстоятелството, че в процесното НП е посочена за
нарушена норма, която липсва в съставения АУАН, не е съществено процесуално
нарушение и не е основание за отмяната на наказателното постановление.
Действително, в акта са посочени само нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
която е бланкетна, и нормата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г., което е препращаща,
поради което не могат да бъдат самостоятелни основания за правна квалификация
на обвинението. Рамките на дължимия контрол по чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. се
свързват с изискванията на чл. 47 и чл. 48 от тази наредба, които въвеждат
различни задължения за лицата, извършващи добива на дървесината. В случая в
наказателното постановление е посочена и нормата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да са установени по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая извършването на процесното нарушение, самоличността на нарушителката и
вината ѝ са установени по безсъмнен начин от доказателствата по
преписката, поради което административнонаказващият орган, прилагайки чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, е издал наказателното постановление. Не е
съществено процесуално нарушение и посочването в наказателното постановление
като нарушена и на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6
от Наредба № 8/05.08.2011 г. В АУАН е направено
подробно словесно описание на формата на изпълнителното деяние, прието за
нарушение, а именно – „не е упражнила контрол”, в резултат на което е извършена
сеч на шест броя дъбови дървета с диаметър 26 см, немаркирани в основана на
дънера с контролна горска марка. С посочването в наказателното постановление и
на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6
от Наредба № 8/05.08.2011 г. по никакъв начин не
е било ограничено правото на защита на Ш., която ясно и недвусмислено е имала
възможност да разбере обвинението, респективно да организира защитата си.
Посочените в наказателното постановление обстоятелства за извършеното нарушение
възпроизвеждат тези от акта и не са нови или въведени за първи път. Процесният
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
нарушението е описано точно и ясно, конкретизирано е с всички съставомерни
елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване.
Касационният
съд, като прецени доказателствения материал по делото, намира за установено по
безспорен начин извършеното от Ш. деяние. Същата, като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ с
удостоверение № 12929/12.06.2017 г., лесовъд на частна практика, с издадено
Позволително за сеч № 0454831/04.09.2018 г., не е осъществила възложения
ѝ по закон контрол, като е допуснала сеч на шест броя дъбови дървета,
немаркирани с контролна горска марка. Безспорни по делото, с оглед събраните
доказателства, са качеството на Ш. на лице, упражняващо лесовъдска практика, и
отсичането на немаркирани дървета, извършено в периода от издаването на
позволителното за сеч на нейно име на 04.09.2018 г. до датата на проверката –
05.12.2018 г. Представеният констативен протокол, който е официален
свидетелстващ документ, с необорена материална доказателствена сила, както и
показанията на разпитаните длъжностни лица при РУГ – Кюстендил установяват
категорично нарушението и неговия извършител.
Наложената
глоба е в минималния размер по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Процесното нарушение
е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения
ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да
обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339/17.10.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 793/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.