№ 12554
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110135752 по описа за 2022 година
Ищецът „***********” е предявил срещу ответника ********** кумулативно
обективно съединени искове с правно основан чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл.
45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 280,34лв., представляваща
изплатеното по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
15.06.2021 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на неравности на пътното платно на длъжностни лица, които са служители
на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане
на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и
адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско”, на 15.06.2021 г.., при
движение на кръстовището между бул. „Черни връх“ и ул. „Елин връх“ в гр. София е
настъпило застрахователно събитие – застрахованият лек автомобил с марка „Мини“ модел
„Купър С“ с рег. № СВ **** РР, преминава през необезопасена и несигнализирана
неравност пътното платно (дупка), в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 160,39лв, като се претендира и
сумата от 51,84лв. – разхо за пътна помощ платен в полза на СБА. Претендира разноски.
Прави искания за събиране на гласни доказателства, приемане на писмени такива,
изслушване на САТЕ.
Ответникът **********, в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е налице съпричиняване
от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица №
************** със срок на валидност от 19.05.2021г.- 18.05.2022г.. се установява, че към
1
датата на настъпване на ПТП – 15.06.2021г. между ищеца и собственика на марка „Мини
Купър С“ с рег. № СВ **** РР, е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско “.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на
160,39 лева, както и сумата от 51,84лв. – разход за пътна помощ.
Отделно от това по делото са представени общи условия на „***********”АД за
застраховка на моторни превозни средства „Каско на МПС“, от които е видно, че
покритието обхваща материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля
Алексанъдр К. – водач на процесния автомобила, който заявява, че минава по процесния
маршрут ежедневно. Заявява, че на въпросния ден е имало спрял автомобил на пътното
платно, който той е трябвало да заобиколи. При заобикалянето на автомобила, предното
ляво колело на автомобила е попаднало в дупка и гумата била срязана. Свидетелят сочи, че
дупката била на трамвайните релси през които му се наложило да премине, за да заобиколи
автомобила. Свидетелят заявява, че автомобилът не можел да се придвижва на собствен ход,
поради което повикал Пътна помощ“. Сочи, че не се е обаждал на органите на КАТ.
Приета по делото е САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите причинени от процесното ПТП възлиза на 175,40лв., а с включени ликвидационни
разноски – 190,40лв. Посочва, че от техническа гледна точка нанесените щети се намират в
причинно-следствена връзка с твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Отразено е в
експертизата, че процесният автомобил фабрично не разполага с резервна гума, поради
което е било необходимо ползване на услуги по репатрирането му.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът ********** е длъжен да осъществява дейностите по управлението
му. Нейно задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи опасностите по
пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата
по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По отношение на възражението на ответника за нарушение на чл.125,т.8 ЗДВП вр.
чл.6, т.4 от Наредба Iз-41 от 12 януари 2009г. за досументите и реда за съставянето им при
ПТП реда за информиране на МВР, КФН и Информационен център към гаранционния
фонд, тъй като ПТП не е било посетено от КАТ съдът намира следното: действително
свидетелят заяви, че не е сигнализирал в полицията за настъпването на проецесното ПТП, а
се е обадил на Пътна помощ. Дори в съответствие с изискването на чл.125,т.8 от ЗДв.П да бе
съставен протокол за ПТП, то той не би се ползвал с формалната и материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като досежно това обстоятелство той
би имал характера само на частен документ, след като този факт не е възприет лично от
длъжностното лице- съставител на документа. Механизмът на ПТП подлежи на доказване с
всички допустими доказателства по ГПК, а в конкретния случай безспорно е установен със
събраното гласно доказателство и заключението на САТЕ.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, като не е съобразил движението си с
конкретната пътна обстановка. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
2
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 1603,76 лева, поради
което предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
„Дженерали застраховане“ АД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и
направени разноски в размер на 568лв - държавна такса в исковото производство, 250лв. –
депозит САТЕ, 50лв. депозит за свидетел и 168лв. адвокатски хонорар, които му се дължат в
пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********, с БУЛСТАТ *** и с адрес в гр. София, улица „***“ № 33 да
заплати на „*****” ЕАД, ЕИК***** със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„***” №3, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
227,23 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско “ за вреди на МПС лек автомобил с марка „Мини“ модел „Купър С“ с
рег. № СВ **** РР, причинени при ПТП, настъпило на 15.06.2021 г.., при движение на
кръстовището между бул. „Черни връх“ и ул. „Елин връх“ в гр. София поради попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху сумата от 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 568лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3