Р Е Ш Е Н И Е
№ 442 29. 11. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 29. 10. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Рени
Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 650 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от
„Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, чрез юрисконсулт Р.Д., срещу решение №
1278 от 01. 08. 2019г. постановено по гр. д. № 5094 / 2018г. описа на Пернишкия
районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените установителни
искове да бъде признато за установено, че ответницата К.Н.Ш. дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД сумата 982,27лв., представляваща неплатена главница
за доставена и ползване топлинна енергия на апартамент, находящ се в ***, за
периода от 01. 12. 2014г. до 31. 07. 2017г., сумата 254,54лв., представляваща
законна лихва на месечните плащания за периода от 08. 02. 2015г. до 26. 02.
2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 1882 / 18. 04. 2018г. по ч. гр. д. № 02477 / 2018г. по описа на
Пернишкия районен съд. В жалбата се моли решението да бъде отменено като
неправилно и предявените установителни искове да бъдат уважени. Навеждат се доводи, че за процесния период ответницата е притежавала качеството клиент по
смисъла на чл.150ЗЕ. Моли да бъдат присъдени направените разноски и в двете съдебни инстанции.
За съдебно заседание дружеството жалбоподател е депозирало писмена молба, с
която поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Моли да й се присъдят
направените разноски в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната
страна К.Ш., чрез преупълномощения
адвокат Н.И.И., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва като недопустима в частта й, с която исковата претенция е била уважена, тъй като няма такъв
правен интерес, а в другата й част я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно, в
обжалваната му част и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
За да постанови
решението си Пернишкия районен съд е
приел следното:
Съдът е приел, че предявените
обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за
процесните суми, са допустими, тъй като за тези суми е издадена Заповед №1882/18.04.2018г. по
ч. гр. д. №02477/2018г.
на Пернишкия районен
съд.
Отбелязал е, че ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
Отбелязал е, че при осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В тази връзка е направил извод,
че облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона,
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.Отбелязал е, че това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Въз основа на гореизложеното е направил извод, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди,
не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 08.05.1986г. на ОНС – гр.Перник и удостоверение за сключен граждански
брак е приел, че ответникът К.Ш. и съпругът й О.Ш. са придобили правото на собственост върху
процесния имот през време на гражданския им брак, сключен на ***.
Отбелязал е, че с постановление за възлагане на ЧСИ С. Б. от
30.03.2015г., правото на собственост върху процесния
имот е възложено на В.В. след проведена публична продан, а впоследствие процесният имот е препродаден на трети
лица.
Въз основа на
изложеното Пернишкият районен съд е намерил, че следва да отхвърли като неоснователни
установителните искове за периода след 30.03.2015г. поради липса на облигационна
връзка между страните.
Отбелязал е, че за част от процесния период
01.12.2014г.- 30.03.2015г., ответникът К.Ш. и
съпругът й О.Ш. са притежавали правото на
собственост върху процесния имот.
Отбелязал е, че съгласно чл.32 СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Посочил е, че основен признак
на съпружеската
имуществена общност е, че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно
за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто е и
разходът за доставяна топлинна енергия. Посочил е, че кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя
към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до
пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Въз основа на изложеното, съдът е намерил, че ответникът е пасивно материално правно
легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна
енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции.
Съдът е обсъдил възражението на ответницата за изтекла погасителна давност. Отбелязал е, че съгласно константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение на парично
задължение. Посочил
е, че задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок. Отбелязал е, че в настоящия случай заявлението за издаване на
процесната заповед е подадено на
17.04.2018г., поради което е направил извод, че
вземанията на ищеца периода преди 30.03.2015г. исковете са погасени по давност.
Предвид гореизложеното съдът
намерил, че следва да отхвърли като неоснователни
процесните установителни искове.
Съдът е
определи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на адвоката на
ответницата в размер на 300лв.
След като
взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Доводът на въззиваемата ответница,
че дружеството жалбоподател няма правен интерес да обжалва решението в частта,
с която са уважени предявените искове за определен период от време, се явява
неоснователен, тъй като решението няма частичен диспозитив, с който да са
уважени предявените установителни искове.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът
намира, че решението се явява допустимо. За процесните суми, е издадена Заповед
за изпълнение №1882/18.04.2018г. по ч. гр. д. №02477/2018г. на Пернишкия
районен съд. Същата е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК,
като ищцовото дружество в срок е предявило исковата молба.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбите. Изхождайки от изложеното в жалбите, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
От
представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 08. 05.
1986г. на ОНС – гр.Перник и удостоверение за сключен граждански брак, се
установява че К.Ш. и О.Ш., са съпрузи от***.,
както и че те са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху процесния имот на 8. 05. 1986г. /л.42 и 43 от
първоинстанционното производство./
На 15.
04. 2008г., с нотариален акт №2, том II, рег. №
2225, дело № 191 от 2008г. на нотариус М.М., двамата съпрузи са учредили
договорна ипотека на апартамента си, в полза на „ОББ“ за обезпечаване на
Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 08. 04. 2008г./л.92 от
първоинстанционното производство/
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 30. 03. 2015г. на ЧСИ С. Б., по
изпълнително дело № 20127530400793 / 2012г. /л.90 от първоинстанционното
производство/, процесният апартамент е възложен на В.В.В., след проведена
публична продан. Постановлението е влязло в законна сила на 14. 04. 2016г.
Исковият
период, за който се отнася претенцията е от 01. 12. 2014г. до 31. 07. 2017г. за
неплатената главница и от 08. 02. 2015г. до 26. 02. 2018г., за лихвите за
забава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Следователно облигационната връзка за доставка на топлинна
енергия е възникнала по силата на закона и е действала до 14. 04. 2016г., когато
постановлението за възлагане на имота е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на
чл.496, ал.2 от ГПК, в редакцията й с ДВ бр. 49 от 2012г. – от деня на влизане
в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота. Следователно за периода от 14. 04. 2016г.
исковите претенции и за главница и за лихви за забава, се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Налице е
била облигационна връзка за периода от 01. 12. 2014г. до 13. 04. 2016г. Тъй
като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 17. 04.
2018г., то за периода от 01. 12. 2014г. до 17. 04. 2015г. вземанията и за
главница и за лихви за забава са погасени по давност и в тази част исковете
също следва да се отхвърлят, но като погасени по давност. Единствено за периода
от 17. 04. 2015г. до 13. 04. 2016г. исковите претенции са основателни – за
главница в размер на 359,88лв. и за лихви за забава в размер на 71,27лв.,
преизчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на приетото заключение
на съдебно – икономическата експертиза. Следователно само за тези и периоди
исковите претенции се явяват основателни.
С оглед
изложеното съдът намира, че въззивната жалба се явява частично основателна.
Решението следва да бъде отменено в частта, му с която са отхвърлени
предявените установителни искове за
периода от 17. 04. 2015г. до 13. 04. 2016г. - за главница в размер на 359,88лв.
и за лихва за забава в размер на 71,27лв. и за този период и суми исковите
претенции следва да бъдат уважени.
В
останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Разноски.
„Топлофикация – Перник“ АД е направила разноски в размер на 75лв. в заповедното
производство /25лв. д.т. + 50лв. юрисконсултско възнаграждение/, 440лв. в
исковото производство пред ПРС /75д.т. + 15лв. такси за съдебни у-ния + 250лв.
х-ри за вещите лица + 100лв. юрисконсултско възнаграждение/, 150лв. във
въззивното производство пред Пернишкия окръжен съд /50лв. държ. такса + 100лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед
изхода по делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството
следните суми :
27,34лв.
разноски в заповедното производство,
160,39лв.
разноски в исковото производство пред Пернишкия окръжен съд,
54,68лв.
разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.
На
основание чл.38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дружеството
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Н.И.И. от САК сумата 300лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред Пернишкия
окръжен съд на К.Ш..
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя решение № 1278 от 01. 08. 2019г.
постановено по гр. д. № 5094 / 2018г. описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените установителни искове да бъде признато за установено,
че ответницата К.Н.Ш. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 359,88лв.,
представляваща неплатена главница за доставена и ползване топлинна енергия на
апартамент, находящ се в ***, за периода от 17. 04. 2015г. до 13. 04. 2016г.
включително, сумата 71,27лв., представляваща законна лихва на месечните
плащания за периода от 17. 04. 2015г. до 13. 04. 2016г. включително, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17. 04. 2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1882 / 18.
04. 2018г. по ч. гр. д. № 02477 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд и
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Признава за установено, че ответницата К.Н.Ш., с ЕГН **********,***,
дължи на ищеца „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК *********, сумата
359,88лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползване
топлинна енергия на апартамент, находящ се в ***, за периода от 17. 04. 2015г.
до 13. 04. 2016г. включително, сумата
71,27лв., представляваща законна лихва на месечните плащания за периода от
17. 04. 2015г. до 13. 04. 2016г. включително, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17. 04. 2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1882 / 18.
04. 2018г. по ч. гр. д. № 02477 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд
Потвърждава решение № 1278 от 01. 08. 2019г.
постановено по гр. д. № 5094 / 2018г. описа на Пернишкия районен съд, в останалата му част.
Осъжда К.Н.Ш., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК *********, следните суми :
27,34лв. разноски в заповедното
производство,
160,39лв. разноски в исковото производство
пред Пернишкия окръжен съд,
54,68лв. разноски в производството пред
Пернишкия окръжен съд.
Осъжда „Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК *********, да заплати на адвокат
Н.И.И. от САК, сумата 300лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред Пернишкия
окръжен съд на К.Ш..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове
: 1. 2.