№ 3371
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20241100503517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 19761/30.11.2023 г., постановено по гр.д. № 23805/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 78 състав, съдът е отменил на основание
чл. 357, ал. 1 от КТ заповед № РД-18-05/14.03.2023 г., издадена от Национален
исторически музей, с която е наложено на А. С. Р. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. С оглед изхода на спора на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Национален исторически музей е осъден да заплати на А. С. Р.
сумата от 500 лева – деловодни разноски, както и на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 80 лева – държавна такса по иска с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 2 КТ.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
372647/28.12.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното
производство Национален исторически музей, чрез адв. К. Б., с която се
обжалва решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага
становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд, че с процесната заповед е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца извън
предвидения в чл. 194 КТ срок. В тази връзка се отбелязва, че видно от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства срокът
за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече от момента, в
който работодателят е узнал за извършените нарушения, като се поддържа, че
към датата на издаване на процесната заповед същият не е изтекъл. По
същество излага твърдения за законосъобразност на наложеното с процесната
заповед дисциплинарно наказание на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба с вх. № 53630/19.02.2024 г., подаден от насрещната страна
1
А. С. Р., чрез адв. Н. А., в който се излагат доводи за неоснователност на
депозираната жалба. Поддържа по същество становище за основателност на
предявения иск като посочва, че от събраните пред първоинстанционния съд
доказателства се установява, че същият не е извършил посочените от
работодателя нарушения, с оглед на които е ангажирана дисциплинарната му
отговорност с оспорената заповед. С оглед на изложеното се отправя искане
подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба вх. № 45238/12.02.2024 г., подадена от
ищеца в първоинстанционното производство А. С. Р., чрез адв. Н. А. срещу
определение № 3516/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 23805/2023 г., по
описа на СРС, 78 с-в, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда
на чл. 248 ГПК. Излага се подробно становище за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Сочи се, че неправилно и без релевирано от
насрещната страна възражение за прекомерност, в полза на ищеца са
присъдени само част от претендираните от същия разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт, като вместо него бъде постановен друг, с който в
полза на А. С. Р. бъдат присъдени претендираните от същия разноски в пълен
размер от 1080 лева.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба вх. № 12077/15.01.2024 г.,
и допълнително становище вх. № 48152/17.04.2025 г., подадени от насрещната
страна Национален исторически музей, чрез адв. К. Б., в които се излагат
доводи за неоснователност на частната жалба и се отправя искане същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност, намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ.
Между страните не се спори, а се подкрепя и от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, че ищецът работи по трудово
правоотношение с ответника съгласно Трудов договор № 047/10.03.1999 г. на
длъжност „дърводелец – ремонт и поддръжка“, както и че на същия е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със
Заповед № РД-18-05/14.03.2023 г.
Спорните по същество въпроси във въззивното производство са
2
свързани с това дали дисциплинарното наказание е наложено в предвидените
от Кодекса на труда преклузивни срокове, дали процесната заповед за
налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е
мотивирана, а също така дали работникът е извършил твърдените от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
Пред първоинстанционния съд са ангажирани редица писмени
доказателства във връзка с проведеното дисциплинарно производство, а
именно:
Представен е доклад вх.№ РД-07-05/03.02.2023 г. от М.Н. – Ръководител
отдел „Технически“, до Директора на Националния исторически музей,
относно неспазване на заповед № РД-24-130 от 15.11.2022 г. В доклада е
посочено, че Н. е уведомил всички служители за спазване на горепосочената
заповед относно предоставяне на ключове от помещенията на техническия
отдел на Националния исторически музей. Сочи се, че до датата на подаването
на доклада – 03.02.2023 г. ищецът А. Р. не е предал ключове от помещение
(работилница), като причина за неизпълнение на заповедта работникът е
посочил, че в помещението съхранява свои лични вещи (инструменти).
Ръководителят на отдел „Технически“ е уточнил, че това действие на Р.
застрашава сигурността на сградата на Националния исторически музей,
възможната превенция срещу пожари, наводнения и други бедствия, както и
работата на техническия отдел. С ръкописно поставен текст върху доклада е
обективирано изявление, посочено, че изхожда от мл. инспектор към 06 РУ –
СДВР Д.Д., че към дата 03.02.2023 г. няма предаден ключ от А. Р. на
помещение работилница при охраната на НИМ.
Представена е и заповед № РД-24-130 от 15.11.2022 г., издадена от
Директора на Националния исторически музей, без посочен адресат, с която е
наредено във връзка с обезпечаване на нуждите от технически средства на
отдел „Технически“ на Национален исторически музей в срок до 15.11.2022 г.
да бъде сменен патрона на работилница, намираща се в сградата на НИМ, като
един ключ да бъде предаден на охраната на НИМ, а другия на М.Н. –
ръководител отдел „Технически“. Отразено е заповедта да бъде сведена до
знанието на лицата за сведение и изпълнение.
Въз основа на констатациите, обективирани в доклада, с писмо-искане
изх.№ РД-07-08/21.02.2023 г. на Директора на Националния исторически
музей от ищеца са поискани писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, за
следните нарушения, а именно: 1. неизпълнение на заповед № РД-24-130 от
15.11.2022 г., с което се възпрепятствал достъпът, респективно работата на
отдела, както и се нарушавало спазването на правилата за действия при
възникването на възможни аварии, пожари и природни бедства, което от своя
страна застрашавало и подлагало на риск целостта на сградата; 2. внасяне на
лични инструменти в сградата на НИМ без да бъдат издадени и представени
необходимите документи за това, и без да бъде уведомено ръководството чрез
нарочна докладна записка.
В предоставения срок ищецът е депозирал писмени обяснения с вх. №
РД-07-11/23.02.2023 г., в които изрично посочва, че не е уведомяван за
заповедта от 15.11.2022 г., тъй като към този момент е ползвал отпуск.
Отбелязва, че ключовете от работилницата са оставени в отдел „Ел. техници“,
тъй като там имало дежурен постоянно, както и че ръководството е знаело за
този факт. Ищецът заявява в обясненията си също така, че е внесъл в сградата
на Националния исторически музей свои лични инструменти, но това е
станало с разрешение на ръководството на ответника, като инструментите са
били необходими за изпълнение на различни задачи по експлоатацията на
Националния исторически музей.
3
По делото са приети още становище вх. № РД-07-14/01.03.2023 г. от
М.Н. – Ръководител отдел „Технически“ във връзка с дадените от ищеца по
реда на чл. 193 КТ писмени обяснения; протокол за проведена среща на
технически отдел с Директора на Национален исторически музей на
06.03.2023 г. във връзка с изясняване на обстоятелствата, описани в доклада от
03.02.2023 г., както и цялото трудово досие на ищеца.
Пред първоинстанционния съд ищецът е представил и 2 броя вносни
бележки с № РД-37-17 и № РД-37-18 – и двете от дата 16.09.2013 г., с които му
е разрешено да внесе в сградата на Националния исторически музей
описаните в тях лични вещи.
За установяване автентичността на документите по делото е прието, без
възражение от страните, заключение на съдебно-почеркова експертиза, от
което се установява, че подписите в графи „Гл. Директор“ на представените за
изследване два броя вносни бележки са положени от Б. Д. С. – директор на
Националния исторически музей към този период.
Пред Софийски районен съд са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите М.П.Н. и В.И.И..
Разпитан пред съда, свидетелят М.Н. заявява, че работи при ответника
на длъжност ръководител на отдел „Технически“ и знае за издаването на
процесната заповед, тъй като именно той е информирал с докладна
ръководството на НИМ за извършените от ищеца нарушения. Поддържа, че
многократно е напомнял на А. Р., че следва да остави ключ от работилницата
при охраната, както и при свидетеля Н., като потвърждава, че ищецът в крайна
сметка е предоставил такъв два или три месеца след процесната заповед.
Свидетелят допълва, че ищецът не е искал от него разрешение за внасяне на
лични вещи в сградата на Националния исторически музей, нито е споделял да
има такова.
Разпитана пред съда, свидетелката В.И. заявява, че работи при
ответника в отдел „Човешки ресурси“ и се занимава с дисциплинарните
производства. Допълва, че е запозната с процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца, като посочва, че преди издаването й от
него са поискани обяснения, както е направена повторна среща във връзка с
тях.
Дисциплинарните наказания се налагат след провеждането на
регламентирана в Кодекса на труда процедура, в която се уреждат
задължението на работодателя да изслуша работника или служителя и да
приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание (чл. 193 КТ), както и да обективира волята си за налагане на
конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед, чиито
задължителни реквизити са уредени в чл. 195, ал. 1 КТ. Нарушаването на което
и да е от правилата на дисциплинарното производство нарушава правото на
защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за
налагането на дисциплинарното наказание. Поради това несъобразяването с
изискванията на дисциплинарното производство има за последица
незаконосъобразното упражняване на правото на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, което от своя страна води до незаконосъобразност
на заповедта и отмяната на наложеното с нея дисциплинарно наказание, без да
се изследва въпросът за това дали поведението на работника или служителя
съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
В чл. 194, ал. 1 КТ са регламентирани преклузивни срокове за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя
4
като е посочено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му, като посочените срокове не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 256 от
18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, "Откриване на
нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта
на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на
нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от
конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши
съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на
случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него
доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да
определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на
работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194,
ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира“ /така и
Решение № 175 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 1259/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
Видно от заповедта за уволнение, цитираните в нея нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 са открити по
смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ с входирания на 03.02.2023 г. доклад. Предвид
изложеното, двумесечният срок не следва да се счита за изтекъл към момента
на издаване на заповедта, а именно - 14.03.2023 г., поради което и направените
от първоинстанционния съд изводи в тази насока са неправилни.
Следва да се посочи, че видно от писмо-искане изх.№ РД-07-
08/21.02.2023 г. за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ и
депозираните такива от работника-ишец с вх. № РД – 07-11/23.02.2023 г.,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че в процесния случай е спазена
предвидената в чл. 193, ал. 1 КТ процедура.
Процесната заповед РД-18-05/14.03.2023 г., с която е наложено на ищеца
А. С. Р. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е издадена
от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити, посочени в
нормата на чл. 195 ал. 1 КТ - точно описание от обективна и субективна
страна на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, като
същите са индивидуализирани по място, начин и време на извършване, субект
на извършването, вид на извършеното нарушение, включително чрез
посочване на законовия текст, в който е посочено конкретното вменено
нарушение и наказание.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства обаче не се
установява ищецът А. Р. да е извършил вменените в негова вина нарушения на
трудовата дисциплина, заради които му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че в представената заповед № РД-
24-130 от 15.11.2022 г., с която е наредено в срок до 15.11.2022 г. да бъде
сменен патронът на работилница, намираща се в сградата на НИМ, като един
ключ да бъде предаден на охраната на НИМ, а другият на М.Н. – ръководител
5
отдел „Технически“ не е отразен конкретен нейн адресат. По делото не са
събрани доказателства, че именно ищецът е следвало да смени патрона на
работилницата и да предаде ключ от нея на посочените в заповедта лица,
доколкото не се спори, че към датата на издаването на заповедта, а и в
определения в нея срок за изпълнението й, същият е бил в отпуск. Не са
ангажирани доказателства, че ответникът е възложил на ищеца да изпълни
посоченото в заповедта от 15.11.2022 г. задължение.
Отделно от това, в приетото по делото писмено становище на М.Н. -
ръководител на отдел „Технически“ е потвърдено заявеното от работника в
дадените от него писмени обяснения, че същият е оставил ключ от
работилницата на служителите от отдел „Ел.техници“. Следва да се отбележи,
че в дадените пред съда показания свидетелят Н. изрично потвърждава, че
два-три месеца след издаване на оспорената заповед, ищецът е предал ключ от
работилницата и на охраната, както и на свидетеля в качеството му на
ръководител отдел „Технически“, като не се твърди, а и не се установява от
представените доказателства, за работодателят да са настъпили вреди от
забавянето. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът е изпълнил нарежданията на работодателя, обективирани в заповед №
РД-24-130 от 15.11.2022 г., респективно не е извършил твърдяното от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина и не са налице основания за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се
установява ищецът да е извършил и другото вменено му нарушение, а именно
– че е внесъл без разрешение в сградата на Националния исторически музей
лични вещи. Това е така, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства за дадено на ищеца такова разрешение (вноски бележки), като
след направено от ответника оспорване на автентичността им е допусната и
приета съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че подписите в
графи „Гл. Директор“ на представените за изследване два броя вноски
бележки са положени от Б. Д. С. – директор на Националния исторически
музей към този период. Отделно от това, по делото не са ангажирани
категорични доказателства, от които да се установи, че ищецът е знаел, че не
му е разрешено да държи лични инструменти в работилницата.
Дори и да не бъде възприето горното, процесната заповед № РД-18-
05/14.03.2023 г., следва да бъде отменена и поради противоречието й с
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Съгласно установената съдебна практика (напр. решение № 50027 от
11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60166 от
6.07.2021 г. по гр. д. № 2405/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.) работодателят е
компетентен да определи дисциплинарното наказание, което ще бъде
наложено, като е ограничен от разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, въвеждаща
критериите за определяне на наказанието. Целта на закона е да бъде осигурено
съответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на извършеното
нарушение. Първият от установените с разпоредбата критерии е тежестта на
нарушението. От значение за приложението на този критерий е значимостта
на неизпълненото задължение за работодателя, както и това дали
неизпълнението е пълно или частично. Също така трябва да бъдат взети
предвид обществената значимост на професията, която се отразява на
тежестта на нарушението, характера на изпълняваните трудови функции, а
също така както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици
за работодателя (тъй като от нарушението могат да настъпят вреди както за
работодателя, така и за трети лица, за които да бъде ангажирана отговорността
на работодателя). Вторият критерий изисква преценка на обстановката, при
6
която работникът или служителят е изпълнявал трудовите си функции – дали е
действал в нормална за изпълнението на трудовите си задължения обстановка,
или са били налице странични фактори, които са довели до отклонение от
същата и са принудили работника или служителя да действа в отклонение от
установените му задължения. Последният критерий обхваща цялостното
поведение на работника или служителя, свързано с изпълнението на
трудовите му задължени, като се има предвид както поведението му преди
извършване на нарушението, така и това след това. Следва да се прецени дали
нарушението е извършено умишлено или при небрежност, както и каква е
степента на същата, предприемал ли е работникът или служителят действия по
ограничаване на последиците от нарушението, какво е последващото
отношение към извършеното от него и проявява ли критичност към
действията си.
В процесния случай настоящият въззивен съдебен състав приема, че с
оспорената заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, без да са съобразени горепосочените
критерии за определяне на наказанието.
С оглед на изложеното и доколкото не се установява да са налице
основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца,
правилно първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-18-05/14.03.2023
г., издадена от ответника Национален исторически музей, с която е наложено
на ищеца А. С. Р. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
поради което макар и по други мотиви, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал. 3 ГПК има въззиваемата страна. Същата претендира в нейна полза да
бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лева, като е направено
своевременно искане за присъждането им и е представен списък по чл. 80
ГПК, както и доказателства за реалното им извършване. Настоящият въззивен
съдебен състав намира, че направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност се явява основателно и следва да бъде уважено.
В конкретния случай при определяне на възнаграждението за
процесуално представителство следва да бъдат съобразено, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно открито
съдебно заседание; не са събирани и никакви доказателства пред въззивната
инстанция. Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с
нормата чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото следва да се съобрази разрешенията
дадени в решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и по
преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 /задължителни за съдилищата съгласно
чл. 633 ГПК/, поради което счита, че на въззиваемата страна А. С. Р. следва да
бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева – разноски
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
По частната жалба срещу Определение № 3516/23.01.2024 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК:
Подадената частна жалба е допустима като подадена до компетентния
съд, в предвидените от ГПК срокове, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
7
Същата се явява частично основателна по следните съображения:
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални
действия за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По
общите правила за възлагане на разноските в съдебното производство
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника - чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ако, обаче, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца - чл. 78, ал. 2 ГПК.
Разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си
фактически и/или правни твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение,
е станала причина за завеждане на делото. Основателността на фактическите и
правни твърдения - като въпрос по съществото на спора се установява с
постановеното по делото решение, поради което и въпросът коя от страните е
станала причина за завеждане на делото се разрешава с оглед резултата от
разглеждането на спора по същество.
В случая пред първоинстанционния съд ищецът е направил
своевременно искане за присъждане на разноски в общ размер от 1000 лева;
представил е списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за реалното
извършване на разноските. С постановеното по гр.д.№ 23805/2023 г. решение
съдът е приел, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 500 лева, като с обжалваното определение е оставил без уважение
подадената от ищеца молба по чл. 248 ГПК.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено като неправилно, поради следното:
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: за други неоценяеми искове - 1000 лв.
Претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са за
сумата от 1000 лева, т.е. в горепосочения минимум, поради което направеното
от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.
Размерът се явява съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
както и с реално извършените действия от процесуалния представител на
страната.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав счита, че
обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което ответната страна
Национален исторически музей бъде осъдена да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 500 (петстотин) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
В останалата й част – за разликата над сумата от 1000 лева до
посочената в частната жалба сума от 1080 лева същата следва да бъде
оставена без уважение, тъй като ищецът не е представил пред съда
доказателства за извършването на разноски в посочения размер от 80 лева.
Същата сума представлява държавна такса, която не се заплаща от работника,
а е възложена в тежест на ответника-работодател с оглед изхода на спора
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 вр. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19761/30.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 23805/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав.
ОСЪЖДА Национален исторически музей, с адрес гр. София, ул.
„Витошко лале” № 16 да заплати на А. С. Р., ЕГН: **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Надежда” I, бл. ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 500 лв. - разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
ОТМЕНЯ Определение № 3516 от 23.01.2024 г., постановено по гр.
дело № 23805/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение
на Решение № 19761 от 30.11.2023 г. в частта за разноските, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА Национален исторически музей, с адрес гр. София, ул.
„Витошко лале” № 16 да заплати на А. С. Р., ЕГН: **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Надежда” I, бл. ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
допълнително сумата от 500 лв. - разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 45238/12.02.2024 г.,
подадена от ищеца в първоинстанционното производство А. С. Р., чрез адв. Н.
А. в останалата й част за разликата над сумата от 1000 лева до посочената в
частната жалба сума от 1080 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9