Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46
гр.Русе, 19.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д. № 361 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.Р.Д., с постоянен адрес ***, против решение № 188/12.08.2022 г., издадено от В.Н. – директор на ТД на НАП Варна, с което, на основание чл.267, ал.2, т.6
от ДОПК, като недопустима поради липса на правен интерес, е оставена без разглеждане жалбата му
с вх.№ 18101/01.08.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, срещу писмо с изх.№
С220018-178-0017493/27.07.2022 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна. В жалбата, в становище с вх.№ 4535/11.11.2022 г. и в хода на устните състезания се излагат
подробни съображения за незаконосъобразността на оспореното решение. Жалбоподателят
поддържа, че оспореното по административен ред писмо с изх.№
С220018-178-0017493/27.07.2022 г. обективира извършено от публичния изпълнител
действие по чл.225, ал.1 от ДОПК, а именно отказ да прекрати изпълнителното
производство в частта за публичните вземания, удостоверени с фишовете, срещу
които той депозирал възражения и които поради това не били влезли в сила и не
представлявали годни изпълнителни основания по смисъла на чл.165 и чл.209,
ал.2, т.5 от ДОПК вр.чл.186, ал.7 от ЗДвП. Счита, че решаващият орган е бил
длъжен да разгледа жалбата му по същество като съобрази горното обстоятелство. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на директора на ТД на
НАП Варна и върне преписката на същия орган за произнасяне по жалбата му с
решение по същество. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител,
счита жалбата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат
от него, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя се явява основателна.
Оспореното
решение е издадено от материално, териториално и функционално компетентен
орган.
Според чл.186,
ал.7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен
срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Същевременно
чл.79, ал.1 от ЗАНН, в относимите си части, указва, че наказателните
постановления, с които са наложени глоби, се изпълняват по реда за събиране на
държавните вземания, т.е. по реда на ДОПК. Жалбоподателят е с постоянен адрес ***,
поради което и по арг. от чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК териториално
компетентен да извършва действия и издава актове в изпълнителното производство
срещу него се явява публичен изпълнител от ТД на НАП Варна. Именно публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна е издал и оспореното по
административен ред писмо с изх.№ С220018-178-0017493/27.07.2022 г. От своя
страна обжалваното решение е издадено при упражняване на правомощията по чл.267,
ал.2, т.6 от ДОПК от компетентния за това решаващ орган – от териториалния
директор на ТД на НАП Варна.
Същото е в
предвидената в закона писмена форма и има съдържание, което отговаря на изискванията
за излагане на фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът не
констатира в производството по издаването му да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
Тук следва да се
посочи, че, противно на поддържаното в жалбата, не представлява такова
нарушение, водещо до вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение, отбелязването,
че жалбоподателят има качеството на „легитимирано лице“, независимо че жалбата му
е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. Действително, в мотивите
на решението на директора на ТД на НАП Варна е посочено, че „жалбата е подадена
от легитимирано лице“, но понятието е използвано в тесен смисъл, единствено за
обосноваване на принципната възможност жалбоподателят, в качеството на длъжник
в производството по принудително изпълнение, да обжалва действията на публичния
изпълнител, доколкото чл.267, ал.1 от ДОПК изрично определя кръга на лицата, на
които признава това право.
За да остави
жалбата без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес,
решаващият орган е посочил, че оспореното пред него писмо на публичния
изпълнител няма характер на административен акт или действие по принудителното
изпълнение, които да подлежат на оспорване. Прието е, че с писмото за
жалбоподателя не се създават нови задължения и не се засягат пряко правата или
законните му интереси, поради което за него липсва правен интерес от обжалването му. Независимо, че решаващият
орган е приел, че депозираната пред него жалба е недопустима, в оспореното
решение са изложени и съображения по съществото на спора. Така в своя акт
директорът на ТД на НАП Варна е посочил, че анализът на представените по
административната преписка доказателства, както и изложените факти и
обстоятелства в обжалваното писмо, според което въпросните фишове са влезли в
законна сила, обосноват извод, че правилно публичният изпълнител е приел
наличието на годни изпълнителни основания за образуване на изпълнително
производство по реда на ДОПК.
Изложените от решаващия
орган съображения по допустимостта, а и по основателността на депозираната по
административен ред жалба, не почиват на закона и не се споделят от съда.
Видно от
оспореното пред ответника по жалбата писмо на публичния изпълнител, то е
изпратено до жалбоподателя във връзка с негови писма с вх.№
С220018-000-0275834/13.06.2022 г. и вх.№ С220018-000-0336971/14.07.2022 г., с
които, според самия публичен изпълнител, жалбоподателят го е уведомил, че наложените
му от Столична община административни наказания не са влезли в сила. И в двете
писма жалбоподателят подробно е аргументирал защо издадените фишове, срещу
които е възразил, нямат характера на влезли в сила наказателни постановления, а
поради това – и на годни изпълнителни основания. В първото писмо последният е
направил и следното искане:“Във връзка с
всичко гореизложено и установяване на релевантните факти от ваша страна, да
извършите действия от Ваша страна да премахнете описаните в настоящото писмо
фишове от групата на неплатените публични задължения с изтекъл срок за
доброволно плащане, за което да ме уведомите“. В отговор на посоченото
искане в оспореното писмо публичният изпълнител е посочил следното:“Съгласно гореизложеното и на основание
чл.165 от ДОПК, цитираните по-горе административни наказания се явяват годни
изпълнителни основания за принудително изпълнение от Национална агенция за
приходите“.
Така, макар и непрецизно
формулирано, с писмото от 10.06.2022 г., с вх.№ С220018-000-0275834/13.06.2022
г., жалбоподателят е направил искане за частично прекратяване на изпълнителното
производство на чл.225, ал.1, т.2 от ДОПК – в частта по вземанията, установени
чрез 7 бр.фиша. Според цитираната разпоредба производството по принудително
изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния
изпълнител и когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен
за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Законодателната идея тук е
повече ясна – последващото отпадане на изпълнителното основание води до
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на публичните
вземания, установени с него. В този смисъл са именно и двете молби на
жалбоподателя, в които той сочи, че е възразил срещу издадените фишове по
чл.186, ал.3 от ЗДвП, поради което е получил и покана за съставянето на АУАН по
шест от тях в съответствие с чл.186, ал.2 от ЗДвП, респ. чл.39, ал.3 от ЗАНН.
По същество жалбоподателят поддържа, че след депозирането на възраженията административнонаказателното
производство занапред продължава по общия ред, а издадените фишове не могат да влязат
в сила и по арг. от чл.186, ал.7 от ЗДвП не представляват годно изпълнително
основание по чл.165, респ. чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК. Направено е и искане тези
фишове да бъдат премахнати като изпълнителни основания, което искане недвусмислено
кореспондира по своето естество на основанието по чл.225, ал.1, т.2 от ДОПК за
прекратяване на изпълнителното производство. Нещо повече, със своята молба
жалбоподателят е представил и писмени доказателства (възражения против фишовете
и покани за съставяне на АУАН), от които са видни горните обстоятелства,
каквито писмени доказателства, по арг. от чл.225, ал.3, т.2 от ДОПК, се изисква
да бъдат представени пред публичния изпълнител, за да бъде прекратено
производството по принудително изпълнение.
Съдът намира, че
в оспореното пред директора на ТД на НАП Варна писмо на публичния изпълнител,
макар да не е изрично формулиран, се съдържа отказ изпълнителното производство
да бъде прекратено на посоченото основание. В тази връзка публичният изпълнител
е отбелязал, че счита процесните шифове за „годни изпълнителни основания за принудително изпълнение от Национална агенция за
приходите“ като по този начин той е обективирал волята си да продължи
принудителното изпълнение на удостоверените с тях публични вземания,
следователно – и да прекрати производството по принудителното изпълнение на
посочените 7 бр. фиша.
По изложените
съображения съдът намира неправилен направеният в оспореното решение извод, че писмото
не обективира акт на публичния изпълнител, който да подлежи на оспорване. Както
беше отбелязано, в писмото се съдържа отказ на публичния изпълнител да прекрати
частично производството по принудително изпълнение на основание чл.225, ал.1,
т.2 от ДОПК – поради депозиране на възражения против посочените в молбите на
жалбоподателя фишове и свързаното с това отпадане занапред на качеството им на
изпълнително основание.
За пълнота,
макар този въпрос да касае съществото на спора, доколкото той е коментиран и в
мотивите на оспореното решение, следва да се посочи, че процесните фишове,
срещу които жалбоподателят е депозирал възражения, не са имали и занапред не
могат да придобият такова качество – на годно изпълнително основание. Това е
така по следните съображения:
Фишът е акт, с
който се налага административно наказание „глоба“, в случаите, когато
нарушителят е съгласен да плати глобата – арг. от чл.39, ал.2, изр.трето и
ал.2а, изр.второ от ЗАНН, респ. чл.186, ал.1, изр.трето от ЗДвП. Именно поради
съгласието на нарушителя с извършеното нарушение и определения му размер на
глобата, с които той се запознава на място и удостоверява съгласието си със
своя подпис, законодателят не е уредил възможност за обжалване на фишовете. Ако
въпреки заявеното съгласие с извършеното нарушение и определения размер на
глобата същата не бъде платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването на фиша, той се смята за влязло в сила наказателно постановление и
се изпраща за събиране на публичния изпълнител – чл.186, ал.7 от ЗДвП. От своя
страна влязлото в сила наказателно постановление безспорно представлява
изпълнително основание съгласно чл.165 и чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК.
Когато санкционираното
с фиш лице оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба
или откаже да подпише фиша (а по този начин заяви и несъгласието си с него), му
се съставя акт – чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН. Нито ЗДвП, нито
ЗАНН обаче съдържат изрична уредба по въпроса как следва да процедират
контролните органи с вече издадения фиш, срещу който нарушителят е заявил
своите възражения. Именно тази законодателна празнота е дала повод за
разнопосочните и непочиващи на закона изводи, съдържащи се в писмо от Центъра
за градска мобилност към Столична община с вх.№ 4480/09.11.2022 г. Според това
писмо, административнонаказателните производства, образувани със съставените
срещу жалбоподателя АУАН, били спрени на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН (поради
ненамиране на жалбоподателя за връчване на актовете след проведеното щателно
издирване), но фишовете, срещу които той депозирал в срок възражения, по който
повод били съставени и посочените АУАН, били влезли в сила на 23.02.2022 г.,
когато административнонаказателното производство по издаване на фишовете било
прекратено.
В разглеждания
случай процесните фишове са съставени в хипотезата на чл.186, ал.3 от ЗДвП – в
отсъствие на нарушителя, като те се считат връчени от датата на закрепването им
към МПС. В случая, именно поради отсъствието на нарушителя в момента на
установяване на нарушението, е било невъзможно той да изрази на мястото на
установяването му своето становище – дали е съгласен или оспорва съставения му
фиш. Съдът констатира, че 7-дневния срок по чл.186, ал.7 от ЗДвП за доброволно
заплащане на глобите по процесните фишове жалбоподателят е депозирал по
електронна поща възражения, подписани с КЕП, срещу всеки от тях, въз основа на
които възражения срещу него са издадени АУАН, както следва:
-
фиш серия СО № 9034503/14.09.2021 г. за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, срещу който е подадено
възражение с вх.№ 8947/15.09.2021 г. и за нарушението е съставен АУАН №
2784/13.12.2021 г.;
-
фиш серия СО № 9034835/16.09.2021 г. за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, по
който е подадено възражение с вх.№ 8573/1/16.09.2021 г. и за нарушението е
съставен АУАН № 2783/09.12.2021 г.;
-
фиш серия СО № 9037328/29.09.2021 г. за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, по който е подадено
възражение с вх.№ Ж 590/01.10.2021 г. и за нарушението е съставен АУАН № 2785/13.12.2021
г.;
-
фиш серия СО № 9042517/22.10.2021 г. за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, по който е подадено
възражение с вх.№ Ж 635/22.10.2021 г. и за нарушението е съставен АУАН № 2782/09.12.2021
г.;
-
фиш серия СО № 9043675/26.10.2021 г. за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, по който е подадено
възражение с вх.№ 10445/26.10.2021 г. и за нарушението е съставен АУАН №
2781/09.12.2021 г.;
-
фиш серия СО № 9048514/15.11.2021 г. за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, по който е подадено
възражение с вх.№ Ж 670/15.11.2021 г. и за нарушението е съставен АУАН № 2786/13.12.2021
г.;
-
фиш серия СО № 9048939/16.11.2021 г. за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за който в т.7 от писмо
с вх.№ 4193/19.10.2022 г. от Център за градска мобилност към Столична община се
сочи, че липсва постъпило възражение. Видно обаче от представеното извлечение
от електронната поща на жалбоподателя с адрес *******@***.**, на 17.11.2021
г., в 10:53 ч.,
е подадено възражение и срещу този фиш, до същия
електронен адрес на ЦГМ, на който са били изпратени и получени и останалите
възражения – ******@************.**.
С подаването на възраженията в срока по чл.186, ал.7 от ЗДвП жалбоподателят
е демонстрирал несъгласието си със съставените му фишове, което изключва
занапред запазването им, като санкционни актове и изпълнителни основания, в
правния мир, доколкото, по арг. от чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя следва да бъде реализирана по общия ред на ЗАНН –
чрез съставяне на АУАН, а въз основа на него, ако са налице основания за
налагане на административно наказание, и на наказателно постановление. Недопустимо
е обаче запазването на правното действие на издадения фиш, като санкционен акт
и изпълнително основание, на фона на паралелното протичане на административнонаказателно
производство по общия ред, образувано въз основа на съставения АУАН в условията
на чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН. Това би представлявало пряко
нарушение на основополагащия в наказателното и административнонаказателното право
принцип ne bis in idem, въплътен в чл.17 от ЗАНН. Тази разпоредба изрично предвижда, че никой не
може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече
наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Следователно,
след като е констатирано депозирането в срок на възражения против съставените
фишове, техният издател е бил длъжен да ги анулира. Вярно е, както беше
посочено по-горе, че това задължение не е изрично уредено в закона за фишовете
по чл.186, ал.3 от ЗДвП, но то следва от задължението на наказващия орган по
чл.46, ал.2, изр.първо от ЗНА да прилага, в случай на непълнота, закона по
аналогия като бъдат приложени разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта. В случая липсва забрана за прилагане на
закона по аналогия, тъй като чл.46, ал.3 от ЗНА забранява единствено
обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност по
аналогия, но не и нейното изключване. Анулирането на електронния фиш, в
случаите, когато не са налице основания за реализиране
административнонаказателната отговорност на лицето, срещу което той е издаден,
е институт, познат на ЗДвП – чл.187а, ал.5, чл.189, ал.5, in fine, чл.189ж, ал.3 от същия закон. Както
беше посочено, именно така е следвало да постъпи наказващия орган – да анулира
процесните фишове, срещу които са постъпили възражения от жалбоподателя, вместо,
в грубо нарушение на чл.17 от ЗАНН, да ги изпраща на НАП за принудително изпълнение.
Такива изпълнителни основания занапред биха представлявали единствено влезлите
в сила наказателни постановления, ако образуваните срещу жалбоподателя административнонаказателни
производства, за които има данни, че понастоящем са спрени на основание чл.43,
ал.6 от ЗАНН, приключат с издаването на такива актове.
Доколкото в
случая анулирането на фишовете, срещу които са постъпили възражения, е било
наложително, но не е било извършено и за жалбоподателя липсва правно средство
да принуди наказващият орган да извърши това действие, то съдът намира, че обстоятелствата
по чл.225, ал.1, т.2 от ДОПК, по арг. от чл.225, ал.3, т.1 от същия кодекс,
следва да се приемат за доказани въз основа на представянето на заверени преписи
от подадените от жалбоподателя възражения до наказващия орган на възражения срещу
фишовете, с оглед установяването на факта на тяхното подаване в срока по
чл.186, ал.7 от ЗДвП, респ. проверка за издаване на АУАН, което в случая беше
извършено в рамките на настоящото съдебно производство.
По изложените
съображения съдът намира, че оспореното решение следва да бъде отменено като
делото, като преписка, бъде върнато, на основание чл.160, ал.3 вр.чл.144, ал.1
от ДОПК, на решаващия орган за разглеждане по същество на депозираната жалба с
вх.№ 18101/01.08.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Варна срещу писмо с изх.№
С220018-178-0017493/27.07.2022 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, при спазване на дадените със съдебния акт
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.161, ал.1, изр.първо вр.чл.144, ал.1 от ДОПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски
в общ размер на 370 лева, от които 10 лева – държавна такса и 360 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за които е представен списък.
Заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в брой се установява с
отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие, който в
тази част има характера на разписка (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Адв.В.М. *** е
регистрирана по ЗДДС с идентификационен № BG *********, а за начисления, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДДС в размер на 60 лева
върху основата от 300 лева е представена и фактура № 128/04.10.2022 г. На
основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК деловодните разноски
следва да бъдат възложени в тежест на НАП, която агенция има качеството на
юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на В.Р.Д., с ЕГН **********,***, решение № 188/12.08.2022 г., издадено от
В. Н.– директор на ТД на НАП Варна, с което, на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, като недопустима поради липса на правен интерес, е оставена без
разглеждане жалбата му с вх.№ 18101/01.08.2022 г. по регистъра на ТД на НАП
Варна, срещу писмо с изх.№ С220018-178-0017493/27.07.2022 г., издадено от
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
ВРЪЩА
делото, като преписка, на директора на
ТД на НАП Варна за разглеждане и произнасяне с решение по същество по
подадената от В.Р.Д., с ЕГН **********, жалба с вх.№ 18101/01.08.2022 г. по
регистъра на ТД на НАП Варна, срещу писмо с изх.№
С220018-178-0017493/27.07.2022 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, при спазване на дадените с настоящия съдебен
акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на В.Р.Д., с ЕГН **********, сумата от 370 лева – деловодни разноски.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: