Р Е Ш Е Н И Е № 58
гр. П.,26.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова т. д. N 192 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е ЗК „Л.И.“ АД – гр. С., който е предявил против ответника Т.Н.Д. *** регресен иск по чл. 274 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от действащия Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г., според която правна норма, намираща се в ПЗР на новия КЗ, за застрахователните договори, преди влизането му сила, се прилага Част четвърта от отменения, освен ако страните договорят друго.
Цената на иска е 45 000
лв., а обстоятелствата, на които се
основава са следните:
На 15.02.2009г. в
15.00 часа, в гр. Пещера, лек автомобил марка „ " с рег. № ,
управляван от Т.Н.Д. ***, когато
поради движение с несъобразена скорост водачът е застигнал движещия
се пред него лек автомобил марка „ " с рег. №, управляван от И.К.Л.и
пред № и сее блъснал в него, в следствие
на което е пострадала Т.Г.Д., возеща се в колата на виновния водач. Във
връзка с настъпилото ПТП е образувано наказателно производство /НОХД 263/2009г.
по описа на Пещерски районен съд/, с присъдата по което виновният водач - Т.Н.Д. е осъден
за извършено престъпно деяние по чл. 343, ал.З, б."а", във вр. с ал. „1", б. „
б" от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл.5, ал.1,т. 1 и ал. 2, т. З от ЗДвП,
чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, 25, 26, 42 и 54 от ЗДвП. В обстоятелствата и причините за настъпването на
застрахователното събитие е установена концентрация на алкохол в кръвта на Д.
над допустимата по закон норма, с
оглед на което е определена и правната квалификация на извършеното
деяние в наказателното производство.
Ищецът се позовава на на чл. 300 от ГПК, според която разпоредба вината на ответника Т.Н.Д. е безспорно установена.
Твърди, че към датата на събитието
отговорността на водача на лек автомобил марка " с рег. №, била застрахована по
застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК "Л.И."
АД, застрахователна полица № , със срок на валидност 13.02.2009г. до
12.02.2010г.
В резултат на реализиране
механизма на пътнотранспортното произшествие били причинени неимуществени вреди на Т.Г.Д., возеща се в автомобила на виновния водач и изразяващи се в: счупване на
лявото рамо на долната челюст, довело
до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от два месеца; счупване
на четири зъба- счупване на зъбните коронки на 15;16; и 37 зъб; липсваща коронка на 21 - ви зъб, довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около два месеца и пълна загуба на съзнанието със смущениея в
дишането и кръвообръщението, довело до разстройство на здравето временно опасно
за живота . Във връзка с причинените неимуществени вреди срещу ЗК "Л.И."АД било образувано гр. д. № 1168/2014г. по
описа на СГС 1-16 състав, в следствие на което между пострадалото лице и
ЗК"Л.И."АД било сключено
извънсъдебно споразумение, по силата на което ищецът заплатил сумата от 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лева) на 01.07.2014г на пострадалата Т.Г.Д.
с платежно нареждане № *********.
Ищецът счита, че на основание чл. 274, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и чл. 45 от ЗЗД, с изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е придобил право на регрес срещу виновния водач - Т.Н.Д., за сумата от 45000,00 /четиридесет и пет
хиляди лева/, представляваща изплатеното на 01.07.2014г. застрахователно обезщетение, който сума иска да
му бъде заплатена от ответника, заедно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба.
Претендират се и и разноските по делото, включително – юрисконсултско
възнаграждение.
На ответника е връчен
препис от исковата молба и в законния срок е подаден от него писмен отговор, в
който се признава основанието на иска, както и дължимостта на обезщетението до
размера от 6 000 лв.
Регресният иск се оспорва
за размера над 6 000 лв. до 45 000 лв., като в тази връзка се прави
възражение за прекомерност на заплатеното от застрахователя обезщетение, което
се основава на твърденията, че то не съответствало на причинените от ответника
неимуществени вреди „с оглед факта на съпричиняване , както и с оглед трайната съдебна практика по чл. 52 от ЗЗД.
Т. е. възражението за
прекомерност на заплатеното обезщетение има няколко основания: 1.
несъответствие на действително причинените вреди, 2. неотчитане на факта на
съпричиняването при определянето му и 3. несъобразяване със
съдебната практика за определяне на обезщетенията по справедливост, при
приложение на чл. 52 от ЗЗД.
Това бегло позоваване на
съпричиняване от страна на ответника обаче не достатъчно за да се приеме, че е
направено по съответния ред възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради което на осн.
чл.145 от ГПК ответникът следваше да конкретизира твърденията си, като посочи в
какво се изразява съпричиняването. На поставения на осн. чл. 145, ал.1 от ГПК
въпрос, пълномощникът на ответника отговори в първото съдебно заседание, като
уточни с какво противоправно действие или бездействие пострадалата е допринесла
за настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди: не била
поставила обезопасителен колан и знаела, е ответникът е употребил алкохол, той
като цяла нощ била заедно с него в дискотека, но въпреки всичко се качила в
управлявания от него автомобил.
В допълнителната искова
молба ищецът оспорва като неоснователно възражението за прекомерност на обезщетението,
като твърди, че съответствало на претърпените от пострадалата вреди и периода
на възстановяването й и определянето на по-малък размер би било в противоречие
с общите критерии, формирани с постановление № 4/1968 г. на ВС и с разпоредбите
на ЗЗД.
В тази връзка
застрахователят твърди, че ищцата претендирала 75 000 лв. за
неимуществените вреди и отделно – обезщетение за имуществени вреди в размер на
3 728, 51 лв., съгласно представени документи за лечението й. Така
постигнали извънсъдебно споразумение за заплащане на едно общо обезщетение от
45 000 лв., от които - 3 728, 51 лв., представяло обезщетение да
имуществените вреди и разликата от 41 271, 49 лв. – за имуществени /това
обезщетение се прави в първото съдебно заседание/ Така според застрахователя била
определен един справедлив размер на обезщетението да неимуществени вреди, при съобразяване със съдебната практика по
сходни съдебни казуси и при отчитане на всички елементи от фактическата
обстановка, в това число и съпричиняването на пострадалата във връзка с
нарушаване разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП.
Т. е. в допълнителната
искова молба ищецът прави признание за
твърдяното съпричиняване, изразяващо се в нарушаване на задължението на
пътника да поставя предпазен колан. Но оспорва основанието за намаляване от
съда на така определеното по споразумение обезщетение за неимуществени вреди,
като твърди, че то е било намалено поради безспорното между страните
съпричиняване при постигане на споразумението.
Така направеното
„уточнение“, че сумата от 45 000 лв. съдържала в себе си обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди няма как да бъде допуснато, тъй като на
практика би означавало да се приеме за разглеждане един нов иск – за
възстановяване на платено обезщетение за имуществени вреди, какъвто не е
предявен с исковата молба, в която няма нито такива обстоятелства, нито заявено
искане.
В исковата молба се
твърди, че е платена от застрахователя сумата от 45 000 лв. в изпълнение
на извънсъдебното споразумение с пострадалата за обезщетяване на
неимуществените вреди, като се описва какви увреждания са й били причинени.
Няма каквито и да било твърдения за направени разходи за лечение и пр., чието
репариране да е било поискано и извършено от застрахователя. За това не може
тези нови обстоятелства, при липса на заявен петитум на регресен иск по повод
имуществените вреди, да бъдат допуснати като основание на разглежданата
претенция.
След като обсъди събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
Ищецът
проведе успешно пълното главно доказване на онези факти, които пораждат
отговорността на ответника по предявения регресен иск с правно основание чл. чл.
274 от КЗ /отм./. Приложението на отменена норма е на осн. пар. 22 от
действащия Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г., който
гласи, че за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия
КЗ се прилага Част четвърта от отменения, освен
ако страните договорят друго.
В настоящия процес страните нито твърдят, нито установиха да е било договорено нещо друго, което да изключва приложението на нормите, действащи към момента на сключване на застрахователния договор.
Установи се сключването,
както и неговото действие по време на причиняването на ПТП от страна на
ответника Д., на договор за застраховка „гражданска отговорност“ между ищцовото
дружество и собственика на лекия автомобил „, който е управлявал ответника при
причиняване на вреди на пострадалата Т.Д.. Настъпването на самото
застрахователно събитие, също е безспорно установено по делото, тъй като има
влязла в сила присъда по НОХД № 263/2009 г. на Пещерския районен съд,
установяваща че при управление на посочения автомобил на 15.02.2009 г.
ответникът Т.Д. е причинил по непредпазливост телесни повреди на няколко лица,
сред които Т.Г.Д., в резултат от това, че е нарушил посочени в диспозитива на
присъдата норми от Закона за движение по пътищата.
И тъй като отговорността
на застрахователя обхваща и обезщетението да вреди, причини от лица, на които
собственика е предоставил автомобила си, то ищецът е имал задължение да
обезщети пострадалата, в която връзка е сключено представеното като
доказателство извънсъдебно споразумение №
384/05.06.2014 г.
В него е застрахователят е
поел да заплати на Т.Д. сумата от 45 000 лв., като изрично е посочено, че
цялата тя се дължи като обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от Д
като водач на автомобила, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с приложената по делото полица №, валидна от 13.02.2009 г.
до 10.02.2010 г.
Установено е заплащането
на уговореното обезщетение, което е преведено по банкова сметка *** Д. на
01.07.2014 г. Приложено е платежното нареждане на л. 29 от делото.
Ответникът не оспорва, че
е причинил виновно вредите на пострадалата, на което е изплатено
застрахователно обезщетение, а и тези факти са установени със задължителна сила
с присъдата на наказателния съд.
Позовава се на
съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата не е поставила предпазния
си колан – факт, който се признава от ответника по делото и се установи от
показанията на самата Т.Д., която бе разпитана като свидетел в настоящия
процес.
Другата проява в
поведението на пострадалата, която ответникът твърди и квалифицира като
действия, допринесли до настъпване на вредите, е това, че знаейки за употребата
на алкохол от водата преди пътуването, се съгласила да пътува като пътник в
управлявания от него автомобил.
Макар да не отрича, че
вечерта на 14-ти срещу 15-ти февруари 2009 г. двамата с ответника са били
заедно в дискотека и тя предполага, че е употребил алкохол тогава, свидетелката
уточни, че се е прибрала към 2.00 ч., а ответникът останал да преспи в техния
град – Пещера. Едва на следващия ден следобед предприели пътуването. Както е
видно от данните по делото, ПТП е било причинено едва в 15.00 ч. на 15.02.2017
г.
При тези обстоятелства
няма как да се вмени във вина на пострадалата, че се е качила в автомобила на
водач, който е употребил алкохол предишната вечер, докато са били заедно, тъй е
било логично да се предположи, че той е преустановил употребата на алкохол,
имал е възможност да поспи и да си почине. Обстоятелството, че 12 ч. след като
самата пострадала е напуснала дискотеката и се прибрала в къщи, ответникът Д. е
имал концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила няма как да й е било
известно. Тя нито го е знаела със сигурност, нито е могла да го предположи.
Ето защо единственото
поведение от страна на пострадалата Т.Д., което съдът квалифицира като
съпричиняване от нейна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е това, че не е
поставила предпазния си колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137А от
ЗдвП.
Във всички случаи
непоставянето на предпазен колан следва да се отчете като поведение, довело до
съпричиняване на вредите, тъй като ако коланът е бил поставен, пътникът е можел
да не получи всички увреждания, които е получил при удара на автомобила, в който
е пътувал без колан или пък уврежданията е било възможно да са по-леки, от
колкото в случая.
В настоящия процес няма и
направени възражения в обратния смисъл – че непоставянето на колана от страна
на Т.Д. не е допринесло за настъпването на неимуществените вреди. Напротив –
застрахователя признава, че има такова съпричиняване от нейна страна, като
твърди, че то е взето в предвид и при определяне размера на обезщетението с
извънсъдебното споразумение.
Ответникът по иска от своя
страна не оспорва настъпването на конкретните увреждания на здравето, във
връзка с които е застрахователят е заплатил обезщетение на Т.Д., нито
причинната връзка между неговото виновно поведение и тези неимуществени вреди,
причинени на пострадалата.
Поведение на водача на
МПС, даващо основание за ангажиране на регресната му отговорност спрямо
застрахователя също е налице в случая: Д. е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а именно с
1,09 промила, което е видно от диспозитива на присъдата, с която е признат за
виновен.Следователно застрахователят има право да получи платеното от него на
пострадалия, като правното основание на претенцията му е чл. 274, ал.2,т.1 КЗ/отм./
Остава да се установят в
детайли характера и вида на тези
увреждания, болките и страданията и всички останали неудобства и ограничения,
които е търпяла и евентуално- продължава да търпи пострадалата, като последица
от получените при ПТП наранявания, за да се отговори на въпроса дали
заплатеното от застрахователя обезщетение съответства на тях /като се отчете
съпричиняването/ и дали той има право да получи възстановяване на пълния му
размер от прекия причинител на вредите, който е и ответник по регресния иск.
Тъй като не е страна по
споразумението за определяне на обезщетението, което да се изплати от
застрахователя, то не го обвързва по отношение размера на това обезщетение и
той дължи да възстанови по пътя на регреса платеното, само доколкото то
съответства на действително претърпените неимуществени вреди
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че в резултат от настъпилото по
вина на ответника Д. ПТП на пострадалата Д. са причинени: 1.контузия на главата
и сътресение на главния мозък,счупване на черепа и костите на лицето, пълна
загуба на съзнание и смущения на дишането и кръвообръщението, 2.контузия на
шията, контузия на гръдния кош , гръбначния стълб и долните крайници и
3.счупване на лявото рамо на долната челюст, с разместване на фрагменти на
нивото на 5-ти долен зъб в ляво, счупване на зъбните коронки на 15-ти, 36-ти и
37-ми зъб, и липса на коронка на 21-ви зъб, както и травматичен перидонтит и
некроза на пулпата на 6 бр. зъби.
След идването й в съзнание
изпитва силно главоболие и има проблеми с краткотрайната памет. Развила е
постравматична церебрастения, поради което е била лекувана и наблюдавана в
неврологичен кабинет. Според назначеното по делото вещо лице обичайно симптомите
на тази церебрастения продължават около 1 месец след причиняване на травмата.
Възможно е да продължат и по-дълго, но категорично не и в периода от 7 години
след травмата. Поради това вещото лице счита, че главоболието, от което към настоящия
момент пострадалата Д. продължава да се оплаква няма как да се свърже с
причинените й през 2009 г. при процесното ПТП увреждания.
Самата Т.Д. твърди, че 3
години не работила в своята фирма, а едва на втората година след катастрофата
започнала да се чувства малко по-добре. Често имала главоболие, в началото
пиела силни лекарства, от които спяла през по-голямата част от времето.
Дори да се даде вяра на
показанията на св. Д., че типичното за церебрастенията главоболие и световъртеж
са продължили повече от обичайни период, който е 1м. след травмата, все пак
тези показания следва да се преценяват в съответствие със заключението на
лекаря, изготвил експертизата по делото, след изтичане на няколко месеца не
биха могли вече да се свързват с описаната по-горе черепно-мозъчна травма. Не е
възможно да са продължили 2-3 и дори 7 години, както твърди пострадалата и да
са в причинна връзка с тази травма.Това следва да се има в предвид, като се
определя размера на обезщетението.
Изпадането в безсъзнателно
състояние, макар и за кратко време в резултат от черепно-мозъчната травма е
състояние, се характеризира с временна опасност за живота на пострадалия,
поради което и следва да се определи като средна телесна повреда.
Средна телесна повреда сами
по себе си са както счупването на челюстта, така и увреждането на множество
зъби, тъй като дъвченето и говореното на пострадалата са били затруднени за
продължителен период. Според вещото лице около 2 месеца са необходими за
лечение и възстановяване на такъв вид увреждания, но при пострадалата Д.
денталното лечение е продължило 3 месеца – от 10.04. до 09.07.2009 г., като при
това е било отложено във времето, защото след катастрофата и стабилизиране на
състоянието й най-напред и е била направена оперативна интервенция – открито
наместване на мандибуларна фрактура. След разрез й е поставена титаниева плака
със заключващи винтове, за да се осъществи фиксация. Направени са шевове,
превръзка. Последвало е лечение е постъпила в клиника по лицево-челюстна
хирургия и пластична хирургия, където постъпва на 19.03.2009 г.. Премахната й е
фиксиращата плака от лицевата кост, при което отново е имало оперативна рана и
необходим период за оздравяването й. Едва тогава се е пристъпило към лечение на
увредените зъби. В посочения по-горе тримесечен период е направено кореново
лечение и изграждане на счупените зъби и възстановяване на коронките.
Така общата
продължителност на периода, в който пострадалата се е лекувала и е била
подложена на различни интервенции е достигнала 5 месеца.
Според показанията на св. Д.
и експертизата, през първите два месеца след травмата на челюстта и зъбите
почти не се е хранила, а после ще няколко месеца е приемала течна храна със
сламка и винаги с помощта на някой близък. Говорът й е бил затруднен също в
продължение на няколко месеца.
За да определи какво
обезщетение би отговаряло на претърпените от пострадалата неимуществени вреди,
при спазване на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът взе
предвид, че като установените травми и увреждане на здравето й са множество.
Мозъчното сътресение,протекло сп безсъзнателно състояние се преценява като
състояние , временно опасно за живота и по своята тежест се определя като
„средна телесна повреда“. Заради това, че са довели до затруднения в дъвченето и
говоренето за продължителен период, както счупването на челюстта, като и
увреждането на множество зъби, също представляват „средна телесна повреда“.
Отделно от това са били налице три контузии,определени като „лека телесна
повреда“ – на долните крайници, шията и гръдния кош.
Имайки предвид тежестта на
всяко едно увреждане, болките и страданията, които са търпяни от ищцата
непосредствено след причиняването му, както и по време на лечението и
последвалия възстановителен период, съдът приема, че за счупването на челюстта,
за което се наложило оперативно лечение, съпроводено с много болки в
следоперативния период, както и за травмите на зъбите, изискващи продължителен
период на лечение, множество манипулации и пр., се дължи обезщетение от по
15 000 лв. За мозъчното сътресение, създало временна опасност за живота на
пострадалата и довело до постравматична церебрастения – 12 000 лв., а за
трите контузии :на шия, гръден кош и долни крайници/, за които няма данни да са
предизвикали някакви усложнения или силни болки и неудобства – по 200 лв.
Така общият размер на
обезщетението за неимуществени вреди,които са подлежали на репариране от
застрахователя, според съдът би следвало да се определи на 42 600 лв.
Предвид установения принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат и съпоставянето му с вида и тежестта на нарушенията на ЗДвП,
извършени от водача на автомобила, съдът
приема, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намелен с 20%,
при което ответникът да бъде осъден да заплати 34 080 лв. на
застрахователя.
За разликата до
45 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като не бе доказано пострадалата
да е претърпяла такива вреди, за които да се дължи посочения размер на
обезщетението, след неговото намаляване на осн. чл. 51,ал.2 ЗЗД.
Тук следва да се отбележи,
че изрично в споразумението между пострадал и застраховател се сочи обезщетение
в размер на 45 000 лв. само за неимуществените вреди и възстановяването
именно на същото е предмет на предявения регресен иск. Не намира опора в
доказателствата, обстоятелството, твърдяно в с.з. от пълномощника на ищеца, че
в сумата от 45 000 лв., изплатена на пострадалата Д. са включени и имуществените вреди, изразяващи с направените
разходи за лечение. Поради това и тъй като няма доказателства за заплатено
обезщетение за имуществени вреди, нито надлежно предявен регресен иск с такъв предмет,
представените в първото съдебно заседание доказателства за направени разходи за
лечение се явяват без значение за разрешаване на спора и не е необходимо да
бъдат обсъждани.
Сумата от 34 080 лв.
следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на иска -28.10.2016 г. до окончателното й плащане.
Ответникът дължи и
сторените разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска. При общ
размер на разноските: 2 350 лв., от които: 1 800 лв. – ДТ, 250 лв. –
възнаграждение за вещо лице и 300 лв.- възнаграждение за юрисконсулт на осн.
чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 и чл. 25 от ЗПП, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1 779, 73 лв.
Ищецът от своя страна
следва да заплати на пълномощника на ответника, който го е защитавал безплатно
на осн. чл. 38, ал.2 о Закона за адвокатурата съответното възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Т.Н.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК“Л.И.“
АД –гр. С. по предявения регресен
иск
на осн. чл. 274, ал.2,т.1
от КЗ /отм./ сумата от 34 080 лв., заедно със законната
лихва от датата на предявяване на иска на 28.10.2016 г. до окончателното
плащане и разноски по делото в размер на 1 779, 73 лв., като отхвърля иска да разликата до
45 000 лв.
ОСЪЖДА
ЗК“Л.И.“ АД –гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на пълномощника на ответника – адвокат П.П. ***, възнаграждение в размер на 418, 61 лв. на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: