№ 293
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:И. Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600335 по описа за 2021 година
Производството е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура с
който се атакува присъда № 260013 от 26.01.2021г. постановена по НОХД №592/2020г. на
СГС.
Протестът има следното основно съдържание:
Изложени са съображения, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като
повдигнатото обвинение е подкрепено с достатъчно събрани по делото доказателства
(представляващи верига от взаимно свързани преки и косвени доказателства) както относно
факта на извършеното деяние, така и по отношение на неговото авторство в лицето на
подсъдимия И.Я..Изтъкнато е, че пострадалата св.Д. е имала възможност добре да
възприеме своя нападател, като още от самото начало е дала подробно описание на
външността на извършителя пред полицейските служители и е посочила като отличителен
белег липсата на зъб горе вляво в устната му кухина, което обстоятелство е потвърдено и
отразено в протокол за освидетелстване (оглед на лице) в неотложни случаи, без съгласието
на лицето, с последващо съдебно одобрение. Предвид изложеното се иска подсъдимият И.Я.
1
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
почл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
В съдебно заседание пред въззивният съд страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
Прокурорът от Апелативна прокуратура София не поддържа въззивния протест на прокурор
от СГП и счита, че атакуваната оправдателна присъда следва да бъде потвърдена като
правилна, обоснована и законосъобразна. Изтъква като основен аргумент за оправдаването
на подсъдимото лице наличната липса на годни доказателствени източници за
идентифицирането му като конкретния автор на процесното деяние. Намира за правилен
извода на първоинстанционния съд относно опорочеността на извършеното разпознаване,
предвид фрапантното несходство на представените за разпознаване лица, което е в
нарушение на изискванията на процесуалния закон. Излага становище, че след
изключването на протокола за разпознаване от доказателствената маса, последната следва да
се оценява като непълна и негодна да се постави в основата на обвинителната теза. Изтъква
още, че и показанията на пострадалата не се характеризират с категоричност, еднопосочност
и непроменливост, като с оглед навсичко изложено е налице една явна недоказаност на
обвинението, която не може да бъде преодоляна.
Защитникът на подсъдимия, адв. Е.П., счита подадения протест на СГП за неоснователен и
отправя искане въззивната инстанция да потвърди първоинстанционната присъда, като
правилна и законосъобразна.
Подсъдимият И.Я. в лична защита и в предоставената му последна дума поддържа заявеното
от неговия защитник и иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
След като се запозна с материалите по делото настоящият състав на Софийски
апелативен съд намери следното:
С присъдата на СГС атакувана пред САС подсъдимият И. М. Я. е бил признат за НЕВИНЕН
в това, че:
На 15.08.2019г. около 10:40 часа в гр. София, ул.“Люботрън“ №2, бл.63, вх.“А“, ет.5, ап.14 е
отнел чужди движими вещи- 1 (един) брой портмоне, съдържащо сумата от 2000 (две
хиляди) лева, от владението на И. Ц. Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като за отнемането на вещите от Д., Я. е използвал сила- нанесъл й удар с ръка,
2
в областта на главата, от който пострадалата Д. паднала на пода и си ударила коляното, като
Я. е извършил престъплението в условията на опасен рецидив, след като е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно:по
НОХД №2991/2017г. по описа на СГС, със споразумение №133, влязло в сила на
04.07.2017г. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“вр. чл.18, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;по
НОХД №82/2015г. на РС- Варна с присъда №364/13.10.2015г., влязла в сила на 29.10.2015г.
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.26 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, което да изтърпи при
първоначален строг режим, поради което и на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН в това
да е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на
държавата.
Съобразно изискванията на чл.314 от НПК, след като прецени изложените доводи във
въззивния протест и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
настоящият състав на САС намери следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Въз основа на обстойния анализ на посочените доказателства и доказателствени средства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. М. Я. е многократно осъждан, вследствие на което е изтърпявал и
ефективно наложени му наказания лишаване от свобода с различен размер (видно от
приложените по делото справки за съдимост, бюлетин за съдимост и справка за лице-
установен извършител на престъпление). Подсъдимият Я. е с отрицателни характеристични
данни, като при него е лице склонност към извършване на кражби и грабежи.
В конкретният случай основният проблем е не в това дали има ли извършено деяние, а дали
3
подсъдимия И.Я. е извършител на престъплението, за което е обвинен.
Настоящата инстанция се солидаризира с установената от първостепенния съд фактическа
обстановка, че на 15.08.2019г. около 10:00 часа, пострадалата И. Д. излязла от дома си,
находящ се в гр.***, ул.*** №*, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и вървейки по същата улица отишла
до пазара на бул.Черни връх. След като си закупила необходимите й продукти се върнала
обратно пак по ул.Люботрън и се прибрала вкъщи. Малко след това чула позвъняване на
нейния звънец и след като отворила входната врата на жилището си видяла непознат мъж.
Последният споделил, че търси квартира, при което св.Д. му отговорила, че не отдава
помещение под наем. Непознатият мъж продължил разговора, като изтъкнал, че е масажист
и предложил да й направи масаж, на което предложение получил отказ. В следващия
момент, непознатият внезапно избутал св.Д. навътре и влезнал през входната врата на
жилището й, след което ударил с ръка пострадалата по главата, вследствие на тези негови
действия пострадалата паднала на пода в коридора, при което падане ударила и наранила
дясното си коляно, от което потекла кръв. Докато била на пода в коридора св.Д. успяла да
възприеме как непознатият мъж обиколил кухнята, а след това и хола, като не след дълго
излезнал през входната врата на жилището и се оттеглил по стълбището на блока. Веднага
щом се посъвзела от преживяната стресова ситуация, пострадалата станала и не след дълго
установила, че от жилището липсва сумата от 2000лв. Своевременно се свързала с дъщеря
си св. П. А. и бил подаден сигнал до полицията, като малко след това на адреса пристигнали
служители на 04-то РУ- СДВР, бил извършен оглед на местопроизшествие от дежурна
оперативна група, а пострадалата св.Д. дала показания за случилото се. Същият ден след
обяд, на стационарния телефон в жилището на пострадалата от непознат за св. Д. номер
било направено обаждане. Пострадалата провела разговор с непозната за нея жена (св. Н. З.,
работеща като брокер на недвижими имоти), която се интересувала, дали св.Д. дава
квартира под наем. Все още разстроена от преживяното нападение, св.Д. заявила, че не
отдава имот под наем и в проведения кратък разговор с непознатата споделила, че е жертва
на грабеж. Когато св.Д. се усъмнила дали разговаря със собственика на имота, Д. я
попитала жената, дали няма нещо общо с нападателя от сутринта, което З. отрекла.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал следните писмени и
гласни доказателствени материали - протокол за оглед на местопроизшествие от 15.08.2019г.
(л.29- л.31, ДП),показания на свидетелите И. Д., Н. З., К. Ф., И. С., Н. Н., П. А.в съдебно
заседание, както и приобщените на основание чл.281, НПК показания от досъдебното
производство;обяснения на подсъдимия И.Я. (л.12, ДП,л.24, л.113, ДП), както и в съдебно
заседание (л.210-л.211, съдебна фаза); протокол за разпознаване на лица на живо, заедно с
фотоалбум към него (л.43- л.44, ДП);протокол за освидетелстване /оглед на лице/ в
4
неотложни случаи, без съгласието на лицето с последващо съдебно одобрение (л.56,
ДП);определение на СРС за последващо одобрение на извършено освидетелстване в
неотложни случаи (л.55, ДП);свидетелство за съдимост (л.57- л.73, ДП и л.15-л.20, съдебна
фаза); бюлетин за съдимост (л.21- л.48, съдебна фаза); служебна справка на СГС, НО
относно висящи и водени наказателни дела на подс.Я. (л.179, съдебна фаза); писмо от ДМОС
при МВР относно задържането на обв.Я. (л.84, ДП);справка от АИС „Български документи
за самоличност” за подс.Я. (л.86, ДП); справка за лице- установен извършител на
престъпление (л.87- л.103, ДП); справка за криминалистически регистрации на подс.Я. в
централния полицейски регистър (л.104- л.112, ДП);протокол за предявяване на
разследването на обв.Я. (л.116, ДП); писма от МП „ГДИН” (л.50- л.51, л.119- л.121, л.140-
л.141, съдебна фаза); експертно решение на ТЕЛК№2396-205/30.11.2009г. от I МБАЛ-
София; документ за контролен преглед след операция на сърцето, проведена на 03.07.2018г.,
издаден от УМБАЛ „Св.Екатерина”, гр.София, също така СГС е приел заключението
/№59/2020/ на назначената по делото съдебно- почеркова експертиза относно подписа на
поемното лице И. С. и е изслушал вещото лице С. А. в о.с.з. (л.145-л.149, л.155-л.156
съдебна фаза), изследвал е и приложените по делото веществени доказателства, като е
обсъдил така изброените материали.
Приетата за установена фактическа обстановка, се дължи основно на показанията на
пострадалата Д., като свидетел- очевидец, а също и от показанията на св.П. А. (дъщеря на
пострадалата), св.Н. З. (разговаряла по телефона с пострадалата в деня на грабежа- относно
състоянието на пострадалата след грабежа), протокола за оглед на местопроизшествие,
които кореспондират помежду си, взаимно се допълват и дават последователна,
непротиворечива информация, поради което тази фактическа обстановка се споделя и от
настоящата въззивна инстанция.
ПО ПРОТЕСТА НА ПРОКУРОРА:
Протестът е неоснователен.
Сред доказателствените материали по делото е приложен и протокол от 05.09.2019г. за
извършено на досъдебното производство освидетелстване на лице (оглед на лице) при
неотложност, без съгласие на лицето, чието съдържание включва всички задължителни
реквизити изискуеми от закона. Принудителното действие по разследването е извършено в
присъствието на две поемни лица. С определение на от 09.09.2019г. по ЧНД №14358/2019г.
по описа на СРС, поради тези причини законосъобразно този протокол е приет като
доказателствено средство по делото от първата инстанция.
5
От съдържанието на коментирания протокол се установява, че освидетелстваното лице е бил
именно подсъдимия И. М. Я., както и че на 05.09.2019г. че Я. е бил облечен със сиво- бяла
риза с къс ръкав, бели обувки и сив панталон. По тялото на подсъдимия са фиксирани
видими татуировки, една на дясната ръка и една на китката на лявата ръка и това че
освидетелстваното лице на горната си челюст има само три зъба, а в долната му челюст
всички зъби са налице. Резултатите от извършеното освидетелстване на Я. се потвърждават
и от показанията от досъдебната фаза на разпитаните като свидетели две поемни лица - И.
С. и Н. Н.. Тези две лица са присъствали в същото процесуално качество и по време на
извършеното преди това разпознаване на Я., както и от показанията, дадени в съдебната
фаза на св.Н. Н..
При разпита пред първоинстанционния съд, св. И. С. заявява, че не може да си спомни нищо
за случая, а при предявяването на протокола за освидетелстване отрича да го е подписвал.
По този повод е допусната и приета от СГС съдебно- почеркова експертиза.Вещото лице на
базата на изисканите от СГС образци от подписа на св.Стоянов логически, научно и чрез
сравнително изследване е дало компетентно и обосновано заключение, отчитайки че
установените съвпадения в общите и частните признаци на почерка са съществени,
устойчиви и достатъчни по обем и идентификационна стойност за несъмнен извод, че в
сравняваните подписи е отразен писмено двигателния навик на едно и също лице - поемното
лице И. С., поради което заключението му правилно е възприето изцяло от
първоинстанционният съд.
Наличието на толкова явни следи които индивидиуализират подсъдимия не е посочено от
пострадалата в първите и разпити на досъдебното производство. По време на разпита й на
досъдебната фаза от деня на грабежа 15.08.2019г., когато впечатленията на пострадалата би
следвало да бъдат най- ясни и отчетливи, Д. е дала дава описание на лицето, което я е
нападнало: „… видях мъж на около 50 години, среден на ръст, с шапка с козирка на главата,
без брада, облечен със светло сини дрехи“. В това описание на извършителя съдържа само
общи белези, без да е посочен нито един особен белег, какъвто несъмнено е липсата на горен
зъб, и че е деецът е с къса, прошарена, оредяваща коса. Това не може да се дължи на
обстоятелството, че при извършване на инкриминираното деяние не е успяла да огледа
нападателят, тъй като видно от собствените показания на пострадалата е , че непосредствено
преди да бъде нападната е разговаряла за кратко лице в лице с извършителя, от
непосредствена близост в едно относително спокойно състояние и при липсата на
обстоятелства, които да препятстват или да затрудняват възприятията й и съответно
възможността й да формира траен спомен за извършителя.
На следващия ден (16.08.2019г.) при извършения й допълнителен разпит, св. Д. отново не е
заявила пред органите на досъдебното производство нищо специфично извън заявените от
нея преди това общи признаци, касаещи описанието на дееца. Тогава пострадалата е дала
допълнителна информация за позвъняване на стационарния телефон в жилището й в
следобеда на инкриминираната дата (15.08.2019г.) и за съдържанието на проведения
6
разговор с непозната за нея жена – установената по-късно и разпитана като свидетел Н. З.-
брокер на недвижими имоти, както и за две посещения на водопроводчик в жилището й
през предходната 2018г., за който св.Д. заявява, че е възможно последният да е видял откъде
взема пари п ри заплащането му за извършените ВиК услуги.
Едва три седмици след извършването на процесния грабеж на 05.09.2019г., при разпита
предшестващ извършеното от пострадалата разпознаване на живо, пострадалата Д. за първи
път споделя пред разследващите органи нови, при това конкретни, специфични
индивидуализиращи дееца признаци каквито са липсата на горен зъб вляво, конкретизира
средния ръст на извършителя , около 170см, както и че по време на извършване на
инкриминираното деяние е бил „облечен с избелели дрехи- стари и шапка с козирка“, носел
„риза с дълъг ръкав“, за пръв път заявява и че е възприела (докато разговаряли
непосредствено преди деецът да я нападне, когато същият си бил свалил на няколко пъти
шапката от главата), че деецът е „с прошарена коса, къса- вече оредяваща…..“. Тогава
пострадалата е уточнила и това, че нападналият я е бил със заоблено, закръглено лице и
гладко избръснат, както и че говорел литературно не е ползвал диалектни думи. Дала е още
сведения , че бил със светла кожа на лицето, не от ромски произход.
В съдебната фаза, при разпита й пред първата инстанция чрез видеоконферентна връзка,
пострадалата връзка с описанието на извършителя споделя, че извършителят бил беден
човек, облечен със скъсани дрехи, изглеждащ като скитник. Тези уточнения Д. прави в
момент от съдебното заседание, когато подсъдимият Я. не присъства в съдебната зала и
същевременно поддържа приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ла.4 вр. ал.1
НПК нейни показания, дадени на досъдебната фаза.
Впоследствие при допуснатия от първата инстанция допълнителен разпит чрез
видеоконферентна връзка, в момент, в който подсъдимият Я. участва лично и пострадалата
има възможност да го види , свидетелката Д. твърди категорично, че лицето, което се
намира на подсъдимата скамейка в залата не е лицето, което я е ограбило, а съвсем друг
човек, когото не свързва с процесното деяние и който е по- млад от действителния
извършител.
Дъщеря на пострадалата П. А., дава показания пред първата инстанция като свидетел
относно обстоятелствата при които е протекло разпознаването с участието на пострадалата
на досъдебното производство. А. е придружавала майка си при извършване на
разпознаването на досъдебното производство и е присъствала в стаята, откъдето
пострадалата Д. е наблюдавала през стъклена преграда представените й за разпознаване
лица. Видно от протоколите от съдебните заседания пред първата инстанция е че
свидетелката А. прави уточнение, че според нея лицето, участвало на досъдебната фаза в
следственото действие разпознаване е било по- мургаво, поради което и според тази
свидетелка подсъдимият не човекът, участвал в разпознаването на досъдебното
производство.
7
По отношение на авторството на инкриминираното деяние, въз основа на посочените
доказателствени източници не може да бъде формиран категоричен извод, че деянието е
било извършено от подсъдимия . От показанията на пострадалата Д., която е очевидец на
деянието е видно, че е била разпитвана като свидетел три пъти на досъдебното производство
(в дена на грабежа 15.08.2019г. /л.32-33, ДП/, на следващия ден /л.36-37, ДП/ и три седмици
след инкриминирания ден- на 05.09.2019г., когато е проведен неин разпит /л.41, ДП/,
предшестващ извършването на разпознаване). Тези показания са приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.4вр. ал.1, НПК. Първоначалният разпит на св.Д. в
съдебна фаза се намира на л.153-155 от съд.дело. Впоследствие първоинстанционният съд е
извършил допълнителен разпит на пострадалата /л.236-л.238/. Съпоставяйки показанията на
пострадалата от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК с
показанията на Д. пред първата инстанция, СГС правилно е намирал, че твърденията й са
еднопосочни, безпротиворечиви и логични в частта, касаеща фактите поза времето, мястото
и начина на извършване на инкриминираното деяние, , както и относно това, че по- късно в
деня на нападението е провела телефонен разговор със св. Н. З.. Същевременно показанията
на Д. в частта касаеща дали деянието е осъществено именно от подсъдимия Я., за това дали
са налице особени характерни признаци, по които подсъдимият може да бъде
идентифициран, са непоследователни, противоречиви и неубедителни.
Коментирайки по- нататък събраните доказателствени материали, тук следва да бъде
отбелязано, че при извършване на дейността по анализ и оценка на събрания по делото
доказателствен материал СГС правилно е приел, че извършеното в хода на досъдебното
производство процесуално действие по разследването е било опорочено и не го е окачествил
като доказателствен способ, способен да установи авторството на деянието от подсъдимия
по несъмнен начин.
Макар протоколът от 05.09.2019г. за разпознаване на лица на живо притежава изискуемите
реквизити за формална годност - разпознаване е било предшествано от разпит на
разпознаващото лице, като при извършването му са присъствали две поемни лица,
първоинстанционният съд правилно е намерил, че при извършването на следственото
действие е извършено нарушение на императивната разпоредба на чл.171, ал.2 от НПК.
Посочената разпоредба изисква лицето да се представя за разпознаване заедно с три или
повече лица, сходни с него по външност. Това изискване на закона не е самоцелно, а е
поставено за да бъде сведена до минимум грешката в резултата от това следствено действие,
което често се явява единственото което подкрепя показанията на пострадалото лице
относно съпричасността на подсъдимия в извършване на този вид престъпления.
Видно от протокола за разпознаване и от приложения фотоалбум, на пострадалата Д. са
били представени за разпознаване заедно четири лица от мъжки пол, които съществено са се
различавали по външност. Три от тези лицата са били еднакво високи, това са поставените
под №1, №3 и №4, а за лицето под №2 (посочено от пострадалата Д. като извършител) в
протокола за разпознаване е записано също, че е разпознато и по неговия ръст. Ръстът на
8
посоченото като извършител лице видимо се отличава от другите по този признак, тъй като
той е очевидно най-ниският сред наредените за разпознаване лица. Тоест пострадалата е
била поставена да разпознава, при условия в които обектът под №2 изпъква спрямо
останалите лица.
И по друг признак, а именно възрастта на поставените за разпознаване лица, се наблюдава
осезаема разлика, тъй като поставените под №3 и №4 лица са видимо по-млади от
разпознатия, докато лицето под №1 е значително по- възрастно от останалите. Това също
поставя разпознаването на лицето под №2 от пострадалата като съмнително, той като
разпознаващият се отличавал видимо по възраст от останалите лица.
От изложеното се извежда, че разпознаването е извършено по некоректен начин, насочващ
пострадалата да посочи поставения за разпознаване под №2 като извършител на
инкриминираното деяние.
По тези причини следва да бъде подкрепен като основателен е изводът на първата
инстанция, че на извършване на разпознаването по този начин води до опорочаване на
следственото действие „разпознаване” и до несигурност във верността на постигнатия
резултат, поради което същото следва да бъде изключено от доказателствения материал по
делото.
По описаните причини настоящия състав на САС възприема доводите на първата
инстанция, че обективността и доказателствената стойност на показанията на пострадалата
Д. в частта дали подсъдимият е извършител на деяние за което е привлечен към наказателна
отговорност, се разколебава от вътрешната неубедителност и от непоследователността в
показанията й като свидетел в различните фази на наказателното производство. Ето защо
поради липсата на други доказателства, освен колебливите показанията на пострадалата, че
извършител на престъпното деяние е подсъдимия Я. не формират по несъмнен начин извод,
че именно подсъдимият е лицето което е извършило инкриминираното деяние.
Поради тези причини обясненията на подсъдимия Я. пред първият съд, с които той отрича
да е извършил престъпно деяние за което му е повдигнато обвинение, тъй като не се
опровергават от останалите доказателствени материали по делото, не следва да бъдат
третирани като негова защитна позиция и следва да бъдат възприети като правдивоподобни.
На основание чл. 314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло правилността на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че не са налице
основания за отмяна на атакуваната присъда или ла нейното изменение.
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски апелативен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260056 от 26.11.2020 г., постановена по НОХД № 1542
от 2020 година по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10