Решение по дело №7236/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 02. 06. 2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II – Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове: 1. Димитър Ковачев

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

при участието на съдебния секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 7236 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство Д.Р.Т. с ЕГН **********, адрес *** (въззивница) чрез упълномощения процесуален представител адвокат З.О. срещу решение № 74026, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. дело № 34268 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд частично е уважил четирите кумулативно съединение иска за установяването на съществуването на парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Всеки един от исковете е с цена под 5 000 лева.

Въззивницата обжалва решението в частта, в която предявените срещу нея искове са били частично уважени. Поддържа, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно. Отрича през процесния период да е била потребител на топлинна енергия, като твърди, че не е обитавала съответния имот. Оспорва през процесния период да е била потребявана в това число и вода. Освен това оспорва твърдяното от въззиваемия-ищец количество топлинна енергия. Намира, че първата инстанция неправилно не се е произнесла по искането за съдебно-техническа експертиза. Излага доводи във връзка с протоколите за отчет и индивидуалните партиди. Оспорва съответните представени от ищеца документи. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част. В последното открито съдебно заседание пред въззивния съд претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б (въззиваем). С писмено изявление за хода на устните състезания пред въззивния съд иска въззивната жалба да бъде отхвърлена и решението на първостепенния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира разноски, оспорва разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. По тези съображения въззивната жалба е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част въззивният съд е обвързан от изложените от въззивника доводи и приема следното.

Предмет на четири кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични вземания, свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо топлоснабден имот, находящ се в град София, ж. к. ********бл. ********с аб. номер 008106 през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. В тежест на въззиваемия-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия в полза на въззивницата-ответница през процесния период и спрямо топлоснабдения имот, количеството и стойността на реално доставената топлинна енергия, настъпването на изискуемостта на вземанията за топлинна енергия; наличието на валидно облигационно отношение, във връзка с което в полза на въззивника през процесния период и спрямо съответния топлоснабден имот реално е била извършвана услугата дялово разпределение и стойността на тази услуга; изпадането на въззивника в забава по отношение на вземанията за стойността на топлинната енергия. Тези обстоятелства въззиваемият-ищец следва да докаже независимо от възраженията на въззивницата-ответница, направени с отговора на исковата молба, а въззивницата-ответница може да провежда насрещно доказване. При установяване на съответните елементи на правопораждащи фактически състави в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил задълженията.

Първостепенният съд неправилно е приел, че след като с отговора на исковата молба въззивницата-ответница е направила само възражение за изтекла погасителна давност, то не следва да бъдат събирани доказателства за наличието на облигационно отношение между страните и за реалното доставяне на топлинна енергия. Всъщност с отговора на исковата молба въззивницата-ответница в самото му начало, макар и лаконично, е оспорила наличието на облигационно отношение („Оспорвам исковете по основание и размер. Твърдя, че Д.Р.Т. не е била през процесния период потребител на топлинна енергия“). Действително, с отговора на исковата молба тя е пропуснала да оспори и реалното доставяне на топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот. Този пропуск обаче не освобождава ищеца от тежестта да докаже реалното доставяне на съответното количество топлинна енергия. Във връзка с доводите на въззивницата-ответница, че не е доказано реалното доставяне на топлинна енергия в количество и на стойност, каквито въззиваемият-ищец твърди, въззивният съд прие като нововъзникнало писмено доказателство заверен препис от главен отчет на третото лице помагач от 13. 05. 2021 г. и допусна съдебно-техническа експертиза.

От проверените от вещото лице данни от третото лице помагач и при оглед на процесния топлоснабден имот се установява, че към момента на огледа радиаторите са демонтирани, а аншлусите (тръбните връзки) са затапени. Освен това при изслушването на вещото лице се установява, че липсва връзка между подменените тръби и средството за търговско измерване на битовото горещо водоснабдяване. Според вещото лице подмяната на тръбите е била извършена в края на 2015 г., тоест през процесния период. В крайна сметка стойността на реално доставената топлинна енергия през процесния период според вещото лице е 1 107 лева и 61 стотинки.

При това положение доводът на въззивницата-ответница за неправилност на обжалваното решение е частично основателен. То следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която иска за главница за стойността на топлинна енергия е бил уважен над сумата 1 107 лева и 61 стотинки.

Във връзка с акцесорния иск за присъждането на обезщетение за забава, съизмеримо със законовата лихва, върху стойността на главницата за реално доставена топлинна енергия, въззивният съд прецени данните от за реално отчитане от третото лице помага, както и експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. За част от процесния период (01. 05. 2015 г. – 11. 08. 2016 г.) са били приложими общите условия на въззиваемия-ищец за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014 г., според които потребителите на топлинна енергия изпадат в забава в определен срок от публикуването на съответните фактури на интернет-страницата на въззиваемия-ищец (чл. 33, ал. 1 и ал. 2). Така по тези общи условия страните са уговорили отправянето на своеобразна покана за изпълнение на паричните задължения за предоставената топлинна енергия. Понеже въззиваемият-ищец не е представил доказателства за отправянето на покани за задълженията за топлинна енергия за съответния период, то за тази част от периода обезщетение за забава не се дължи. Първостепенният съд правилно е отхвърлил иска за обезщетение за забава за този период и решението му не е обжалвано в съответната част. За остатъка от процесния период, а именно за периода 12. 08. 2016 г. – 30. 04. 2018 г., намират приложение общите условия на въззиваемия-ищец за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., според които (отново чл. 33, ал. 1 и ал. 2) потребителите изпадат в забава с изтичането на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят вземанията за стойността на предоставената топлинна енергия, тоест не е необходимо отправянето на покана. С оглед на събраните данни (в това число и чрез въззивното съдебно дирене) за реално доставената топлинна енергия и чрез използването на лихвен калкулатор въззивният съд намира, че стойността на обезщетенията за забава за съответните парични притезания, начислени върху съответните главници през периода 14. 09. 2017 г. – 26. 11. 2018 г. възлиза на 44 лева и 70 стотинки. За разликата над този размер до уважената от първостепенния съд сума 58 лева и 41 стотинки решението трябва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

По отношение на останалите искове за установяването на съществуване на задължения за главница за стойността на услугата дялово разпределение, съответно за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху тази главница, които първостепенният съд частично е уважил, въззивницата-ответница не излага изрични доводи за неправилност на обжалваното решение. Следователно и предвид правилото на чл. 269, изр. второ ГПК въззивната проверка следва да приключи дотук и обжалваното решение трябва да бъде потвърдено в съответната обжалвана част.

Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди разноски.

В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 100 лева и 88 стотинки. Предвид крайния резултат на делото от тях следва пропорционално да му бъдат присъдени 49 лева и 3 стотинки.

В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 189 лева и 5 стотинки. Освен това първостепенният съд е определил размера на юрисконсултското възнаграждение на 100 лева по чл. 78, ал. 8 ГПК, като страните не са правили искания за изменяване на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК във връзка с тази преценка. Така сторените разноски в размер на общо 289 лева и 5 стотинки се разпределят поравно за всеки един от четирите кумулативно съединени иска, тоест по 72 лева и 26 стотинки на иск. Предвид уважените части на всеки един от исковете от общо сторените разноски за тях следва пропорционално да бъде присъдена сумата 188 лева и 88 стотинки. Първостепенният съд вместо това е присъдил 172 лева и 72 стотинки. Ищецът не е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във връзка с това произнасяне, поради което повече разноски не следва да му се присъждат.

Ответницата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е било уговорено и заплатено в брой (л. 56, гръб). Така сторените разноски следва да бъдат разделени равномерно за всеки един от четирите кумулативно съединени иска, тоест по 75 лева на иск. Предвид неоснователните части на исковете пропорционално от общо сторените разноски следва да бъде присъдена сумата 103 лева и 95 стотинки.

Във въззивното производство въззивницата-ответница е сторила разноски за държавна такса в размер на 118 лева и 89 стотинки, уговорено и реално заплатено в брой (л. 5) адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева (съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемия-ищец по чл. 78, ал. 5 ГПК, защото размерът на адвокатското възнаграждение е минимален) и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева. Тези разноски въззивният съд следва да раздели равномерно между четирите кумулативно съединени иска, предявени срещу въззивницата, тоест по 167 лева и 22 стотинки на иск. От така сторените разноски въззивният съд следва да присъди пропорционално на основателната част от въззивната жалба сумата 122 лева и 9 стотинки.

Въззиваемият-ответник е сторил единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение, което въззивният съд определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 25 лева. Това юрисконсултско възнаграждение следва да бъде разпределено равномерно за всеки един от четирите кумулативно съединени иска, които въззиваемият е поддържал, тоест по 6 лева и 25 стотинки на иск. Пропорционално на неоснователната част на въззивната жалба от тях следва да бъдат присъдени 20 лева и 43 стотинки.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 74026, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. дело № 34268 по описа за 2019 г., в обжалваната част, в която се признава за установено на основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че Д.Р.Т. с ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б, разликата над 1 107 лева и 61 стотинки до уважения размер на предявения иск 2 194 лева и 96 стотинки, представляваща главница за топлинна енергия, доставена ѝ спрямо топлоснабден имот, находящ се в град София, ж. к. ********бл. ********с аб. номер 008106 през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г.; както и разликата над 44 лева и 70 стотинки до уважения размер на предявения иск 58 лева и 41 стотинки, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода на забава 14. 09. 2017 г. – 26. 11. 2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б, за установяването на задължения на Д.Р.Т. с ЕГН **********, адрес ***, за доставена топлинна енергия спрямо топлоснабден имот, находящ се в град София, ж. к. ********бл. ********с аб. номер 008106 през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. за разликата над 1 107 лева и 61 стотинки до уважения размер на предявения иск 2 194 лева и 96 стотинки.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б, за установяването на задължение на Д.Р.Т. с ЕГН **********, адрес ***, за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, дължимо за периода на забава 14. 09. 2017 г. – 26. 11. 2018 г., за разликата над 44 лева и 70 стотинки до уважения размер на предявения иск 58 лева и 41 стотинки.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74026, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. дело № 34268 по описа за 2019 г., в останалата обжалвана част.

 

ОТМЕНЯВА решение № 74026, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. дело № 34268 по описа за 2019 г., в частта за разноските, в която Д.Р.Т. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********, разликата над 49 лева и 3 стотинки до присъдените 92 лева и 70 стотинки, представляваща разноски за заповедното производство.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******** да заплати на Д.Р.Т. с ЕГН ********** още 79 и 62 стотинки, представляващи разноски в първоинстанционното исково производство.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******** да заплати на Д.Р.Т. с ЕГН ********** сумата 122 лева и 9 стотинки, представляваща разноски във въззивното производство.

 

ОСЪЖДА Д.Р.Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******** сумата 20 лева и 43 стотинки, представляваща разноски във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението е постановено при участието на третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.

 

 

 

Председател:                               Членове:    1.                                    2.