Решение по дело №256/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 90
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20213120200256
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Девня, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200256 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от ХР. АНГ. Т., ЕГН: **********,
срещу НП № 7406 / 07. 09. 2021 г. на Началник О – КРПМ – Д – АРОК – А –
ПИ. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на изънгабаритни и /
или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
1
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената
санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата
страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:

На 11. 08. 2021 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, по АМ – Хемус,
км. 407, възз. ХР. АНГ. Т. управлявал моторно превозно средство с ДК№ В 64
48 РС, с четири оси, две управляеми. Движението му било преустановено от
свид. Е.Л. С..– служител при А – ПИ. В процеса на извършената проверка
свидетелят с помощта на ролетка 1304 / 18 ( 5 м. ) и ел. везна DFW – KR №
118844 установил, че разстоянието между осите било 1. 46 м., сумата от
натоварването на ос от двойна задвижваща такава била 29. 005 т., при
максимално допустимо 19 т. Проверяващият приел, че моторното превозно
средство е извънгабаритно, респективно тежко, като нямало разрешение за
дейност от специалното ползване на пътищата. Съставен бил АУАН,
предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:

2
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в
АУАН и НП.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз. ХР. АНГ. Т.,
на 11. 08. 2021 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, по АМ – Хемус, км.
407, е управлявал моторно превозно средство с ДК№ В 64 48 РС, с четири
оси, две управляеми. С помощта на ролетка 1304 / 18 ( 5 м. ) и ел. везна DFW
– KR № 118844 е установено, че разстоянието между осите било 1. 46 м.,
сумата от натоварването на ос от двойна задвижваща такава била 29. 005 т.,
при максимално допустимо 19 т. Моторното превозно средство е
извънгабаритно, респективно тежко, предвид пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11 от 3 юли 2001 г. за движение на изънгабаритни и / или тежки пътни
превозни средства и чл. 3, т. 2 от посочената наредба. Същевременно е
нямало разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата. Горното
съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от писмените
материали, приобщени към доказателствения материал по делото.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на внъззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия.
Доколкото наложеното е в минимално установеното, съдът не следва да
разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата, както и възможността за материална компенсация
при увреждане на пътната настилка съдът намира, че формират сравнително
висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
3
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като по безспорен
и категоричен начин беше установено осъществяването на състава,
респективно за съда не съществува съмнение относно допускането на
твърдяното нарушение. НП е издадено от лице с представителна власт, видно
от приложена по делото заповед. Предвид обстойно развитата теза за
неправилно приложение на закона, следва да бъде изяснено, че не трябва да
се приравняват различни видове нарушения, в частност изкарване на
разрешение за дейност от специално ползване на пътищата, извършване на
превоз, заплащане на определени такси, представяне при поискване на
конкретни документи и управление на моторно превозно средство без
наличие на съответно разрешение, вкл. в контекста да се правят изводи
относно възможни субекти на същите. За нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП, в
чл. 53, ал. 1 от ЗП е предвидена „Глоба“ в размер от хиляда до пет хиляди
лева. Чл. 53 и 54, и двата от ЗП визират няколко групи субекти, които могат
да носят административно - наказателна отговорност при нарушаване на
забраната за движение на извънгабаритни / тежки пътни превозни средства
без необходимото разрешение: 1. физически лица, които непосредствено
извършват движението, т. е. водачите, управляващи пътните превозни
средства, 2. лицата, които наредят извършване на такова движение, 3.
юридически лица или еднолични търговци, като първите две групи се
наказват с „Глоба“, а третата с „Имуществена санкция“. След като
физическите лица са изрично посочени като една от групите
административно – отговорни субекти, правилно актосъставител и
административно – наказващ орган са определили водача на провереното
пътно превозно средство като субект на установеното нарушение, доколкото
това лице е привело в движение моторното превозно средство съзнавайки, че
същото се характеризира като извънгабаритно / тежко, но не се е убедило
дали е налице следващото се разрешение. Не подлежи на съмнение, че всеки
водач, преди да потегли по даден маршрут, трябва да провери дали са налице
4
всички необходими документи за осъществяването на превоза. Измерването е
осъществено от специално обучено за това лице, което само по себе си, а и
видно от свидетелските показания оборва наведените „неравност на терен“ и
„ситуиране на товар“, като е извършено с помощта на сертифицирани и
технически годни за това средства, което е видно от приложените по делото
документи в тази насока. Без обстоен коментар следва да бъде оставен довода
относно „извънгабаритно“ и „тежко“, като единствено се уточни, че става
въпрос за общо, спрямо частно. В обобщение изложеното разбиране за
противоправно поведение е разширително и лишено от логика, доколкото по
този начин от една страна се обезсмислят конкретно приети и действащи
текстове, а от друга споделяне тезата на санкционираното лице би довело до
невъзможност да се налагат санкции при безспорно нарушаване на законови
разпоредби.

Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 7406 / 07. 09. 2021 г. на Началник О – КРПМ – Д
– АРОК – А – ПИ, с което на ХР. АНГ. Т., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на изънгабаритни и /
или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
ОСЪЖДА ХР. АНГ. Т., ЕГН: ********** да заплати на А – ПИ сумата от
5
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6