РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. Русе, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520106463 по описа за 2021 година
Производството е за делба на наследство по чл.69 и сл от ЗН.
Ищецът К. С. Г. твърди, че през 2008 г. покойният му баща С. Г. П. прехвърлил на
двамата ответници при равни права недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
на третия етаж /втори жилищен етаж/ на триетажна жилищна сграда, находяща се на
ъгъла на ул. "Б.Т." и ул."Д.В.е", представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.833.1.2 в гр. Русе, състоящ се от две стаи, трапезария, хол,
кухненски бокс, клозет, баня, антре с площ по документи 109,77 кв.м., който
самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 63427.2.833.1, представляваща
триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 132 кв.м., построена в
поземлен имот 63427.2.833, неразделна част от който самостоятелен обект са: ИЗБА №
2, TABAH № 2, заедно с 40.60 % идеални части от общите части на сградата и 24.9932
% идеални части от правото на собственост върху терена, в който е построена сградата,
с площ от 264 кв.м. При изповядването на нотариалната сделка ответницата Р. П. и
баща му били в брак, поради което прехвърлената й част от имота ставала СИО. След
смъртта на баща му на 12.06.2019 г., ищецът придобил по наследство 1/12 ид.ч. от
процесния имот. Тъй като не можели да се поделят доброволно, моли да бъде
постановено решение, с което процесният имот да се допусне до съдебна делба при
права: 1/12 ид. части за К. С. Г., 4/12 ид. части за Р. Д. П. и 7/12 ид. части за Г. С. П..
Ответниците депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище
1
за недопустимост на иска, поради липсата на правно основание за претендиране на
идеални части от процесния имот. От представения от ищеца нот.акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, вх.рег.№ 3856/14.03.2008 г.,
акт № 136, том VII, дело № 1816, било видно, че прехвърлителят С. Г. П. се е
разпоредил със своя собствен недвижим имот в полза на своите съпруга Р. Д. П. и син
Г. С. П.. Безспорен бил и фактът, че към момента на прехвърлителната сделка С. П. и Р.
П. имали сключен брак. Неоснователно било твърдението, че по силата на сключения
помежду им брак процесният имот станал съпружеска имуществена общност. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, са съпружеска общност. Наличието на принос, който може да се
изразява в труд, пари или работа в домакинството, се предполага до доказване на
противното, съобразно чл. 21, ал. 3 от СК. Тази презумпция обаче била оборима. Тя
следвало да се счита оборена, когато се касае за прехвърляне на вещни права,
индивидуална собственост на единия съпруг на другия срещу поето от него
задължение за гледане и издръжка. Уговорената алеаторна престация - полагане на
грижи и даване на издръжка, изключва приноса на съпруга прехвърлител, който чрез
прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя нужда. От друга страна, съпругът
приобретател поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга си, като
изпълнението на този договор изключвало приноса на съпруга-прехвърлител. Предвид
изложеното, в случай на прехвърляне на недвижим имот, лична собственост на единия
съпруг срещу поемане на задължение от страна на другия съпруг за издръжка и
гледане, прехвърленият имот ставал лична собственост на съпруга-приобретател.
Придобитият от съпруга, поел задължението за издръжка и гледане, недвижим имот не
ставал съпружеска имуществена общност, независимо, че имотът е придобит по време
на брака и че не е безвъзмезден, тъй като в случая се изключвал съвместният принос
на прехвърлителя в придобиването на имота. Предвид обстоятелството, че С. Г. П.
прехвърлил своя личен имот на съпругата си, нямало как в това си качество
едновременно същият да е имал и принос за неговото придобиване.
Ето защо следвало да се приеме, че лични на съпруга – приобретател, в случая на
Р. Д. П., са вещните права, индивдуална собственост, които нейният съпруг й
прехвърлил приживе, по време на брака, срещу задължение за гледане и издръжка.
Затова следвало да се счита, че със сключването на договора за издръжка и гледане
процесният имот е прехвърлен на Р.Д. П. и Г. С. П. при равни права, или по 1/2
идеални части, съгласно отразеното в нотариалния акт.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за наследници на С. Г. П., б.ж. на гр.Русе,
починал на 12.06.2019 г., е видно, че страните по спора са негови наследници по закон,
като ищецът и ответникът са негови синове, а ответницата – негова преживяла
2
съпруга.
Приживе С. Г. П. прехвърля на двамата ответници при равни права собствения си
недвижим имот, описан подробно в исковата молба, срещу задължението за гледане и
издръжка. За изповядването на алеаторния договор е съставен нот.акт №
169/13.03.2008 г., рег.№ 1267, д.№ 94/2008 г. по описа на нотариус при РС-Русе.
С влязло в сила решение по приложеното гр.д.№ 189/22022 г. по описа на ОС -
Русе, предявеният от К. Г. срещу Р. П. и Г. П. иск за прогласяване нищожността на
цитирания договор за гледане и издръжка като привиден и относително симулативен е
отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
За да се уважи искът за делба на общата вещ, следва да се установи наличието на
съсобственост между страните, възникнала вследствие на правна сделка или
наследяване.
В настоящия случай се установи, че приживе общият наследодател на страните с
нот.акт № 169/13.03.2008 г., рег.№ 1267, д.№ 94/2008 г. по описа на нотариус при РС-
Русе, е прехвърлил на съпругата си /по време на брака им/ и по-малкия си син при
равни права собствеността върху спорния недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка. Поради това, според ищеца, имотът станал съпружеска
имуществена общност и след смъртта на баща си той притежавал 1/12 ид.част от него.
По въпроса става ли съпружеска общност имот – индивидуална собственост на
единия съпруг, прехвърлен възмездно от него на другия съпруг по време на брака, е
налице задължителна съдебна практика на ВКС, на която се позовават и ответниците.
С ПП № 4/1983 г. е прието за допустима възможността между съпрузи да се сключи
договор за издръжка и гледане с имот, лична собственост на единия. Съгласно чл. 19,
ал.1 от СК /отм./, сега чл. 21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, са съпружеска общност. Наличието на принос, който
може да се изразява в труд, пари, или работа в домакинството се предполага до
доказване на противното, съгласно чл. 19, ал.3 от СК от 1985г./отм/, респективно чл.
21, ал.3 от новия СК. Тази презумпция обаче е оборима. Тя следва да се счита оборена
когато се касае за прехвърляне на вещни права, индивидуална собственост на единия
съпруг на другия срещу поето от него задължение за гледане и издръжка. Уговорената
алеаторна престация – полагане на грижи и даване на издръжка изключва приноса на
съпруга прехвърлител, който чрез прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя
нужда. Приобретателят-съпруг поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга
си. Изпълнението на този договор изключва приноса на съпруга- прехвърлител, а
неизпълнението е основание за разваляне.
Предвид изложеното, според задължителната практика на ВКС следва да се
3
приеме, че лични на съпруга - приобредател са вещните права индивидуална
собственост, които другият съпруг му е прехвърлил по време на брака срещу гледане и
издръжка.
При даденото разрешение на поставения правен въпрос и в настоящия случай
следва да се приеме, че придобитата от ответницата Р. П. ½ от апартамента срещу
задължение за издръжка и гледане е нейна лична собственост, а останалата половина
притежава ответникът на същото придобивно основание.
По изложените съображения съдът намира, че процесният недвижим имот е
изцяло собственост на ответниците, поради което предявеният иск за делба като
неоснователен следва да се отхвърли.
В тежест на ищеца са направените от ответниците деловодни разноски. Същият дължи
и 50 лева държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. С. Г., с ЕГН **********,
срещу Р. Д. П., с ЕГН ********** и Г. С. П., с ЕГН **********, иск за съдебна делба
на АПАРТАМЕНТ на третия етаж /втори жилищен етаж/ на триетажна жилищна
сграда, находяща се на ъгъла на ул. "Б.Т." и ул."Д.В.е", представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.833.1.2 в гр. Русе, състоящ се от две стаи,
трапезария, хол, кухненски бокс, клозет, баня, антре с площ по документи 109,77 кв.м.,
който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 63427.2.833.1,
представляваща триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 132 кв.м.,
построена в поземлен имот 63427.2.833, неразделна част от който самостоятелен обект
са: ИЗБА № 2, TABAH № 2, заедно с 40.60 % идеални части от общите части на
сградата и 24.9932 % идеални части от правото на собственост върху терена, в който е
построена сградата, с площ от 264 кв.м.
ОСЪЖДА К. С. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Р., ул.“К.“ 16, ет.2,
чрез адв.В. Р. от АК-Русе, да заплати по сметка на Районен съд-Русе 50 лева държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА К. С. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Р., ул.“К.“ 16, ет.2,
чрез адв.В. Р. от АК-Русе, да заплати на Р. Д. П., с ЕГН **********, 420 лв. деловодни
разноски.
ОСЪЖДА К. С. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Р., ул.“К.“ 16, ет.2,
чрез адв.В. Р. от АК-Русе, да заплати на Г. С. П., с ЕГН **********, 420 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
4
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5