РЕШЕНИЕ
№ 2706
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110129264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба от Ж. Д. П. срещу ***, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ***/***г. и
неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ при ответника; и с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 1265,28 лв. (след допуснато
изменение на иска в о.с.з. на 24.09.2024 г.), представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода от 22.03.2024 г. до 03.04.2024 г. и за заплащане на сумата от 11013,90 лв.
(след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 24.09.2024 г.), представляващо обезщетение за
разликата в заплатите през времето през което е работил на по-ниско платена работа за
периода от 04.04.2024 г. до 22.09.2024 г., ведно със законната лихва върху двете обезщетения
от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът Ж. Д. П., твърди, че по силата на Трудов договор № ***/***г. и
допълнителни споразумения към него е бил в трудово правоотношение с ответника ***, в
рамките на което е изпълнявал длъжността „***“. Поддържа, че със Заповед №
1170/21.03.2024 г. на директора на ***“, трудовото му правоотношение е било прекратено,
на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. Твърди, че в последствие работодателят е издал последваща
заповед № ***/***г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, уволнението му
да е незаконосъобразно на следните основания: 1/ наказанието е наложено след изтичане на
законовия срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание; 2/ ищецът не
е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина; 3/ евентуално
– че наложеното му наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на нарушението.
Отделно от горното, ищецът излага съображения, че извършеното уволнение представлява
злоупотреба с право и дискриминация от страна на работодателя. Твърди, че докладна
записка, вх. № ***/***г. от В. В., заповед № ***/***г. на директора на ***, и протокол №
***/***г., са антидатирани, че същите са изготвени предварително и единствено за да
възникне повод на директора на *** да иницира дисциплинарна процедура срещу него.
Оспорва съдържанието и констатациите, изложени в посочените документи, като излага
1
подробни съображения в тази насока. Поддържа още, че дори да е бил видян на стадион
„***“ в някой от дните на разрешения му отпуск поради временна неработоспособност,
същото е било за кратко, в изпълнение на ангажименти по картотекиране на негови *** като
състезатели от детския отбор по футбол на „***“. Твърди, че „кратковременното“ му
присъствие на стадиона в дни, през които му е бил разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г. е било по повод
непосредствените му трудови функции, произтичащи от трудовия договор с работодателя-
отвеник и е в изпълнение на неговия „пряк ангажимент към *** от това ***“. Предвид
изложеното счита, че не е налице недобросъвестно поведение от негова страна по време на
ползване на разрешения отпуск, както и за работодателя не са могли и не са възникнали
вреди. По изложените съображения моли съда да признае уволнението му за незаконно, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение по
чл. 255, ал. 1 и ал. 2 КТ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с
който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди уволнението да е
законосъобразно извършено, като са налице предпоставките на посоченото уволнително
основание. Поддържа, че от събраните писмени доказателства се установявало по
категоричен начин, че ищецът е извършил твърдяното нарушение, за което му е било
наложено дисциплинарно наказание. Посочва, че процесната заповед е издадена в срока по
чл. 194 КТ, същата е мотивирана съобразно изискванията на КТ, както и че при
индивидуализацията на наказанието е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Оспорва
твърденията на ищеца за антидатиране на документите по дисциплинарната преписка срещу
него. Оспорва твърденията за пряка дискриминация като неотносими към настоящото дело.
Моли за отхвърляне предявените искове и присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, и от събраните писмени доказателства –
Трудов договор № ***/***г. и допълнителни споразумения към него, се установява, че между
ищеца Ж. Д. П. и ответника *** е било налице валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „***“ при ответника.
От приложения амбулаторен лист № ***, издаден на ***г., се установява, че на ***г.
ищецът е бил прегледан от д-р К. Б. и е поставена водеща диагноза „увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел, придружаващи заболявания: „други
спондилози“ и „световъртеж от централен произход“. Отразена е анамнеза главоболие,
болки в гръбнака /осн. Шията/, изтръпване на крайниците, замаяност, световъртеж с
позиционен характер, шум в ушите, мускулни крампи в подбедриците, нощем и при
натоварване.
На *** г. на ищеца е издаден болничен лист № *** от лечебно заведение – ЕТ „***“
***, с който е предписан режим на лечение – домашен-амбулаторен и е разрешен отпуск за
временна неработоспособност, поради общо заболяване за периода от 7 календарни дни – от
01.09.2023 г. до 07.09.2023 г. В болничния лист е записана диагноза: „увреждания на лимбо-
сакралните коренчета, некласифицирани другаде“ и е посочено, че ищецът следва да се яви
на преглед на 07.09.2023 г.
По делото е представена докладна записка, вх. № ***/***г. от В. В. - *** в ***, с
която уведомява директора на ***, че на *** г. на откриването на учебната година, когато й
било възложено да поеме задълженията на колегата Ж. П. по организацията на празника,
тъй като той е в болничен, същият водил тренировки на стадион „***“.
Със Заповед № ***/***г. на директора на ***, е определен състав на комисия, на
която е възложена задача да извърши проверка за установяване на фактите, изложени в
доклада на В. В..
Видно от протокол от *** г., изготвен от комисията, назначена със Заповед №
***/***г. на директора на ***, на *** г. Е. Р., С. Х.-Ш. и С. Т. посетили стадион „***“ и
2
установили, че в 18:30 часа ищецът Ж. П. провежда тренировка. В протокола е посочено, че
поради неподходящите атмосферни условия тренировката се провеждала на
лекоатлетическата писта, а когато дъждът спрял, заниманието продължило на открития
терен до 20:00 часа. Отбелязано е още, че комисията е констатирала, че в изнесения
седмичен график за периода от ***г.-***г. за тренировките по футбол ищецът присъства
понеделник, сряда и петък.
Не е спорно по делото, че болничният лист е обжалван от ответника, и с решение на
ЛКК № ***от ***г. е потвърден.
С експертно решение № ***от ***/***г. на ТЕЛК към *** МБАЛ-***ЕАД, е
отменено решение на ЛКК № ***/***г., а болничният лист № ***е бил приет за
неправомерно издаден. В мотивите е посочено, че няма съответни изследвания подкрепящи
диагнозата М51.1-Рьо-гр, КТ лумбални прешлени, ЕМГ долни кр-ци, а при такива
оплаквания добрата лекарска практика изисква насочване към съответен специалист.
От събраните по делото писмени доказателства – писмо, с рег. № ***/****г. на
****към *** *** град, от писмо, рег. № ***/***г. на *** инспекция, известие за доставяне от
*** г. (л. 491 от том 2 от делото) и писмо, изх. № ***/***г. на *** ***инспекция, се
установява, че експертно решение № ***от ***/***г. на ТЕЛК е връчено на ищеца на
23.01.2024 г., а на ответника – на 25.01.2025 г. и не оспорено от страните.
С писмо, изх. № ***/***г. на директора на *** са изискани писмени обяснения от
ищеца Ж. П. по повод отменения болничен лист за периода от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г.
за отсъствие от работното място. Посочено е още, че на 01.09.2023 г. до нея е постъпила
докладна с вх. № ***/***г., в която било описано, че още първия ден от болничния лист
ищецът е водил тренировка на стадион „***“, а на ***г. е бил треньор на официална
футболна среща. В констативен протокол № ***/***г. на училищна комисия, назначена с
нейна Заповед № ***/***г. било установено, че на изнесен седмичен график за периода ***3
г.-***г. на стадион „***“ ищецът е провеждал тренировки в понеделник, сряда и петък, което
се потвърждава и констатира от комисията. Вписано е, че писмените обяснения се изискват
на основание чл. 193, ал. 1 КТ, както и че следва да се предоставят в срок от 3 работни дни,
считано от получаването на писмото.
На 20.03.2024 г. ищецът е депозирал писмени обяснения до директора на ***, в които
изразява становище, че отсъствал от работа въз основа на издадения му болничен лист. Не
оспорва, че е посещавал тренировките на децата, но излага твърдения, че дори и да им е
показвал някакви упражнения по време на тренировката е било с „цената на това да ме
боли“. Заявява, че причината да не се яви за изпълнение на трудовите си задължения в ***,
не е защото не е искал, а защото личният му лекар го посъветвал да се пази и държал да му
издаде болничен лист. Посочва, че по своя преценка и без съвет от лекар посещавал
тренировките във ФК „***“ без знание на лекар поради изложените причини. Отбелязва
още, че ако се бил явил на работа докато имал издаден болничен лист, това отново би било
нарушение, а с оглед изострените му отношения с ръководството, едва ли щяло да има
вариант, в който да бъде наказан и за това. Счита, че не е отговорен за действията на личния
му лекар, нито е имал какво да направи, за да изпълни задълженията си както към ***, така
и към ФК „***“.
Със заповед № ***/***г. на директора на *** е наложено на Ж. Д. П. дисциплинарно
наказание „уволнение“. В мотивите е посочено, че ищецът Ж. Д. П., за периода от ***г. до
***г. не се явил на работа за изпълнение на служебните си задължения в продължение на
повече от два последователни работни дни, което представлява виновно нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ.
Със заповед № ***/***г. на директора на *** е прекратен без предизвестие трудовия
договор № ***/***г. на Ж. Д. П. на длъжност „***, считано от ***г. Към мотивите е
посочено наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 КТ, със Заповед
3
№ ***/***г. на директора на ***.
Заповед № ***/***г. и заповед № ***/***г. са връчени на 21.03.2024 г. при отказ на
ищеца, удостоверен с подписите на двама свидетели.
Във връзка доводите на ищеца за антидатиране на докладна записка, вх. № ***/***г.,
заповед № ***/***г., протокол, вх. № ***/***г. е изискана информация от „***“ ЕООД за
датата на входиране на посочените документи, от кое лице са създадени в системата, както и
дали впоследствие са били редактирани.
С писмо, изх. № ***/***г. на „***“ ЕООД е посочено следното: запис за „Докладна
записка, вх. № ***/***г.“, наличен в „Книга за входяща и изходяща кореспонденция“, е
създаден на *** г. в 14:05:59 часа от Е. А. Р. и не е била редактирана. Запис за „Заповед №
***от ***г.“, наличен в „Книга за входяща и изходяща кореспонденция“, е създаден на *** г.
в 10:49:27 часа от Ю. И. М. и не е бил редактиран. Запис за „Протокол,вх. № ***от ***г.“,
наличен в „Книга за входяща и изходяща кореспонденция“, е създаден на *** г. в 14:09:25
часа от Е. А. Р. и не е бил редактиран. Запис за „Сведение с вх. № ***/***г.“, наличен в
„Книга за входяща и изходяща кореспонденция“, е създаден на *** г. в 10:54:21 часа от Ю.
И. М. и е бил редактиран на *** г. в 17:49:50 часа от С. Д. Т. (не се установява каква
редакция е правена). В писмото е посочено още, че *** е качило Образец 1 на *** г. – преди
това (в старата *** година) не са имали достъп до „Книга за входяща и изходяща
кореспонденция“, тъй като е необходимо всяко едно *** да качи базата си данни, за да
премине през новата *** година и да има достъп до модулите.
По делото е прита обемна документация, във връзка с подавани от ищеца Ж. П. до
различни държавни институции сигнали за извършени нарушения от страна на директора на
***.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Ю. И. М., К. П. Д.а, Г. И. Г., Т. В. В. и С. И. Х.-Ш..
От показанията на св. М., се установява, че през периода 2017 до 30.03.2024 г. е
работила на длъжност „***“ при ответника. Посочва, че като *** имала задължение да
регистрира входящата и изходяща поща на ***. Пояснява, че от 3 години в *** в въведена
система „***“, поради което постъпилият документ се регистрирал в посочената система,
където получавал входящ номер. Поддържа, че освен тя достъп до системата „***“ имали
още директорът и заместник-директорите на ***. Посочва, че работното време на
канцеларията на ***е от 07:30 часа до 16:00 часа, но има практическа възможност да се
входират документи и след 16:00 часа. Твърди, че за времето, когато е работила като ***в
***, не е имало случай, в които документ да бъде заведен на регистратурата след 20:00 часа.
Свидетелката знае за подавани сигнали от ищеца за нередности в работата на директора на
***. Твърди, че във връзка с тези сигнали директорката на ***е имала „лошо отношение“
към ищеца, наричала го с обидни думи, като веднъж е чула как директора казва по телефона
„Аз с П. ще се справя, ще му намеря цаката“. Свидетелства, че на *** г. се открила
***година на ***, като в този ден канцеларията на ***работила до 16:00 часа. Поддържа, че
свидетелката заедно с една от чистачките на ***заключили канцеларията. Уточнява, че освен
нея ключ от канцеларията имат директора и заместник- директора. Добавя, че в системата
„***“ може да се редактира съдържанието на постъпилият документ, но не и датата, на
която същият е регистриран в системата.
Свидетелят Д.а посочва, че познава ищеца, тъй като детето й тренира футбол при
него. Твърди, че всеки път посещава тренировките на детето. Разказва, че есенният
шампионат ***г. започнал в началото на м.***, като първият футболен мач се състоял на
***г. Свидетелката знае датата, тъй като правили запис на всеки мач на децата. Посочва, че
тренировките на сина й се провеждали в понеделник, сряда и петък на стадион
„***“.Твърди, че преди началото на есенният шампионат 2-3 пъти ищецът не е водил
тренировките на децата, а само присъствал на стадиона и наблюдавал децата. Тренировките
4
се водели от друг треньор. Сочи, че ищецът присъствал на стадиона, за да могат да бъдат
картотекирани децата за предстоящия футболен турнир. Посочва, че на стадиона ищецът
събрал необходимите документи – копие от акт за раждане, декларации и т.н., след което
влязъл в треньорската стая, за да си подготви документите. Свидетелката си спомня и за
друг случай, при който ищецът не е могъл да води тренировките на групата на сина й –
началото на м. ***, когато ищецът бил оперира. Посочва, че тогава дори ходили на
първенство с друг треньор. Добавя още, че за началото на м. ***ищецът не е споделял дали е
имал издаден болничен лист, но видимо не бил в състояние да провежда тренировки, всички
забелязали, че има някакви болки. Свидетелката не знае дали освен ищеца, някой друг е
могъл да картотекира децата.
Свидетелят Г. изнася пред съда, че познава ищеца, тъй като той бил треньор на сина
му по футбол. Разказва, че на *** г. се провел любителски мач на футболен клуб „***“.
Вечерта преди мача ищецът му се обадил и го помолил да го вземе с него, като му обяснил,
че не може да кара колата поради болки в кръста. Свидетелят го закарал до стадиона на с.
***. Отрича ищецът да е бил на треньорската скамейка и да дава наставления на
състезателите, но не знае къде е бил по време на мача. Предполага, че причината да отиде
ищеца на стадиона е, че според Правилата на *** футболната среща следвало да присъства
лицензиран треньор.Свидетелят не знае дали освен ищеца футболен отбор „***“ имал и друг
треньор, който могъл да го замести на въпросния футболен мач от I кръг на ***областна
група.
Свидетелят В. посочва, че на *** г. присъствал на стадиона на тренировка на сина му,
който тренирал във ФК „***“. Разказва, че родителите на децата били седнали в кафето до
терена с изкуствена трева и обсъждали кое дете с кой номер ще играе на предстоящия
шампионат. На срещата присъствала и М. Ц., в качеството на родител на едно от децата.
Свидетелят твърди, че М. Ц. започнала да обсъжда ищеца, като особено внимание му
направил коментара й „Виж го тоя, дал ми е болничен лист, че има дископатия, а тука се
кълчи.“. След коментара, свидетелят се обърнал и видял ищецът П. да показва упражнения
на децата.
Свидетелят Ш., заместник-директор „***“ в ***, разказва, че на *** г. към 08:00-8:30
часа ищецът и се обадил и й казал, че не се чувства добре, ще си вземе болничен и няма да
присъства на тържеството за откриване на ***година. Свидетелката уведомила директора Ц.
и г-жа Р., и разпределила ангажиментите на ищеца на г-жа В.. Посочва още, че работното
време на канцеларията на ***е от 07:30 часа до 16:00 часа, с половин час обедна почивка.
Поддържа, че в началото на ***година се случвало ръководството на ***да остава извън
установеното работно време, тъй като трябвало да се подготви цялата документацията.
Посочва, че достъп до системата за входиране на документи на ***имали секретарката,
директорът и всички заместник-директори. Свидетелката била разпределена в комисия за
извършване на проверка дали ищецът провежда тренировъчна дейност по време на отпуска
по болест. Комисията била назначена от директора на ***, като в нея участвали
свидетелката, г-жа Р. и г-жа Т.. Свидетелства, че на *** г. членовете на комисията отишли на
стадион „***“, където видели ищецът да провежда тренировки на стадиона. Ищецът
загрявал с децата, показвал им упражнения. Тренировката продължила час и половина. След
като тренировката приключила, към 20:00 часа свидетелката, г-жа Т. и г-жа Р. се върнали в
***и написали протокол. Добавя, че по време на тренировката ищецът не е събирал никакви
документи, както и че с децата не е имало друг треньор освен ищеца.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, и която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен
месец - м.март 2023 г., е в размер на 2278,16 лв. Последното получено от ищеца
възнаграждение – м.март 2024 г., е в размер на 2899,60 лв. Съгласно заключението размерът
5
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 22.03.2024 г. до 03.04.2024 г., изчислено
при пълен отработен месец е в размер на 994,11 лв., а изчислена въз основа на последното
получено от ищеца възнаграждение, е в размер на 1265,28 лв. Размерът на обезщетението по
чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 04.04.2024 г. до 22.09.2024 г., изчислено при пълен отработен
месец е в размер на 7533,57 лв., а изчислена въз основа на последното получено от ищеца
възнаграждение, е в размер на 11013,90 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии.
В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищеца Ж. Д. П. е прекратено на
основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190,ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т.10 КТ.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя трудовото правоотношение,
последният следва да установи при условие на пълно и главно доказване сбъдването на
предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение, а именно: че
уволнителната заповед е издадена от компетентен орган; мотивирана е съгласно
изискванията на чл. 195 КТ; дисциплинарното наказание е наложено в рамките на
предвидените от закона срокове; преди налагане на наказанието работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 193 ГПК като е изискал и получил от служителя обяснения относно
вменените му дисциплинарни нарушения, че служителят виновно е извършил вменените му
деяния, които представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното
наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №
177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС; Решение № 849/2010 / 12.01.2011 г.
по гр.д.№ 40/ 2010 г., ІV г.о.; Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV
г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др.,
изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение са изпълнени, когато нарушението
на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или служителя начин, чрез
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя
трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние,
деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или
служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника/служителя
обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на
документите). В този смисъл дисциплинарните нарушенията могат да бъдат
индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на
6
който е станало достояние на наказания работник.
В случая работодателят е изпълнил задължението си, установено в нормата на чл.
195, ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан
ищецът, чрез съществените им признаци. Работодателят е посочил поведението на
служителя, представляващо нарушение на трудовата дисциплина, чрез посочване на
времето, мястото и обстановката на извършването му, в какво се изразява то, като и
законовия текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание. Налице е
съответствие между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства.
Описанието им е достатъчно подробно и ясно и дава възможност на ищеца да разбере
причината за уволнението и да организира защитата си. Видно от писмото, с което са
поискани писмени обяснения от служителя, както и дадените по всяка точка отговори,
ищецът е знаел за какво е ангажирана дисциплинарната му отговорност от работодателя.
Спазени са и изискванията чл. 193, ал. 1 КТ, съгласно която норма, работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Съгласно дадените разяснения в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 49/ 08.02.2011 г. по
гр.д.№ 824/ 2010 г., ІV ГО, обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното
наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи
точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Допустимо е в искане
на обяснения по реда на чл.193,ал.1 КТ и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание
по чл.195 КТ работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са
установени и уточнени (индивидуализирани).
В случая, работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да изиска и приеме писмените обяснения на ищеца. За същият е
налице яснота, че писмените обяснения се изискват в рамките на дисциплинарна процедура,
като изрично е взел становище във връзка с конкретните дисциплинарни нарушения, за
които е наказан. Нещо повече, ищецът изрично е признал обстоятелството, че в периода на
отпуск по болест е посещавал тренировки и е показвал „някакви упражнения по време на
тренировка“ на децата.
Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в
рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от
извършването му, който в случая тече от момента на влизане в сила на решението на ТЕЛК,
а именно – ***г.
Основният спорен по делото въпрос е концентриран върху факта добросъвестно или
не работникът не се е явил на работа в периода, в който му е бил разрешен отпуск за
временна неработоспособност с впоследствие отменения болничен лист.
Временната неработоспособност на работника или служителя му дава право на
отпуск /чл. 162, ал. 1 КТ, / който се разрешава от здравните органи /ал. 2 и за времето на
което на служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от
отделен закон /ал. 3/. Законът не предполага съгласието на работодателя за ползване на този
отпуск, поради което правото възниква от момента, в който отпускът е разрешен от
здравните органи. Редът за разрешаване на този отпуск не е уреден в КТ, детайлна уредба на
правомощията на здравните органи в това отношение е дадена в Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ/, съгласно чл. 3, ал. 1 от която медицинската експертиза на временната
неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от
лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии
/ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Временна
7
неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е
възпрепятствано да работи поради определени причини, при което отпускът поради
временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, издаван за времето от
първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване
или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК /чл. 6, ал. 1, 2 и 3
НМЕ/. Контролът върху актовете, издавани от органите на медицинската експертиза, е
уреден в чл. 101 и сл. от Закона за здравето. Обжалванията и възраженията от страна на
заинтересованите лица и органи се правят в 14 – дневен срок, като по жалби срещу
решенията на лекуващ лекар се произнася ЛКК, срещу решенията на ЛКК се произнася
ТЕЛК, срещу решенията на ТЕЛК се произнася НЕЛК, а решенията на НЕЛК подлежат на
съдебен контрол по реда на АПК. По аргумент от чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето,
обжалването на решението за отпуск поради временна неработоспособност не спира
изпълнението му, следователно работникът или служителят не е длъжен да се явява на
работа и това неявяване не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ.
Ако обаче актът на съответния здравен орган бъде отменен по реда на чл. 112 от Закона за
здравето, защото не са били налице предпоставки за издаването му, въпросът за реализиране
на дисциплинарната отговорност на работника или служителя се поставя в зависимост от
неговата добросъвестност. Както е прието в решение № 330/05.11.2013 г. по гр. д. №
1220/2013 г., IV г. о., ВКС, когато работникът или служителят не се явява на работа поради
заболяване, което е удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентния здравен
орган, който е разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност, не е
осъществен състав на дисциплинарно нарушение. Ако решението за отпуск поради временна
неработоспособност е обжалвано и е отменено, но решението на горестоящия орган не е
влязло в сила, работодателят не може да приеме, че работникът или служителят е бил
длъжен да се явява на работа. След като влезе в сила актът за отмяна на решението на
съответния здравен орган, разрешил отпуск поради временна неработоспособност, по
обвързващ начин е установено, че за съответния период за неявяване на работа работникът
или служителят е бил длъжен да се явява на работа /решение № 60254/16.12.2021 г. по гр. д.
№ 978/2021 г., III г. о., ВКС/. В този случай неявяването му на работа съставлява
неизпълнение на трудовите му задължения, като дали за него от работника или служителя
може да се търси дисциплинарна отговорност, във всеки конкретен случай се прави
преценка за наличието на вина. Според установените обстоятелства за причината за отмяна
на акта, разрешаващ отпуска, поведението на работника или служителя и това на
работодателя, се преценява налице ли е добросъвестност у работника или служителя. Ако
той не е недобросъвестен, неизпълнението на трудовите му задължения не е виновно, тъй
като работникът или служителят се е доверил на преценка на компетентен здравен орган,
който единствен може да решава въпроса налице ли е временна неработоспособност. Ако е
бил недобросъвестен, работникът или служителят носи отговорност за неявяването си на
работа в периода, в който с отменения акт му е бил разрешен отпуск поради временна
неработоспособност.
В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. извънсъдебното признание на ищецa, обективирано в писмените му
обяснения от *** г., показанията на разпитаните свидетели Т. В. В. и С. И. Х.-Ш., и
свидетеля К. П. Д.а и Г. И. Г., в частта относно обстоятелството, че ищецът в периода на
отпуск поради временна неработоспособност е бил на стадион „***“, както и че е
присъствал на футболен мач на стадиона в с. ***, съдът приема за установено по делото
недобросъвестно поведение на ищеца при ползване на отпуск поради временна
неработоспособност, разрешен с болничен лист № ***, впоследствие отменен. За да
достигне до този извод съдът възприема показанията на свидетеля С. И. Х.-Ш., които са
подробни, ясни и логични, и се подкрепят останалите събрани по делото доказателства. От
тези показания се установява, че на ***г., който ден е първият от периода на разрешен
8
отпуск поради временна неработоспособност, ищецът не е спазил предписания режим на
лечения в болничен лист, представен на работодателя – домашен-амбулаторен. Установява
се, че на посочената дата ищецът се намирал на стадион „***“, където се провеждала
тренировка на децата от ФК „***“. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел
К. П. Д.а, която изнася пред съда, че в началото на м. ******г. ищецът е присъствал на
стадиона, където е извършвал картотекиране на децата за предстоящия футболен турнир.
Тези обстоятелства не са оспорени в дадените от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ
писмени обяснения, в който същият заявява, че е посещавал тренировките на децата, и им
показвал „някакви упражнения по време на тренировка“. Нещо повече, с оглед изявлението
на ищеца в о.с.з. на 29.10.2024 г. на основание чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в дните на отпуск, поради временна
неработоспособност за времето от ***г. до ***г., с изключение на ***. и ***. ищецът Ж. П. е
бил на стадион „***“ – гр. ***. На следващо място, от показанията на свидетеля Г. Г., се
установява, че на ***г. ищецът е присъствал на футболен мач от I- ви кръг на ***областна
група в с. ***. Тези действия на ищецът водят до извод за недобросъвестност при ползване
на отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, респ.
недобросъвестност в изпълнение на трудовите му задължения.
Относно показанията на свидетеля К. П. Д.а в частта, относно обстоятелството, че
родителите на децата забелязали, че ищецът има някакви болки и че видимо не е бил в
състояние да провежда тренировки, както показанията на свидетеля Г. И. Г., в частта,
относно обстоятелството, че на ***г. ищецът го болял кръста и не могъл да шофира, поради
което свидетелят го закарал до с. ***, съдът приема, че с тях се установява
неработоспособност на ищеца за период от време, през който е ползвал отпуск за такава
неработоспособност, поради общо заболяване, разрешен с болничен лист, които в
последствие е отменен. На основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК тези показания са недопустими,
тъй като са за установяване на обстоятелство, за доказването на което законът изисква
писмен акт. (в този смисъл решение № 50021 от 15.06.2023 г. по гр.д. № 102/2022 г., IV г.о.
на ВКС).
Ищецът е оспорил докладна записка, вх. № ***/***г. и протокол, вх. № ***/***г., в
който са отразени резултатите от извършената от назначената със Заповед № ***/***г. на
директора на ***“ комисия. Тези документи представляват частни свидетелстващи
документи и имат формална доказателствена сила, а именно – доказват, че
материализираното в тях изявление е направено, и че то изхожда от лицата, подписали го
като негови автори. Посочените документи не се ползват с материална доказателствена сила,
а именно – не доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили, така както се
твърди в документа. Докладната записка от ***г. и протоколът от ***г. съдът преценява по
вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по делото. В случая ищецът не е
оспорил автентичността на посочените документи, а само истиността на съдържанието - т.е
оспорена е верността на удостоверените в тях факти. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и с оглед извънсъдебното признание на ищеца, обективирано в
дадените по реда на чл. 193, ал. 1 КТ писмени обяснения, съдът намира, че удостоверените в
докладна записка от ***г. и протокол от ***г. факти са безспорно установени.
Съдът намира за основателни доводите на ищеца, че докладна записка, вх. №
***/***г. и протокол, вх. № ***/***г., са изготвени и заведени в „Книгата за входяща и
изходяща кореспонденция“ не на посочените в тях дати, а в един по-късен момент.Този
извод съдът прави на първо място, въз основа на посоченото в писмо, изх. № ***/***г. на
„***“ ЕООД, според което докладна записка, вх. № ***/***г.“, наличен в „Книга за входяща
и изходяща кореспонденция“, е създаден на ***г. в 14:05:59 часа, а „Протокол,вх. № ***от
***г.“, наличен в „Книга за входяща и изходяща кореспонденция“ - на ***г. в 14:09:25 часа
от Е. А. Р.. На следващо място, съдът кредитира показанията на свидетеля Ю. М. в частта
9
относно обстоятелството, че на ***г. канцеларията на ***е работила до 16:00 часа и че
свидетелят я е заключил след края на работния ден. В същото време съдът не кредитира
показанията на свидетеля С. Х.-Ш. в частта, в която същата твърди, че на ***г. след
приключване на тренировката на стадион „***“ към 20:00 часа, свидетелката, заедно с
останалите членове на комисията – Е. Р. и С. Т., са се върнали в *** и изготвили протокол,
вх. № ***/***г. Съдът намира същите за недостоверни, неубедителни, и неподкрепени с
други събрани по делото доказателство, като същите създават впечатление, че не
възпроизвеждат правдиво факти от обективната действителност. Показанията на свидетеля
Ш. в тази част е в противоречие с показанията на свидетеля М., която изнася пред съда, че
по време на нейната работа като *** на ***не е имало случай, в който документ да бъде
заведен в регистратурата след 20:00 часа. Посоченото обстоятелства обаче не е от естеството
да опорочи процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като работодателят
е спазил изискванията на закона съгласно разпоредбите на чл. 193- 195 КТ.
Съгласно практиката на ВКС, изразена в решение № 42/11.05.2016 г. по гр. дело №
3750/2015 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК, не може във всеки случай на отмяна на
болничен лист да се направи безусловен извод, че работникът е действал добросъвестно при
упражняване на правото си на отпуск поради временна нетрудоспособност. Установената
презумпция в чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и
задължения е оборима. Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна
и се прави въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на тях се формира
извод дали работникът/служителят, съответно работодателят е действал добросъвестно. При
установена недобросъвестност при упражняване на правото на отпуск поради временна
нетрудоспособност и при отмяна на болничния лист следва да се формира извод, че
работникът или служителят е отсъствал от работа безпричинно и е действал виновно, поради
което е осъществил фактическия състав на чл. 187, ал. 1, пр. 2 КТ – „неявяване на работа“.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът Ж. П. е действал недобросъвестно, тъй
като по време на болничен отпуск, разрешен с процесния болничен лист, ищецът не е спазил
предписания с него режим на лечение – домашен-амбулаторен, а именно в периода от ***г.
до ***г., с изключение на ***. и ***. ищецът Ж. П. е бил на стадион „***“ – гр. ***, както и
че на ***г. ищецът е присъствал на футболен мач от I- ви кръг на ***областна група в с. ***.
Поради установеното недобросъвестно поведение при ползване на отпуск за временна
неработоспособност с отмяната на болничния лист ищецът е отсъствал от работа
безпричинно за периода от ***г. до ***г., които включва пет работни дни и е действал
виновно. С оглед изложеното работодателят надлежно е упражнил правото да прекрати
трудовото правоотношение със заповед № ***/***г. Дисциплинарното нарушение –
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни самият законодател е
определил като тежко, тъй като разстройва в голяма степен създадената организация на
труда.
Настоящият съдебен състав приема, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение“ е съответно на тежестта на извършеното нарушение. В тази връзка
съдът съобрази периода от време, през който ищецът не се е явил на работа – 5 работни дни,
характера на извършваната дейност – учител, който следва да бъде образец за поведение в
обществото, обстоятелството, че са нарушени задължения, които са част от основната
трудова функция за длъжността, както и поведението на ищеца – същият е нарушил
предписания с болничния лист режим на лечение – домашен-амбулаторен, не е еднократно,
с което е демонстрирал, че е работоспособен. В този смисъл несъстоятелно е твърдението
на ищеца, че в дните, в които е бил на стадион „***“ е в изпълнение на „пряк ангажимент
към ***“ от ***.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно и за отмяната му, следва да се отхвърли като неоснователен. Като
10
неоснователен следва да се отхвърли и обусловеният иск за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ
Тъй като главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен и с
оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал.
1 и ал. 2 КТ, то същият се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът ***. Същият претендира
и доказва такива в размер на 1920 лв. с ДДС, за адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът приема за доказано от представените писмени доказателства – фактура №
**********/***г. и преводно нареждане от ***г.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
съдебно-счетоводна експертиза остават за сметка на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
***, против ***“, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, обективно
съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на уволнението, извършено със заповед № ***/***г. и неговата отмяна; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2
КТ за заплащане на сумата от 1265,28 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з. на
24.09.2024 г.), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 22.03.2024 г.
до 03.04.2024 г. и за заплащане на сумата от 11013,90 лв. (след допуснато изменение на иска
в о.с.з. на 24.09.2024 г.), представляващо обезщетение за разликата в заплатите през времето
през което е работил на по-ниско платена работа за периода от 04.04.2024 г. до 22.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху двете обезщетения от датата на подаване на исковата молба
- 21.05.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ж. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
***“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 1920 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (18.02.2025 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11