№ 232
гр. Пазарджик, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Д. Ч. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 21-1006-000912 от 16.04.2021 год. на началник група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от
ЗДП, за нарушение на чл.104а от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че атакуваното
НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна. Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
излага съображения за нейната основателност. Иска отмяна на НП и
присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от
надлежно упълномощен юрисконсулт от директора на ОДМВР-Пазарджик, с
което се излагат съображения за потвърждаване на НП, прави се възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна и се иска присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 07.04.2021 год., около
09:55 часа, на АМ „Тракия”, км 87+000, в посока за гр.Пловдив, е управлявал
т.а. „Ивеко Дейли 35 С 12“ с ДК№ ***, собственост на Т. Й. Ч.а, като по време
на управлението на МПС използвал мобилен телефон, без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръцете.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.104а от ЗДП.
За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен
АУАН рег. № 912 от 07.04.2021г. Въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя на 30.07.2021 год., а
жалбата против него била подадена чрез АНО по куриер на 06.08.2021 год. ,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, поради което
е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя
- св. Г.Ч., както и на неговия колега - св.А.Д. /свидетел при извършване и
установяване на нарушението, и на съставянето на акта/.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че жалбата е неоснователна.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Ч. и Д., т.к. същите са обективни и достоверни,
като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Независимо че тези двама свидетели са полицейски служители и в този смисъл
са служебно свързани, а и зависими от АНО, според настоящия съдебен състав
те нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя Ч., като му
приписват поведение, респ. нарушение, което иначе той не е извършил.
Двамата свидетели, независимо един от друг и под страх от наказателна
отговорност, заявиха, че на посочените в НП дата, час и място са възприели
движението на товарния автомобил по АМ „Тракия”, км 87-ми, в посока за
2
гр.Пловдив. Категорични бяха, че по време на изпреварване на автомобила на
жалбоподателя с техния патрулен автомобил те недвусмислено видели, че Ч.
държи с ръка мобилен телефон до главата си и говори по него. Именно това
било поводът, след като изпреварили автомобила на жалбоподателя и се
престроили в дясната лента за движение, полицейските служители да подадат
светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, с което спрели Ч. и му
извършили документална проверка, а след това и пристъпили към съставянето
на АУАН.
Съдът не намери никакви основания да не се довери на двамата
полицейски служители, независимо че те не си спомниха конкретни детайли
около установеното от тях административно нарушение като например - с коя
ръка Ч. е държал телефона си, както и дали управляваният от него микробус е
бил със седалки или товарен /св.Ч./, дали е бил с т. нар. на жаргон ляв или
десен волан, дали водачът е бил сам в буса /св.Д./. Едва ли може да се очаква
полицейските служители да помнят в толкова големи детайли събития и
факти, които не са особено съществени за главния факт включен в предмета на
доказване – дали жалбоподателят е говорил по мобилен телефон по време на
управление, без устройство, позволяващо използването му без участие на
ръцете, за което обаче двамата свидетели бяха категорични. Още повече, че те
дадоха показания пред настоящия съд малко повече от осем месеца след
установяването на нарушението, а такива подобни нарушения, както и други
по ЗДвП, те несъмнено констатират почти ежедневно в работата си, поради
което и нормално да не помнят в детайли всеки отделен случай.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
от него административно нарушение по чл.183 ал.4, т.6 от ЗДП, във вр. с
чл.104а от ЗДП.
Голословни, доказателствено необезпечени и в този смисъл
несъстоятелни са твърденията на жалбоподателят във въззивната жалба в
смисъл, че не бил извършил вмененото му административно нарушение, като
се опитва да прокара внушението, че полицаите са се объркали за този факт,
т.к. той бил носел специални слънчеви очила, чието поставяне с ръка
приличало на движение при използване на мобилен телефон. Твърди се още, че
нарушението не било извършено, т.к. мобилния телефонен апарат на
3
жалбоподателя притежавал функция за водене на разговор без използването на
ръцете.
На първото твърдение следва да се каже, че колкото и специални да са
слънчевите очила на жалбоподателя и дори наистина тяхното поставяне на
очите да прилича на движение с ръка, наподобяващо говорене по мобилен
телефон, то житейски нелогично да се допусне, че полицейските служители са
се заблудили, т.к. поставянето на очилата е несъмнено един съвсем кратък акт,
траещ обикновено секунда-две-три, а говоренето по телефон принципно
изисква по-дълго време. Именно такова поведение са възприели и
полицейските служители, когато в продължение на цялата маневра по
изпреварването на автомобила на жалбоподателя са го наблюдавали да държи
телефон до главата си и да провежда разговор. На второто твърдение следва да
се каже, че обстоятелство, че мобилния телефонен апарат на жалбоподателя
притежавал функция за водене на разговор без използването на ръцете, то не
значи, че същият не е извършил вмененото му нарушение, а значи, че не се е
възползвало от въпросната функция в конкретния момент.
Накрая следва да се изтъкне и това, че ако жалбоподателят действително
не е бил видян от полицейските служители да говори по мобилния си телефон
прикрепен до главата му, т.е. използвайки ръце по време на управление на
процесното МПС, то не би имало никаква друга обективна причина същият да
бъде спрян за проверка. Едва ли би било резонно да се мисли, че конкретните
полицейските служители просто ей така, било то от скука или за удоволствие,
спират произволно избрани от тях МПС по време на движение и предприемат
необосновано административна работа с водачите, като им съставят актове за
„измислени“ от тях нарушения.
Извън казаното до тук, при служебна проверка въззивната инстанция не
намери, да са допуснати каквито и да е нарушения на процедурата по
ангажиране на отговорността на нарушителя, засягащи правото му на защита.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните
наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното
нарушение. Отчетена е в пълна мяра и степента на вина на нарушителя, при
което законосъобразно е наложено абсолютно определеното по размер
наказание глоба от 50 лева за извършеното нарушение, с което ще се
4
постигнат целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
Не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба, че
нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като обществената опасност на установеното административно нарушение не
се откроява с по-ниска степен на обществена опасност от тази на другите
типични случаи на нарушения от този вид. Напротив, обществената опасност
на нарушението в конкретния случай е завишена от това, че то е извършено по
време на движение по автомагистрала, където максимално разрешението
скорости за движение са най-високи и което налага проява на възможно най-
голямо внимание от страна на водачите по време на управление. Последното
със сигурност не може да бъде постигнато ако едновременно се управлява
МПС и се говорил по мобилен телефон без специално устройство, неналагащо
използването на ръцете за воденето на разговора.
Предвид всичко казано до тук НП е законосъобразно и следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да се удовлетвори.
Пак с оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП,
както и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който изпраща писмено становище по съществото на спора
преди последното с.з. и с него прави искане за присъждане на разноски,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН
следва да присъди такива в полза на ОДМВР-Пазарджик. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в две съдебни заседания, с разпит на двама
свидетели, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
5
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1006-000912 от 16.04.2021 год. на началник
група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на Й. Д. Ч. от
гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДП, за
нарушение на чл.104а от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Й. Д. Ч. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, ***, разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрискносултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6