Р Е Ш Е Н И Е
№:666 16.06.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На девети юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 544 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.57а, ал.3 и чл.215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на В.И.П., ЕГН-**********,***, против заповед №
РД-16-398/11.02.2020г., издадена от кмета на Община Поморие, с която е наредено
премахването на преместваем обект: „Дървен навес“, реализиран в северната част
на поземлен имот с идентификатор 57491.507.197 по КККР на гр.Поморие,
представляващ УПИ VІІІ, кв.131, с административен адрес: гр.Поморие, ул.Ангел Кънчев
№5.
Жалбоподателката счита оспорената
заповед за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Намира, че
административният орган е възприел буквално изложените в констативния акт
факти, без да извърши преценка на конструкцията на обекта. Заявява, че процесният
обект по своето предназначение не попада в категорията преместваем по смисъла
на чл.56, ал.1 от ЗУТ, или по чл.57, ал.1. Това предназначение е за дейности
различни от търговски и др. дейности по смисъла на тези норми, независимо от
конструкцията и материалите от които е изграден. Редовно уведомена на посочени
съдебен адрес, жалбоподателката не се явява пред съда, не изпраща процесуален
представител, не ангажира доказателства в подкрепа на тезите си и не прави
искания.
Ответникът
– кмет на Община Поморие, представя административната преписка по която е
издаден оспореният акт. Пред съда, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител – юрисконсулт С.С. пледира
за отхвърлянето на жалбата и потвърждаване на атакуваната с нея заповед като
законосъобразна. Заявява, че контролните органи са взели предвид становището на
главния архитект на общината, че процесният обект се квалифицира като
преместваем. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и
отстъпване право на строеж № 232-32, том І-І, дело № 494-193 от 04.10.1983г. на
съдия при Районен съд - Поморие и удостоверение за наследници №
312/22.04.2010г., жалбоподателката В.П., като съпруга на Иван Тодоров
Полихронов, починал на 16.05.2007г., се легитимира като съсобственик на
изградения втори жилищен етаж на площ от 120 кв.м. от сграда и 1/2 ид. част от дворното
място в която е построена, находящо се в гр.Поморие, съставляващо парцел
VІІІ-1453, кв131.
От
доказателствата по делото се установява, че е била подадена жалба от лицето Антон
Георгиев Златанов до кмета на Община Приморско, вх.№ 94А-235-1/21.10.2019г. (л.45),
в която същият заявил, че живее в гр.Поморие, ул.Плиска № 1 и съседът му
започнал за изгражда на границата между двата имота постройка, която е
незаконна и иска строителството й да бъде спряно. По повод на тази жалба,
кметът на общината изпратил до В.П. писмо изх.№ 94А-235-1/14.11.2019г. (л.44),
с което я уведомил във връзка с жалбата, относно „…реализиран навес“, находящ
се в УПИ VІІІ, кв.131, по плана на гр.Поморие, че е необходимо в срок от 5 дни
да премахне този навес, поради неиздадени строителни документи от главния
архитект на общината. Последвало подаването на молба от жалбоподателката П.
вх.№ 94А-235-1/18.11.2019г. до кмета на общината и главния архитект, по повод
молбата на съседа й Антон Златанов касаеща дървения елемент, навътре към
нейната граница, като е поискала да бъде дадена отсрочка от един месец за
доброволно събаряне. Последвало изпращане на писмо изх.№ 94А-235-1/12.12.2019г.
(л.42) от кмета на общината до П., че по повод на нейната последна молба и по
отношение на доброволното събаряне на „… дървен навес“ в същия имот, проверка
на място ще се извърши на 18.12.2019г. за констатиране на доброволното му
премахване. Уведомена е също, че при неизпълнение на даденото предписание, ще
бъде отрито административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ.
Последвало издаването на констативен протокол
№ 01/18.12.2019г. от служители на община, които извършили проверка на място в УПИ VІІІ, кв.131, по плана на гр.Поморие, ул.Ангел
Кънчев №5, в присъствието на съсобственика В.П.. Констатирали, че в имота са
изградени няколко обекта, между които и дървен навес с ориентировъчни размери:
7,00/3,00 м. и височина от 2,50 м. Проверяващите изпратили писмо изх.№
93-140-8/18.12.2019г. до главния архитект на общината, с което поискали да даде
становище по отношение на обектите на проверката – дали същите представлява
строежи по смисъла на ЗУТ. Отговорено било с писмо изх.№ 93-140-/16.01.2020г. в
което главният архитект на Община Поморие посочил, че по снимковия материал и
от даденото описание на обектите, същите представляват преместваем обект по
смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, за които съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ се
издава разрешение за поставяне. След това до жалбоподателката и другия
съсобственик в имота било изпратено писмо изх.№ 94В-421-1/17.01.2020г. да
представят документи за собственост за поземления имот, включително и
удостоверения за наследници. Такива били представени от жалбоподателката на 24.01.2020г.
Началото
на административното производство било поставено с издаването на констативен
акт № 01/03.02.2020г. от служители на техническите служби в общината. Те
извършили проверка на „Дървен навес“, реализиран в УПИ VІІІ, кв.131, по плана
на гр.Поморие, отново в присъствието на жалбоподателката П.. Констатирали, че
поземленият имот е съсобствен между нея и лицето Фоти Тодоров Полихронов,
съгласно цитирани нотариални актове. Дървеният навес бил изграден от В.П., без
одобрена схема и разрешение за поставяне. Той е реализиран в северната част на
поземления имот и представлява конструкция, състояща се от дървени греди и
колони, с дървен едноскатен покрив от дървен гредоред, покрит с хидроизолация с
посипка. Приблизителните размери били 7,00/3,00 м. и приблизителна височина от
2,50 м. Направен е извод, че изпълненото представлява преместваем обект по § 5,
т.80 от ДР на ЗУТ, реализиран без разрешение за поставяне на слънцезащитни
съоръжения, навеси и др. При проверката били изготвени снимков материал и
окомерна скица, които са приложения към акта. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ. Направен е извод, че издаденият
констативен акт е основание за започване на производство по реда на чл.57а,
ал.1, т.1 от ЗУТ. Актът е връчен на П. на 05.02.2020г., като срещу него не е
постъпило възражение.
Въз
основа на съставения констативен акт и събраните в административното
производство доказателства е издадена оспорената пред съда заповед №
РД-16-398/11.02.2020г. на кмета на Община Поморие, с която е разпоредено на П.
да премахне обекта. Цитиран е нотариалният акт с който същата се легитимира
като съсобственик на поземления имот. Местонаходението, начинът на изпълнение и
размерите на дървения навес. Обстоятелството, че за него не са открити
строителни книжа в архива на общината. Посочено е, че обектът има характера на
преместваем обект и съгласно становището на главния архитект – за поставянето
му е необходимо разрешение. Цитирано е съставянето на констативен акт №
01/03.02.2020г., който е основание за започване на административно производство
по реда на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, както и че срещу акта не са постъпили
възражения. Поради това административният орган на основание чл.57а, ал.1, т.1
и 2 от ЗУТ е наредил премахването дървения навес.
Заповедта
е връчена лично на жалбоподателката на 14.02.2020г., видно от отбелязването върху
известието за доставяне (л.23, задна част). Жалбата против нея е подадена на 25.02.2020г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на
оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема
същата да процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава
заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ имащи характера на
настоящия, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото
разрешение. Процесният дървен навес представлява преместваем обект по смисъла
на чл.56, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ, тъй като явно е предназначен за други
обслужващи дейности, защото се намира в имот използван за жилищно строителство.
Той явно не попада в първите две хипотези на нормата, а именно да е
предназначен за административни или търговски дейности, както правилно посочва
жалбоподателката, нито представлява обект по чл.57, ал.1 от ЗУТ, но няма пречка
да бъде предназначен за обслужваща дейност в жилищния имот, различна от основната
му, която се изпълнява от построената се в него жилищна сграда. Голословно
остана твърдението на жалбоподателката, че процесният обект няма
характеристиките на преместваем обект, тъй като същото не беше подкрепено с
никакви доказателства, например с извършването на
техническа експертиза. В тази връзка и поради липсата на доказателства за
обратното, не може да не бъде ценено изразеното експертно мнение в писменото
становище на главния архитект на общината изх.№ 93-040-8/16.01.2020г. (л.38),
че обектът е преместваем по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Същото следва и съобразно неговото описание в констативния
акт и изготвените снимки. Предвид изложеното, издадената заповед за неговото
премахване е от компетентността на кмета на общината, тъй като гр.Поморие не е
национален курорт, определен с решение на Министерския съвет за селищно
образувание с национално значение, а обектът не се намира на територията на
морски плаж, при които производството се провежда от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол.
При издаването на заповедта са спазени специалните административно-
производствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно
цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с
констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок
от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на
обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от
връчването му.
Административното производство се основа на съставени констативен акт № 01/03.02.2020г.
от служители на общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за
връчване – връчен е лично, както и е дадена възможност на П. за възражения, с
което е осигурено правото й на участие като заинтересованото лице. Жалбоподателката
не се е възползвала от това си право.
Предвид изложеното съдът намира, че не допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това
основание. Заповедта е мотивирана. Видно от обстоятелствената й част, в нея са
описани констатираните обстоятелства по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, които са
основание за издаването й.
Оспорената заповед съответства на приложимите материалноправни разпоредби
на закона.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.
Според ал.2 на чл. 56 от ЗУТ, за обектите по ал.1 се издава разрешение за
поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния
архитект на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за
поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и
проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Съгласно
посочената в заповедта разпоредба на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по
чл.56, ал.1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава
се изисква, и/или без разрешение. Процесният дървен навес представлява
преместваем обект по смисъла § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Този факт следва не само
от приетото от административния орган естество на обекта, което въпреки
твърденията й не беше оборено с надлежни доказателствени средства от
жалбоподателката, но и от даденото становище от главния архитект на общината. Поради
това правилно административният орган го е квалифицирал като обект по чл.56,
ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ.
При тази правна регламентация и установените в производството факти,
законосъобразно административният орган е приел, че преместваемият обект е
поставен без разрешение, с което е осъществена хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1,
предл. второ от ЗУТ. Издал е валиден и законосъобразен
административен акт, при правилно приложение на процесуалния и материалния
закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този
изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК,
вр. чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Община Бургас следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер предвиден в чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас,
VІІ-ми състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.И.П., ЕГН-**********, против заповед № РД-16-398/11.02.2020г., издадена от
кмета на Община Поморие, с която е наредено премахването на преместваем обект:
„Дървен навес“, реализиран в северната част на поземлен имот с идентификатор
57491.507.197 по КККР на гр.Поморие, представляващ УПИ VІІІ, кв.131, с административен
адрес: гр.Поморие, ул.Ангел Кънчев №5.
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН-**********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.
СЪДИЯ: