Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 257 03.
09. 2020 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На тридесет и първи август, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1849 по описа за 2020 година
Производството
по делото е образувано по повод въззивна жалба на Областно пътно управление –
гр.Бургас – ответник по иска, срещу Решение №1208/03.06.20г., постановено от
Бургаски районен съд по гр.д.№119/20г., с което е отменена Заповед № РД-11-215 от 12.12.2019г. на
Директора на Областно пътно управление – гр.Бургас, с която на Ж.И.Д., ЕГН: **********,***,
е наложено дисциплинарно наказание ”Забележка” и въззивникът е осъден да
заплати на Ж.И.Д. сумата 300 лв. платено адвокатско възнаграждение, а по сметка
на РС Бургас – 80 лв. държавна такса.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излагат се
съображения, че в производството по налагане на дисциплинарното наказание не са
допуснати нарушения – заповедта е мотивирана; на служителя е дадена възможност
да се защити и да даде обяснения, което той е направил; нарушението е извършено
в продължителен период от време и не се характеризира с начален и краен момент.
Според въззивника, ищецът е запознат със съдържанието на доклада на гл.експерт
Тони Михайлова, въз основа на който е наложено наказанието; обстоятелството че
препис от същия не му е връчен, не опорочава дисциплинарната процедура.
Въззиваемият – ищец в производството Ж.И.Д.
представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор. В него излага подробни съображения относно твърденията на ищеца,
че заповедта е немотивирана – в нея не е посочен ден или поне период на
извършване на нарушението; не са посочени конкретните действия, които
съставляват нарушение на трудовата дисциплина – обстоятелството, че заповедта
препраща към доклада на Т.М. задължава работодателя да връчи препис от този
доклад на служителя. Според въззиваемия, при налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят е кредитирал само доклада, но не е извършил
допълнителна проверка и не е взел предвид обясненията на служителя, което е
опорочило процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
Излагат се съображения за липса на
нарушение на трудовата дисциплина – такова не е установено и след разпит на Т.М.
като свидетел. В тази връзка е направено доказателствено искане за разпит на
двама свидетели, което ищецът обосновава с наличие на предпоставките по чл.266,
ал.3 ГПК – същото е направено с исковата молба, но не е допуснато от съда.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което
съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в
срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е
редовна и допустима.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се
спори, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „главен специалист в отдел „ИРД“.
Не се
спори, че със заповед №РД-11-215/12.12.2019г. на директора на Областно пътно
управление, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на осн.
чл.187,ал.1, т.8 и т.10 КТ.
Ищецът
твърди, че заповедта е незаконосъобразна на следните основания: нарушена е
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – писмените обяснения по
чл.193 КТ не са поискани надлежно, доколкото в тях е посочено, че се искат във
връзка с доклад №66-Бс-3021/25.10.19г. на служителя Т.М., а препис от доклада
не му е представен. Според ищеца заповедта е немотивирана – не е посочено кога
е извършено нарушението и в какво се състои; не е изяснено и правното основание
– с какво се осъществява злоупотреба с доверието на работодателя. Оспорва да е
осъществил действия, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина – грубо
отношение спрямо служителя Т.М..
Претендира
отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът
оспорва иска. Заявява, че от ищеца са поискани обяснения и му е връчен доклада,
към който заповедта препраща. Заявява, че същата е мотивирана – не е посочена
конкретна дата на нарушението, т.к. многократно спрямо служителката М. е
проявявано грубо отношение.
За
установяване на твърденията на страните е представено писмо – искане, изходящо
от директора на ОПУ до ищеца за даване на обяснения, съгласно доклад
№66-Бс-3021/25.10.19г. за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в многократни
прояви на агресивно общуване, включващо обидни квалификации и уронване на
авторитета на гл. експерт Т.М..
Представени
са писмени обяснения, изходящи от ищеца, в които той заявява, че не знае в
какво се изразява постъпката, кога е извършена; ищецът не бил запознат с
доклада и не бил наясно какви действия е извършил. Оспорва да е отправил обидни
квалификации и да е уронил авторитета на М..
Представен
е и доклад №66-Бс-3021/25.10.19г. на Т.М., „във връзка с многократни прояви на
агресивно общуване, включващо обидни квалификации и оспорване на компетентност
и авторитет от страна на инж. Ж.Д.…. В пореден разговор днес срещу мен беше
проявена крайна вербална агресия, включваща обидни квалификации, непристойно
висок истеричен тон, както и уронване престижа на администрацията, която
представлявам пред трети лица от външни институции … в 10.14 ч. днес (25.10.2019г.) се осъществиха 2
броя телефонни разговори, по повод гореизложеното, по начин, който е не само
неприемлив, а и абсолютно недопустим предвид разпоредбите на Етичния кодекс на АПИ, вътрешните
разпоредби на АПИ, Кодекса за поведение в държавната администрация, Закона за
държавния служител и редица други нормативни актове“.
В
съдебно заседание е извършен разпит на Т.Г.М., в качеството й на свидетел, за
установяване на осъщественото от служителя дисциплинарно нарушение.
Бургаският
окръжен съд, преди проверка правилността на обжалваното решение извърши
проверка на неговата валидност и допустимост и установи, че същото не страда от
пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението на Бургаски
районен съд е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
- Съгласно
нормата на чл.193, ал.1 КТ, задължителна предпоставка за налагане на
дисциплинарно наказание е изслушването на работника или служителя или приемане
на неговите писмени обяснения. В настоящия случай не се спори, че ищецът е
получил покана да даде обяснения; спорът касае дали към тази покана е бил
приложен докладът, подаден от Т.М., към който препраща заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Видно от дадените от ищеца писмени обяснения, към
заповедта не е бил приложен посочения доклад. Поради това ищецът е дал
обясненията абстрактно, като е заявил, че не знае в какво се изразява
постъпката, кога е извършена, не бил наясно какви действия е извършил. Ето
защо, макар формално да са поискани обяснения, доколкото към тях не е бил
приложен документа, към който те препращат, заповедта е незаконосъобразна на
това основание.
- Съгласно
чл.195, ал.1 от Кодекса на труда, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и
кога е извършено наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. За
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (от
формална страна) не е достатъчно само да се посочат законовите текстове, които
са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание, нито да се изложат общи
формулировки, без конкретизация. Необходимо е максимално обстоятелствено да се
посочи нарушението – т.е. да се изложат в писмен вид действията (бездействията)
на работника, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата
дисциплина. В това отношение съдебната практика е постоянна и изобилна – напр.
Решение №10/94г. по гр.д.№825/93г.; Р №341/95г. по гр.д.№1627/94г.; №448/98г.
по гр.д.№948/97г.; №204/03г. по гр.д.№2941/01г.; 1191/02г. по гр.д.№1522/01г. и
Решение от 03.08.03г. по гр.д.№3124/01г.
В
настоящия случай работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта е посочено, че „въз
основа на доклад, подаден от Т.Г.М. … извърших проверка и установих следното: инж.
Ж.Д. проявява агресивно общуване, включващо обидни квалификации и оспорване и
уронване авторитета на гл. експерт Т.М. във връзка със съвместната им работа“.
Нито
в доклада на М., нито в заповедта са посочени конкретните действия, извършени
от служителя. Следва да се отбележи, че и в доклада, и в заповедта са направени
само квалификации, които изхождат от автора им, че поведението на инж. Ж.Д. (без да е посочено
в какво се изразява), съставлява
агресивно общуване, обида и уронване на престижа. Квалификацията дали
определено поведение съставлява или не дисциплинарно нарушение следва да се
направи от работодателя, след като се конкретизира самото поведение – какви
думи и изрази са били използвани от лицето, какви физически действия са били
извършени. Следва да се каже, че всеки човек има различен темперамент,
чувствителност и търпимост, поради което не всяко поведение, съставляващо
говорене на висок тон, може да се квалифицира като агресия, респ. като обида
както от страна на извършителя, така и спрямо „пострадалия“ от него. За да се
приеме, че заповедта е мотивирана, в нея следва да се посочат конкретните
действия и думи на служителя, които работодателят квалифицира като агресия,
обида, уронване на престижа, а в съдебното производство – съдът да прецени дали
те следва да бъдат квалифицирани по този начин.
Извън
горното, в доклада, въз основа на който е издадена тук оспорената заповед, Т.М.
посочва, че на 25.10.2019г. се осъществили 2 броя телефонни разговори по начин,
който е не само неприемлив, а и абсолютно недопустим предвид разпоредбите на Етичния
кодекс на АПИ, вътрешните разпоредби на АПИ, Кодекса за поведение в държавната
администрация, Закона за държавния служител и редица други нормативни актове.
Доколкото се твърди, че поведението на служителя съставлява нарушение на
горните актове, работодателят следва да посочи кои конкретно разпоредби от тези
актове са нарушени, защото нарушението следва да е конкретно, а не абстрактно.
Само
за пълнота следва да се каже, че липсата на мотиви като порок на заповедта не
може да се санира чрез ангажиране на доказателства в съдебно заседание, в т.ч.
и гласни, за установяване на нарушението. Ето защо показанията на св.Михайлова
не следва да се обсъждат.
Поради
това, като не е изготвил заповедта в съответствие с казаното по-горе,
работодателят е нарушил формалното производство по налагане на дисциплинарно
наказание. Затова заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”
е незаконосъобразна, което като последица води до отмяна на заповедта без
спорът да се разглежда по същество.
Първоинстанционното
решение, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ето
защо Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1208/03.06.20г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№119/20г.
ОСЪЖДА
Областно пътно управление – гр.Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Д., ЕГН: **********,***,
сума, в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.