Р Е Ш
Е Н И Е-120
Гр.В.
05.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател
: Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г Й.
при
секретаря В.К. .................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 456
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №433/12.08.2019 г. , постановено по
гр.д. № 1281/2019 г. по описа на Районен
съд- В. е отхвърлена молбата на Х.М. Г.–
Л., ЕГН **********,***, за промяна на фамилното й име от "Г.– Л." на
"Г.", като неоснователна.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е
обжалвано от Х.М. Г.– Л. .С искова молба на основание чл. 19 от Закона за гражданската
регистрация въззивникът Х.М. Г. – Л. поискала
да бъде премахнато от фамилното и име това на съпруга и в съответните регистри на населението към О. В..На
14.08.2018 г., с Решение №134 по Гр.д. № 248 по описа на РС-К. бил разтрогнат
брака и с Н. Ц. Л.В горецитираното решение въззивникът Х.М. Г.– Л. заявил
желание за запазване на фамилното ми име, но след време преценила, че
продължаването на носенето на фамилията на бившия и съпруг е обществено неприемливо
и неоснователно, тъй като бившият и съпруг вече има ново семейство и дете, което носи
неговата фамилия.Прекъсването на брачната връзка водело до липса на основание
за запазване на името на брачния партньор. Разривът в отношенията, раздялата и
прекратяването на брака обуславяли нуждата от промяна на фамилното и име.В
обществото била известна с името Г.
Повечето и документи като дипломи, удостоверения и други били издадени на името Г., което също пораждало
затруднения за нея.
Поради горното
се иска да се отмени Решение № 433 от
12.08.2019 г. по гр.д. № 1281/19 г. по описа на РС-В. и вместо се да постанови друго,с което да се премахне от фамилното ии име,
добавеното с тире Л. и за в бъдеще да бъде записана в регистрите на О. В. с
моминското и име - Х.М. Г.
Видинският окръжен съд ,след като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото е образувано по молба от Х.М. Г. –Л., ЕГН **********,***.
Твърди се от молителя, че по силата на Решение № 134 / 14.08.2018г. по гр. д. №
248 / 2018г. по описа на Районен съд К., носи брачното си фамилно име Г.. Това
се наложило поради предстоящо пътуване в чужбина, непосредствено след
заседанието за разтрогване на брака. Молителят нямал възможност да изготви нови
документи за самоличност и запазил брачното фамилно име. Прекъсване на брачната
връзка водело до липса на основание за запазване на името на брачния партньор.
Сочи, че продължаването на носенето на
фамилията на бившия съпруг било обществено неприемливо и неоснователно.
Разривът в отношенията, раздялата и прекратяване на гражданския брак обуславяли
нуждата от промяна на фамилното име. Иска да бъде постановено решение, с което
бъде допусната промяна на фамилното име на молителя съответно от '"Г.– Л."
на "Г.".
От събраните по делото писмени доказателства, Съдът
приема за установено от фактическа страна :
С Решение № 134 / 14.08.2018г. по гр. д. № 248 / 2018г.
по описа на Районен съд К. е прекратен гражданския брак между Н.Ц. Л. и Х.М.Г.,
сключен с акт за граждански брак № 20 / 14.02.1999г. на О. В., по взаимно
съгласие. Със същото решение е утвърдено постигнатото споразумение, съгласно
което след прекратяване на гражданския брак молителят запазва фамилното име Г..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на
страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и
обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна,
поради следните съображения:
Името е част от гражданската регистрация на дадено
лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството
му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/. В чл. 19, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация са предвидени общите предпоставките, при
които се допуска промяна в елементите на името - собствено, бащино или фамилно
- когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни
обстоятелства налагат това. След влизане в сила на Закона за гражданската
регистрация /ДВ. бр. 67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на ал. 2 на чл. 19 от
същия закон /ДВ. бр. 59 от 20 юли 2007 г./, е регламентирано единствено, че
промяната на име се допуска от съда по писмена молба на заинтересования, като
липсва препращане към някои от особените правила на удостоверителните
охранителни производства /за разлика от чл. 15, ал. 2 от отменения Закон за
имената на българските граждани, който изрично препращаше към реда на чл. 436 и
сл. от ГПК - отм. или действащата понастоящем редакция на чл. 19, ал. 2 от ЗГР
в сила от 1.03.2008 г., според която лице, придобило или възстановило
българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари
собственото си име по реда на глава петдесета "Установяване на факти"
от Гражданския процесуален кодекс/. Следователно молбата за промяна на името
или на някой от неговите елементи се разглежда по общите правила на
охранителните производства-чл. 530 - чл. 541 от действащия ГПК, доколкото
разпоредбите на ЗГР не препращат към друг процесуален ред. Същественото за
общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята
правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на
гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без
те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера.
Името е част и от личностното самоопределяне на
лицата. В тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено
лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по
смисъла на Закона за гражданската регистрация.В този смисъл Решение № 1426 от
10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията К.
М., Решение № 138 от 19.03.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е. Б. и др.
Правото да се промени собственото име е субективно
лично право и в съдебното производство
по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази наред с обективните основания и личните субективни основания на лицето,
неговото желание за промяна / Решение №
450 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б. Ц./.
Изхождайки от горните съображения въззивната инстанция
намира ,че въззивната жалба е
основателна поради следното :
Молителката Х.М. Г. –Л. ЕГН ********** *** твърди ,че по силата на Решение № 134 / 14.08.2018г. по
гр. д. № 248 / 2018г. по описа на Районен съд К. се съгласила да носи брачното си фамилно име Г.
поради предстоящо пътуване в чужбина,
непосредствено след заседанието за разтрогване на брака ,което я поставяло в
невъзможност да оформи и документите си за самоличност с новото име.Безспорно е
също така ,че прекъсване на брачната връзка води до липса на основание за запазване на името на
брачния партньор. Носенето на фамилията
на бившия съпруг е безспорно обществено неприемливо поради поради пълния
разрив в отношенията и последвалите
раздяла и развод.Както се сочи по-горе в практиката на ВКС името е част от личното самоопределяне на лицата, поради
което субективното желание на дадено лице да носи определено име
може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на ЗГР.В
конкретния случай това желание не е произволно ,а мотивирано от напълно
сериозни подбуди –възстановяване на фамилното име,с което въззивникът Х.М. Г. –
Л. е известна в обществото и премахване на фамилията на бившия съпруг ,с когото
след развода не съществува никаква емоционална и правна връзка.
Неоснователен е развитият от районния съд довод,че нормата на чл. 53 от СК следва да се
тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване
на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
той запазва завинаги брачното си фамилно име ,което не подлежи на промяна.Този
извод е в нарушение на материалния закон ,тъй като никъде в Закона за
гражданска регистрация не се предвижда
забрана за втора,трета и
пр.промяна на имената на едно лице .След като законът не е предвидил
ограничение на броя промени на имената на едно лице е недопустимо същите да
бъдат въвеждани от съда по реда на тълкуването.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№433/12.08.2019 г. , постановено по гр.д. № 1281/2019 г. по описа на Районен съд- В.,вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ПРОМЕНЯ фамилното име на Х.М. Г. – Л., ЕГН **********,*** от „Г.“ на Г..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/